Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА
БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 15221 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу постановление от 21.10.2019 г., с което ЧСИ А. П.,
с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, е отказал изменение на
постановление за приемане на разноските по изпълнително дело № 20198490401104,
съобщено на длъжника на 21.10.2019 г.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и
необосновано. Сочи, че кумулирането на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от
чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на
действия по образуване, така и на действително осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. Излага
доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта му над сумата от
200 лева, според фактическата и правна сложност на делото. Прави искане за
отмяна на отказа на съдебния изпълнител и намаляване на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита,
че жалбата е неоснователна. Излага подробни съображения, че оплакванията на
жалбоподателя са неправилни.
Софийски градски съд,
след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20198490401104 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 10.10.2019 г. по молба на взискателя „М.-Н.“
ЕООД, подадена чрез адв. И.К.Б.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.09.2019 г. по т.д. № 436/2018
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, съгласно който ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на „М.-Н.“ ЕООД, сумата от 3383.74 лева –
разноски в производството пред СГС и сумата от 1900 лева – разноски пред САС.
С молбата е
направено искане по чл. 517, ал. 1 ГПК – съдебният изпълнител да наложи запор
на банковите сметки на длъжника до дължимата сума и е направено искане да бъде
„присъдена“ и сумата от 500 лева – платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по изпълнителното дело.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело са представени и доказателства за
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (както и възнаграждение
по друго дело).
На
същия ден - 10.10.2019 г. до ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която е била получена от длъжника на 11.10.2019 г.
На
същия ден - 10.10.2019 г. е изпратено и запорно съобщение до „УниКредитБулбанк“
АД, което с писмо от 18.10.2019 г. е отговорило, че дължимите суми са преведени
изцяло.
На
15.10.2019 г., длъжникът е депозирал възражение с вх. № 7132/15.10.2019 г. по
описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с което е поискал от съдебния изпълнител да бъде
намалено приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, тъй като
счита същото за прекомерно.
С
обжалваното постановение от 21.10.2019 г. съдебният изпълнител е отказал
изменение на постановление за приемане на разноските по изпълнително дело №
20198490401104
За
постановлението от 21.10.2019 г., длъжникът е уведомен на 21.10.2019 г.
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие
СГС на 24.10.2019 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвеното от съдебния изпълнител
постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20198490401104 по описа на
ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 10.10.2019
г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в
резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите,
посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Видно от горепосочената
молба, пълномощникът на взискателя е посочил начин за изпълнение, а именно:
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Следователно,
по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
От
друга страна, при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изследва, както активността на процесуалния
представител на взискателя по време на висящността на делото, така и
процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни
действия и тяхното естество.
След
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника и запорно съобщение до „УниКредитБулбанк“
АД
Други
документи по изпълнителното дело не са
съставяни и представяни от взискателя. Следователно взискателят не е предприемал други действия за
удовлетворяване на вземанията си.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и
предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника.
Не може,
обаче, да намери приложение разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Причина за
това е, че освен депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят не е предприемал
каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата
по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК и съдебният изпълнител е предприел само и
единствено посоченото в молбата от 10.10.2019 г. изпълнително действие. Поради това, не са налице основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над
размера по чл. 10 т. 1 от Наредбата за образуването на делото.
С оглед на изложеното, дължимите от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство възлизат на 200 лв. – за образуване на делото. Постановлението от 21.10.2019 г. следва да се отмени над сумата
от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 500 лева и вместо това адвокатското
възнаграждение следва да се намали до 200 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 21.10.2019 г. по
изп. дело № 20198490401104 по описа на
ЧСИ, с рег. № 849 в КЧСИ, с което е отказано изменение на постановление за
приемане на разноските по изп. дело № 20198490401104,
в частта за сумата над 200 лева
до 500 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20198490401104 по описа на ЧСИ, с рег. № 849 в
КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20198490401104, в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.