№ 263
гр. Пловдив, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000347 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №175/17.04.2025г., постановено по търг. д. №744/2024г. по
описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлена молбата на „Трикос 128“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Тракия,
бл.203, вх.Б, ет.4, ап.6, чрез упълномощения представител адв.С. М. от АК-
Пловдив, за обявяване неплатежоспособността на дружеството и отриване на
производство по несъстоятелност.
„Трикос 128“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати ДТ в размер
на 250лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив.
Решението е обжалвано в срок от молителя „Трикос 128“ ЕООД.
/Обжалваното решение е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството
на 22.05.2025г., а постъпилата въззивна жалба е обявена на 09.06.2025г./
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
1
противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което молбата по чл.625 от ТЗ да бъде уважена. С
въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството е образувано по молба по чл.626, във вр. с чл.625 от ТЗ,
подадена от длъжник – „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив, представлявано от управителя Н.В.Л., чрез упълномощения
представител адв.С. М. от АК – Пловдив. Иска се да бъде открито
производство по несъстоятелност. Молителят сочи, че търговецът е търгувал с
хранителни стоки в малко магазинче. След данъчна ревизия през 2024г. се
оказало, че дружеството дължи сума – ДДС в големи размери, след което – на
01.08.2024г. дружеството преустановило търговската си дейност. Твърди се, че
дружеството не разполага с недвижимо и движимо имущество, но няма
задължения към работници и служители и единственият му кредитор е НАП.
Въззивната инстанция намира следното:
„Трикос 128“ ЕООД с ЕИК ********* е търговец, регистриран в ТР с
вписване №20180208090241. Или безспорно е, че молителят е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ.
За да се уважи молбата по чл.626 от ТЗ следва да се установи
съществуването на неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2, ал.3 и
ал.4 от ТЗ презумира неплатежоспособността, а основанията за
неплатежоспособност са регламентирани в разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ.
По смисъла на цитираната законова разпоредба неплатежен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка или публично вземане към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено
повече от два месеца. Тези основания следва да са налице кумулативно. При
2
така очертаните елементи от фактическия състав, следва да се приеме, че
неплатежоспособност е налице, когато длъжникът не може да осигури
необходимите за плащане парични средства, защото няма достатъчно такива в
банковите си сметки или бързо ликвидни активи, така че в рамките на един
разумен период от време да може да изпълни своето задължение.
За изясняване на действителното финансово състояние на дружеството
и относно един от основните елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността – възможността на търговеца да осигури
необходимите за плащане парични средства, обаче са необходими знания от
специално естество, с каквито съдът не разполага. Относими към състоянието
неплатежоспособност са икономически критерии – коефициент за ликвидност,
коефициент за автономност. Показателите за ликвидност са: Коефициент на
обща ликвидност - краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди,
съотнесено към краткосрочните задължения; Коефициентът на бърза
ликвидност - сформиран от краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции
и парични средства, съотнесено към краткосрочни задължения; Коефициент
на незабавна ликвидност, представляващ краткосрочни вземания и парични
средства, съотнесени към текущи задължения. Показателите за финансова
автономност са: Коефициент за финансова автономност, представляващ
собствен капитал, съотнесен към пасиви; Коефициентът на задлъжнялост,
представляващ пасиви, съотносени към собствен капитал. Относими са и
други показатели, като показателите на ефективност на приходите и разходите
характеризират равнището на икономическа полезност; показатели за
рентабилност, които сочат на съотношението между финансов резултат и
нетен размер на приходите от продажби. Показателите за финансовото
състояние на дружеството, определяемо от количествените характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи могат да бъдат установени само посредством
специални знания в областта на финансите или посредством
съдебноикономическа експертиза. Вярно е, че към молбата за откриване на
производство по несъстоятелност са приложени доказателства по чл.628 ал.1
и ал.3 от ТЗ. Те обаче не са достатъчни, за да се установи състоянието на
неплатежоспособност като трайно финансово състояние на дружеството, а
още по-малко дават яснота относно началния момент на такова състояние,
като началната дата на неплатежоспособността е един от задължителните
3
реквизити на решение по чл.630 от ТЗ.
Първоинстанционният съд, освен че е извършил служебно справка за
състоянието на дружеството /изискана е справка от ПП и КАТ при ОДМВР
Пловдив; от Камарата на ЧСИ; от НАП; от ЦРЗО/, е допуснал
съдебноикономическа експертиза за установяване финансовото състояние на
дружеството – молител. Указал е необходимостта от такава експертиза, дадена
е възможността на молителя такава да бъде изготвена, като са дадени и
указания за внасяне на необходимия депозит за вещо лице /като е даден и
допълнителен срок за внасяне на депозит за изготвяне на експертизата/.
Молителят – настоящ жалбоподател, не е изпълнил последните указания и не
е внесъл депозит за изготвяне на съдебноикономическа експертиза. При това
положение правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е
установено състоянието на неплатежоспособност, доколкото липсва
възможност да се прецени финансовото състояние на дружеството – молител,
които изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Независимо от липсата на доказателствени искания, с оглед вмененото с
разпоредбата на чл.621а от ТЗ служебно начало в производството по
несъстоятелност и доколкото решаващите мотива на първоинстанционния съд
за отхвърляне молбата за откриване на производство по несъстоятелност се
свеждат до неустановеност състояние на неплатежоспособност, въззивният
съд е преценил, че следва да се допусне съдебноикономическа експертиза за
установяване актуалното финансово състояние на дружеството – молител и
настоящ жалбоподател и е допусната такава, но отново настоящият
жалбоподател не е изпълнил указанията за внасяне на определения депозит и
експертиза отново не е изготвена – т.е. не е установено финансовото
състояние, обективиращо признаците на неплатежоспособност.А
доказателствената тежест за установяване състоянието на
неплатежоспособност носи страната, която се позовава на
неплатежоспособността – в случая – дружеството – молител и настоящ
жалбоподател.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 125лв.
4
На основание чл.622 от ТЗ и на основание чл.613а ал.1 от ТЗ препис от
решението следва да се изпрати за вписване в ТР /като от датата на вписване
ще започне да тече 14-дневният срок за касационно обжалване, а жалбите
срещу решението ще се считат връчени чрез обявяването на съобщение за
постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна
може да подаде отговор в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата
касационна жалба/.
Водим от изложеното и на основание чл.613а от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1
от ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №175/17.04.2025г., постановено по търг. д.
№744/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата
на „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.203, вх.Б, ет.4, ап.6, чрез упълномощения
представител адв.С. М. от АК-Пловдив, за обявяване неплатежоспособността
на дружеството и отриване на производство по несъстоятелност и „Трикос
128“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати ДТ в размер на 250лв. в
полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА „Трикос 128“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в
размер на 125лв.
Препис от решението да се изпрати за вписване в ТР /като от датата на
вписване ще започне да тече 14-дневният срок за касационно обжалване, а
жалбите срещу решението ще се считат връчени чрез обявяването на
съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка
заинтересована страна може да подаде отговор в 14-дневен срок от
обявяването на постъпилата касационна жалба/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 14-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6