№ 3954
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110121757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 15.05.2024 г.
(на лист 27 от делото), като претенцията е увеличена с протоколно
определение от 04.12.2024 г. (на лист 62 от делото) на В. С. С. срещу „Профи
кредит България“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на дружеството, че клаузите на сключения между
страните договор за потребителски кредит № 40017232439/04.05.2023 г.,
предвиждащи заплащане на такси „фаст“ и „флекси“ не ги обвързват, тъй като
са нищожни поради противоречие със закона и неравноправност, и за
осъждане на ответника да плати на ищеца 6,33 лева– платени без основание
лихви и такси по договор за кредит, който също е изцяло нищожен поради
противоречие със закона – липса на реквизит поради неправилно посочен
годишен процент на разходите (ГПР), а и поради недостатък на формата –
изписване с дребен шрифт.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за
потребителски кредит с посочен по-горе номер, като му били отпуснати 400
лева, които тя трябвало да върне на четири месечни вноски до 10.12.2023 г.,
като всяка вноска била в размер на 65,15 лева, или общо задължение от 456,09
лева. Годишният лихвен процент бил 40,70 %, посочен е дневен лихвен
процент, и годишен процент на разходите (ГПР) – 46,41 %. Към договора бил
сключен и допълнителен пакет за услугите „фаст“ – приоритетно разглеждане
на искането, и „флекси“ – възможност с допълнително споразумение с ищеца
да се отсрочва плащането на вноски, като за ползването на пакета се дължали
320 лева. Ищецът претендира, че последните на първо място са уговорени в
1
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр и са забранени такси по този вид договор, а
и освен това са неравноправно уговорени, като са и разходи по кредита, които
е следвало да се включат при изчисляване на ГПР, но това не било направено,
поради което не бил посочен правилен ГПР, което се приравнявало на липсата
на такъв, т.е. на липса на реквизит на писмения договор, и той бил нищожен.
Ищецът бил платил всички такси и лихви и иска връщане на платеното.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Профи
кредит България“ ЕООД, който поддържа недопустимост на иска, евентуално
– неговата неоснователност. Поддържа, че ищецът е упражнил право на отказ
от кредита на 18.05.2023 г., поради което отношението между страните е
прекратено, и няма интерес от водене на иска. Признава, че ищецът му е
платил 406,33 лева, след като е бил получил 400 лева. Поддържа
действителност на договора, като твърди, че ищецът се бил съгласил със
сключването му, както и с уговарянето на допълнителни услуги, което ищецът
сам бил поискал и свободно се обвързал да ги заплати, като поради това
нямало как да се смятат за неравноправни уговорките за тях. Поддържа още,
че тези разходи не следва да се включват при изчисляване на ГПР, тъй като са
свободно допълнително поети, и поради това ГПР е правилно изчислен,
договорът е в рамките на допустимите законови параметри за общи разходи и
поради това установителният иск е неоснователен. По осъдителния иск
поддържа още, че не е доказано плащане на цялата твърдяна от ищеца сума.
Иска прекратяване на делото, евентуално – отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, ищецът
поддържа иска с писмена молба и сочи практика на Съда на Европейския
съюз, ответникът прави редица възражения по разноските също писмено, вкл.
за прекомерност и искане за прихващане на разноски при частично уважаване
на иска, и прави искане адвокатът на ищцата да бъде задължен да посочи
банкова сметка.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните, като прилага правилата на законите и правото на
Европейския съюз, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
С определението за насрочване на делото в първо съдебно заседание
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 40017232439/04.
05.2023 г., по силата на който на ищеца са отпуснати 400 лева, които е усвоил;
че в договора е предвидено, че ищецът ще заплати 320 лева цена за услугата
„фаст“ – бързо отпускане на кредита, и „флекси“ – възможност при
определени обстоятелства за разсрочи или отсрочи плащане на вноски при
определени условия, като е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от
46,41 %; че ищецът е платил на ответника 406,33 лева по договора за кредит.
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове за установяване на точното съдържание на договора
между страните поради нищожност на клаузи от договор с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл.
2
143, ал. 1 ЗЗП, и съединен осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Установителният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните
е сключен договор за кредит, по който са налице клаузи, които предвиждат
такси за усвояване на кредита, или за неясна по съдържание услуга, или които
постигат ефект на оскъпяване на кредита, без да осигуряват насрещна услуга
на потребителя.
Осъдителният иск се уважава, ако не е посочен точно размер на
годишния процент на разходите, или че същите надхвърлят законовите
максимални лихвени нива (според ищцата – три пъти законната лихва; според
ответника – пет пъти същата), и ако се установи плащане от ищеца към
ответника на сума, по-голяма от усвоената.
По установителният иск съдът намира, че е допустим съгласно
указанието в практиката на Съда на Европейския съюз в т. 74 – 76 от Решение
от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, че докато всички спорове
по договора за кредит между страните не са изчистени (както е в случая –
ищецът иска връщане на суми, които твърди, че не е дължал), установителни
искове са допустими.
По същество искът е основателен, тъй като една от уговорените такси за
„допълнителни“ услуги – 160 лева за услугата „фаст“, е в противоречие с
императивното правило на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, което забранява на
кредитодателя да начислява такси за отпускане на кредита, което в случая
ответникът в тежест на ищеца – потребител е направил, а клаузата „флекси“,
уредена в т. 15 от общите условия (на лист 10 от делото), предвижда
възможност ищецът да отложи плащане на вноски, но само след като
ответникът прецени (по свое усмотрение), че са налице определени
обстоятелства, което представлява нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП –
ответникът може сам да преценява дали да приложи условията на услуга, за
която ищецът вече се е задължил да му плати, т.е. условията на договора се
определят едностранно от ответника. Поради това клаузата на т. VI в частта
„По поискана и закупена допълнителна услуга“ от договора между страните
(на лист 6 от делото) е неравноправна, и следователно – нищожна, като искът
следва да се уважи.
По осъдителният иск съдът намира, че при преценка за
действителността на договора следва да приеме, че когато ГПР е неправилно
посочен, съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 Профи кредит България се приравнява на липса на посочен
ГПР, като това води до нищожност на целия договор за кредит съгласно чл. 22,
ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
В случая отпуснатият размер на кредита е 400 лева за 7 месеца при
посочен ГПР 46,41 %. Това означава, че абсолютно максималният възможен
размер на всички разходи по кредита, ако беше отпуснат за една година, би
бил 46,41 % от 400 лева, или 185,64 лева. Тъй като обаче кредитът е отпуснат
за 7 месеца, то разходите може да са максимум 7/12 от тази сума, или 108,29
лева. В погасителния план (на лист 16 от делото) обаче са предвидени 7
3
вноски по 110,87 лева, или общо 370,87 лева разходи, което е над три пъти
размера на максималния ГПР. В случая няма значение какъв е действителният
ГПР по договора, тъй като отклонението е толкова голямо, че няма как
посоченият в текста на договора ГПР да е верен.
Що се отнася до аргументите, че били налице „допълнителни услуги“,
свободно избрани от ищеца, то следва да се има предвид, че една от тези
услуги – бързото отпускане на кредита, за която са начислени 160 лева, би
довело отново до общи разходи от повече от максимално допустимото след
прилагане на ГПР, представлява на практика търговска практика на ищеца, с
която той приема да даде на някои свои клиенти по-бързо пари, срещу което
да получи плащане, т.е. става въпрос за условие на самия договор по кредит,
което би го направило различна търговска оферта от този за отпускане при
стандартни условия, поради което поне таксата за „допълнителна услуга“
„фаст“ следва съгласно § 1, т. 1 ЗПКр да се включи при изчисляване на ГПР
като част от „общия разход по кредита“, тъй като е резултат от прилагане на
„търговско условие“ – практика за реклама и сключване на договори, на
ищеца.
Поради това договорът за кредит е нищожен поради непосочен реквизит
съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и съгласно чл.
23 ЗПКр ответникът следва да върне на ищеца всичко, което е получил в
повече от дадените по договора 400 лева. На лист 17 – 18 от делото ищецът е
представил платежни документи за платени общо 406,33 лева, които не са
оспорени, поради което ответникът следва да му върне надплатените 6,33 лева
с лихва от датата на подаване на иска.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият иска съдът да определи по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
адвокатски хонорар по договор без дата от на лист 54 от делото (представен по
делото на 28.11.2024 г.), който съдържа и уговорка за безплатно
представителство, поради което съдът определя на адвокатското дружество,
защитавало ищеца, с оглед на фактическата и правна сложност на делото –
ниска, и обстоятелството, че същото дружество води стотици еднотипни дела
срещу същия ответник, по които текстът на исковите молби напълно съвпада,
и цената на иска, възнаграждение от 240 лева с ДДС.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл.
143, ал. 1 ЗЗП, по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл. 53е, вх. В, ет. 7, че В. С. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ш.“
4
№ *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, е обвързан от Договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ № 40017232439/04.05.2023 г. БЕЗ КЛАУЗИТЕ на т.
VI в частта „По поискана и закупена допълнителна услуга“ на стойност два
пъти по 160 лева, които са нищожни като неравноправни.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ № 49, бл. 53е, вх. В, ет. 7, да плати на В. С. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „Ш.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 6,33
лева (шест лева и 33 стотинки) – платени без основание по нищожен Договор
за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40017232439/04.05.2023
г. на 26.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53е, вх. В, ет.
7, да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес за упражняване на дейност: С., ж.к. „М. л.“, бл.
***, вх. *, ет. *, офис **, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) –
адвокатски хонорар по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5