О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 158 11.02.2020 г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 395 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявения иск от В.М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Б.К.,***,
със съдебен адрес:***, против „Стилстрой - комерс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Бургас, ж.к. Славейков, бл. 126, вх. Б, ет. 3, ап. офис 6 представлявано от
Димо Томов Костадинов, чрез пълномощника адв. С.Ц.,***, със съдебен адрес:***,
с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 31
461,88 лв., представляващи стойността на заплатени от ищеца без правно
основание задължения на ответника към третото лице „Югоизточно държавно
предприятие - Сливен“ и с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.07.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Исковете са предявени
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищците и
ответника.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че през
август 2014 г. бил упълномощен от ответника да упражнява всички права по
договор № 17/21.07.2010 г., сключен между ответното дружество и ДГС-Царево. По
силата на договора на ответника било предоставено правото да стопанисва и
ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“. Договорът
бил сключен за срок от 15 г. срещу годишна вноска в размер на 37 500 лв.
без ДДС, дължими до 31 март на съответната година. В договора била предвидена
възможност при неизпълнение на задълженията на ответника, договорът да се
прекрати едностранно от ДГС Царево, в който случай не се възстановява
предоставената от ответника-изпълнител банкова гаранция в размер на
104 790,18 лв.
От писма №
АСД-09-1557/17.10.2014 г. и № 094/17.02.2015 г. ищецът разбрал за съществуващи
задължения на ответника по договора за 2013 г. в размер на 3 138,40 лв.
без ДДС по фактура №211/31.03.2014 г. и за опасността договорът да бъде
прекратен по вина на ответника, а от писмо № ПО-09-0386/27.02.2015 г. - за
задълженията за периода 21.07.2014 – 28.02.2015 г. в размер на 25 627 лв.
Твърди се още, че с оглед предоставените
му пълномощия и с цел запазване интересите на ответното дружество, но при липса
на договор за това, ищецът заплатил със свои лични средства задълженията на
„Стилстрой – комерс“ ЕООД към ЮИДП - Сливен по договора в общ размер на
31 461,88 лв., като по този начин целял да предотврати едностранното му прекратяване
по вина на ответника, загубата на банковата гаранция и натрупването на
задължения за лихва. Посочената сума и до момента не му била възстановена от
ответника въпреки изразената готовност за това.
С молба от 19.08.2019 г.
ищецът уточнява, че не е имал договорни отношения с ответника, а сумата
заплатил с ясното съзнание, че предприема действия в чужд интерес.
Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който оспорва исковете като
неоснователни, като заявява, че описаната от ищеца фактическа обстановка не
отговаря не действителното фактическо и правно положение. На първо място
заявява, че действително е налице сключен договор между „Стилстрой – комерс“
ЕООД и ДГС Царево от посочената дата, по силата на който ответникът стопанисва
и ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“, но твърди
че е изправна страна по договора, като е заплащал редовно дължимите годишни
вноски, извършвал е дължимите мероприятия и е внесъл необходимата банкова
гаранция. Твърди се още, че на 01.08.2014 г. с нотариално заверено пълномощно
упълномощил ищеца с правото да упражнява от името на дружеството всички права
по договор № 17/21.07.2010 г., но към края на същата година отношенията помежду
им се влошили, поради опитите на С. чрез злоупотреба с полученото оперативно
пълномощно да поеме пълен контрол върху ловностопанската дейност на територията
на стопанството, като крайната му цел била прекратяването на процесния договор
съвместно с ръководството на ДГС Царево, да предизвика нов конкурс и да стане
дългосрочен ползвател.
Сочи, че на 06.03.2014 г.
на адреса на управление на дружеството се получило представеното от ищеца писмо
изх.№ ПО-09-0386/27.02.2015 г., с което директорът на ЮИДП уведомявал
дружеството, че молбата им за прекратяване на договор № 17/21.07.2010 г. ще
бъде удовлетворена едва след заплащане на задълженията по договора. Тъй като управителят
на ответното дружество Костадинов не бил в течение за подобна молба, нито имал
намерение да прекратява договора, незабавно се свързал по телефона с
пълномощника С.. При разговора последният изразил учудване, че писмото било
получено на адреса на дружеството и отговорил, че ще провери, а Костадинов му
заявил, че оттегля предоставените пълномощия. В същия ден се свързал с юриста
на ЮИДП Юра Челебиева и я уведомил за оттеглянето на пълномощията, а на
10.03.2015 г. заверил декларация за същото, която била връчена на ищеца с
нотариална покана на 13.03.2015 г. На същата дата входирал в деловодството на
ЮИДП уведомление за оттеглените пълномощия и молба за снабдяване с всички
документи по договора, от които разбрал, че на 12.03.2015 г. мнимият
пълномощник, без знанието на Костадинов сключил споразумение за прекратяване на
договора.
Сочи, че горните
обстоятелства били установени между страните по т.д. № 64/2015 на ОС-Сливен,
приключило с влязло в сила 24.01.2018 г. решение, с което е прогласена
недействителността на споразумението от 12.03.2015 г. за прекратяване на
договора, поради което счита, че платените суми не подлежат на възстановяване
от страна на ответника.
На следващо място, излага
пространни съображения за липсата на правен интерес у ищеца от заплащане на
процесните суми, във вреда на представлявания, предвид което не са налице
предпоставките за встъпване в правата на удовлетворения кредитор, което той
сторил изцяло с цел собствена облага и в крайна сметка я постигнал като на
27.07.2015 г. индиректно чрез фирмата на Жасмина Карамитева (майка на детето
му) „Мартима“ ЕООД сключил договор с ЮИДП. Предвид гореизложеното изцяло се
противопоставя на твърденията, че плащанията били извършени добросъвестно, с
цел запазване интересите на ответника, нито че са провеждани разговори за
възстановяването им.
Счита, че процесните
плащания са недължимо платени. Плащането от 10.03.2015 г. в размер на
3 138,40 лв., остатък за плащане по ф-ра № 211/2014 г., издадена за
годишната вноска за 2014 г. в общ размер на 40 452,83 лв. без ДДС
(48 534,40 лв. с ДДС). Ответното дружество извършило плащане по тази
фактура на 28.04.2014 г. в размер на 45 405 лв. с ДДС (37 837,50 лв.
без ДДС). Твърди се, че разликата до сумата по фактурата се дължи на неправилно
индексиране на годишната вноска за 2014 г. с общия индекс на потребителските
цени. В резултат на продължителна кореспонденция по въпроса, за която ищецът не
бил в течение, била издадена заповед № РД 10-254/01.12.2014 г., съгласно която
приложим е общият индекс на потребителските цени за последната календарна
година. При вноска от 37 500лв. без ДДС и годишен индекс за 2013 г. от
0,9%, дължимата сума е в размер на 37837,50 лв. без ДДС или платените от
ответника 45 405лв. с ДДС. Сочи още, че поради пълната незаинтересованост
на ищеца ЮИДП получило без основание сума, която не се дължи, поради което
претенцията е ненадлежно насочена срещу ответното дружество.
По отношение на плащането
от 12.03.2015 г. в размер на 28 323,48лв. – такса за периода 21.07.2014 г.
– 12.03.2015 г. сочи, че посоченото в писмо изх. № ПО-09-0386/27.02.2015 г.
задължение в размер на 22 488,60 лв. за периода 21.07.2014 г. – 28.02.2015
г. е било несъществуващи и е категорично оспорено от ответното дружество, както
и неизискуемо към посочената дата. Съгласно анекс №1 от 23.04.2012 г. годишната
вноска се заплаща най-късно до края на април на същата година. Сочи още, че към
тази дата договорът бил вече прекратен, поради което същата останала недължима.
Горното се потвърждавало и от анекс № 2/15.01.2019 г., съгласно който годишните
вноски за 2015, 2016, 2017 и 2018 г. не се дължат от ответното дружество, тъй
като през този период не е бил във владение на дивечовъдния участък. Счита, че
така извършеното плащане не обвързва дружеството, тъй като вземането не е било
изискуемо и плащането е направено за собствена на ищеца облага –
недобросъвестно да прекрати договора и да отнеме ползваното от ответника ловно
стопанство. Освен това сочи, че видно от платежно нареждане от 28.04.2014 г. и
от писмо № 094/17.02.2015 г. годишната вноска за 2014 г. по договора е
заплатена от ответника, а заплатената от ищеца на 12.03.2015 г. сума за такса
от 21.07.2014 г. до 12.03.2015 г. се включва във вече платената от ответника
сума за 2014 г. Налице е и разминаване между посочената в писмото сума и
заплатената от ищеца.
Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва подадения от ответника отговор, като подчертава, че с
молбата-уточнение ясно е заявил, че с погасеното от ищеца задължение на ответника
към ЮИДП - Сливен, ответното дружество се е обогатило без основание за сметка
на ищеца. Освен това плащанията са направени без да са съществували каквито и
да било договорни отношения между ищеца и ответника. Обедняването произтичало
от това, че ищецът изпълнил чужди задължения, с което се намалили активите му,
а обогатяването на ответника се изразявало в спестяването на разходи. Счита, че
правната квалификация на предявения иск е в чл. 59 от ЗЗД.
В законовия срок ответното
дружество е подало допълнителен отговор, с който оспорва тезата за спестените
от ответното дружество разходи с оглед заплатени от ищеца негови задължения.
Счита че се касае за погрешно изпълнение от страна на ищеца и недобросъвестното
му поведение с цел да увреди ответника, като прекрати договора на всяка цена.
Към датата на плащанията не е съществувало валидно задължение на ответника към
ЮИДП, като така ищецът е заплатил едно несъществуващо задължение и следва да
насочи претенциите си към получилия платеното привиден кредитор ЮИДП – Сливен.
Правно основание на иска:
Предявеният иск има своето правно основание в
чл. 59 от ЗЗД.
В т.11. от Постановление №
1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е прието, че възможността
на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема
възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица, по
отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. Предвид това, възражението на ответника, че исковете са
насочени срещу ненадлежна страна е неоснователно.
По доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.
154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Страните не спорят относно
наличието на сключен между ответното дружество и ДГС-Царево договор № 17/21.07.2010
г., по силата на който на ответника било предоставено правото да стопанисва и
ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“. Не се спори,
че на 01.08.2014 г. ответното дружество упълномощило ищеца да го представлява,
като упражнява правата му по договора. Не се оспорва, че договорът бил
прекратен със споразумение от 12.03.2015 г., подписано от ищеца, което споразумение
било прогласено за недействително с влязло в сила решение по т.д. 64/2015 г. на
ОС-Сливен през 2018 г. Не се спори и относно липсата на договорно отношение
между ищеца и ответника. Спори се наличие на валидно задължение на ответното
дружество, което да е било платено от ищеца, както и наличие на обогатяване на
ответника (чрез спестяване на разходи) за сметка на ищеца, оспорва се причинно
следствената връзка. Оспорва се добросъвестността на ищеца, фактът че е
действал в интерес на ответното дружество, както и наличието на представителна
власт към момента на извършване на плащанията.
На основание чл. 146, ал.
1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
При така дадената от съда правна квалификация
ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е обеднял, тъй като е заплатил валидни задължения на ответника към третото
лице ЮИДП – Сливен и последното е получило плащането; ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца; липсва основание за направените две плащания и за ищеца не
е налице друга правна възможност за защита; размера на обедняването и
обогатяването.
Ответникът носи тежестта да
установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, в това число, липсата на валидни и изискуеми задължения, които са
платени от ищеца.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът следва да укаже на ответника, че не сочи
доказателства за твърдяната от него кореспонденция с ЮИДП-Сливен по приложението
на индексацията за годишната вноска за 2014 г., както и за наличието на
свързаност между ищеца и Мартима ЕООД в процесния период.
По доказателствата:
Страните са представили
писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да
бъдат приети.
С исковата молба ищецът е
направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като
с допълнителната искова молба е прецизирал задачите, на които ще следва да отговори
вещото лице по всяка от експертизите. Съдът намира прецизираните с
допълнителната искова молба въпроси за относими към предмета на делото, поради
което искането за извършване на посочената експертиза следва да бъде допуснато.
Вещото лице след запознаване с материалите по делото и проверка в
счетоводствата на ответника на ЮИДП-Сливен, следва да отговори и на въпроса на
съда: „За какви периоди са били фактурирани, съответно за какви периоди са били
погасявани задълженията по договора за заплащане на годишни вноски (по
календарни години или от дата до дата), като посочи и съответните стойности за
всеки период?“
Ответникът е поискал, за
установяване на обстоятелствата около
упълномощаването и неговото оттегляне, влошаването на отношенията между
страните, знанието на ищеца и на ЮИДП, че действат във вреда на ответното
дружество, наличието на сговор за нов конкурс за ползване на стопанството да бъдат разпитани свидетели при режим на довеждане.
Свидетелските показания са относими и допустими и следва да се допуснат двама
свидетели.
Ответникът е направил доказателствено искане предвид формираната между страните сила на
пресъдено нещо, на основание чл. 186, предл. 2 от ГПК съдът да изиска т.д.
№64/2015 г. по описа на ОС-Сливен. Крайните съдебни актове са представени по
делото и не са оспорени от ищеца, ответникът не е посочил конкретни документи
от делото, които биха имали значение за правилното разрешаване на настоящия
спор, а и предвид факта, че същият е страна по делото и би могъл сам да се
снабди с преписи от същите, искането не следва да се допусне.
Ответникът е оспорил редица частни документи
досежно верността на направените в тях изявления и констатации. Съдът не
споделя доводите на ищеца за характера им на официални документи, тъй като
същите представляват кореспонденция между юридически лица във връзка с
изпълнението на сключен между тях договор, предвид което производство по чл.
193 от ГПК не следва да се открива, тъй като липсва оспорване на автентичността
им.
По изложените съображения,
на основание чл. 374 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 06.04.2020 год. от 13,30 часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, съдържащо и проект за доклад.
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
ПРИЕМА приложените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца в допълнителната искова
молба въпроси и
на въпроса на съда: „За какви периоди са били фактурирани, съответно за какви
периоди са били погасявани задълженията по договора за заплащане на годишни
вноски (по календарни години или от дата до дата), като посочи и съответните
стойности за всеки период?“
НАЗНАЧАВА за вещо лице …Ели
Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 400 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели
при режим на довеждане от ответника в съдебно
заседание.
УКАЗВА на ответника, че не
сочи доказателства за твърдяната от него кореспонденция с ЮИДП-Сливен по
приложението на индексацията за годишната вноска за 2014 г., както и за
наличието на свързаност между ищеца и „Мартима“ ЕООД в процесния период.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ответника на основание чл. 186, предл. 2 от ГПК съдът да изиска т.д.
№64/2015 г. по описа на ОС-Сливен, като му УКАЗВА, че като страна по посоченото
дело би могъл сам да се снабди с нужните му документи.
Определението е
окончателно.
Съдия: