Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на
двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р. Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 942 по описа за 2019 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.232, ал.1 и 2 във вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ“ ООД гр. В. Т., чрез пълномощника си адвокат Т. излага в исковата си
молба, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води по отношение на обект
на потребление, заведен с абонатен номер аб. № *** за имот, находящ се в гр.П.,
ул.„***“ № ***. Излага, че за периода 23.04.2015г.-21.06.2019г. е доставил
договорените услуги на ответника, а той не е заплатил дължимата за това цена в
общ размер на 410,39 лв., за което били издадени 44 фактури. Позовава се на
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г.,
в които е определен 30-дневен срок за плащане след фактуриране. Счита за
безспорно изпадането на ответника в забава след този срок и възникването на
задължение да обезщети кредитора за забавата.. Ищецът изтъква, че ответникът не
е изпълнил задължението си за заплащане на цената на консумирана вода и
получени услуги в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ, регламентиращи договорните
отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от тях му е
начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след
дата на всяка фактура до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто
общ размер възлиза на 73,95лв. Ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда
на чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение за посочените суми по
Ч.гр.д. № ***/2019 по описа на РС П., срещу която ответникът е възразил в срок.
Моли съда да постанови решение, по силата
на което да приеме за установено, по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 410,39лв. главница, представляваща цена за ползвана, но неизплатена питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № *** по
фактури издадени за период на потребление 23.04.2015г.-21.06.2019г., както и
сумата от 98.41лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода от всяка
просрочена вноска до 18.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В с.з. на 21.05.2020г. поради частичен
отказ от иска /за сумата 139,78 лв. от главницата и от лихвата за забава 45,00
лв. или общо 185,13 лв./ и във връзка с възражението на ответника за погасяване
по давност, производството по делото е прекратено частично за сумите по първите
14 фактури от дата 30.06.2015 г. до 30.12.2016 г. за отчетен период
23.04.2015г.-21.12.2016г.. Исковете са считат предявени съответно за сумите
270,61 лв. главница за периода 22.12.2016г.-21.06.2019г.,
лихва за забава 28,60 лв. Обезсилена е Заповед за изпълнение № ***/16.10.2019
г. издадена по ЧГр.д. № ***/2019 г. по описа на РС –П. за следните суми: за
част от претендираната главница в размер на 139,78 лв. по първите 14 фактури от
дата 30.06.2015 г. до 30.12.2016 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до
21.12.2016 г. и за част от претендираната лихва за забава в размер на 45,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.Г.Й.
е депозирал чрез пълномощника се писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Възразява за погасяване на вземанията по
давност за период до три години преди предявяване на заявлението. Твърди
неоснователност в останалата част, доколкото не е доказано по делото, че е
реално доставена и получена вода и извършени другите услуги в сочените
количества, а са представени само фактури, изходящи от ищеца. Оспорва реално да
е консумирано количеството вода, верността на отчитането на консумацията,
техническата годност на водомера, оттам – верността на записите в карнетите и
съставените въз основа на тях счетоводни документи. Оспорва приложимостта на ОУ
на ищеца в отношенията между страните, поради непубликуването им в централен
ежедневник. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира за установено от от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответникът
е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги по доставка на
питейна вода и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в гр. П., ул. „***“
№***. Не се спори, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № ***, по
която е воден карнетен картон /лист 9-11 от делото/. От представените с
исковата молба карнетни листи е видно, че за процесния период 22.12.2016г.-21.06.2019г.
в обекта на ответника отчитането на потреблението на вода е извършвано чрез
инкасатор. За периода 21.12.2016г.-18.01.2017г. няма отчетено потребление,
начислени са авансови 3 куб.м. и е положен подпис. За следващия месец на база
отчетено показание „20“ е отразена консумация от 7куб.м. ,приспаднати са
авансово начислените 3 куб.м. и са отразени за плащане 4 куб.м., за
м.март.2017г. -2 кубика., за м.април 3 кубика. За м.5-7.2017г. са начислявани
авансово по 3+3+2куб.м. Реално отчитане следва на 22.08.2017г. при
отчетени 17куб.м., от които са приспаднати авансово начислените. Реално
отчитани са и следващите два месеца. Следва авансово отчетена на по 3 куб.м.
месечно за периода м.11.2017г.-м.3.2018г., после отново реален отчет и
приспадане, оформени с подпис до 21.05.2018г. За периода след това ответникът е
отказвал да подписва, отчетът е оформян с код 1 – реално посещение на обекта,
но не е отбелязвана консумация а авансово начисляване на такава. По информация
от инкасатора на обекта – св. Р. И., при реална проверка на място на водомера
тя е записвала показанията в карнетката, но не винаги ответникът е подписвал –
например в случай, че не бил съгласен с показанията. Когато не е открит в имота
и водомерът не е отчетен, се отбелязвал код 9 и се начисляват служебно кубици.
От приложената справка – извлечение № *** и от издадените фактури за потреблението
от 22.12.2016г. до 21.06.2019г. се установява, че в исковия период по
партидата на ответника са начислени услуги по доставка на питейна вода и по
пречистване на отпадни води и канализация на обща стойност 270,61 лв. главница.
Размерът на лихвата за забава, начислен по
партидата е в размер на 28,60 лв., начислена на основание чл. 44 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/
върху вземането по всяка от процесните фактури за периода от 28.08.2016 г. до
21.03.2019 г. Общите условия са част от договорното съдържание на съществуващото
между страните облигационно отношение, доколкото са спазени изискванията за
публикуването им по чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ и абоната не е възразил спрямо тях в
срока по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ. Неоснователно е възражението на ответника, че
общите условия не важат в отношенията между страните, тъй като видно от
представените публикации, са изпълнени условията за обявяването им в един
местен и един централен ежедневник.
От приложеното Ч.гр.д. № ***/2019 г. на РС
П. се установява, че за процесните суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/16.10.2019 г., срещу която ответникът е
депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По
делото е разпитана като св. Р. И. – инкасатор при ищцовото дружество, която отговаря
за отчитане на водомерите в района на адреса и на ответника. Същата пояснява в
показанията си, че водомерът се намира в дворното място, в шахта. Отчитането се
извършва всеки месец от инкасатор, а не дистанционно между 18-то и 21-во число,
като се записват новите показания в карнетния лист. Понякога ответникът
отказвал да подпише, ако не е съгласен с отчетеното количество, а когато
отсъствал от адреса, свидетелката отбелязвала служебна консумация по нейна
преценка.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането
на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение вземания.
При предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода
и пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ,
изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво
количество, както и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение
имота на ответника за процесния период. В случай на установяване на горните
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си
за заплащане на претендираните суми.
По делото е според съда е безспорно
установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди
по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1 от ОУ и като такъв е в
договорни отношения с ищеца по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадни води. Липсва спор, че имота на абоната е водоснабден, а от
представените писмени доказателства се установява категорично, че през исковия
период е имало монтиран измервателен уред, с който при условията и реда на чл.
30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004 г. се е отчитало потребеното количество
доставена вода. Монтираният нов водомер е в срок преди необходимо преминаване
през метрологична проверка /поставен е през 2016г./. Самият протокол за монтаж
на нов водомер е подписан от ответника, който не е оспорил действията, при него
е оставен и стария водомер. Съдържат се всички изискуеми данни за пломби,
номера, показания, липсва съмнение за годността на водомера, а и ответната
страна не посочва в какво евентуално се състои негодността, за да бъде
доказвана от ищеца конкретна техническа изправност.
По отношение на реално консумираната вода
и нейното отчитане и доказване на консумацията е основният спор между страните.
За процесния период отчитането е ставало
винаги с код 1 – присъствено от инкасатора при посещение на обекта, но не
винаги са записвани показанията на водомера. В последния случай, а това са
месеците – м.01.2017,. м.05-м.07.2017г., м.11.2017г.-м.03.2018г., м.06.2018г.,
м.09.2018г.-м.03.2019г. и м.06.2019г., са начислявани от инкасатора по 3 куб.м.
служебно без реално снемане на показанията. В следващ месец, при реално
отчитане показанията на водомера, са приспадани служебно начислените кубици и
са отразявани в карнетния лист, съответно фактурирани остатъка от реално
отчетената консумация. При реалното отчитане е полаган подпис и от абоната. В
този смисъл съдът приема, че кличеството потребена вода е правилно отразено и се
установява от представените карнетни листи. Макар да представляват частни
свидетелстващи документи и да са оспорени, отразеното в тях се подкрепя от
свидетелските показания и от подписите на ответника в самите листи. Неговата
стойност по единични цени и в общ размер се установява от издадените от ищеца
фактури, които не са оспорени от абоната като противоречащи на обявените от
доставчика цени.
Предвид на изложеното настоящият състав
намира, че абонатът дължи заплащане на потребени количества ВиК услуги в общ
размер на сумите 270,61 лв. главница за период на потребление 22.12.2016г.-21.06.2019г.,
фактурирани от ищеца по утвърдените от КЕВР цени. Ответникът не твърди и не
доказва да е заплатил тази сума, както и да я е погасил по някои от другите
предвидени в закона начини, поради което същият е останал задължен за нея.
Възраженията му за недължимост на тази сума, основани на твърдения за
недобросъвестно поведение на ищцовото дружество, доколкото не е преустановил
водоподаването в имота на основание чл. 40 ОУ, поради наличието на множество
неплатени задължения по фактури е напълно несъстоятелно. Във визираната клауза
от ОУ е уредено едно право на ВиК оператора, а не задължение, неупражняването
на което респ. късното му упражняване не може да има за последица отпадане на
отговорността на потребителя да заплати ползваните от него ВиК услуги. След
като е потребявал вода в обекта си, последният дължи нейната стойност, без
значение били ли са налице предпоставките за преустановяване на водоподаването
и дали ищеца се е възползвал от това си право.
Основателността на главната претенция има
за последица и основателност на акцесорната претенция за лихва за забава.
Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК - операторът издава ежемесечни фактури
при наличие на консумация, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
С изтичането на този срок за плащане потребителят изпада в забава и без покана
/арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, като дължи заплащане на мораторна лихва върху
непогасената главница. В тази връзка нито съдържанието, нито неполучаването на
поканата за доброволно плащане от абоната /листи 9-11/ има значение за
поставянето му в забава. На основание чл. 162 ГПК, чрез използване на интернет
калкулатор за законна лихва, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение
за забава за доказана до заявения и поддържан в исковия процес размер на 28,60
лв. за периода от 28.02.2017 г. до 16.10.2019 г.
В хода на делото ответникът, с оглед
частичното прекратяване на производството, поради оттегляне на исковете
претенции за част от първоначално заявения период, не поддържа възражението си погасяване
по давност на процесните вземания за главница и лихва.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове претенции за установяване съществуването в полза на ищеца
срещу ответника на вземане за главница в размер на 270,61 лв., представляващо
стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на
отпадни води и канализация, както и за сумата от 28,60 лв. - мораторна лихва за
забавено плащане за периода 28.02.2017г.- 16.10.2019 г., за които вземания има
издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № ***/2019 г. на РС Павликени, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението в съда – 16.10.2019 г. до окончателно изплащане, са основателни и
доказани изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски както в исковото, така и в
заповедното производство. За настоящото дело същите са в размер на 435.00 лв. -
75 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедното
производство те са в размер на 385 лв. - 25 лв. за държавна такса и 360 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.Й.,
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,
ул. "***" № 30, СУМАТА от 270,61 лв. /двеста и седемдесет лева и
шестдесет и една ст./ главница за периода 22.12.2016г. - 21.06.2019г. за
доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на
отпадни води и канализация по партида с абонатен № *** за обект на адрес гр. П.,
ул. „***” № 6, КАКТО и СУМАТА 28,60 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземанията по фактурите в
периода от 28.02.2017г. до 16.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми има издадена Заповед № ***/16.10.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д № ***/2019 г. по описа на РС П.
ОСЪЖДА Й.Г.Й., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. ***, сумата от
435/ четиристотин тридесет и пет/ лв. –направени по настоящото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 385
/триста осемдесет и пет/ лв. – направени по заповедното производство разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението заверен
препис от него да се приложи по ч. гр. дело ***/2019 г. по описа на РС П.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