Р Е Ш Е Н И
Е
№ 83
гр. Пазарджик, 02.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,търговски състав, в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Илинова
при секретаря Катя Кентова, като разгледа т.д.№286/2018 г.и
за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по
предявена от Г.Г.К., ЕГН-**********, в качеството си на родител и законен
представител на М.Г.К., ЕГН-********** и от М.Г.Р.,ЕГН- **********,*** искова
молба срещу "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и
Здраве" ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление:гр.София,район
р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул."Г.М.Д." No1,представлявано от Б.Г.Й.
и Ж.С.К..
Твърди се в исковата молба,че на 05.05.2018г.около
12:25 часа,на гл. път 11-37. 118.502 км.,общ.Пазарджик,е настъпил пътен
инцидент,при който л.а.марка "", модел "", с peг.№ ,управляван
от Г.К.,движейки се в посока от гр.Пазарджик към с.Гелеменово,на кръстовището
за с.Сарая,предприема маневра "завиване наляво",за да навлезе по
ведомствен път водещ към ресторант "М",като не пропуска насрещно
движещото се с предимство МПС марка "", модел "". с per. № управлявано от К.Д..
Вследствие на удара и поради получените тежки
травматични увреждания,на 27.05.2018 г., в МБАЛ "Пазарджик" АД, е
починала Л Г.К., която към момента на удара се е намирала в л.а. марка "С“
на дясна седалка, до шофьора, с поставен обезопасителен колан.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с peг.№1006р-7308/30.05.2018г.,по описа на ОД на МВР
гр.Пазарджик,като е образувано и ДП № 590/2018 г.по описа па РУ на МВР гр.
Пазарджик.
Твърди се,че ищците са съответно дъщеря и майка на
починалата в пътния инцидент.Отношенията по между им са били изключително
близки,основани на привързаност,разбирателство,взаимна обич,подкрепа и
уважение. Л К., била гръбнакът па цялото
семейство, което е разчитало на пея както в материален,така и в емоционален
аспект.Тя била изключително грижовна и
добра майка и дъщеря.
Вследствие на смъртта па Л К. ищците преживяват изключително тежко загубата на
най-значимия човек в живота им в
разцвета па своята младост и живот. Двете ищци живеели в едно домакинство с
починалата,като имали изключително близки отношения. След смъртта на Л Г.К.,
ищците изпаднали в тежка депресия,станали
затворени и неконтактни, постоянно плачат, чувстват се безпомощни и не
намират смисъл да продължат живота си.
Майката на починалата Л К.,е тежко болна,като
единствената подкрепа и смисъл в живота й била дъщеря й.След смъртта на
единствения и близък човек,към настоящия момент
ищцата твърди,че не желае да приеме случилото се и отказва да продължи
живота си без дъщеря си.Често споделяла и ред приятели и роднини, че не иска и
не може да живее без дъщеря си.
От друга страна,М.К.,която е на 12 години,осъзнава и
разбира напълно какво се е случило с майка й.Непрекъснато плаче,не желае да се
прибира в дома си и да контактува с баща си и баба си. Близките й не намират
начин,по който да разговарят с нея,тъй като при споменаване името на майка й тя
изпада в истеричен плач.Занапред й предстои времето, в което трябва да се научи
да живее без майка в живота си.
Видно от приложения Констативен протокол за ПТП, отговорността на водача на л.а.марка
"",ДКН №,е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" в "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот
и Здраве", със застрахователна полица № BG/30/117002873318, валидна от
30.10.2017 г. до 30.10.2018 г.
Твърди се,че ответното дружество е поканено да заплати
па пострадалите обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди. Въпреки,
че предвидения в К3 тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената
претенция е изтекъл на 13.09.2018 г.,към
настоящия момент се твърди,че ответното дружество не е заплатило
застрахователно обезщетение на ищците.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да
осъди "Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и Здраве" ЕАД да заплати на всяка една от
ищците М.Г.Р. и М.Г.К., застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Л Г.К., в размер на по 200 000
лв., ведно със законна лихва за забава
за периода от датата на завеждането на поканата за плащане по реда на
чл. 380 КЗ-13.06.2018 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказатествени искания.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и
размер като твърди,че обезщетението, което се претендира не отговоря на
действителната вреда и се явява прекомерно.Ответника твърди,че е изплатено
обезщетение в размер на 50000,00лв.на М.К. и 25000,00лв.на М.Р..
