Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. д. № 5173 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 61384 от 09.03.2020 г., постановено по гр. д
№ 75112 по описа за 2018 г., Софийски районен съд, I ГО, 24-ти състав по
предявените срещу В.М.В. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 ЗУЕС е признал за
установено, че ответницата дължи на собствениците в етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж. к. „Княжево“, ул. „*******, представлявани от „В.М.“
ООД сумата от 140,80 лв., представляваща „режийни разходи“ за периода от м.
05.2015 г. до 01.02.2017 г., сумата от 45 лв. – вноски за фонд „Професионален
домоуправител“ за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2017 г., сумата от 45 лв. –
„режийни разходи“ за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2017 г., сумата от 176
лв. – разходи за асфалтиране на рампа за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2017
г. и сумата от 33,97 лв. – разходи за алармено устройство асансьор, ведно със
законна лихва върху всяка от сумите, считано от 29.06.2018 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по 410 ГПК от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 43334/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 24-ти състав, като отхвърлил иска с правно
основание чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищците „режийни разходи“ за периода от 01.01.2015 г. до м. 04.2015 г. в размер
на сумата от 35,20 лв. като погасен по давност. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата е осъдена да заплати на ищците разноски
в размер на сумата от 46,30 лв., съответно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците са осъдени да заплатят на ответницата разноски в размер на сумата от 37
лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от В.М.В., подадена чрез К., с приложено пълномощно, в която се
излагат подробни оплаквания срещу неговата допустимост и правилност. На първо
място жалбоподателката оспорва процесуалната представителна власт на „В.М.“ ООД,
предявило процесните искове от името на етажните собственици на основанние чл.
23, ал. 4, изр. 1, предл. второ ЗУЕС, като се противопоставя на действието на сключения
договор за възлагане на управление от 01.02.2017 г. с възлагане на правомощия
за предявяване на искове срещу собственици, които не изпълняват решенията на
общото събрание или задълженията си по този закон, като се позовава на
отсъствието на прието по реда на чл. 19, ал. 8, изр. второ ЗУЕС решение на
общото събрание за упълномощаване на лице, което да действа от тяхно име при
сключването на договора за възлагане на управление. На следващо място
жалбоподателката излага подробни съображения срещу правилността на обжалваното
решение, като посочва, че от наличните по делото доказателства не се установява
прието от общото събрание решение за извършване на вноски за заплащане на „режийни
разходи“ за периода от 01.01.2015 г. до 01.02.2017 г. като се позовава на
извършено плащане на посочения вид вноски за периода от 01.02.2017 г. до м. 01.11.2017
г., както и на вноските за асфалтиране на рампа и за алармено устройство. Моли
решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално същото да бъде отменено,
като смята, че няма вземания за които е предявен искът, като вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззивниците – собствениците
в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Княжево“, ул. „*******,
представлявани от управителя П.Е.М.– е постъпил отговор на въззивната жалба с
приложено към него решение от 14.06.2019 г. на общото събрание на собствениците
за избор на П.Е.М.като управител, в който се поддържат изложените във
въззивната жалба съображения за недопустимост на обжалваното решение.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната
жалба.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 48, ал. 3 във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 ЗУЕС, предявени по реда на чл. 422 ГПК от името на
участниците в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Княжево“, ул.
„*******, представлявани от „В.М.“ ООД. Касае се за искове на собствениците в
етажната собственост, предявени срещу собственик, който не изпълнява решения на
общото събрание и задълженията си по ЗУЕС.
Въпросът за процесуалното представителство при
предявяване на искове от разглеждания вид е уреден в нормата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС,
съглсано която председателят на управителния съвет, съответно управителят,
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. Правомощието на управителния съвет
(управителя) да представлява собствениците в етажната собственост по искове
срещу собственик, който не изпълнява решения на общото събрание и задълженията
си по ЗУЕС, може да бъде възложено на лице, което не е собственик, по реда на
чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, където е предвидено, че по решение на общото събрание,
взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя)
могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици, като договорът за възлагане се сключва от упълномощено от общото
събрание лице за срок до две години и се одобрява с решение на общото събрание,
взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост.
По делото е представен протокол от 02.11.2016 г., видно
от който общото събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж. к. „Княжево“, ул. „*******, с мнозинство от 81,86% от общите
части е приело решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на „В.М.“ ООД срещу възнаграждение. Представен
е също така договор № 1044 от 01.02.2017 г. между „В.М.“ ООД, от една страна, и
собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Княжево“,
ул. „*******, представлявани от Л.Г., от друга, за възлагане на дружеството на
дейностите по 23, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5, т. 7, т. 8, т. 10, т. 12, ал. 3 и
ал. 4 ЗУЕС. Касае се за договор по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС, при
сключването на който собствениците в етажната собственост се представляват от
упълномощено по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от общото събрание лице. В случая
при сключването на договора за възлагане на правомощия от компетентността на
управителния съвет (управителя) собствениците в етажната собственост са
представлявани от Л.Г.. По делото обаче не са представени доказателства за прието
от общото събрание на етажните собственици решение за упълномощаването на Л.Г.
да представлява етажните собственици при сключването на договора за възлагане
на дейности по поддържането на общите части на сградата на „В.М.“ ООД и няма
твърдения и доказателства за потвърждаване на договора от собствениците в ЕС. При сключването на договора
от 01.02.2017 г. собствениците в етажната собственост са били представлявани от
лице без представителна власт, поради което този договор не произвежда
предвидените в него правни последици, в това число на „В.М.“ ООД, като
управител не е възложено правомощието по
чл. 23, ал. 4 ЗУЕС да представлява собствениците в етажната собственост по
искове срещу собственик, който не изпълнява решения на общото събрание и
задълженията си по ЗУЕС.
От изложеното следва, че така предявените срещу В.М.В. по
реда на чл. 422 ГПК и разгледани от първоинстанционния съд искове с правно
основание чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 ЗУЕС са предявени
от лице, което не разполага с
представителна власт по отношение на ищците, поради което същите са
недопустими. По делото е представен протокол от 14.06.2019 г., видно от който общото
събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„Княжево“, ул. „*******, е приело решение за избора на П.М.като управител на
етажната собственост, като съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС именно той е лицето,
което разполага с надлежна процесуална представителна власт по отношение на
ищците, от чието име са предявени процесните искове. В тази връзка въззивният съд
е указал и дал възможност на новоизбрания управител да потвърди извършените
действия от първоначалния представител, да заяви поддържа ли исковата молба или
я оттегля, както и да представи доказателства за представителната власт на Л.Г.,
сключила договора от 01.02.2017год. от името на ЕС. Със становище, постъпило по
делото на 02.10.2020 г. след дадени му от съда указания, управителя Петко Миков,
представляващ ЕС заявява, че не оттегля исковата молба, но не потвърждава извършените
при отсъствието на процесуална представителна власт действия на „В.М.“ ООД по
предявяване на процесните искове, както и зявява, че няма решение на ОС на ЕС
да се упълномощи Л.Г. да сключи договора от 01.02.2017год.
С оглед на изложеното, доколкото процесните искове са
предявени от лице, което не разполага с надлежна процесуална представителна
власт по отношение на ищците, без действието по предявяването им да е
потвърдено от надлежния процесуален представител на ищците в лицето на новия
управител на етажната собственост, по същите
като недопустими е следвало да се
прекрати производството по делото поради наличието на абсолютна процесуална пречка
за надлежното упражняване на правото на иск. С оглед на чл.270, ал.3, предл.1 ГПК обжалваното
решение, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове
по същество, следва да бъде обезсилено, като недопустимо, като се прекрати
производството по тях.
Предвид основанието за обезсилване на обжалваното
решение, а именно обстоятелството, че процесните искове са предявени от лице,
което не разполага с надлежна процесуална представителна власт по отношение на
ищците, извършените от В.М.В. разноски по делото следва да бъдат възложени в
тежест не на собствениците в ЕС, които
са страна по делото, а на „В.М.“ ООД, действал като представител на ЕС без
представителна власт и за разноските, които е предизвикал със своите
действия/арг.чл.42, ал.1 ЗЗД/, като за тези разноски ненадлежно
представляваните в ЕС не отговарят, като се съобрази и това, че отговорността
за разноските следва да бъде разгледана в производството в което са направени. С
оглед на изложеното „В.М.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата
В.М.В. при изричното искане за това, направено чрез адв.К. в молба от
06.08.2010год. сумата от 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред СРС и сумата от 425 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, от които 25 лв. – държавна такса, и 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 61384 от 09.03.2020 г.
на СРС, 24-ти състав, постановено по гр.д№75112/2018год. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА „В.М.“ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******да заплати на В.М.В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Княжево“, ул. „*******, ап. 13
сумата от 500 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство,
и сумата от 425 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.