РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107684 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на И. Т. Г. против “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че не
дължи сумата от 184.35 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с договор за
паричен заем с № **** / **** год. между ищеца и „*******“ АД, вземането за което
възнаграждение е прехвърлено в полза на ответното дружество с договор за цесия.
Искът е с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК във чл. 26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК и както е прието с определението по чл.140
от ГПК - е допустим.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Пълномощникът на ищеца поддържа иска с нарочна молба от
14.01.2022 год.
Процесуалният представител на ответното дружество, също с
нарочна молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Бургаският районен съд, след като обсъди наличните по делото
писмени доказателства и прецени изявленията на страните, намира за установени
следните факти, относими към спора:
Страните не спорят, че между ищеца - заемател и „******“ АД -
заемодател е сключен договор за паричен заем с № ******/****.2020 год., за сумата от
300 лв., която е следвало да се върне на 5 равни месечни вноски и краен падеж -
29.04.2021 год. Не са спорни и останалите параметри по кредита - ГЛП от 40 %, ГПР -
47.07 %, общ размер на плащанията - 330.65 лв., в т.ч. главница от 300 лв. и договорна
лихва в размер на 30.65 лв.
Съгласно чл.4 от договора, ищецът се е задължил да предостави
на заемодателя обезпечение – банкова гаранция, поръчители или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В договора
липсва отбелязване на начина, по който Г. е избрал да предостави обезпечение на
кредитодателя, но в кориците на делото се съдържа и договор за представяне на
поръчителство по заема, сключен между него и „*********“ ЕООД, срещу
възнаграждение в размер на 184.35 лв.
Не е спорно също, че поръчителят е изплатил задълженията на
1
ищеца по договора заем, поради което се е суброгирал, а впоследствие е прехвърлил
вземанията си на ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020 год. и
приложение към същия от 01.07.2021 год.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира предявения иск за основателен.
Безспорно е, че процесният договор за заем се подчинява на
режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
Не така е в случая - липсва изрично посочване на действителната
обща сума, дължима от потребителя. Така в графа ”Обща сума, дължима от заемателя“
не фигурират общите разходи за потребителя, в това число възнаграждението за
поръчителя, което е разход, пряко свързан с кредита, а неговата величина се отразява
пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Освен това самият договор за заем е сключен в разрез с целта по
чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната
страна е наложила - предоставяне на обезпечения, различни по вид и със значително
завишени изисквания, с единствена цел сключването на договор за предоставяне на
поръчителство, и то с избрано от нея лице, като възнаграждението на поръчителя да се
администрира също от нея. Нещо повече - със сключване на договора за предоставяне
на поръчителство се цели заобикаляне и на разпоредбата на чл.10а от ЗПК, т.к. сумите,
платени като възнаграждение за „поръчителството“, в крайна сметка се инкасират от
“*******“ АД - както се установява от публичното вписване в ТР, „*******“ ЕООД е
еднолична собственост на “******“ АД, т.е. последното е едноличен собственик на
капитала му. Затова договорът за предоставяне на поръчителство не следва да се
разглежда като отделен такъв, а като част от договора за заем (потребителски кредит),
което от своя страна означава, че „възнаграждението“ за поръчител е умишлено
обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението
на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. По този
начин се оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел - неоснователното
обогатяване на кредитора. Казаното води до еднозначния извод, че като не е включил
възнаграждението за поръчителя, кредиторът е нарушил изискванията на закона и
договорът за потребителски кредит, респ. и договорът за поръчителство, са
недействителни – съгл. чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК, а
заемателят не дължи останалите вземания по него, в т.ч. за възнаграждението за
поръчител.
Ето защо, предявеният иск следва да се уважи, като на чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се присъдят сторените разноски от 50 лв., а на адв.М. - негов
процесуален представител, се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдв.С.
Воден от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл.124, ал.1 от ГПК във чл. 26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, ИВ. Т. Г. от гр.С***, ЕГН - ********** , не
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявано от Я* Я*, сумата от 184.35
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
*****год. между ищеца и „******“ ЕООД във връзка с договор за паричен заем №
*******/ *****год., сключен между него и „*****“ АД, вземането за което
възнаграждение е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
2
задължения” ЕООД с договор за цесия от 02.03.2020 год. и приложение към същия от
01.07.2021 год.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД да заплати на И. Т. Г. деловодни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД да заплати на адвокат Д.В. М. от АК - гр.П* адвокатско възнаграждение от 300
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3