РЕШЕНИЕ
№22
Гр.Русе,
23.02.2018г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично съдебно заседание на 13 февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното т.д.№116 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е искова молба от „У. Б.“АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.С., чрез адв.Я.Д.
САК срещу В.И.Т. ЕГН ********** ***.Твърди,че на 25.06.2003г.е сключен Договор
за ипотечен кредит за граждани между ТБ „Б.“ АД като кредитодател
и ответника В.И.Т. като кредитополучател.По силата на този договор ответника е
получил сумата 30000 лева.На 18.07.2006г.е сключен Анекс №1 към Договора за
ипотечен кредит между тези страни,с който се изменя този договор.С Решение
№33/27.04.2007г. по ф.д.№2010/1990г. Софийски градски съд вписва преобразуването
на „Е. В. Б. Б. Б.“ АД и на „Б. Х.“ АД чрез вливането им в „Б.“ АД.Вписва и
промяна на наименованието от „Б.“ АД на „У. Б.“ АД и става правоприемник на
правата на описания договор и анекс към него.На 26.10.2012г. е сключено
Споразумение към описания Договора за ипотечен кредит и Анекс №1 към него между
тази банка и ответника,с което те са изменени.Тъй като ответника е спрял да
изплаща задължението си,с едностранно изявление на кредитора,задължението е
обявено за изцяло и предсрочно изискуемо,на основание т.5.1 от Договора за
ипотечен кредит от 26.05.2003г. във вр.с чл.60 ал.2
от ЗКИ.В резултат на това кредита е обявен за предсрочно изискуем на
30.12.2011г.Изпратена е Нотариална покана с рег.№11158,том 2,акт 90 на нотариус
Р. П.,която е получена от длъжника на 28.11.2016г.На 09.12.2016г.ищеца е подал
заявление по чл.417 ГПК,образувано е ч.г.д.№7206/2016г. на Русенски районен съд
и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
ищеца.Към настоящия момент описаните там суми не са изплатени.Моли съдът да
постанови решение,с което да постанови по отношение на В.И. Т.,че дължи и
следва да заплати на „У. Б.“ сумата 20650.74 евро дължима и неизплатена
главница по Договор за банков ипотечен кредит от 25.06.2003г.,ведно със
законната лихва от 09.12.2016г. до окончателното плащане,сумата 27062.74
евро-дължима и неизплатена договорна лихва за периода от 25.06.2011г.-до
08.12.2016г. и сумата 4182.14 лева разноски по ч.г.д.№7206/2016г. по описа на
Русенски районен съд.Претендира за разноски по настоящото дело.Представя
писмени доказателства и моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника В.И.Т. в
двуседмичния срок по разпореждането по чл. 367 ал.1 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба.Същия счита,че иска е процесуално допустим,но по същество е
неоснователен.Счита,че претенцията на ищеца за присъждане разноските по
заповедното производство е недопустима.От текста на исковата молба не става
ясно кога банката е упражнила правото си по чл.60 от ЗКИ и е обявила кредита за
предсрочно изискуем.Последното плащане по кредита е било извършено на
27.04.2007г.и при просрочие повече от 6 месеца
банката е била длъжна да обяви кредита за предсрочно изискуем.На основание
чл.111,б.в от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните от банката вземания за възнаградителна
лихва.На същото основание прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение вземането за главницата,тъй като погасителните вноски са периодични
плащания.Поставя задачи на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е постъпила
допълнителна искова молба от „У. Б.“ АД,каквато възможност дава чл.372 от ГПК.Твърди,че е неоснователно становището на ответника,че искането да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство е недопустимо.В ТР №4/2014г. на
ОСГТК на ВКС е разискван въпроса,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски по заповедното
производство не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването на