Твърди,че ПТП –то,при което е загинала
наследодателката на ищците е съпричинено от виновните и противоправни действия
на К.Ц.Д.,който е управлявал л.автомобил .Твърди се,че Д. е управлявал
автомобила с превишена скорост и поради тази причина не е възприел своевременно
опасността и не е реагирал адекватно – нарушение на чл.20 ал.от Закона за
движение по пътищата.
Оспорва механизма на ПТП,който не е изяснен и вината
на Г.К..
Не оспорва обстоятелството,че автомобила управляван от
Кенцов е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Представя доказателства и формулира доказателствени искания.
В допълнителната искова молба ищците поддържат заявената
претенция.Твърди,че възражението на ответната страна ,че пострадалата Л К. е
допринесла за настъпване на вредоносния резултата заради непоставен предпазен
колан,е недоказано и необосновано.Поддържат доказателствените си искания
формулирани в исковата молба.
Ответникът депозира допълнителен отговор на исковата
молба,в който поддържа направените възражения и доказателствени искания.
По искане на ответника и на основание чл.219 от ГПК
съдът е допуснал участието на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице помагач по делото на страната на
ответника.Третото лице помагач изразява становище,че не е налице основание за
привличането ,тъй като по делото се съдържат данни,че вината за процесното ПТП
е единствено на водача Г. К от една страна, а от друга страна не би могла да
възникне солидарна отговорност за двете застрахователни дружества.По съществото
на спора заявява,че оспорва предявените искове по основание и размер.Оспорва
твърденията за вина на водача К.Д..Твърди съпричиняване от страна на
пострадалата,която пътувала без предпазен колан.Оспорва механизма на ПТП и
претенцията за заплащане на законната
лихва .Формулира доказателствени искания.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Двете ищци М.К. и М.Р. са законни наследници,съответно
дъщеря и майка ,на починалата на 27.05.2018г.Л Г.К..М. е малолетна –родена на ***г.,на
12 навършени години ,а М.Р. е родена на ***г.и е на 82 навършени години.
Не се спори,че при пътния инцидент на
05.05.2018г.,описан в исковата молба, наследодателката на ищците е пострадала
тежко и е починала на 22.05.2018г.
От допуснатата по делото СМЕ,заключението по която е
прието от съда като доказателство по делото ,се установява по безспорен
начин,че вследствие на инцидента Г К. е получила тежка черепномозъчна
травма-многофрагментарно счупване на черепа,субдурален кръвоизлив в
дясно,епидурален хематом в ляво,компресоинно –дислокационен синдром,дифузна
аксонална травма,вторични мозъчни дифузни промени,кома,контузия на белите
дробове,конфлуираща пневмония на белите дробове,счупване на дясна бедрена
кост,многофрагментарно счупване на дясна хълбочна кост ,извършени били две
краниотомии в ляво и в дясно,трахеостомия и метална остеосинтеза на счупено
дясно бедро,белодробен оток,имала множество охлузвания по главата,лицето и
крайниците.Смъртта е настъпила по причина на тежка съчетана
черепномозъчна,гръдна и опорно двигателна травма,довела до дифузни исхемични мозъчни увреждания и огнищни такива и
нарушение на жизненоважни функции на мозъчните центрове,усложнена с развитието
на пневмония ,която нарушила ритъма на сърцето и дишането и причинила спиране
на сърдечната дейност.Експерта изготвил заключението по СМЕ,д-р П.М. е
категоричен ,че налице пряка причинно следствена връзка между пътния инцидент и
получените от Г К. увреждания на здравето причинили смъртта й.Експерта
пояснява,че в резултат на страничния удар в дясната част на автомобила където е
пътувала пострадалата, се е получила тежка деформация на елементите на същия с
хлътване на метални и пластмасови елементи
във вътрешността на купето и вследствие на това са получени описаните по-горе
увреждания.Главата,която е подложена на силен тласък се удря в стъклото на
дясната предна врата и в страничната колона,което причинява тежката
черепномозъчна травма,като е налице меридионерно счупване на базата на черепа,подкрепящо
този механизъм.
Експерта изяснява и ролята на предпазния колан в
случая,който има за цел да погаси инерционното движение на тялото напред и
нагоре при челен удар като фиксира същото към облегалката.Заключението на
вещото лице е ,че в случай на страничен удар ролята на предпазния колан е
повече от скромна,в смисъл,че задържа тялото върху седалката и в автомобила ,но
не може да предпази същото от увреждания вследствие на деформациите в купето на
автомобила.В съдебно заседание
отговаряйки на въпроси на страните по делото,експерта е още
по-категоричен,че уврежданията са получени от движението на тялото встрани в
посока от дясно наляво и обратно,заради специфичното махаловидно движение при
такъв удар и заради това колана по никакъв начин не би могъл да обездвижи
главата и да предотврати това движение.
Допусната е съдебна автотехническа експертиза за
установяване на механизма на процесното ПТП.В.л.инж Ф. .От заключението на
експертизата,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото се установява,че инцидента е възникнал на път
ІІ-37,118км + 502 км
гр.Панагюрище-гр.Пазарджик,в участъка между с.Гелеменово и гр.Пазарджик в
Т-образно кръстовище близо до с.Сарая като на изток е отклонението за с.Сарая,а
на запад –отбивката за „“.Движението е двупосочно в две пътни платна разделени
с двойна непрекъсната линия.Пътния участък е прав,без неравности,асфалтовата
настилка е била суха и чиста.Общата ширина на пътното платно е 23,20
м.Видимостта не е ограничена при максимално разрешена скорост на движение до 60
км./ч.Мястото на удара е в зоната на кръстовището в лентата на движение на
лекотоварния автомобил „“.
Скоростта на лекотоварния автомобил „“ преди момента на задействане на спирачната
система е била 113 км./ч.,а в момента на удара – 83 км./ч.Скоростта на лекия
автомобил в момента на удара е била 32 км./ч.Водача на лекотоварния
автомобил „“ е могъл да спре преди
мястото на удара,ако се е движел със скорост до 79км./ч.
Водача на лекотоварния автомобил „“ е управлявал същия по западната лента на
платното за движение по пътя с.Гелеменово-гр.Пазарджик в посока север-юг.По
същото време водача Г.К. е управлявал
лек автомобил „“ по източната лента на
платното за движение на същия път в посока юг-север .Когато лекотоварния
автомобил е бил на разстояние от около 61 м.от кръстовището водача на лекия
автомобил е предприел маневра „завой наляво“ към път водещ до комплекс „“.Водача
лекотоварния автомобил е реагирал като е задействал спирачната система на
автомобила.В същия момент лекия автомобил е бил на 17,45 м.от мястото на удара
насочен към лявата лента.При така определената скорост на двете моторни
превозни средства след 2,4 секунди е последвал удар,който е бил неизбежен.
Удара е бил с голяма кинетична енергия.
Вещото
лице е категорично,че удара е настъпил ,тъй като от една страна водача на лекия
автомобил е предприел маневра завой наляво по начин и в момент ,когато това не
е било безопасно,тъй като не е пропуснал движещото се срещу него в права посока
МПС,а водача на лекотоварния автомобил не е имал техническа възможност а
избегне удара тъй като се е движел със скорост от 113 км.ч.Би могъл да
предотврати ПТП ако скоростта на движение и била до 80 км./ч.
С оглед изявленията на страните съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че лекия автомобил марка „“ с ДКН е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към дата 05.05.2018г.
Безспорно е установено също,че след отправена до
ответната страна застрахователна претенция от ищците ответника е заплатил
обезщетение в полза на М.К. в размер на 50000,00лв.,и на М.Р. в размер на
25000,00лв.
За установяване на обстоятелството,че вследствие
смъртта на Л К. ищците са претърпели неимуществени вреди е разпитана свидетелката
Й А-К. ,която е племенница на ищцата М.Р. и установява,че самата тя разбрала за
инцидента от двама полицаи ,които я посетили в дома й и и съобщили за случилото
се и за необходимостта я да намери детето-ищцата М.К., и да се погрижи за
него.Свидетелката отишла в болницата,където били настанени и т.двамата родители
на М. и разбрала,че състоянието им било много тежко.Детето приело
много тежко смъртта на майка си.
Било в шок.Л и Г. живели заедно с майката на Л в едно домакинство
много добре се разбирали. М. прие много тежко липсата на двамата родители
,започнала да ги търси на другия ден и й
казали, че майка й е зле и баща й се грижи за нея и затова и двамата отсъстват
от вкъщи.На следващия ден след като я завели вкъщи и тъй като тя много
настояваше да ги види й казали, че майка
й не е добре,че я боли корема.Тогава се затворила в себе си,много тежко преживяла всичко,още повече , че два или три
дни след това имала рожден ден.
Тъжната
вест за смъртта на майка й, я поднесе
бащата, който вече бил изписан от болницата .
На 27 май преди обяд настъпила смъртта и тя съответно беше в шок. Той я
попитал иска ли да присъства на погребението и тя казала,че не желае да
присъства.Детето се затворило в себе си, не говорело. Свидетелката
установява,че детето отишло в другата
стая и започнало да плаче. Плаче непрекъснато за майка си и особено като види
по близки хора, които я познават. В
класа,в който учи М. има 8 деца, които са с един родител и някак си
тези деца повече си контактуват те,разбират и подкрепят.
М. и майка й били в добри отношения. Помагали си взаимно.М. била много
привързана към майка си.
Колежка
на Л била изпратена,да съобщи на майка й
за катастрофата. Тя непрекъснато казвала,че иска да си слага край на живота.Тя
самата имала здравословни проблеми и била на химиотерапия.Те бяха в много
близки отношения.Всички били много
задружни и си помагали. Л е единствено дете на М..
Л била много сърдечен човек, помагала на всички,
работела от около 20 години в КАРИТ на
МБАЛ Пазарджик и с колегите си била в много добри взаимоотношения,с
приятелите също. Когато се е наложило някаква медицинска помощ винаги е
откликвала на всички. Била сърдечен човек и влизала в положението на всеки.
Свидетелят
К.Ц. С. ,посочен от ответната страна е водача ва лекотоварния автомобил „“
,който е участвал в пътния инцидент на 05.05.2018г.Спомня си за процесното ПТП.Той
идвал от с.Гелеменово,посока Пазарджик,а другият автомобил идвал от Пазарджик,посока „“ и бил спрял, за да
направи ляв завои към отбивката на „“.Непосредствено
преди да премине автомобила на свидетеля,лекия автомобил навлязъл в неговото платно и спрял и тогава настъпил сблъсъка
между двете МПС . Бил спрял,за да направи завой на ляво на съответното място
между двете ленти и в момента, в който свидетелят се приближил, той изведнъж
тръгнал наляво и спрял в средата на неговата лентата . Свидетелят установява,че възприел автомобила
като спрял,но допуска и неговите възприятия да не са съвсем правилни.Възможно е
да се е движел твърде бавно в средата на лентата и да му се е сторило, че е спрял.Свидетелят не може да каже точно какво
е било разстоянието,когато лекия автомобил е започнал да прави маневрата.
Забелязал го от разстояние след като бил преминал високата част на надлеза и
вече бил в ниската част, почти на нивото на пътя.Той бил в уширението между
двете ленти,където би трябвало да бъде автомобил,който се подготвя за
извършване на маневра „завой на ляво“.Автомобилът бил напред,а не с предната
част наляво.Когато се приближил автомобилът изведнъж тръгнал наляво. Не обърнал
внимание дали е дал мигач, но самото му разположение подсказвало, че ще извърши
завой на ляво. Там имало ограничение на скоростта 60 км/ч.Свидетеля с управлявания от него
автомобил се спускал от надлеза.Преди катастрофата карал на 5-та скоростна предавка,но не си спомня с
каква скорост се движел автомобила.Веднага натиснал спирачките и се опитал да
избегне сблъсъка.Отклонил автомобила си в дясно. Преди удара карал в дясната
част на лентата за движение.Автомобилът на К. след удара се ситуирал от лявата
част, извън пътя. Автомобилът се завъртял и излязъл през насрещното движение от
лявата страна на пътя.Когато излязъл от своя автомобил и отишъл при лекия
автомобил видял,че едно момче вече било отрязало предпазните колани поставени
на двамата пътници. Пострадалите хора още бяха на седалките в автомобила.
При така изложената и приета за установена по делото
фактическа обстановка от страна правна
страна съдът приема,че предявените искове са частично основателни.
Нормата на чл. 429, ал.1 от КЗ установява,че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие,а разпоредбата на
чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.За да
се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.
380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
"ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства
за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 13.06.2018г.
като към датата на заявяване на иска в съда – 02.10.2018г.,срокът, посочен в
чл. 496, ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално допустими.На
29.102.2018г.ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
50000,00лв.на малолетното дете и 25000,00лв.на майката на починалата Л К..
Правно релевантните факти по отношение на предявения
иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,техният вид.Същите,
съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,подлежат на
установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената
презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Няма спор,че ответникът–застраховател е в
застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с
деликвента.Няма спор,че конституираното по делото като трето лице помагач на
страната на ответника ОЗК Застраховане АД е в застрахователно правоотношение
със свидетеля К.Ц. С.,водач на лекотоварен автомобил „“,участвал в пътния инцидент
,при който е пострадала тежко наследодателката на ищците.Безспорно е доказан
механизма на ПТП,при което е пострадала наследодателката на ищците на
05.05.2018г.и впоследствие е починала на 27.05.2018г.
Имайки в пред вид събраните по делото писмени и гласни
доказателства , настоящият съдебен състав намира за установено,че вина, при условията на
независимо съизвършителство имат двамата водачи участници в ПТП на 05.05.2018г.
От анализа на доказателствата се установява,че причина за инцидента е както
поведението на Г.К.,който при управлението на автомобила предприема извършване
на маневра завой наляво,без да осигури безопасност на движението и пропусне
движещото се с предимство по главен път превозно средство.Поведението
застрахования водач К. е виновно и противоправно.Нарушени са правилата за
безопасност на движението визирани в нормите на чл.25,чл.37 и чл.47 от Закона
за движение по пътищата.Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП предписва,че водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително и завой наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Съгласно чл.37
ал.1 от същия закон императивна повелява,че при завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.Императивна е и
разпоредбата на чл.47 от ЗДвП ,съгласно която водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство.
Другата равнозначна по степен според съда причина за
пътния инцидент е движението на другия автомобил участник в ПТП с превишена
скорост .Установи се,че лекотоварния автомобил управляван от св.С. преди
задействате на спирачната система се е
движел със скорост 113 км./ч.при максимално разрешена такава в конкретния пътен
участък от 60 км./ч.Поведението на водача е виновно и противоправно в
отклонение на разписаните в чл.6,чл.20 и чл.21 от Закона за Движение по
пътищата правила. Вещото лице е категорично,че инцидента не е бил неизбежен в
смисъл,че всеки един от двамата водачи би могъл да го избегне в случай,че
поведението му на пътя бе съобразено с правилата за движение. Налице са законоизискуемите предпоставки на
чл. 45 ЗЗД - виновно противоправно поведение на участниците в процесното ПТП ,
увреждане на Л К. причинило смъртта й и
причинна връзка между тях . Налице е застрахователна отговорност по договор за
застраховка „гражданска отговорност" сключен между един от виновните
водачи и ответното дружество , като застрахователното събитие е настъпилов
срока на действие на договора , което обстоятелство не се оспорва от страните ,
с оглед на което са налице и условията за отговорността по чл. 432 КЗ за
застрахователя .
Солидарната отговорност на
причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи
претенцията си за обезщетяване в пълния и размер против всеки от тях , като в
случая пострадалия е насочил иска си против ответника , като застраховател на
деликвента Г.К.. Когато вредите бъдат причинени от повече от едно лице, всяко
едно от тези лица отговаря солидарно спрямо увредения за пълния размер на
дължимото обезщетени за причинените вреди. Помежду си те отговарят разделно, но
по отношение на пострадалия отговорността им е солидарна – всеки дължи на пострадалия пълния размер на
дължимото обезщетение.Отношенията между застрахователите се уреждат на друга плоскост – ако единият от тях плати изцяло дължимото
обезщетение, може да има претенция спрямо другия застраховател за частта, съответстваща на вредите, които неговия
застрахован е причинил на увреденото лице. Но това са отношения между застрахователите
,не засягат пряко увреденото лице и не са предмет на настоящето дело.
Неоснователно е направеното от ответната страна
възражение за лично съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Л К. поради пътуване в автомобила без поставен предпазен колан.На
първо място от показанията на
св.Стоименов се установи,че пътниците в л.а „Ситроен“ в т.ч.и пострадалата К.,са
били с поставен предпазен колан,а на второ място и двамата експерти по делото –
в.л.инж.Ф. и в.л.д-р М. заключават,че с оглед характера,спецификата и
интензитета на конкретния инцидент предпазния колан не би могъл да предотврати
и не е предотвартил нараняванията по тялото на К..Съдът не разглежда
възражението на ответника в същия смисъл поради незадействана предна дясна
въздушна възглавница,тъй като такова твърдение като право защитно средство не е
било формулирано от ответната страна в преклузивните процесуални срокове.
