Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е № 974
гр.Кюстендил, 13.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 261 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искане с правно основание чл. 276
ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС на А.Н.В., към момента в Затвора – гр. Бобов дол /ЗООТ с. С./,
против Началника на Затвора – гр. Бобов дол. Молителят твърди, че като лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ му се удържат суми от пенсията, за
която има наложен запор от 500 лв., като изразява съгласие да заплати първоначално
20% от задължението си, като в последствие да внася всеки месец по 10% от
остатъка. С горното счита, че е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно
действията на ответниците, създават неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като го притесняват. Прави искане от съда да
разпореди прекратяване на действията на ответниците, като се уважи молбата му.
В о.с.з. уточнява, че го притесняват разпорежданията и уведомленията от съда
във Варна.
В съдебното производство предявеното искане се поддържа от молителя,
който счита, че са налице предпоставките
за издаване на разпореждане по чл. 280 ал. 2 т. 2 от ЗИНЗС.
Ответникът – Началникът на Затвора – гр.Бобов дол, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Е.Г., изразява становище за неоснователност на
искането. Поддържа се, че ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от Затвора
- гр. Бобов дол. Счита, че в случая не е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
т.е. липсват основания за издаване на
разпореждане по чл. 280 ал. 2 т. 2 от ЗИНЗС. Представя писмени доказателства за
липса на наложен запор на В. върху личните му средства.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Молителят А.Н.В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, наложено му с присъда по НОХД № 963/2020г. на Окръжен съд – Варна за престъпление по чл. 330 ал. 3, вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК. Същият е постъпил в Затвора - гр. Бобов дол на 22.06.2021г., за доизтърпяване на наказанието.
По време на пребиваването му в затвора гр В. не е упражнявал трудова дейност. В искането си по чл. 276 от ЗИНЗС твърди, че затворническата администрация нарушава чл. 3 от ЗИНЗС като прави удръжки на пенсията му, която получава по инвалидност. Твърди, че има запор от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като иска да заплати първоначално 20% от наложения му запор, а след това по 10% всеки месец.
По делото са представени: Заповед № Л- 1905/09.06.2021 г. на Гл. директор на ГДИН София, с която А.В. е настанен в Затвора гр. Бобов дол, за доизтърпяване на наложеното наказание; справка за л.св. В. от Затвора гр. Бобов дол; ЕР № 2907 от 189/18.11.19 от ТЕЛК за ІІ МБАЛ – ІІ състав на А.Н.В. – 86% трайно намалена работоспособност; първоначален доклад за А.В. от 05.05.2021 г. и справка за приходите и разходите на л. св. В., както и преписката по адм. дело № 1678/21 г по описа на АС – Варна, съгласно текста.
Анализът на приложените от страните доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, обосновава изводи за процесуална допустимост на искането, което преценено по същество се приема за неоснователно. Съображенията са следните:
Лишеното от свобода лице А.В. е предявил искане от съда да издаде разпореждане за прекратяване на действия на Началника на Затвора – гр. Бобов дол, изразяващи се в налагане на запор в размер на 500 лв. върху инвалидната му пенсия. Твърди, че горното счита за фактически действия и бездействия, с които се нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС – поведение, което е дискриминационно и унижаващо достойнството му.
За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 280 ал. 2 т. 2 вр. с чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН. Разпоредбата в ал. 1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал. 2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната. От друга страна в ал. 2 на чл. 276 от ЗИНЗС е предвидено, че липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
В контекста на приложимото право и от анализа на събраните доказателства съдът счита, че не са налице действия и бездействия на ответниците, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. От представената справка по делото от Началника на Затвора гр. Бобов дол, е видно, че в деловодството на затвора гр. Бобов дол не е постъпвало запорно съобщение от съдебен изпълнител за налагане на запор върху трудово възнаграждение или лични суми на л. св. А.В.. Съгласно чл. 78 ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. В. не работи на длъжност към домакинския щат на затвора, не получава трудово възнаграждение и няма наложени удръжки върху личните му средства, като след представени молби от В., на същия се предоставят всички средства получавани от същия, чрез пенсионни записи и лични суми от „Български пощи“ ЕАД, чрез банковата сметка на затвора.
От горното следва, че преценката на процесните фактически действия и бездействия за съответствие със закона, вкл. във връзка със забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, обосновава изводи за законосъобразност на същите, респ. за неоснователност на искането за прекратяването им. Релевираното поведение на ответниците, не е незаконосъобразно поради следното:
Не се представят доказателства, за каквито и да е наложени запори върху суми на л.св. В. – било то върху банкови преводи от пенсията му за инвалидност или върху каквито и да е други суми притежание на л. св.
Следователно, твърденията на л. св. Ваосилев са неоснователни. По делото последният не доказа твърденията си за наложени запори върху пенсията му за инвалидност. Изводите са за недоказаност на поведение на длъжностните лица от затвора – Бобов дол, което да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респективно за неоснователност на предявеното искане. Евентуално бъдещи такива действия на затворническата администрация по дължими от л. св. В. суми, следва да бъдат съобразени с посоченото в чл. 78 ал. 3 от ЗИНЗС. Дължимо е разпореждане за отхвърляне на искането по чл. 276 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС.
Независимо от изхода по делото, съдът ще осъди искателя да заплати държавна такса по искането в размер на 10 лв. Представените по делото доказателства относно паричните трансфери по сметката на лицето, установяват, че същото има приходи, които му позволяват да внесе без затруднения дължимата държавна такса. Визираните данни не доказват предпоставките по чл. 83 ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за освобождаване от държавна такса и такава е дължима.
Предвид изложеното, Кюстендилският административен съд
Р А
З П О
Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Н.В., към момента в Затвора – гр. Бобов дол, ЕГН **********,
с правно основание чл. 276 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС, за прекратяване
на действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на затвора в гр. Бобов дол.
ОСЪЖДА А.Н.В., към момента в затвора –
гр. Бобов дол, ЕГН **********, да
заплати държавна такса в размер на 10 лв. по сметката на Административен съд –
Кюстендил.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Кюстендил в тридневен срок от съобщаването му.
Разпореждането да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: