Решение по дело №8617/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266841
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20181100108617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                             2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 8617 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на А.Л.М. срещу З. „Б.И.” АД, за присъждане на сумата 120000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25,01,2018г., около 05,30ч, в гр.Севлиево, ул. „Н.Д.П.“, причинено виновно от С.Р.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, нарушила чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като поставила в опасност живота и здравето на хората и причинила имуществени вреди, не контролирала непрекъснато ППС и движейки се с превишена скорост при навлизане в ляв завой по посока на движението загубила контрол върху автомобила и се блъснала в електрически стълб, в резултат на което по непредпазливост причинила на А. Л.М., като пътник в автомобила средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна лопатка, изкълчване на дясна акромио-клавикуларна става и счупване на дясна лакътна кост, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребра вляво по средна и предна мишнична линия, компресионно счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен на гръбначен стълб, и двустранна контузия на белите дробове с пневмоторакс вдясно, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1.40 на хиляда, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. а, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е одобрено споразумение с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на Севлиевският РС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/117003350234, валидна от 22.12.2017г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.05.2018г. – датата на постановеният отказ за плащане от застрахователя, до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че заради получените от ПТП увреждания бил откаран по спешност в изключително тежко състояние в болница, че претърпял множество изследвания и медицински интервенции, включително оперативни такива, както и рехабилитация и тежък период на възстановяване, който и към момента не е приключил. Търпял, търпи към момента и ще търпи и в бъдеще болки и страдания с изключителен интензитет.

Поддържа, че за ПТП е образувано наказателно производство приключило със споразумение.

Твърди, че на 19,04,2018г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 09.05.2018г.

Ответникът З. „Б.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** управляван от С.Р.Д..

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът С.Р.Д. няма вина за настъпването му. Управлявала е автомобила с допустимата от закона скорост в населено място.

В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с възражението, че е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, като се е качил в алтомобила при водач, който е употребил сериозно количество алкохол – 1.4 на хиляда, което му е било известно.

В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Оспорва и претенцията за лихви.

Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От одобреното споразумение с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на Севлиевският РС се установява, че на 25,01,2018г., около 05,30ч, в гр.Севлиево, ул. „Н.Д.П.“, е настъпило ПТП причинено виновно от С.Р.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, която нарушила чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като поставила в опасност живота и здравето на хората и причинила имуществени вреди, не контролирала непрекъснато ППС и движейки се с превишена скорост при навлизане в ляв завой по посока на движението загубила контрол върху автомобила и се блъснала в електрически стълб, в резултат на което по непредпазливост пичинила на А. Л.М., като пътник в автомобила средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна лопатка, изкълчване на дясна акромио-клавикуларна става и счупване на дясна лакътна кост, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребра вляво по средна и предна мишнична линия, компресионно счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен на гръбначен стълб, и двустранна контузия на белите дробове с пневмоторакс вдясно, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1.40 на хиляда, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. а, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е одобрено споразумение с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на Севлиевският РС.

От заключението по приетите първоначална и допълнителна СМЕ и КСАТМЕ се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищеца е получил следните травматични увреждания, тежки и трудни за лечение: „Съчетана травма /глава, гръден кош, горен крайник, гръбначен стълб/. Счупване на дясната лопатка и изкълчване на дясната „акромио-клавикуларна“, т.е. ключично-лопаткова става. Счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вляво по предната и средна мишнична линия и „тотален пневмоторакс вдясно“, т.е. навлизане на свободен въздух в дясната гръдна кухина. Счупване на дясната лакътна кост. Компресионно счупване на телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени. Множество охлузвания на главата.“

Съгласно заключението всички травматични увреждания са причинени от удари в твърди, тъпи предмети вътре в автомобивното купе и извършеното вследствие удара силно флексионно и ротаторно движение на гръбначният стълб, и са станали възможни поради това, че към момента на злополуката тялото на ищеца е било „свободно подвижно“, т.е. не е било обезопасено и не е било фиксирано към седалката с предпазен колан. Л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** е бил снабден с предпазни триточкови колани за всички места, предни и задни, освен за задно средно, на което е предвиден двуточков колан. Ако бе пътувал с поставен обезопасителен колан ищецът би получил по леки и по малко на брой травматични увреждания с възможна фрактура на някой от крайниците, които не са защитени от колана. При всички случаи обаче не би получил травми в челната част на главата, раменният пояс или гръбначният стълб.

След ПТП ищеца е получил спешна медицинска помощ. Извършени са изследвания и медицински интервенции и двукратна оперативна намеса. Не е обсъждан вариант за оперативно лечение на прешлените. Носил е имобилизиращ корсет около два месеца. На 02.02.2018г. е изписан от болничното заведение.

Общо оздравителният период на всички телесни увреждания при ищеца е приключил за срок от 6 месеца. През същия е търпял болки и страдания най интензивни през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на проведената рехабилитация на всеки от увредените органи. Извън посочените периоди е търпял периодични болки при обща преумора и промяна на времето, когато е бил принуден да ползва обезболяващи средства. От деня на злополуката са изминали 2 години и болки не следва да са налице.

Към момента травмите са заздравели. Ищецът е възстановен от получените увреждания. Занапред не се очакват негативни последици или усложнения от процесните травми. Не са установени ограничения в движенията на снагата. От получаната луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавитулеарна става е останала видима деформация като „клавиш на пиано“. На дясната гръдна стена, по средната мишична линия има остатъчни точковидни кожни белези от извършените две торакоцентези. Счупената дясна лакътна кост е зарастнала окончателно с палпаторна деформация в зоната на фрактурата от натрупания костен калус.

Съгласно заключението по приетата КСАТМЕ при ПТП в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** като пътници са пътували М.И..Ои ищецът А.Л.М.. При извършената алкохолна проба на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** С.Р.Д., е установена концентрация 1.40 промила на алкохол в издишания въздух и 1.20 промила в кръвта, която концентрация отговаря на горната граница на „лека степен на алкохолно опиянение“. Симптомите /външните прояви/ при водачи управлявали МПС при горната граница на „лека степен на алкохолно опиянение“ са видими и се чувстват от пътуващите в автомобила, особено ако са пребивавали по дълго в автомобила и са поддържали по продължителен визуален и словесен контакт с водача употребил алкохол.

От показанията на св. М.И..Осе установява, че познава С. от много години, т.к. израстнали заедно. С ищеца се познавал покрай нея. При процесното ПТП бил в колата при С. и А.. Преди това се били събрали в неговата къща три момчета и С.. Тя приказвала по телефона с А.. Чул я да казва че е пияна, че е употребила алкохол и не може да дойде с колата. После видял съобщенията в телефона и, които двамата с А. си разменяли по месинджър. Тя пу писала: „хвани си такси и ела“, а той отговорил: „не се притеснявай, няма куки, идвай“. Няма куки означавало, че няма полиция. Като затворила телефона и преди да му покаже съобщенията С. го попитала дали е съгласен А. да дойде у тях. Тогава разбрал, че тя е говорила с него по телефона. После свидетеля, С. и още едно момче отишли да вземат А. от вкъщи. След това тръгнали да се прибират към тях. А. стоял отзад вдясно, без поставен обезопасителен колан. Колата имала такива.

От показанията на св. П.Т.П.се установява, че е майка на ищеца. Вечерта преди катастрофата ищеца бил с негов приятел в домът си на гости. Там била и свидетелката за малко и си тръгнала. После разбрала, че същата вечер отишъл да си вземе цигари и по пътя на връщанесе качил в кола и там е станала катастрофата. След инцидента той бил много зле. Целият изпочупен, тежко дишал, имал силни болки. Не можел да се обслужва сам, без придружител. Не можел да стане или пие вода или се храни. Много лежал. Трябвала му помощ за да се вдигне от леглото. Дълго бил в болнични. Не можел да работи. Дълго след това преживявал всичко това. Не можел да спи, сънувал кошмари, не се срещал с приятели защото не можел много да излиза.

От показанията на св. Г.Й.И.се установява, че са семейни приятели с ищеца. Бил на гости у тях преди катастрофата, когато той казал, че излиза за цигари и ще се види със С.. С. познавал отдавна. Свидетелят останал у тях, защото не искал да излиза. По късно го видял в болницата.

От обясненията на ищеца в о.с.з. се установява, че познавал С. от преди датата на ПТП. Не знаел, че е употребила алкохол, но въпреки това се качила в управляваният от нея при ПТП автомобил.

От обясненията на С.Д. се установява, че ищецът знаел, че е употребила алкохол, но въпреки това се качил в управляваният от нея при ПТП автомобил. Преди ПТП и срещата им говорили двамата по телефона. Той знаел къде е и какво прави и, че е употребила алкохол.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/117003350234, валидна от 22.12.2017г. до 21.12.2018г., т.е. валидна към датата на ПТП.

Безспорно е и въз основа доказателствата съдът приема за установено и, че на 19,04,2018г. ищецът е подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 09.05.2018г.

Въз основа влязлото в сила одобрено споразумение с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на Севлиевският РС, който има характер на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача С.Р.Д. на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, са установени в настоящия процес.

Намира заключенията по приетата първоначална и допълнителна СМЕ и КСАТМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.

Намира показанията на св. М.И..Оза обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Показанията на св. П.Т.П.цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра само в частта, в която са резултат на преки, непосредствени впечатления и във връзка с останалите доказателства по делото, а именно в частта, в която установява, че е възприела лично ищеца в компанията на трето лице в домът му, вечерта преди ПТП, както и в частта досежно търпяните болки и страдания то ищеца след ПТП. В останалата част, досежно механизма на ПТП те са резултат от данни почерпени от трети лица. Затова не ги кредитира. Дава вяра и на показанията на св. Г.Й.И.само в частта, в която в съответствие на останалите доказателства по делото установява, че ищецът преди ПТП е излязъл от домът си, за да се срещне със С.. В останалата част не ги кредитира.

Въз основа заключенията на вещите лица и показанията на св. М.И..Оприема за установено, че към момента на ПТП ищецът е пътувал като пътник на задна, дясна седалка на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, управляван от С.Р.Д., без поставен обезопасителен колан, при наличие на такъв в автомобила.

Въз основа показанията на свидетелите, в съответствие с които са обясненията на С.Р.Д. дадени в о.с.з., както и въз основа заключението по КСАТМЕ, от което се установява, че симптомите /външните прояви/ при водачи управлявали МПС при горната граница на „лека степен на алкохолно опиянение“, каквато е била налице при С.Р.Д., са видими и се чувстват от пътуващите в автомобила, особено ако са пребивавали по дълго в автомобила и са поддържали по продължителен визуален и словесен контакт с водача употребил алкохол, съдът приема за установено, че ищецът при качването си в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** преди ПТП е знаел, че водачът му С.Р.Д. е употребила алкохол непосредствено преди да се качи за да го управлява, и въпреки знанието си е предприел пътуването, при което е настъпил процесният инцидент.

При това положение съдът намира възражението за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат за установено. Същият се изразява в това, че в нарушение на ЗДвП е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан и, че въпреки, че е знаел, че водачът на МПС е употребил алкохол непосредствено преди да се качи за да го управлява, се е качил в същото и е предприел пътуването, при което е настъпил процесният инцидент.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца.

Въз основа свидетелските показания и заключенията по приетите експертизи съдът приема за установени твърдяните търпяни от ищеца болки и страдания. В резултат на ПТП и извършените медицински изследвания и интервенции, включително двукратна оперативна намеса ищецът е търпял болки и страдания в период от общо 6 месеца, за които е приключил оздравителният период. Най интензивни се били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на проведената рехабилитация на всеки от увредените органи. Извън посочените периоди е търпял периодични болки при обща преумора и промяна на времето, когато е бил принуден да ползва обезболяващи средства. От деня на злополуката са изминали 2 години. През първият месец наред с търпяните болки и страдания ищецът е бил поставен в зависимост от помощта на трети лица, поради невъзможността сам да се обслужва при задоволяване на ежедневните си нужди. Към момента травмите са задравели и ищецът е възстановен. Налице е от получаната луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавитулеарна става видима деформация като „клавиш на пиано“. На дясната гръдна стена, по средната мишична линия има остатъчни точковидни кожни белези от извършените две торакоцентези. На дясна лакътна кост е налице палпаторна деформация в зоната на фрактурата от натрупания костен калус.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60000,00лв.

След приспадане от размера на определеното обезщетение от 60000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 18000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 42000,00лв., за претърпените неимуществени вреди, до какъвто размер е основателен предявеният иск.

За сумата 18000.00лв., която е горница над присъдените 42000.00лв. до определеният размер от 60000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване, а за горницата от 60000.00лв. до пълният предявен размер от 120000.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за мъж на 25 години към датата на произшествието, претърпял доказани със споразумението по НОХД следните травматични увреждания, тежки и трудни за лечение: „Съчетана травма /глава, гръден кош, горен крайник, гръбначен стълб/. Счупване на дясната лопатка и изкълчване на дясната „акромио-клавикуларна“, т.е. ключично-лопаткова става. Счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вляво по предната и средна мишнична линия и „тотален пневмоторакс вдясно“, т.е. навлизане на свободен въздух в дясната гръдна кухина. Счупване на дясната лакътна кост. Компресионно счупване на телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени. Множество охлузвания на главата.“. Претърпял е множество медицински интервенции и двукратно оперативно лечение. Общо оздравителният период на всички телесни увреждания при ищеца е приключил за срок от 6 месеца. През същия е търпял болки и страдания най интензивни през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на проведената рехабилитация на всеки от увредените органи. Към моемнта ищеца е възстановен от получените увреждания. Занапред не се очакват негативни последици или усложнения от процесните травми. От получаната луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавитулеарна става е останала видима деформация като „клавиш на пиано“. На дясната гръдна стена, по средната мишична линия има остатъчни точковидни кожни белези от извършените две торакоцентези. На счупената дясна лакътна кост е останала палпаторна деформация в зоната на фрактурата от натрупания костен калус.

 

 

 

 

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена считано от 09.05.2018г. – датата на постановеният отказ от ответника за плащане на застрахователно обезщетение, до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Адв. Й.Д. и адв. М.Д.в качеството на процесуални представители на ищеца претендират адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 3930.00лв., за един адвокат.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 4800.00лв. формирани от платен хонорар за защита от адвокат с включен ДДС. Видно от приетият като доказателство Договор за правна защита и съдействие уговорената сума от 4000.00лв. без ДДС е изплатена изцяло и в брой при сключването му.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. Й.Д. и адв. М.Д.в качеството на процесуални представители на ищеца сумата 1376.00лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 3120.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1680.00лв., съобразно уважената част от иска, както и сумата 315.00лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „*********, при участието на С.Р.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, стая 306, адв. И.И.-С.– Г. АК, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника,  ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адв. Й.Д. и адв. М.Д.– САК,  сумата 42000,00 /четирдесет и две хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25,01,2018г., около 05,30ч, в гр.Севлиево, ул. „Н.Д.П.“, причинено виновно от С.Р.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, нарушила чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като поставила в опасност живота и здравето на хората и причинила имуществени вреди, не контролирала непрекъснато ППС и движейки се с превишена скорост при навлизане в ляв завой по посока на движението загубила контрол върху автомобила и се блъснала в електрически стълб, в резултат на което по непредпазливост причинила на А. Л.М., като пътник в автомобила средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна лопатка, изкълчване на дясна акромио-клавикуларна става и счупване на дясна лакътна кост, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребра вляво по средна и предна мишнична линия, компресионно счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен на гръбначен стълб, и двустранна контузия на белите дробове с пневмоторакс вдясно, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1.40 на хиляда, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. а, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е одобрено споразумение с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на Севлиевският РС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/117003350234, валидна от 22.12.2017г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.05.2018г. – датата на постановеният отказ за плащане от застрахователя, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата 18000.00 /осемнадесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 42000.00 /четирдесет и две хиляди/лв. до определеният размер от 60000.00 /шестдесет хиляди/лв., поради установеното съпричиняване, а за горницата от 60000.00 /шестдесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв. - като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********* ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Й.Д. и адв. М.Д.– САК, в качеството на процесуални представители на А.Л.М., ЕГН **********, със със съдебен адрес: ***, сумата 1376.00 /хиляда триста седемдесет и шест/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА А.Л.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адв. Й.Д. и адв. М.Д.- САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „*********, сумата 3120.00 /три хиляди сто и двадесет/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1680.00 /хиляда шестотин и осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на иска, както и сумата 315.00 /триста и петнадесет/лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: