Р
Е Ш Е
Н И Е №
304
гр.
Стара Загора, 08.09.2023 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на първи
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Ива Атанасова и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 556 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
:
Производството е по чл. 145 и
следващите от АПК, във р. с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба, подадена от А. А.М. чрез процесуален представител адвокат К.А. против Заповед № 3- 2083/10.08.2023 г., издадена от председателя на Държавна агенция „ Национална сигурност“/ДАНС/ , с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ А. А.М. е настанен принудително в Специален дом за
временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" в
Министерство на вътрешните работи, с цел организиране на експулсирането му от РБългария..
Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт.
Намира същият за издаден при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Твърди, че в РБългария
има постоянен адрес, на който пребивава, доброволно се явил в дирекция „ Миграция“ поради което няма опасност да се укрие.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се
явява, но в писменото становище на процесуалния му представител адв.А.,
поддържа жалбата. Счита, че заповедта е издадена при липса на
основания визирана в Закона за чужденците в Република
България, тъй като доверителят не е срещал никакви проблеми с властите, Не е бил замесван
в никаква забранена дейност или активност, няма контакти с терористични организации. Според него по делото не са представени достатъчно доказателства, че съществува
възможност доверителят му да се укрие. Напротив, същият има постоянен адрес в РБ, предоставил е актуален
телефонен номер и се явява при призоваване.
Ответникът - ,Председателят на Държавна
агенция „ Национална сигурност“ чрез процесуалния си
представител Х.Х. намира жалбата за неоснователна. Иска оспорената заповед да бъде
потвърдена. Счита, че мярката цели гарантираното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка експулсиране на чужденец, чието присъствие в
страната създава сериозна заплаха за националната сигурност и цели да бъде
преустановено и предотвратено по-нататъшното незаконосъобразно поведение на
засегнатия субект. Смята, че с постановения акт е постигната законовата цел и е
възстановено състоянието на защитеност на националната сигурност на страната.
Считаме, че е спазен принципът, заложен в чл. 6 от АПК за съразмерност.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от
лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в срока по чл.
46а, ал. 1 от ЗЧРБ.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установени следните факти, релевантни за правния спор:
:
А.
А.М. е гражданин на Сирия., роден на ***
година. С решение № 3113 от 03.05.2022 година на председателя на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет му е предоставен
хуманитарен статут.
На 10.08.2023 г. председателят на ДАНС, на основание
чл. 42, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1
и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, издал заповед № З-2382, с която наложил по отношение
на А. А.М. принудителна административна мярка
"експулсиране" в Република Турция., като отнел
правото на пребиваване и наложил забрана за влизане и пребиваване на
територията на държавите- членки на Европейския съюз. Заповедта била връчена на
адресата й на 11.08.2023 г.
На същата дата издал и оспорената заповед № 3-
2083/10.08.2023 г., с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал.
10 от ЗЧРБ е
настанил принудително А. А.М. в Специален дом за временно настаняване на
чужденци към Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи,
с цел организиране на експулсирането му от РБългария.
Въз основа на фактите, изложени в Доклад №Т-6-4063/10.08.2023 г. председателят на ДАНС преценил, че е налице опасност от укриване на
чужденеца.
Заповедта била връчена на А. А.М. на 11.08.2023 г.
Като доказателства по делото са приети, посоченият
по- горе доклад както и извадки от справки, съдържащи информация за дейността
на
А. А.М. на територията на страната. Тъй като
документите съдържат класифицирана информация са класирани в отделен том по
делото (21-1-556/2023 по описа на Административен съд гр. Стара Загора.
Съдът, като взе предвид
установените релевантни факти и становищата на страните, прави следните правни
изводи:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, предвид наличието на заповед за налагане на
принудителна административна мярка на основание
чл. 42, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и
чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, издадена от председателя на ДАНС.
Спазена е предвидената с нормата на чл. 44,
ал. 10 от ЗЧРБ, форма. Пак с оглед посочения текст в заповедта е посочена
необходимостта от издаването й и законовото основание.
Актът е мотивиран, като фактическите основания
са посочени в отделен документ- Доклад № БС-Т-6-4063/10.08.2023 г., предвид обстоятелството, че тези основания представляват
класифицирана информация.
В хода на развилото се административно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оспореният акт по отношение на жалбоподателя
е наложена обезпечителна мярка, която е функция на наложената преди това
принудителна административна мярка.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1, пр. 1 от
ЗЧРБ, възможността за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за
временно настаняване на чужденци, е предпоставено от наложена принудителна
административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ.
В случая по отношение на А. А.М. . със заповед № З-2082/10.08.2023 г., издадена от председателя на ДАНС, е наложена принудителна
административна мярка и по чл. 39а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ- експулсиране.
Правото на защита не е накърнено, тъй като и
двата акта са били връчени на адресата.
Материалният закон е приложен правилно.
Налагането на процесната обезпечителна мярка,
освен от налагането на принудителна административна мярка е предпоставено от
реализирането и на още една, кумулативно изискуема предпоставка-
възпрепятстване на изпълнението на принудителната мярка или наличие на опасност
укриване, с цел организиране на връщането или експулсирането.
Процесната заповед е издадена въз основа на
наличие на преценка за опасност от укриване.
Понятието "опасност от укриване" е
дефинирано с чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 като "наличие в конкретния
случай на основания, които са породени от обективни критерии, определени в
законодателството на държава-членка, да се смята, че гражданин на трета страна,
по отношение на когото е образувана процедура за връщане, може да се укрие.
"
Въз основа на тази делегация с §
1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция, според която
"опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна
мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ е налице, ако с оглед на фактическите
данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита
да се отклони от изпълнение на наложената му мярка. Данни в тази насока могат
да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от
него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред,
на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало
страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е
показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени
документи или няма никакви документи, предоставило е невярна информация, вече
се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. ".
Тук следва да се от бележи, не е
необходимо фактическите данни категорично да доказват опасността от укриване,
те трябва да са достатъчни, за да предпоставят обосновано предположение в
такава насока. В тази връзка възраженията на пълномощника на жалбоподателя за
липса на категорични доказателства, са неоснователни.
В случая обстоятелства от обхвата на чл. 3, т.
7 от Директива 2008/115 вр. § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ
са налице.
В документите, класирани в том №21/1/556/2023 на делото, се съдържа достатъчно информация, която може да обоснове
извод за наличие на възможност жалбоподателят да напусне пределите на страната
по начин, различен от законоустановеният. Съдържат се и данни за съпричастност към
терористична организация.
Тези хипотези, между впрочем, са сред изрично
предвидените (макар и не лимитативно) с разпоредбата на § 1, т. 4в от ДР на
ЗЧРБ.
При наличието на тези данни може без съмнение
да се предположи, че съществува опасност от укриване, с чел осуетяване на
изпълнението на принудителната административна мярка експулсиране.
Неоснователно е възражението за противоречие
на акта с целта на закона.
Целеният от закона резултат е
задържането, с цел организация изпълнението на мерките по чл. 39а, т. 2 и т. 3
ЗЧРБ, да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно
предприеманата мярка и преследваните цели.
Задържането е оправдано единствено с цел да се
подготви процесът на извеждането, когато прилагането на по-леки принудителни
мерки не би било достатъчно.
Предвид представените от
административния орган доказателства относно дейността на чужденеца, както и
наличие на опасност той да се укрие, съдът приема, че за обезпечаване експулсирането
на лицето не е било достатъчно налагането на друга принудителната
административна мярка по ЗЧРБ, а е оправдано ограничаване правата на лицето с
по-висока интензивност, каквото е ограничаването на правото на свободно
придвижване.
В този смисъл не е налице и нарушение на
нормата на чл. 6 от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при правилно приложение на закона. Поради това жалбата на А. А.М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. А.М.
против Заповед
№ 3- 2083/10.08.2023 г., издадена от председателя на Държавна агенция „ Национална сигурност“, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ А. А.М. е настанен принудително в Специален дом за
временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" в
Министерство на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: