№ 36
гр. Панагюрище, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 2, предл 4 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД
Районен съд – Панагюрище е сезиран с предявени от П. Д. Б. срещу Д. Д.
Б. евентуално съединени искове, с които се иска на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 1 ЗЗД - липса на основание, да се прогласи за нищожен договор
за издръжка и гледане, с който са прехвърлени 4/6 ид.ч. от Поземлен имот с
площ от 834 кв.м. означен с пл.№ 115, за който е отреден УПИ V-115 в кв. 22
по действащия план на с. Оборище, ведно със застроените в него: двуетажна
масивна жилищна сграда на 87 кв.м. и двуетажна паянтова жилищна сграда
на 75 кв.м., при съседи: УПИ IV-114, VI-116, VII-108 и от две страни улица,
който договор е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 14, т. I, рег.№ 183, н.д.№
11/2018 г. на Нотариус № 390 П К, с район на действие: PC Панагюрище, вп. в
СВ гр. Панагюрище, с вх. рег.№ 55 от 19.01.2018 г., Акт № 25, т.1, д.№
19/2018 г., както и иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на
посочения договор поради неизпълнение за частта от 1/2 ид.ч. от
прехвърлените 4/6 ид.ч.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт № 14, том. I
рег. № 183, нотариално дело № 11/2018г. на Ноториус П К, район на действие
РС-Панагюрище Д Б Б. прехвърлил на Д. Б. 4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот подробно описан в исковата молба срещу насрещното задължение да
поеме гледането и издръжката му докато е жив. В исковата молба се твърди,
че към момента на изготвяне на гореописания н.а. Д Б. бил вече тежко болен
и починал скоро след това на 31.03.2018 г.. сочи се, че за предстоящата смърт
на Д Б.- баща на страните по делото, същите били уведомени от лекуващия
лекар на Д Б. в "МБАЛ Уни Хоспотал" ООД, където Д Б. лежал в началото на
1
2018 г., поради което сключения договор за издръжка и гледане се явява
нищожен, поради липса на кауза на сделката/ Освен това се твърди, че
процесния договор подлежи на разваляне, доколкото ответникът Д. Б. не е
изпълнявал задълженията си по него, тъй като не е полагал никакви грижи за
гледане и издръжка на прехвърлителя, тъй като той самия бил във влошено
здравословно състояние, а и не разполагал с необходимите средства за
издръжка на прехвърлителяМоли се да се уважи предявената искова
претенция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в
който се оспорват предявените искове по основание. Излагат се доводи, че
отношенията между наследодателя Д Б. и ищеца П. Б. били крайно влошени и
имали чести пререкания, поради което Д имал желание да прехвърли
процесните имоти на ответника Д., с който делял едно домакинство. Още през
лятото на 2017 г. започнали да събират документите и да подготвят
сключването на сделката, която в началото искали да бъде покупко-продажба,
но в последствие, тъй като ответника живеел в едно домакинство с
прехвърлителя решили да бъде договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане. В отговора на исковата молба се
сочи, че ответникът не е бил предизвестен за предстоящата смърт на Д Б..
Сочи се, че ответника го е завел на лекар, тъй като бил болен в началото на м.
януари 2018г., като ищецът не проявил интерес за състоянието на Д Б..
Твърди се, че от болницата наследодателя Б. бил изписан здрав, макар да
знаели, че има онкологично заболяване, бил способен да се грижи за себе си,
за дома и животните и редовно взимал предписаните му лекарства. Сочи се,
че ответникът живеел заедно с Д Б. в едно домакинство и се е грижил за него.
Заедно работили като земеделски производители, като ответника обработвал
земите и се грижел основно за животните. Твърди се, че Д починал внезапно
в следобедните часове, като сутринта същият се чувствал добре, излязъл да
види приятелите си, за което си направил тоалет. Излага се, че ответникът
разполагал със средства да издържа прехвърлителя, плащал данъци и такси и
разноски за поддържане на имота и на стопанството на Д Б.. Твърди се, че Д
Б. получавал пенсия, която била недостатъчна да се издържа. Излагат се
доводи, че при изповядване на процесната сделка прехвърлителят бил с ясно
съзнание и памет, като ответника изпълнявал това свое задължение. Моли се
да се отхвърли исковата претенция. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно съединени искове под
евентуалност с които се иска на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД -
липса на основание, да се прогласи за нищожен договор за издръжка и
гледане, с който са прехвърлени 4/6 ид.ч. от Поземлен имот в с. Оборище,
който договор е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 14, т. I, рег.№ 183, н.д.№
2
11/2018 г. на Нотариус № 390 П К, с район на действие: PC Панагюрище, вп. в
СВ гр. Панагюрище, с вх. рег.№ 55 от 19.01.2018 г., Акт № 25, т.1, д.№
19/2018 г., както и иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на
посочения договор поради неизпълнение за частта от 1/2 ид.ч. от
прехвърлените 4/6 ид.ч.,
От представен и приет по делото договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален № 14, т.1, рег.№
183, н.д.№ 11/2018 г. на Нотариус № 390 П К, се установява, че Д Б Б. е
прехвърлил на Д. Д. Б. 4/6 ид.ч. от поземлен имот с площ от 834 кв.м. означен
с пл.№ 115, за който е отреден УПИ V-115 в кв. 22 по действащия план на с.
Оборище, ведно със застроените в него: двуетажна масивна жилищна сграда
на 87 кв.м. и двуетажна паянтова жилищна сграда на 75 кв.м. От своя страна,
Д. Б. е поел задължението да поеме гледането и издръжката на Д Б. докато е
жив.
От представено по делото удостоверение за наследници № 05-612/1 от
04.10.2021 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че Д Б Б.,
починал на 31.03.2018 г. е оставил за свои наследници П. Д. Б.- син и Д. Д. Б.-
син.
По делото е представена Епикриза от 10.01.2018 г. издадена от "МБАЛ
Уни Хоспитал" ООД за лицето Д Б., от която се установява, че същият е бил
приет на 04.01.2018 г. и изписан на 10.01.2018г. с диагноза неуточнена чревна
непрохоДст, като придружаващо заболяване е посочено вторично
злокачествено новообразувание на други и неуточнени храносмилателни
органи и злокачествено новообразувание на правото черво.
По делото от ответника са представени две извлечения от негови сметки
при банка „ОББ“ АД, от които се установява, че към дата 05.01.2018 г.
салдото по едната сметката било в размер на 1 236,52 лева, а по другата
сметка към 18.01.2018 г. в размер на 5109, 60 лева. По делото е приета
информация от банка „ОББ“ АД за движение по сметките на Д. Б. за периода
от 01.01.2017 г. до 31.03.2018г., от които се установява, че по сметките са
постъпвали суми за изплащане на пенсии на Д. Б., като разходи са правени за
заплащане на такси за поддръжка на сметките, както и само две транзакции за
теглене от банкомат в общ размер на 300 лева през м. февруари 2018 г..
По делото е представено и прието като доказателство експертно решение
№ 2076 от 118 от дата 24.06.2011 г., от което се установява, че ответникът Д.
Б. е с намалена трудоспособност 60 %.
По реда на чл. 176 ГПК на ответника Б. са поставени въпроси по искане на
ищеца, като Д. Б. е посочил, че баща му – Д Б. не е взимал никакви лекарства,
такива не са му били изписани, лекарства не е взимал и по рецептурна
книжка, като не са били и проведени контролните прегледи предвидени в
епикризата издадена от болницата при изписване на Д Б.. Съдебната практика
приема, че когато с обясненията, включително дадени по реда на чл. 145, ал. 1
и чл. 176 ГПК, страната направи признание на факт (осъществил се е
3
неизгоден за нея факт или не се е осъществил изгоден за нея факт),
обяснението е доказателсвено средство и по силата на чл. 175 и чл. 12 ГПК
съдът го преценява по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото. В конкретния случай съдът дава вяра на обясненията на ответника Д.
Б., доколкото същите на първо място се подкрепят от фактическите изводи
направени от вещото лице по приетата СМЕ, а на второ място представляват
признание за неизгодни за страната факти по см. на чл. 175 ГПК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д Б. – син на ищеца, М П Н, Н Д Б, Г П В, К. С. М. – служител в
РУ – Панагюрище, Д. Г. И. – служител в РУ- Панагюрище, С Н Н.
При разпита си Д Б. заявява, че е запознат със здравословното състояние
на дядо му, като през 2014 г. той и брат му го закарали на лекар, тъй като се
оплаквал от силни болки и при изхождане има кръв. При преглед в гр.
Панагюрище ги насочили към болница Хигия, където закарали Д. Б., там
установили че се касае за тумор, като най-добрият вариант бил операция,
която извършили. След операцията препоръчали химиотерапия в клиника в
Пловдив, като свидетелят посочва, че както той, така и майка му го карали до
Пловдив за химиотерапия, като се възстановил. Свидетелят посочва, че в края
на 2017 г.- началото на 2018 г. Д Б. се влошил, когато свидетелят го
посещавал имало случай, при който дори не го познавал и го наричал с
различни имена. Като в този период Д Б. лежал и в болница за около 5-6 дни.
Свидетелят посочва, че след болницата здравословното му състояние
продължило да се влошава. Свидетелят посочва, че към средата на м.
февруари 2018 г. първият етаж- етажът на който живеел Д Б. бил заключен и
той не можел да го вижда. Свидетелят посочва, че когато Д Б. починал му се
обадил ищецът неговия баща, за да му съобщи. Свидетелят бил в
Панагюрище и веднага се прибрал, като видял, че пред тях имало и
представители на полицията. Същите били извикани, тъй като етажът бил
заключен и не можело да се влезе. След това дошъл Д. Б., който отключил,
като полицаите и бърза помощ влезнали вътре и установили смъртта на Д Б..
Свидетелят посочва, че след като Д Б. се е върнал от "МБАЛ Уни Хоспитал"
ООД е виждал чичо му Д Б. да влиза на първия етаж на къщата, но той не
живеел там, а имал и друга къща, която и тогава и сега обитава повече.
Свидетелят посочва, че след смъртта на Д Б. не е виждал нито веднъж в
къщата.
При разпита си М Н посочва, че тя и Д Б. живеели на една улица – къща
срещу къща. Излага, че след първата операция Д се е възстановил, но след
второто ходене в болницата бил много отслабнал. Свидетелят Н посочва, че е
ходила няколко пъти и е влизала при него и са говорили, като след второто
ходене в болницата бил отпаднал и отслабнал, като по няколко пъти я е питал
за едно и също нещо. Свидетелката заявява, че понякога като е ходила да го
види е било заключено и не е могла да влезе. Изяснява, че е бил в една стая,
на долния етаж, където си лежал, като му е било топло – имало е климатик.
Посочва, че го е виждала от нейната къща да застава на прозореца в стаята да
4
гледа, но не го е виждала по улицата преди да почине. Свидетелката посочва,
че след второто влизане на Д в болницата не е заварвала при него Д..
При разпита си свидетел Н Б посочва, че през 2018 г. била в болницата по
същото време, през което и Д Б. бил в болницата, тогава Д. Б. я е посетил в
болницата и й казал, че и Д е в болницата, като й е казал, че Д Б. не иска да се
оперира. Тогава свидетел Б отишла да види Д и той също й казал, че не иска
да се оперира и иска да си иде и да си седи вкъщи, като тогава можел да става.
Свидетелката посочва, че в болницата за него се е грижил Д., но Д бил
способен сам да се грижи за себе си – изправял се.
При разпита си свидетел Г В посочва, че на първи етаж от къщата живеел
Д Б. със сина си Д. Б., като са си готвели, имали пералня, която пускали,
гледали животни. Свидетелката посочва, че докато е бил в болницата в гр.
Панагюрище за Д Б. се е грижил Д.. Свидетелят посочва, че в болницата
искали да го оперират, но Д отказал, поради което като свидетели за отказа на
операцията подписали Д. Б. и Н Б. Свидетел В посочва, че след изписването
от болницата Д бил „на крак“ ходил до магазинчето до тях, като може би една
седмица преди да почине спрял да ходи. Свидетелката посочва, че Д. се е
грижил за Д след изписването от болницата, като тя го е посещавала няколко
пъти – някои пъти го е заварвала да си лежи, някои пъти да е в магазинчето.
Свидетелката посочва, че Д и Д. започнали да събират документи за сделката
от есента на 2017 г. Свидетелката посочва, че си е личало, че Д бил болен
човек- поотслабнал, изменил си тена на лицето.
При разпита си свидетел К. М. заявява, че през м.март 2018 г. са се
обадили във връзка с починало лице, като той (в качеството си на служител на
РУ Панагюрище) заедно с неговия колега Д. И. посетили адреса, като на
място вече имало Бърза помощ. Свидетелят посочва, че стаята, в която било
починалото лице била заключена, поради което търсели Д.. Свидетелят
посочва, че не е проверявал лично дали действително вратите са били
заключени.
При разпита си свидетел Д. И. посочва, че през м. март 2018г, били
повикани на адрес, като отишли на място (в качеството си на служители на
РУ Панагюрище), заедно с М., като там вече имало линейка. Свидетелят
посочва, че имало затворена врата и не можело да се влезе, а трябвало да
влязат, за да констатират състоянието на човека вътре. Свидетелят посочва,
че правили опити да издирят човека, който следвало да отключи и този човек
дошъл по-късно отключил и смъртта на лицето вътре била установена, като
впоследствие търсели лекар, който да издаде смъртния акт. Свидетелят
посочва, че не е влизал.
При разпита си свидетел С Н посочва, че познава Д Б., като знае, че е
починал края на м. март 2018 г. Свидетелката посочва, че преди да почине Д
го е виждала често в магазина, ходел да си купува хляб, като го е виждала и
през зимата, в която е починал. Свидетелката изяснява, че няма точен спомен
последно кога го е виждала, може би седмица или две преди да почине.
5
Ценени съобразни правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на по-
голямата част от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото
същите в по-голямата част са непротиворечиви помежду си по отношение
правнорелевантните факти, които подлежат на доказване. От показанията на
всички свидетели се установява, че в началото на м. януари 2018 г. Д Б. е бил
приет за лечение в МБАЛ «Уни Хоспитал» ООД, като е отказал операция.
Изписан е на 10.01.2018 г., когато се прибрал в дома си – на първия етаж на
процесния имот и там живял до смъртта си – 31.03.2018г. От показанията на
всички свидетели се установява, че в деня на смъртта си бил заключен на
първия етаж, като ищецът нямал достъп, респ. ключ до стаята където се
намирал Д Б.. Единственото съществено противоречие между показанията на
свидетелите е по отношение на това дали след изписването си от болницата
през м. януари 2018 г. Д Б. е може да се движи, така че да излиза от дома си.
По отношение на този факт свидетелите Д Б. – син на ищеца и М Н посочват,
че прехвърлителят Б. не е можел да излиза от дома си, като предимно е лежал
на леглото си и най-много е стигал до прозореца на стаята си. От друга страна
свидетелите Г В и С Н, които посочват, че са виждали Д Б. да посещава
магазина в близост до тях няколко седмици непосредствено преди смъртта
си. Свидетел В посочва, че след изписването си от болницата е виждала Д Б.
два пъти, като бил на крак, а свидетел Н посочва, че го е виждала да посещава
магазина често зимата преди да почине. С оглед приетата по делото СМЕ, в
която вещото лице посочва, че Д Б. е изписан в задоволително общо
състояние, както и предвид факта, че по делото не са събрани доказателства в
процесния период да е имало драстична промяна в неговото състояние, съдът
счита, че следва да даде вяра на показанията на втората група свидетели,
доколкото посоченото от тях се подкрепя от приетата по делото СМЕ. Ето
защо съдът намира, че Д Б. не е могъл да излиза да излиза от дома си
единствено няколко седмици – една-две непосредствено преди смъртта си.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не дава вяра на показанията на свидетел
В в, частта, в която посочва, че след изписването от болницата Д. е водил Д
при личния лекар, както и за да закупят лекарства. От обясненията на
ответника, които съдът изцяло възприе, както и от фактическите
констатациите в заключението по СМЕ се установява, че след изписването на
Д от болицата, той не е извършил конктролните си прегледи, нито е
посещавал личния си лекар, като не е приемал никакви лекарства, които да
бъдат изписвани или закупувани.
По делото е приложен и приет като писмено доказателство Акт за смърт
№ 7 от 01.04.2018 г. на лицето Д Б., ведно със съобщение за смърт издадено
от д-р Н Е.
По делото е приложена медицинска документация от МБАЛ „Централ
онко хоспитал" ООД гр. Пловдив с оглед проведена на Д Б. химиотерапия. По
делото е приложена медицинска документация на Д Б. от МБАЛ „ХИГИЯ“
АД, както и История на заболяването на Д Б. от "МБАЛ Уни Хоспитал" ООД,
която медицинска документация проследява развитието на заболяването на Д
6
Б. и е взета предвид от вещото лице при изготвяне на допуснатата по делото
СМЕ.
По делото е изготвена и приета СМЕ от вещото лице д-р П. М. и
допълнително заключение, поддържащо първото след справка при д-р Е –
личен лекар на Д Б.. В своето заключение вещото лице посочва, че От
приложената по делото медицинска документация на Д Б. е видно, че той е
боледувал от злокачествено новообразувание на сигмовидната част на
дебелото черво, диагностицирано през 2014 г. По повод на това заболяване, Д
Б. е опериран, като туморът е премахнат, а пасажът е възстановен с термино-
терминална анастомоза. Интра оперативно и при хистологичното изследване
не се установени близки и далечни метастази, както и прорастване в
резекционните линии. Следоперативно е провел пълен курс на химиотерапия.
В края на 2017 г. по повод на прояви на нарушена чревна прохоДст са
проведени изследвания, с които се установява наличие на рецидив на тумора
с прорастване към правото черво и кръстеца - кост, водещ до стесняване на
лумена на червото и прояви на нарушена чревна прохоДст. Това е и поводът
за хоспитализация на болния в Хирургично отделение на МБАЛ
„Унихоспитал”- гр. Панагюрище на 4.01.2018 г. Проведено е консервативно
медикаментозно лечение, поради отказ на болния за оперативно такова.
Изписан на 10.01.2018 г. в задоволително общо състояние, контактен,
адекватен, афебрилен, с мек, не балониран, не болезнен корем, физиологична
перисталтика, редовна микция и дефекация, стабилна хемодинамика. Липсват
данни за промяна в състоянието му към 19.01.2018 г. В о.с.з. вещото лице
посочва, че няма данни Д Б. да е бил в т.нар. терминален стадий, които
предшества смъртта към момента на пролежаването в болницата. Вещото
лице е посочило, че Д Б. е страдал от тежко злокачествено заболяване-
карцином на сигмовидната част на дебелото черво. Характерно за тези
заболявания е, че без провеждане на лечение, те имат прогресиращ ход
прорастват в околните тъкани, метастазират обилно и чрез многобройни
усложнения водят до смъртта на болния след различно дълъг период от
време. Този период зависи основно от биологията на тумора и неговата
хистологична характеристика, както и общото състояние на болния. С
напредъка на медицината и разширяването на диагностичните, терапевтични
и оперативни техники все по- голяма част от злокачествените тумори се
лекуват успешно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че няма
надеждни критерии, по които да се определи продължителността на живот на
конкретното лице. Изяснява се, че смъртта при Д Б. е настъпила в резултат на
описаното злокачествено заболяване в края на м. март 2018 г. В
допълнителното заключение по СМЕ е посочено, че в периода от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г. Д Б. няма регистрирани прегледи при д-р Е на негово име.
От м. октомври 2014 г. Д Б. е наблюдаван от д-р Е по повод на злокачествено
новообразувание на дебелото черво. Ценена съобразно разпоредбата на чл.
202 ГПК съдът изцяло дава вяра на приетата СМЕ, ведно с допълнението към
нея, доколкото вещото лице е дал ясен и обоснован отговор на всички
7
поставени по делото въпроси, като вещото лице отговори обосновано и на
всички въпроси поставени от страните при изслушването си в съдебно
заседание. Ето защо съдът изцяло възприема фактическите изводи направени
от вещото лице обективирани в заключението по приетата СМЕ.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/наличие на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, 2/ липса на кауза за сключването му -
знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя, 3/ правен интерес у ищеца
за предявяване на иска, които предпоставки подлежат на доказване от ищеца.
В конкретния случай не е спорно между страните по делото, че на
19.01.2018 г. между Д Б. и Д. Б. е сключен договор за издръжка и гледане
срещу задължение за прехвърляне на недвижим имот, по който договор
прехвърлителят е изправна страна, доколкото е прехвърлил правото на
собственост върху имота описан в договроа, ведно със сградите построени в
него. Не е спорно и че ищецът има правен интерес от предявяване на иска,
доколкото се явява наследник на прехвърлителя и за него биха възникнали
права вследствие прогласяване на договора за нищожен.
Константана съдебна практика приема, че изискваните фактически
предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание
на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както
онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови -
инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то
в т. нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/,
характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за
елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н.
като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е
съвсем кратък - дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за
близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни
престации от еквивалентност. Обратното ще означава по формални признаци
като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за
прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е
неприемливо от гледна точка на гражданското право, така и Решение № 420
от 11.01.2012 Г. по гр.д. № 99/2011 Г., Г. К., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 569 от
8
08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС
и Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на Трето
гражданско отделение на ВКС.
В конкретния случай от данните по делото се установява, че процесният
договор за издръжка и гледане е сключен на 19.01.2018г., а смъртта на
прехвърлителя е настъпила на 31.03.2018 г. От приетото по делото
заключение по СМЕ се установява, че към дата на сключване на сделката
прехвърлителят бил в задоволително общо състояние, контактен и адекватен.
Същият категорично не се е намирал в терминален стадии, нито в състояние
на пълна физическа изнемощялост или състояние на безсъзнание. От
събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът -
приобритател е имал знанието за близка, скорошна смърт на прехвърлителя.
Действително той би могъл да допуска нейното скорошно настъпване, с оглед
поставената на прехвърлителя диагноза, но това допускане не се приравнява
на знание за близка скорошна, неизбежна смърт. Освен това константната
практика на ВКС приема, че за да е лишен договорът от кауза, то смъртта
следва да настъпи непосредствено след сключване на договора, като времевия
интервал е кратък – дни, по малко от месец, като в конкретния случай от дата
на сключване на договора до смъртта на наследодателят е минал период
повече от два месеца. С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира
така предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса
на кауза за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед отхвърляне на иска за прогласяване на договора за нищожен, то
следва да се разгледа предявеният в евентуалност иск за разваляне на
договора, поради неговото неизпълнение от приобретателя.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се обуславя от следните
материално-правни представки: 1/ действителен договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане 2/ прехвърлителят да е
изправна страна по договора 3/ поето задължение от страна на ответника да
предоставя издръжка и гледане на прехвърлителя 4/ по време на договора
ответникът да е предоставял дължимите грижи и средства на прехвълителя.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Д Б. и Д.
Б. съществува действително правоотношение по ненаименова алеаторен
договор за издръжка и гледане, по силата на който прехвърлителя Д Б. е
прехвърлил правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от недвижим имот
описани в исковата молба, ведно с построените в него сгради на Д. Б., респ.
прехвърлителят се явява изправна страна.
Спорно е между страните дали е налице точно изпълнение на
приобритателя по договора – Д. Б. на поетото от него задължение за гледане и
издръжка на Д Б.. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е
предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по
договора за издръжка и гледане, така и Решение № 622 по гр.д. № 212/2010г.
9
на III г.о., ВКС и Решение № 20/22.07.2015г., по гр.дело № 1853/2014 г. на гр.
отделение, ВКС.
Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на
насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на
страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това
съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за
гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото
между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с
оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се
справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги
в пълния и обем и независимо дали продавачът има собствени средства за
издръжка. След като в договора задължението на приобретателя е описано
като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни
разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/.
Дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в
Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение,
неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.
Следва да се посочи, че ирелевантни са събраните по делото
доказателства относно наличието на полаганите грижи и осигурена издръжка
преди прехвърляне на имота, т.е. преди 19.01.2018 г., доколкото видно от
нотариалния акт, в който е обективирана сделката, прехвърлянето на имота е
единствено за бъдещи грижи, но не и за минали такива, поради което без
значение се явяват тези обстоятелства за изхода на спора.
В случая, в процесния договор е предвидено изрично, че
приобретателят дължи гледане и издръжка. От събраните по делото
доказателства обаче не се установява ответникът - приобретател по договора
да е осигурявал непрекъсното издръжка на прехвърлителя за периода от
сключване на процесния договор – 19.01.2018г. до дата на смъртта на
прехвърлителя – 31.03.2018 г. По делото не се представиха доказателства,
нито наведоха твърдения ответникът да е заплащал разходите за
електричество, вкл. отопление и други консумативи, както и за закупуване на
храна и други необходими вещи. Както бе посочено по-горе именно
ответникът следва да докаже точното изпълнение по договора, чието
разваляне се иска. От събраните гласни доказателства не може да се направи
извод, че именно Д. е издържал Д за периода на действие на договора- никой
от свидетелите не посочи факти и обстоятелства в тази насока. Такива
доказателства не се събраха чрез приетите писмените доказателства по
делото. Видно от представените по делото извлечения от сметки на Д. Б. за
процесния период от 19.01.2018г. до 31.03.2018 г. от сметката на Д е
изтеглена единствено сума от 300 лева през м. февруари 2018г., като от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че тази сума
10
е за издръжка на Д Б., а и такива твърдения по делото от ответника не са
наведоха. Както бе посочено по-горе, без значение по отношение точното
изпълнение на задължението за издръжка е възможсноста прехвърлителя да
се издръжа сам (така и Решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1210/2012 г., III г. о., ВКС), поради което не следва да се обсъждат доводите
на ответника изложени в тази насока в отговора на исковата молба.
По делото не се събраха и доказателства, че през процесния период от
време ответникът да е полагал конкретни грижи за Д Б.. Действително обема
на дължимите грижи зависи от жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам. Както бе посочено по-горе съдът давав
яра на показанията на свидетелите Н и В, според които Д Б. не е можел да се
движи и излиза от дома си само една- две седмици непосредствено преди
смъртта си. Това всъщност е бил и периодът, през които същият се е нуждаел
от най-много грижи- за поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна и
т.н. От събраните по делото доказателства не се установява Д. Б. да е полагал
някакви конкретни грижи за Д Б. дори и в този период. Никой от разпитаните
свидетели не посочи конкретни факти и обстоятелства, от които може да се
направи извод, че Д. е изпълнявал точно задълженията си по договора за
издръжка и гледане. Свидетел Б посочва, че след изписването на Д от
болницта го е виждала само един път – когато Д. го е закарал у тях в с. Баня
на гости, като същата не дава показания Д. да пологал конкретни грижи по
отношение гледането на Д, нито издръжката му. От показанията на свидетел
В също не се установява Д. да е полагал конкретни грижи за Д. Свидетелката
посочва общо- че са живеели заедно, че са си готвели и пускали пералня, но
не става ясно дали Д. е поемал тези задължение, както и дали това е било след
сключване на договора за издръжка и гледане или преди това. Не става ясен
конкретният обем от грижи полаган от Д. по отношение прехвърлителя по
договора за издръжка и гледане. Както бе посочено по-горе съдът не дава
вяра на показанията на тази свидетелка в, частта, в която посочва, че след
изписването от болницата Д. е водил Д при личния лекар, както и за да
закупят лекарства, поради което не следва да се приеме, че ответниът е
полагал грижи и в тази насока. Показанията на свидетелите Н и Б. не носят
никаква информация по отношение на полагани от ответника конкретни
грижи и издъжка с оглед точното изпълнение на договора за издръжка и
гледане. Свидетел Н посочва, че през процесния период е виждала Д. да влиза
и излиза от етажа на къщата обитаван от Д Б., но не посочва при влизането и
излизането да е носел храна или да излиза, за да простира дрехи и т.н.
Показанията на свидетелите М., И. и Н също не носят никаква информация по
отношение на този правнорелевантен факт. Освен това от събраните по
делото доказателства се установи, че в деня на смъртта си Д Б. е бил
заключен на етажа, на който е живял, като ключът се е намирал в Д. Б., който
се е намирал извън къщата. Установи се, че служителите на РУ – Панагюрище
и Бърза помощ изчакали Д. Б. да дойде, за да отключи и да констатират
смъртта на лицето Д Б.. Всичко посочено води до извода, че в последните си
11
часове от живота си Д Б. е бил сам, без да му е оказана помощ.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се събра нито едно доказателство от което да се установи, че
ответника е предоставял в пълна степен издръжка на прехвърлителя, в обем
да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
Напротив, от събраните по делото доказателства следва да се направи извода,
че прехвърлителят сам е осигурявал задоволяването на посочените нужди. С
договора за издръжка и гледане прехвърлителя цели срещу отстъпване
правото на собственост на собствен недвижим имот да гарантира
задоволяване на потребностите си, като му бъде осигурено спокойствие на
старини. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се
установи приобретателя да e полагал грижи и осигурявал издръжка
съобразно уговореното в процесния договор, а по-скоро e полгал грижи
обичайни за отношенията дете – родител, живеещи в едно домакинсто.
Тук е мястото да се посочи, че без правно значени са събраните по
делото доказателства по отношение грижите полагани от ищеца П. Б. и
неговото семейство за Д Б., както и доводите изложени от ответника в тази
насока, тъй като предмет на изследване в настоящото произвдоство е
единствено вида и обема на грижите полагани от Д. Б. по отношение Д Б. с
оглед изпълнение на сключения договор за издръжка и гледане, чието
разваляне, поради неизпълнение се иска в настоящото производство. Без
правно значение за спора по настоящото дело са и отношенията между
страните по делото преди и след смъртта на общия им наследодател.
Следва да се добави, че неизпълнението – пълното или частично,
забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за
разваляне на договора. В този смисъл, бездействието на прехвърлителя да
предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеоторната
престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право.
Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника
изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво
изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с
всички останали доказателства, но нито освобождава ответника от
задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е основание за
отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства за пълно и
точно изпълнение. Както е изяснено и в Тълкувателно решение № 30/1981 г.
на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора – прехвърлител, могат да
осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради
неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права,
произтичащи от наследяването.
Ето защо настоящият съдебен състав счита предявеният иск за
разваляне на процесния договор за издръжка и гледане за основателен за
частта от 1/2 ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч. от процения имот.
По отношение на разноските:
12
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските направени в настоящото производство в размер на 1499,03 лв., от
които 147,043 лв.- заплатена държавна такса, 60 лева – държавна такса за
призоваване на трима свидетели, 297 лева- депозит за експертиза, 25 лева –
държавна такса за съдебни удостоверения и 970 лв. – адвокатско
възнаграждение, доколкото същите са своевременно поискани, като са
представени доказателства, че са реално сторени – пълномощно л. 26 от
делото, в което е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 970 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск, с правно основание чл. 26, ал.2 , предл. 4 ЗЗД,
предявен от П. Д. Б. ЕГН: ********** с адрес: с. Оборище, общ.
Панагюрище, ул. „*********“ № 2 срещу Д. Д. Б. ЕГН: **********, с адрес: с.
Оборище, общ. Панагюрище, ул. „********“ № 26 за прогласяване
нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 14,
т. I, рег.№ 183, н.д.№ 11/2018 г. на Нотариус № 390 П К, с район на действие:
PC Панагюрище, вп. в СВ гр. Панагюрище, с вх. рег.№ 55 от 19.01.2018 г.,
Акт № 25, т.1, д.№ 19/2018 г., по силата на който Д Б Б. ЕГН: **********,
починал на 31.03.2018г. е прехвърлил на Д. Д. Б. 4/6 ид.ч. от поземлен имот с
площ от 834 кв.м. означен с пл.№ 115, за който е отреден УПИ V-115 в кв. 22
по действащия план на с. Оборище, об. Панагюрище, ведно със застроените в
него: двуетажна масивна жилищна сграда на 87 кв.м. и двуетажна паянтова
жилищна сграда на 75 кв.м., при съседи: УПИ IV-114, VI-116, VII-108 и от
две страни улица, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа
прехвърлителя до края на живота му.
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 14, т. I, рег.№ 183, н.д.№ 11/2018 г. на
Нотариус № 390 П К, с район на действие: PC Панагюрище, вп. в СВ гр.
Панагюрище, с вх. рег.№ 55 от 19.01.2018 г., Акт № 25, т.1, д.№ 19/2018 г., по
силата на който Д Б Б. ЕГН: **********, починал на 31.03.2018г. е
прехвърлил на Д. Д. Б. 4/6 ид.ч. от поземлен имот с площ от 834 кв.м. означен
с пл.№ 115, за който е отреден УПИ V-115 в кв. 22 по действащия план на с.
Оборище, об. Панагюрище, ведно със застроените в него: двуетажна масивна
жилищна сграда на 87 кв.м. и двуетажна паянтова жилищна сграда на 75
кв.м., при съседи: УПИ IV-114, VI-116, VII-108 и от две страни улица , срещу
задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на
живота му, до размера от 1/2 ид.част от прехвърлените 4/6 ид.ч., поради
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане.
13
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. Б. ЕГН: **********, с
адрес: с. Оборище, общ. Панагюрище, ул. „********“ № 26 да заплати на П.
Д. Б. ЕГН: ********** с адрес: с. Оборище, общ. Панагюрище, ул.
„*********“ № 2 сумата в размер на 1499,03 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
14