иска.По този начин се предоставя правомощието на съда в исковото производство
да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за
изпълнение.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада,ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК и е образувано исково производство по реда на чл.422 от ГПК.С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските по заповедното
производство.Недоказани са твърденията на длъжника относно момента на обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита,като не са посочени доказателства за
това.Предсрочната изискуемост е израз на упражняване потестативно
право на кредитора,което включва факта на неплащането но договорното
задължение.Кредита е обявен за предсрочно изискуем на 30.12.2011г.поради неплащане
погасителните вноски по кредита.Единственото изискване на закона при обявяване
на предсрочна изискуемост е волеизявлението на кредитора да достигне до
длъжника.Видно от представените доказателства по делото ответника е уведомен за
предсрочната изискуемост с Нотариална покана с рег.№11158,том 2,акт 90на нотариус
Р. П. на 28.11.2016г.Счита,че следва да бъде оставено без уважение твърдението
на ответника,че вземането по отношение отделните вноски по кредита-главница и
по отношение претендираната лихва са погасени по
давност в 3-годишния срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Законовите норми относно
периодичните плащания не може да намерят приложение при договорите за
кредит.При тях е приложим 5-годишния давностен срок
по чл.110 ЗЗД.При договора за кредит е налице неделимо плащане,като
договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части,което обаче не превръща договора в такъв за
периодични плащания.Иска не е погасен по давност.Противопоставя се на доказателствените искания на ответника.
Ответника е подал допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.Моли съдът да приеме,че кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 30.12.2011г.Продължава да поддържа,че разсрочените
погасителни вноски по договора за банков кредит имат характер на периодични
плащания,поради което погасителната давност е по чл.111,б.в“ ЗЗД.Същото важи и
за претендираните вземания за лихви.Отказва се от
първата задача на вещото лице.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.г.д.№7206/2016г.Русенският районен съд на основание Заявление от „У. Б.“ АД
по чл.417 от ГПК е издал Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу В.И.Т. за сумата 20650.74 евро-главница по договор за
ипотечен кредит,ведно със законната лихва,,сумата 27062.74 евро-договорна лихва
за периода 25.06.2011г.-08.12.2016г.,сумата 1929.32 лева-разноски за платена
държавна такса и 2315.75 лева-адвокатско възнаграждение. Възражение срещу
издадената заповед за изпълнение е подал В.И.Т.,който е и ответник по
предявения иск по чл.422 от ГПК.Видно от представения Договор за ипотечен
кредит от 25.06.2003г. ТБ „Б.“ АД предоставя на В.И.Т. ипотечен кредит в размер
на 30000 евро за доплащане закупуването на
недвижим имот в гр.Р.,*** с обща застроена плащ 208 кв.м.Съгласно
т.3.1главницата и лихвите ще се издължават на 180 равни погасителни вноски по
392 евро,дължими на 25 число на месеца,считано от 25.07.2003г.Крайния срок за
погасяване на кредита е 25.06.2018г.Издължаването на кредита ще стане чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката кредитодател.В
т.3.3 е уговорена годишната лихва по кредита,която ще заплаща кредитополучателя,който
размер е на банковия лихвен процент
/БЛП/ 8.5848 % за кредитен продукт в евро,увеличен с редовна надбавка 5 пункта
или общо 13.5848%.При промяна на БЛП банката има право незабавно да изменя
размера на договорения редовен и наказателен лихвен процент от деня на
промяната без да дължи уведомление.При неспазване на определения срок за
издължаване на погасителната вноска по кредита,съгласно т.3.4 непогасената част
от дълга ще се олихвява с наказателна надбавка в размер на 10 пункта над
уговорения лихвен процент.В .т.3.5 от договора е уговорено при просрочие на две или повече поредни дължими вноски по лихвата
договорения лихвен процент по т.3.3 да се увеличава с 3 пункта.При обявяване на
кредита за предсрочно изискуем,същият до издължаването му съгласно т.3.6 ще се
олихвява с лихвен процент,равен на договорения лихвен процент,увеличен с
надбавката 10 пункта.В т.3.8 е записано какви комисионни и такси събира
банката.В кои случаи и при какви условия банката може едностранно да прекрати
договора и определи кредита като предварително изискуем е записано в чл.5 от
договора.Договора за кредит е обезпечен с ипотека на недвижим имот на
ответника,описан в т.6 от договора.По делото е представен Анекс №1 от
18.07.2006г.,сключен между същите страни,с който се допълва Договора за
ипотечен кредит в частта за обезпечението,но всички описани негови клаузи
остават в сила.С Решение №33/27.04.2007г.по ф.д.№2010/1990г.на Софийски градски
съд „У. Б.“ АД става правоприемник на процесния
договор за кредит.На 26.102012г.страните по делото сключват Споразумение
/представено по делото/,съгласно което приемат за безспорни следните факти.По
т.1.1По силата на Договор за банков кредит от 25.06.2003г.банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30000 евро.Т 1.2 Вземането
по този договор е обезпечено с ипотека върху недвижим имот,находящ
се в гр.Р., Към датата на сключване на настоящото споразумение непогасеното
вземане на банката възлиза на 20689.52
евро-главница и 6161.72 евро-лихви.Съгласно т.2.1 Банката предоставя на
Кредитополучателя срок за доброволно погасяване на задълженията не по-късно от
26.02.2013г.,като същия поема да погасява сумата в размер на 44346.10 лева по
сметката на „У. Б.“ АД,която е посочена в споразумението.В т.2.6 В случай,че
кредитополучателя не изпълни изцяло задължението си по т.2.1 и 2.2 не постъпи
плащане на посочената в чл.2.1 сума в пълния договорен размер или постъпи
плащане,което е по-малко от уговорения размер,същото се отнася за погасяване на
кредитното задължение.Същото се отнася и за непогасяване в срок на всяко друго
изискуемо задължение на кредитополучателя за заплащане на главница или лихва
към банката,като тогава уговорката на чл.2.1 не поражда правно действие и
последици,съответно няма валидно изкупване по чл.2.3 и банката запазва правото
си на единствен титуляр на вземанията при условията по Договора за банков
ипотечен кредит и анексите,които се запазват така,както са били договорени и
установени,преди сключването на настоящото споразумение до окончателното
събиране на вземанията на банката в пълен размер,за което кредитополучателя
дава изричното си и безусловно съгласие.По делото е представена Нотариална
покана на нотариус Р. П. от „У. Б.“ АД до В.И.Т.,с която го уведомяват,че дължи
на банката по Договора за банков кредит главница 20650.74 евро и лихви 26667.99
евро и поради нарушаване договора от негова страна,предоставеният кредит е обявен
от банката за изцяло и предсрочно изискуем.Видно от представената Разписка тази
покана е получена от ответника на 28.11.2016г.По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза,по заключението на която страните не спорят.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Ответник по иска е оспорилият заповедта длъжник.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответниците-длъжници-възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е изпълнил задълженията си
по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно
изискуем. Моли съдът да уважи установителния иск
както е предявен за описаните суми за главница,лихви и такси.Ответника прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите.
Според съда отговора на първият
въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че ответника е спрял
плащанията по кредита на 27.10.2011г.,когато е извършена последната погасителна
вноска и е погасено частично задължението с падеж 25.06.2011г.Следващите 6
месеца от 25.07.2011г.до 25.12.2011г.ответника не е правил вноски за погасяване
на кредита и на 30.12.2011г.кредита е обявен за предсрочно изискуем.В чл.5.1от
Договора за ипотечен кредит,подписан от страните по делото,е записано,че
банката може едностранно да прекрати договора и определи кредита като
предварително изискуем при неплащане на която и да е погасителна вноска по
главницата и при непогасяване в срок на начислените и изискуеми лихви за два
месеца.Следователно тези условия са били налице и банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем.За този факт е уведомила ответника с нотариална
покана,получена лично от него на 28.11.2016г.Посочени са и сумите,които се
дължат.Следователно това уведомяване е станало преди подаване на Заявлението за
издаване Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК-същото е с дата 12.12.2016г.Поради това Русенският
районен съд законосъобразно е издал Заповед за изпълнение на задължение за
вземания на парични суми №36/09.01.2017г.по ч.г.д.№7206/2016г.Видно от
представения по делото Договор за ипотечен кредит от 25.06.2003г.ТБ „Б.“ АД е
предоставила на В.И.Т. ипотечен кредит в размер на 30000 евро.Според
заключението на вещото лице този кредит е усвоен на 01.07.2003г. чрез превод по
личната му разплащателна сметка,открита в ТБ „Б.“ АД.Във връзка с този договор
кредитополучателя е започнал да изпълнява задължението като погасява
кредита,съгласно погасителния план,който е неразделна част от договора.Плащанията
са започнали на 25.07.2003г.и са продължили до 27.10.2011г.,когато е последната
вноска и с нея е погасено частично задължението с падеж 25.06.2011г.Според
експертизата към 30.12.2011г.,когато кредита е обявен за предсрочно изискуем
ответника дължи на банката 20689.52 евро и 1608.80 евро редовна лихва.На
26.10.2012г. „У. Б.“ АД и кредитополучателя В.И.Т. сключват споразумение и
съгласно заключението на вещото лице на същата дата Т. внася по сметката на
кредита сумата 217.46 евро,с която сума банката погасява 38.78 евро-главница и
178.68 евро-редовна лихва.Повече суми по споразумението не постъпват.Според
заключението на вещото лице,по договора за кредит ответника дължи на ищцовата б. към 09.12.2016г. главница в размер на 20650.74
евро и и лихви /редовна и санкционираща/ към тази дата в размер на 27062.74
евро.Ответника прави възражение,че вземанията на ищеца са погасени по
давност,съгласно чл.111 в от ЗЗД.Това възражение за главницата е несъстоятелно,тъй
като за нея важи 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД.Това е така,тъй като
задължението е неделимо,като договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части,но това не превръща договора за периодични плащания.Следователно
ответника дължи пълния размер на главницата.Вземането за лихви се погасява с
3-годишна давност по чл.11 б.“в“ ЗЗД,където лихвите са изрично записани.Поради
това ищеца ще дължи лихви съобразно допълнителното заключение на вещото лице в
размер на 14834.62 евро.В съдебно заседание на 16.01.2018г.ищеца представи и бе
прието като доказателство Договор за цесия от 06.11.2017г.,от който е видно,че
ищеца „У. Б.“ АД е цедирал вземането,което има от ответника
на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК**** със седалище гр.С. ,,представлявано от
директора М. Д. Д..Представено е Уведомително писмо и известие за доставяне,от
които е видно,че ответника е уведомен за цесията.Ето защо съдът счита,че
ответника дължи сумите по договора за банков кредит на „А. за с. на в.“ ЕАД.
С оглед изложеното съдът намира, че задължението на
ответника В.И.Т. към „А. за с. на в. по цедирано
вземане е в размер на 20650.74 евро-главница и 14834.62 евро-лихви,поради което
установителния иск следва да бъде уважен в този
размер,а в останалата част-отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 4182.14лв. , както и сумата 6311.89лв.
разноски за настоящата инстанция на „У. Б.“ АД и 50
лева разноски за тази инстанция на „А. за с. на вземания“ ЕАД.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на В.И.Т. ЕГН ********** ***,че
дължи по договор за кредит на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК *** по Договор за
цесия от „У. Б.“ АД сумата 20650.74 евро-главница,ведно със законната лихва
върху нея от 09.12.2016г. до окончателното плащане,сумата 14834.62 евро лихви,за
които е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.г.д. №7206/2016г. по описа на Русенски районен съд и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** *** да заплати на „У. Б.“ АД ЕИК ***
сумата 4182.14 лева разноски по
заповедното производство и сумата 6311.89 лева разноски за настоящата инстанция
и да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК*** сумата 50 лева-разноски за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-В. ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: