РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. гр.Мадан , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100054 по описа за 2021 година
Ищецът Б. Д. ЕАД е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да се
признае за установено спрямо ответника АЛ. Б. АС., че съществуват вземания на ищеца
спрямо ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2011
г., по който ответникът бил поръчител, а именно: 4 244,85 лева- неиздължена главница;
943,61 лева договорна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г.; 10,77 лева -
санкционна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г; 120,00 лева разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 625/2019 г. по описа на РС Първомай. При условията на
евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите вземания.
В о.с.з. от 26.05.2021 г е допуснато изменение на предявения установителен иск в
частта за договорната лихва, като същият е намален от 942,61 лева на 472,95 лева, както и
изменение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск в частта му за
санкционна лихва, като същият е увеличен от 10,77 лева на 1238,32 лева.
В исковата молба се твърди, че между „Б. Д.“ ЕАД и Х. А. Н. на 18.01.2011 г. е
сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 12 500 лева, със срок 108
месеца. Сочи се, че като обезпечение по договора за кредит е сключен Договор за
поръчителство от 18.01.2011 г., по който ответникът А. Б. А. като поръчител се е задължил
да отговаря за цялото задължение и при всички условия, предвидени в договора за кредит.
Сочи се, че кредитът е бил обслужван редовно до 07.12.2017 г., след което
кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което са начислявани санкционни лихви -
договорната лихва, увеличена с десет процентни пункта; поради невнасяне на месечните
погасителни вноски за периода от 07.12.2017 г. до 07.09.2019 г., банката е изпратила до
кредитополучателя и поръчителя уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Сочи се, че на 02.10.2019 г. банката е осчетоводила кредита като предсрочно
изискуем, във връзка с което са начислени разноски за предсрочна изискуемост в размер на
120 лева съгласно т. 8 от ОУ, във вр. с тарифата на банката за такси и комисионни. Сочи се,
че по заявление на банката е образувано ч. гр. д. № 625/2019 г. по описа на РС - Първомай,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците Х. А. Н. и А. Б. А.; за събиране на вземането е
1
образувано изп. д. № 322/2020 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Поради постъпило
възражение и във връзка с дадени указания се предявява иск да бъде признато за установено,
че ответникът А. Б. А. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите: 4 244, 85а,; 943, 61 лева
договорна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г.; 10,77 лева - санкционна лихва
за периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г; 120. 00 лева разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението, както и 106, 37 лева разноски за ДТ и 50. 00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност - ако иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК бъде
отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост, се иска да бъде осъден ответника да
заплати горепосочените суми.
Ответникът А. Б. А., чрез пълномощник адв. М.О., в срок депозира отговор на
исковата молба, оспорва иска същество като неоснователен и недоказан, поради което прави
искане за неговото отхвърляне. В отговора се твърди, че на основание чл. 147 от ЗЗД
отговорността на ответника като поръчител се е погасила за вноските, чийто падеж е
настъпил 6 месеца преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 03.10.2019 г.
Прави се позоваване на съдебна практика, според която срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД тече от
датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главни длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащане на тези вноски. Твърди се, че отговорността на ответника като
поръчител е погасена на основание чл. 147 ал. 1 от ЗЗД за вноските с падеж от 07.12.2017 г.
/сочена от банката като първа неплатена вноска - 83-та поред от погасителния план/ до
вноската с падеж на 07.03.2019 г. включително - 98-ма поред от погасителния план/. Сочи се
в отговора, че предвид междувременно настъпилият краен падеж на договора за кредит -
18.01.2020 г., е безпредметно излагането на съображения за нередовно уведомяване за
обявяване на предсрочна изискуемост на договора. Прави се искане на основание чл. 38 ал.
2 от ЗА да бъде определено адвокатско възнаграждение за пълномощника на ответника и да
бъде осъден ищеца да го заплати на адв. О..
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено следното:
Приложено е ч. гр. д. № 335/2019 г. по описа на РС Първомай, от което се установява,
че по заявление на Банка ДСК ЕАД, депозирано на 03.10.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Х. А.
Н. – кредитополучател и А. Б. А. – поръчител, за вземанията в размер от 4 244,85 лева-
неиздължена главница; 943,61 лева договорна лихва за периода от 07.12.2017 г. до
02.10.2019 г.; 10,77 лева - санкционна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г;
120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, дължими по договор за
кредит за текущо потребление от 18.01.2011 г. Видно от представената по ч.гр.д. № 335/2019
г. по описа на РС Първомай покана за доброволно изпълнение, заповедта е връчена на
ответника на 14.10.2019г., като е в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение
срещу заповедта от същия. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства – договор за
кредит за текущо потребление и договор за поръчителство от 18.01.2011 г. се установява, че
между Банка ДСК от една страна и Х. А. Н. от друга е сключен процесния договор за
кредит, по силата на който банката-кредитор е предоставила на кредитополучателя сумата
от 12500 лева, платима на 108 месечни вноски при лихвен процент в размер от 14,95 %, ГПР
17.09%. Договорът е обезпечен с поръчителството на ответника А. Б. А., който е поел
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията
по цитирания договор. Видно от приложения погасителен план към договора падежната дата
на първата вноска по договора е на 18.01.2011 г., а последната вноска е с падеж 18.01.2020
г., като дължимата месечна вноска е в размер от 212,33 лева, включваща главница и лихва.
Съгласно чл. 19.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ
2
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Съобразно чл. 19.2 ОУ при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му
по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава,
равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. По делото е представено уведомление за
предсрочна изискуемост от Банка ДСК ЕАД до Х. А. Н. и А. Б. А., като от приложената
разписка е видно, че съобщението е връчено на Х. А. Н. на 22.07.2019 г. чрез работодателя
П. ЕООД гр. П.. Видно от представените разписки, преди да се пристъпи към връчване на
уведомлението чрез работодателя, адресът на длъжника е посетен многократно, като е
залепено уведомление на входната врата. Адресът на поръчителя А. Б. А. е посетен 7 пъти в
периода 21.04.2019 г. – 10.07.2019г. за връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, като същият не е открит и е пристъпено към връчване чрез залепване на
уведомление.
Като доказателство по делото е приета Тарифа за такси на Банка ДСК АД.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно която кредитния лимит в размер на 12 500.00лв. е усвоен на 18.01.2011г. от
кредитополучателя Х. А. Н.. Кредитът е редовно обслужван до 07.12.2017г., като били
налице закъснения от няколко дни, за което на кредитополучателя са начислявани
санкционни лихви. Всяко едно погасяване на уговорените в договора за кредит вноски е
подробно описано в представеното приложение към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Последното внасяне на средства за погасяване на задълженията по Договора
било на 08.03.2018г. След тази дата кредитополучателя временно преустановява
плащанията, като на 07.08.2019г., на 15.08.2019г., 19.08.2019г. и на 19.09.2019г. по
разплащателната сметка постъпили средства общо в размер на 435,83 лв., с които са
погасени възнаградителни лихви в размер на 164,58 лв. и начислени санкционни лихви в
размер на 271,25 лв. Размерът на непогасената главница, включваща непогасени на падеж
вноски и предсрочно изискуема главница, като изискуемостта е настъпила на 02.10.2019г., е
в размер на 3 908,84 лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва, която се отчитат и
настъпилите промени в размерът й за периода от 07.12.2017г. /първо неплащане/ -
02.10.2019г. /дата на заявлението/ е в размер 751,31лв. Размерът на неплатената
санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените вноски, представляваща
главница, която е в размер на 3908,84 лв., за периода от 07.12.2017 г.до 02.10.2019 г. била в
размер на 896,06 лв., а върху цялата изискуема главница в размер на 4 244,85 лв. била в
размер на 1 159,60 лв. Размерът на осчетоводените от „Банка ДСК” такси и разноски,
свързани с обслужването на кредита са 120 лв.- дължими разходи при изискуем кредит.
Задължението за вноските с падеж от 07.12.2017г. до 07.03.2019г. са в размер на 3 965,67лв.
в т.ч.: Задължение за вноски за главница в размер на 2 725,59лв.; Задължения за
възнаградителна лихва в размер на 653,29лв.; Задължения за санкционна лихва в размер на
466,79лв.; Задължение за начислена такса „изискуем кредит“ в размер на 120,00лв. В о.с.з.
вещото лице уточнява, че размерът на непогасените задължения - главница, възнаградителна
и санкционна лихва към датата на получаване на исковата молба от ответника са: главница в
размер на 4244.85 лева, възнаградителна лихва 472.95 лева, санкционна лихва върху
непогасената главница от 4244.85 лева - 1238.32 лева към датата на получаване на исковата
молба - 02.03.2021 г. Размерите на главница и възнаградителна лихва били на база
погасителен план, а санкционната лихва била изчислена на база непогасена главница по
договорения процент за санкционна лихва и дните на просрочие. Размерите на тези пера при
условия на предсрочна изискуемост били идентични, а именно главница - 4244.85 лева,
възнаградителна лихва - 472.95 лева, санкционна лихва върху непогасената главница от
4244.85 лева - 1238.32 лева към датата на получаване на исковата молба - 02.03.2021 г.,
които са посочени в т. 6 от заключението. Възнаградителната лихва била в размер 472.95
лева към 02.10.2019 г. Размерът на санкционната лихва бил 1238.32 лева към 02.10.2019 г.
Съдът кредитира заключението съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
3
компетентно изготвено, отговарящо в цялост на поставените въпроси, а и неоспорено от
страните.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че между
Б. Д.от една страна и Х. А. Н. от друга е сключен процесния договор за кредит, по силата на
който банката-кредитор е предоставила на кредитополучателя сумата от 12500 лева, платима
на 108 месечни вноски в срок до 18.01.2020 г. Вземанията по договора са обезпечени с
поръчителството на А. Б. А. – ответник в настоящото производство, който на основание чл.
141, ал. 1 от ЗЗД отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора. В
настоящия случай се претендират вземания по представен в заповедното производство
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, което
удостоверява дължими от поръчителя суми по договора за кредит за главница и лихви.
Видно от представеното извлечение, изискуемостта на вземанията е настъпила предсрочно –
поради неплащане на определени погасителни вноски на падежа. Предсрочната изискуемост
на вземанията по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора, в частта му касаеща срока за изпълнение, което се упражнява с
едностранно волеизявление. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен
от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен
фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съдебната практика последователно приема, че е необходимо длъжникът да е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, за да може да настъпи правната
промяна във възникналото правоотношение между страните. Доколкото вземането, предмет
на заявлението по чл. 417 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, в случая към 03.10.2019 г., уведомяването за предсрочната изискуемост
следва да е извършено преди подаване на заявлението - в този смисъл т. 18 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства
кредитополучателят е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Видно от представения протокол № 393/19.06.2019г. на ЧСИ С. Д. адресът на длъжника Х.
А. Н. е посетен многократно - общо 5 пъти в периода от 21.04.2019г., до 25.05.2019г.,
включително и в неприсъствени дни, поради което е пристъпено към залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК изх. № 7878/22.05.2019 г. В законоустановения двуседмичен
срок, който е изтекъл на 10.06.2019г., в който адресатът може да получи съобщението си в
кантората на съдебния изпълнител, длъжникът не се явил. Независимо от връчване на
съобщението по реда на чл. 47 от ГПК, впоследствие съобщението е връчено на длъжника и
чрез работодателя П. ЕООД, гр. П. на 22.07.2019г. Уведомление за предсрочна изискуемост
е изпратено и до поръчителя, като от представения протокол № 1129/25.07.2019 г. на ЧСИ С.
Д. е видно, че адресът му е посетен 7 пъти в периода от 21.04.2019г. до 10.07.2019г.,
включително и в неприсъствен ден, поради което на 10.07.2019г., е залепено уведомление по
чл. 47 от ГПК. Законоустановеният срок, в който адресатът може да получи съобщението си
е изтекъл на 24.07.2019г., като длъжникът не се явил да получи книжата. С оглед
изложеното съдът намира, че е изпълнено условието за връчване на волеизявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че до 07.12.2017 г. кредитът се е обслужвал, като били
налице закъснения от няколко дни. Последното внасяне на средства за погасяване на
задълженията по Договора било на 08.03.2018г. След тази дата кредитополучателя временно
преустановява плащанията, като впоследствие са налице частични плащания на
задълженията по кредита в общ размер от 435,83лв. В извлечението от счетоводните книги е
посочено, че към датата на съставянето му – 02.10.2019 г. са били налице непогасени или
частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница за периода от 07.12.2017 г. до
4
07.09.2019 г. Доколкото съобразно чл. 19.2 от ОУ към процесния договор за кредит
предсрочната изискуемост на вземанията настъпва при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, съдът намира, че е осъществено и обективното условие
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като банката надлежно е упражнила
това свое право с връчването на уведомление на длъжника-кредитополучател на
22.07.2019г.
Доколкото ответникът има качеството на поръчител спрямо него намира приложение
разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. С решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/ 2016 г. на ВКС, IV г. о. се приема,
че когато дадена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя става
изискуема и кредиторът може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска. От падежа на вноската започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД, като не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска,
респективно – не е необходимо целият дълг да е станал предсрочно изискуем, за да започне
да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили. Ето защо с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече за вноските с
ненастъпил падеж, а по отношение на останалите вноски срокът започва да тече от
съответната падежна дата на всяка една от тях. С оглед изложеното съдът намира, че
отговорността на поръчителя е отпаднала за вземанията с настъпил падеж 6 месеца преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. преди
03.04.2019 г., а именно за вземанията, формирани от погасителните вноски, чиито падеж е
настъпил в периода от 07.12.2017 г. до 07.03.2019 г. Съгласно изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на задължението за главница, дължимо за
периода от 07.12.2017 г. до 07.03.2019 г. възлиза на сумата от 2725,59 лева, за който размер
искът е неоснователен по изложените съображения и следва да бъде отхвърлен. За остатъка
до пълния предявен размер от 4244,82 лева, а именно за сумата от 1183,25 лева,
представляваща сбор от вноските за главница с настъпил падеж в периода от 07.04.2019 г. до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост- 22.07.2019г. и предсрочно изискуемите
вноски за главница до края на договора, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Възнаградителната лихва е определена в чл. 8 от договора и представлява цената на
предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. С оглед изложените по-
горе съображения по приложението на чл. 147 от ЗЗД, съдът намира, че искът за
установяване на вземане за договорна лихва е основателен за вноските с падеж от 07.04.2019
г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 22.07.2019г., доколкото след
настъпване на предсрочната изискуемост на договора не се дължи възнаградителна лихва
/ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Видно от представения към договора погасителен план
това са вноските, с падежи 07.04.2019 г., 07.05.2019г., 07.06.2019 г., 07.07.2019 г., като
общият размер на договорната лихва, включена в тези анюитетни вноски възлиза на 74,70
лева. Към тази сума следва да бъде прибавена и дължимата възнаградителна лихва за
периода от 08.07.2019г. до 22.07.2019 г., която възлиза на 6,32 лева, изчислена съобразно
размера на възнаградителната лихва по дължимата вноска № 103 отнесен към посочения
период. Така размерът на дължимата лихва за вноските, за които не е отпаднала
отговорността на поръчителя възлиза на 81,02 лева до която сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявени размер от 472,95
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за присъждане на санкционна лихва - същата се дължи от
кредитополучателя, респ. от поръчителя на основание чл. 19, т. 1 от ОУ към договора
поради забава в плащането на месечните вноски. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на санкционна лихва за вноските с настъпил падеж за
периода от 07.12.2017 г. до 07.03.2019 г. е в размер на 466,79 лева, поради което
претенцията е неоснователна в тази част по изложените по-горе съображения. От общо
посочената в заключението сума за санкционна лихва в размер от 1238,32 лева, след
приспадане на сумата от 466,79 лева е налице остатък от 771,53 лева, който е дължим от
5
поръчителя. Доколкото искът за установяване на вземане за санкционна лихва е предявен за
сумата от 10,77 лева, същият следва да бъде уважен в пълен размер. Остава дължима сумата
от 760,76 лева, до който размер е основателен евентуално съединеният осъдителен иск за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и
пълния размер на вземането, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията в размер от 120 лева, представляваща такса за
изискуем кредит, съдът намира следното: като основание за дължимост на вземането в
исковата молба ищецът се е позовал на чл. 20.1.1 от ОУ към договора за кредит и т. 8 от
Общите условия във вр. с. Тарифата на БДС за таксите и комисионните. Съгласно т. 8 от ОУ
кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към
датата на събиране на съответното плащане тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и
комисионните, както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, а чл. 20.1.1 от ОУ касае правото на банката да
превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница. От представените по делото тарифа за такси по кредити за текущо
потребление – л. 110 д. не се установява дължимостта на такса за изискуем кредит. По
делото липсват доказателства, от които да се установява, че сумата се дължи по силата на