Относно претърпяните от ищците неимуществени вреди от
деликта ,съдът приема,че същите се
изразяват в дълбока скръб и нелечима с времето болка от загубата на най-близък
и за двете ищци човек-съответно майка за ищцата М.К. и дъщеря за ищцата М.Р..И
двете са реагирали изключително болезнено на смъртта на толкова близък човек,което
е логично и типично,още повече,че загубата е внезапна.Загинал е млад и здрав
човек,с който двете ищци са изградили и поддържали топли и емоционално насители
отношения .
М. е била само на десет години когато е загубила майка
си.Загубата е особено силно травмираща за дете на тази възраст ,а още по-тежко
е че с времето то все повече ще усеща липсата на майка като най-скъп човек,като
подкрепа и упора в трудни моменти и като близък,с който да споделя
най-съкровените си преживявания,болки,мечти и надежди.
Ищцата Р. е била съкрушена от загубата до такава
степен,че е изгубила желание за живот.Живяла е
с дъщеря си в едно домакинство и връзката им е била изключително силна и
близка.Ищцата е в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние.В
лицето на Людмила ,която е нейна единствена дъщеря е имала опора ,която
безвъзвратно е загубила.
Болките и страданията на двете ищци от загубата на
тяхната майка и дъщеря подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по аргумент от чл. 52 от ЗЗД.
Съдът определя обезщетение в размер на 150000,00лв.за
ищцата К. и 125000,00лв.за ищцата Р..От така посочените суми следва да се
приспадне изплатеното от ответника обезщетение в полза на първата в размер на
50000,00лв.,а в полза на втората ищца – 25000,00лв.При това положение ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в полза на всяка една от двете ищци в размер на по 100000,00лв.,а за разликата
до претендираните по 200000,00лв.исковете ще следва да бъдат отхвърлени.
По отношение
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът намира ,че същата има компенсаторен характер и се
дължи от датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496, ал.1 от ГПК срок
т.е. в настоящия случай от 13.09.2018г. до окончателното изплащане на
главницата.
Двете страни претендират присъждане на разноски по делото.Ищцовата страна е
представила списък по чл. 80 от ГПК с посочени разноски в размер на
28350,00лв.,от които внесена ДТ в размер на по 8000,00лв.от всяка една от
ищците,изплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 6000,00лв.от всяка
една от ищците и 350,00лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице.Ответната страна претендира разноски в размер на 165,00лв.
Ответната страна прави искане за намаляване на
размеран а договореното и изплатено от ищците адвокатско възнаграждение като
прекомерно.При съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия по него респ. разпоредбите на Наредба 1/2004
г., съпоставени с цената на предявените искове настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение от 6000,00лв.при минимален размер от
5530,00лв.не е прекомерно и не подлежи на намаляване при условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
Ищците имат право на разноски в размер на по
7087,50лв.,а ответника – на 82,50лв.
При това положение при условията на компенсация ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати деловодни разноски в полза на всяка
една от двете ищци в размер на по 7046,25лв.
Въз основа на изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве" ЕАД,ЕИК *********,седалище
и адрес на управление:гр.София,район р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул."Г.М.Д."
No1,представлявано от Б.Г.Й. и Ж.С.К..на основание чл. 432, ал.1 от КЗ да заплати на всяка една
от ищците М.Г.К., ЕГН-********** чрез
нейния баща и законен представител Г.Г.К., ЕГН-********** и на М.Г.Р.,ЕГН- **********,***
по 100 000,00лв./сто хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на тяхната наследодателка Л Г.К.,настъпила
вследствие на ПТП, реализирано на 05.05.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ всеки един от исковете за горницата над
100 000,00лв.до пълния предявен размер
от по 200 000,00 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве" ЕАД,ЕИК ********* да заплати на всяка една от ищците М.Г.К.
чрез нейния баща и законен представител Г.Г.К. и на М.Г.Р. деловодни разноски определени по
компенсация в размер на по 7046,25лв.
В производството по делото участва като трето лице
помагач на страната на ответното дружество Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК
12165177.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПАС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: