Р Е Ш
Е Н И Е
№ 65 /20.01.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С.А.,
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
2322/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Г.К.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.К. ***,
против решение № 260304/09.10.2020 година по н.а.х.д. № 1055/2020 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 20-3292-000026/20.02.2020
година на началник на сектор в IV РУ при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на И., за нарушение на чл. 104б т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175а ал. 1 предложение трето от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът, чрез процесуалния си представител,
оспорва изцяло решението, като твърди, че е неправилно. Поддържа, че
извършването на нарушението не е доказано, защото полицейските служители,
извършвали обход в района, не са съобщили за неправомерно използване на пътната
мрежа (т. нар. „дрифтиране“) от жалбоподателя. Заявява, че с оглед тежестта на
санкциите, предвидени в закона, наказанието трябва да бъде налагано само при
липса на всякакво съмнение за самоличността на извършителя, при ясни и
безспорни доказателства от свидетели - очевидци.
Иска отмяна на решението и на НП. Претендира
разноски.
Прокурорът пледира неоснователност на касационната
жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното НП Г.К.И. е санкциониран, като водач
на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А 8170 МВ, за това, че на 07.02.2020 година
около 22:25 часа в град Бургас, ж.к. „Меден рудник“, на паркинга на магазин
„Кауфланд“, пред бл. 136, е управлявал МПС, като не е използвал пътя по
предназначение – извършвал е резки маневри, въртял е автомобила в кръг,
преднамерено извеждайки го извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба
на сцепление на задните му гуми (дрифт).
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че
нарушението е доказано от фактите по делото.
Решението е законосъобразно.
Не е налице нарушение на приложимото процесуално
право, както в административнонаказателното производство, така и при
оспорването на НП пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е
подробно всички относими доказателства по делото, изложил е подробни, ясни и
непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил
диспозитив в тази насока.
Съгласно чл. 104б т. 2 от ЗДвП, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В случая, от показанията на свидетелите Ф. и А.
(съответно - охранител и управител на магазин „Кауфланд“), и на свидетелите Б.
и И. (полицаи от IV РУ при ОД – Бургас на МВР) се установява по категоричен начин както
авторството на деянието, така и признаците му от обективна и субективна страна.
Свидетелите са наблюдавали непосредствено действията на водача, а самоличността
му е установена в хода на последвалата полицейска проверка.
Съдът основателно не е кредитирал показанията на
останалите свидетели (С. и С.) поради приятелските им отношения с И.,
обуславящи пристрастност, участието на един от тях в идентични действия по
същото време и на същото място, както и поради очевидната им изолираност и
противоречие с всички останали доказателства по делото.
Водачът И. е управлявал автомобила си в нарушение
на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е
използвал участък от пътната мрежа не по предназначение. Затова основателно е
бил наказан, а жалбата срещу НП – законосъобразно отхвърлена от РС.
Действително, тежестта на санкциите, предвидени от
ЗДвП за извършване на нарушението е много сериозна, но доколкото те са
определени в абсолютен размер по чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, няма правен ред за
определянето им в други граници.
Решението на РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260304/09.10.2020 година по
н.а.х.д. № 1055/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: