Решение по дело №12308/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261124
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20201100512308
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

                                        град София, …..2022 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  деветнадесети ноември  през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

При секретаря  Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 12308/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 53770/2019 г. по описа на СРС съдът е осъдил на основание чл.5, пар.1, б.“в“ и чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО)261/2004 относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, „А.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Д.С.Н., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет № VBB 6005 от София до Хургада, осъществен на 22.04.2017 г., заедно със законната лихва от 17.09.2019 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв. разноски по делото.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът - А.“ АД, ЕИК ********, който подава настоящата въззивна жалба, с която твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно. Навежда, че съдът неправилно е приел, че въззиваемият е изпълнил изискването да се яви и регистрира на гишето не по –късно от 45 минути преди полета, както и че неправилно е приел, че същият има качеството на пътник на процесния полет само въз основа на представената по делото бордна карта като същевременно неправилно е приел и че е налице закъснение на полета повече от три часа. Оспорва и размера на присъденото обезщетение, както и наличието на облигационно отношение между него и въззиваемия.

            Въззиваемият Д.С.Н. представя отговор на подадената въззивна жалба в законоустановения срок, като  поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно в своята цялост, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна като в тази връзка се солидаризира и препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. В допълнение към тях съдът намира, за неоснователно възражението на въззивника за липса на материалноправна легитимация на въззиваемия да претендира и получи обезщетение на основание чл.5, пар.1, б.“в“ и чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО)261/2004 относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. От представените по делото доказателства (бордна карта) се установява, че въззиваемият има качеството на пътник на процесния полет. Освен това неоснователно се явява възражението на въззивника, че по делото не са представени доказателства, че въззиваемият се е явил на гишето да се регистрира най-късно 45 минути преди полета съобразно изискването на чл.3, пар.1 от Регламент (ЕО)261/2004. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че пътниците на закъснели полети могат да се ползват от предвиденото в чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО)261/2004 право на обезщетение и без да доказват, че са се явили 45 минути преди часа на полета, тъй като се приравняват на пътници по отменени полети въз основа на приетото от Съда на ЕС по съединени дела С -402/08 и С-432/07. Представената по делото бордна карта, издадена на името на въззиваемият  от страна на въззивника за процесния полет установява, че той има качеството на пътник за процесния полет и съответно може да се ползва от предвиденото в чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО)261/2004 право на обезщетение. Същата сочи достатъчно ясно както за страните, така и за съда обозначение на горепосочените обстоятелства, поради което и неоснователни са оплакванията на ответника срещу приемането на този документ като доказателство по делото от СРС. Отделно от горното по делото е представена писмена кореспонденция между страните, в която въззивникът признава, че въззиваемият е пътник на процесния полет, че полетът е извършен със твърдяното закъснение и че по принцип следва да се изплати обезщетение, но отговорността му следва да се изключи поради извънредни обстоятелства. Тези доказателства са частни писмени документи, които не са оспорени от ответника и удостоверяват неизгодни за последния факти. В рамките на производството по делото въззивникът не е ангажирал доказателства за настъпването на извънредни обстоятелства, които да са основание за дерогиране на правото на обезщетение, предвидено в чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО)261/2004.

С оглед изложеното и като се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на правния спор, въззиваемият има право на направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 300 лв., като в тази връзка съдът намира за основателно направеното от срещуположната страна възражение за прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на правния спор.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 53770/2019 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „А.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Д.С.Н., ЕГН ********** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                              2.