изрична уговорка между страните. В т. 15 от договора е уговорено, че кредитополучателят
заплаща такси, съгласно тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиента, но не е представена Тарифата, в която да е
предвидена тази такса, както и дали потребителя я е подписал и се е съгласил с нея. Наред с
това ищецът не е представил доказателства, че са извършени разходи за събиране на
кредита. Отделно от това дори и таксата да е предвидена като фиксираната такава, дължима
поради настъпване на изискуемостта на кредита, то тя е в противоречие с чл. 33 ЗПК,
съгласно който при забава на плащанията на потребителя по договора за кредит се дължи
единствено лихва за забава, каквато в случая е начислена, но не и други такси, по характера
си представляващи неустойки за забава. С оглед изложеното претенцията за заплащане на
такса за изискуем кредит следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът не следва да
се произнася по предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за вземането в
размер от 120 лева, представляваща такса за изискуем кредит, доколкото не се е
осъществило поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – искът да е
отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на издаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер от 155.47
лева, както и сумата от 300 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. На осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150 лева. По съразмерност
с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 205,86 лева за исковото
производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 53,17 лева. Ответникът
претендира разноски за заповедното и за исковото производство, изразяващи се в
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото страната се представлява безплатно от адв. М.О. поради
затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска за заповедното производството
– съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 595 лева, а за исковото производство –
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 416 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени
сумите от 392,70 лева за исковото производство и 274,65 лева за заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
М., ул. „О.“ № .. дължи на Б. Д. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„М.“ № .., представлявано от Д. Н. Н. и Д. Д. М. – изпълнителни директори сумата от
1183,25 лева /хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ – главница по
договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2011 г., 81,02 лева /осемдесет и един
лева и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 22.07.2019 г., 10,77
лева /десет лева и седемдесет и седем стотинки/ - санкционна лихва за периода от
03.04.2019 г. до 02.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2019г. до окончателно погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК №105/07.07.2020 г. по ч.гр.д. № 625/2019 г. по описа на РС
Първомай, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над 1183,25 лева
до пълния предявен размер от 4244,85 лева, за договорна лихва за разликата над 81,02 лева
до пълния предявен размер от 472,95 лева и период от 07.12.2017 г. до 02.10.2019г и за
сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М., ул. „О.“ № .. да
заплати на Б. Д. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № .,
представлявано от Д. Н. Н. и Д. Д. М. – изпълнителни директори сумата от 760,76 лева
/седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - санкционна лихва за
периода от 03.04.2019 г. до 02.10.2019 г. по договор за кредит за текущо потребление от
18.01.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на санкционна лихва за разликата над
760,76 лева до пълния предявен размер от 1238,32 лева и за периода от 07.12.2017 г. до
02.04.2019г.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М. ул. „О.“ № .. за
заплати на Б. Д. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № ..,
представлявано от Д. Н. Н. и Д. Д. М. – изпълнителни директори сумата от 205,86 лева
/двеста и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ - деловодни разноски по гр.д. № 54/2021
г. по описа на РС Мадан и сумата от 53,17 лева /петдесет и три лева и седемнадесет
стотинки/ деловодни разноски по ч.гр.д. № 625/2019 по описа на РС Първомай, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Д. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № ..,
представлявано от Д. Н. Н. и Д. Д. М. – изпълнителни директори да заплати на адв. М.М. О.,
АК Смолян, личен номер ***, служебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № . сумата от 392,70 лева
/триста деветдесет и два лева и седемдесет стотинки/ – деловодни разноски по гр.д. №
54/2021 г. по описа на РС Мадан и сумата от 274,65 лева /двеста седемдесет и четири лева
и шестдесет и пет стотинки/ деловодни разноски по ч.гр.д. № 625/2019 по описа на РС
Първомай за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Б. А.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7