гр. Велико
Търново, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№90 по описа за 2023 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Б.А. ***, чрез *** В.Й. ***, офис №404, против
Решение №1012-04-199#2/16.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ срещу Разпореждане
№********** от 16.11.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – В. Търново.
Жалбоподателката оспорва акта като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в случая намира приложение специалната разпоредба на чл. 69в, ал. 3 от КСО и към размера на пенсията ѝ за осигурителен стаж и възраст следва да се прибави съответната добавка от Учителския пенсионен фонд, което не е сторено. Моли оспореното решение да бъде отменено и административният орган да бъде задължен да се произнесе съобразно нормативните изисквания. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа оспорването. Подчертава, че г-жа А. е навършила необходимите години и има изискуемия учителски стаж от 25 години и 8 месеца за придобиване на право на пенсия, след което е продължила да работи на същата длъжност още 3 месеца и 13 дни, за който период е правила осигурителни вноски в Учителския професионален фонд. Счита, че са изпълнени кумулативните предпоставки на закона и следва за всеки месец, за който е платена осигурителна вноска след придобиване на правото на пенсия, да се приложи добавката от 0,33 на сто от пенсията. Представя писмени бележки с допълнително изложени съображения за незаконосъобразността на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ***В., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Намира, че
спорът има правен характер и касае приложението на чл. 69в от КСО. Навежда
доводи, че към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст жалбоподателката не притежава изискуемия учителски стаж от 25 години и
8 месеца за ранно пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 от КСО, поради което липсва
основание за отпускане на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Представя писмена
защита, в която се позовава на съдебна практика на ВАС. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
От писмените доказателства, съдържащи се в
представената по делото административна преписка, се установява, че на 04.08.2022
г. Г.А. ***-1243/04.08.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението е приложено Удостоверение обр. УП – 3 изх.
№1938 от 03.08.2022 г., издадено от Професионална гимназия по туризъм „Д-р В.
Берон“, гр. Велико Търново, където е отразен учителски стаж 25 години, 11
месеца и 1 ден. Отбелязано е, че данните са извлечени от разплащателните
ведомости, като заеманите длъжности: учител (02.09.1996
г. – 01.10.2009 г.), старши учител (01.10.2009 г. – 01.01.2010 г.)
и главен учител (01.01.2010 г. – 03.08.2022 г.) отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите, изпълнена е пълната норма задължителна преподавателска
работа, осигурителният стаж отговаря на заеманите длъжности съобразно
придобитото образование и преподавателска работа. Не се спори, че за
осигуреното лице са внасяни осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд.
С Разпореждане №********** от 20.10.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО на
Г.А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер
до определянето на размера ѝ по реда на КСО.
С Разпореждане №********** от 16.11.2022 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново размерът на отпуснатата
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен считано от датата на
отпускането ѝ – 04.08.2022 г., като е определен по чл. 70, ал. 1, вр. §7ж
от ПЗР на КСО.
Срещу това разпореждане е подадена жалба до директора
на ТП на НОИ – Велико Търново. По съображения, че А. е работила като учител с общ
педагогически стаж 25 години, 11 месеца и 1 ден, тя иска преизчисляване на
пенсията си по реда на чл. 69в от КСО.
С Решение №1012-04-199#2/16.01.2023 г. на и.д. директор на
ТП на НОИ – Велико Търново жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна и
недоказана, тъй като е преценено, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Изложени са съображения, че за отпускането на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО
лицето не трябва да е навършило възрастта, изискуема за придобиване на право по
чл. 68, ал. 1 от КСО. В случая А. е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1
от КСО на 08.12.2021 г. при навършване на 61 г. 08 м. и наличие на осигурителен
стаж 36 години. Поради липсата на учителски стаж в размер на 25 години и 8
месеца към 08.12.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е приел, че
лицето няма право на добавката от учителския пенсионен фонд, регламентирана в
чл. 69в, ал. 3 от КСО. Решението
на административния орган е съобщено на Г.А. по пощата на 23.01.2023 г. видно от приложеното
известие за доставяне. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на
03.02.2023 г. съгласно дадения там входящ номер, т.е. оспорването е в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО.
Доказателствената тежест е разпределена от
съда с Определение от 10.02.2023 г., с което е указано на ответника, че върху
него лежи установяването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка изх. №2103-04-3#1/08.02.2023 г. от ТП на НОИ – Велико Търново.
При така установените факти и на база събраните по
делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима
– подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от страна в административното
производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество същата е основателна.
Оспореното решение е валиден индивидуален
административен акт, издаден от компетентен административен орган в условията
на заместване по силата на Заповед №1016-40-666/03.06.2016 г. на управителя на
НОИ и Заповед №169/13.01.2023 г. за командировка на директора на ТП на НОИ на
16.01.2023 г. Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, вр. чл. 59 ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на оспорения акт.
По приложението на материалния закон съдът намира
следното:
По смисъла на чл. 68, ал. 1, изр. 1 от КСО право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените,
като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година до 31 декември 2029 г. с по 2 месеца за жените. Предвид
специфичния характер на учителския труд учителите се пенсионират при
по-благоприятни условия по реда на чл. 69в от КСО. Във връзка с това, на
основание чл. 2, ал. 6 от КСО освен във фонд „Пенсии“ учителите се осигуряват
за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска. Нормата
на чл. 69в, ал. 1, изр. 1 от КСО урежда по-ранно пенсиониране на учителите.
Така жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж
25 години и 8 месеца, като считано от 31 декември 2016 г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година. Наред с това, чл. 69в,
ал. 3 от КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия
при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от
Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за
който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.
1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен
стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща
добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена
добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има
осигурителни вноски в същия фонд.
По делото няма спор по фактите. Жалбоподателката е навършила
възрастта за ранно пенсиониране (58 години 2 месеца) на 08.06.2018 г., но е придобила изискуемия за това учителски
стаж (25 години и 10 месеца) към 20.04.2022 г. Същата е продължила да работи като учител още 3 месеца и
13 дни – до 03.08.2022 г. Възраст за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1
от КСО (61 години и 8 месеца) е достигнала на 08.12.2021 г., когато е разполагала с над 39 години общ
трудов стаж. Подала е заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на 04.08.2022 г., към което е приложено удостоверение обр. УП – 3 за
придобит стаж като учител в размер на 25 години, 11 месеца и 1 ден. Очевидно
така депозираното заявление има предвид определяне на пенсия съобразно
условията за пенсиониране на учителите и преценка на правата ѝ по чл. 69в
от КСО.
При зачетен общ осигурителен стаж от 39 години, 11
месец и 1 ден и подробно описани данни за осигурителния доход на
жалбоподателката, от който се изчислява индивидуалния коефициент, на Г.А. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО без да са направени изчисления по реда на чл. 69в от КСО и
без произнасяне за правата на лицето за придобиване право на пенсия като учител.
Липсва изложение на фактически и правни основание за правото на добавка от
Учителския пенсионен фонд, след като пенсията е отпусната при условията на чл.
68, ал. 1 от КСО.
Едва в мотиви на горестоящия орган е цитирана
разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 от КСО, както и тази на ал. 3 от същия член, въз
основа на които текстове е направен извод, че към момента на навършване на
възраст за пенсиониране по общия ред (08.12.2021 г.) Г.А. няма изискуемия учителски стаж от 25 години и 8
месеца (постигнат на 20.04.2022 г.), поради което не е придобила право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО и съответно
няма право на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Въпреки, че не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, и като цяло липсва
волеизявление на пенсионния орган относно осигурителния стаж на А. като учител,
горестоящият орган е потвърдил оспореното пред него разпореждане.
В жалбата си до настоящия съд Г.А. навежда доводи за
неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно – на разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО. Съдът намира това възражение за основателно.
Съгласно §1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО пенсия за
осигурителен стаж и възраст по раздел ІІІ от глава четвърта е пенсия по чл. 68,
чл. 69, чл. 69а, чл. 69б, чл. 69в и §4 и 5 от преходните и заключителните
разпоредби. С оглед на тази дефиниция при подадено заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган е длъжен да
извърши преценка дали заявителят отговаря на условията за отпускането ѝ
като служебно прецени кои точно условия измежду изброените текстове са
приложими в конкретния случай. По заявлението на жалбоподателката е установено,
че лицето има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред
на чл. 68, ал. 1 от КСО без да е съобразен учителският осигурителен стаж на жалбоподателката.
Дължимата преценка в случая включва
хипотезата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, която дава право на учителите, придобили
право на пенсия и пенсионирани по общи ред, да получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер
0,ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във
фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Противно на мотивите в
оспореното решение, анализът на нормата сочи, че, за да възникне право на
изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени
кумулативно две условия. На първо място, лицето да е придобило право на пенсия
при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО: съответната възраст и учителски стаж.
На второ място, като задължително условие за получаване на добавка от УПФ, е
предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а да му е
отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия ред).
Съдът намира, че в процесния случай и двете условия са
налице. Видно от мотивите на оспореното решение, ответникът не оспорва, че Г.А.
е навършила годините по чл. 69в, ал. 1 от КСО на 08.06.2018 г., а учителският
стаж по тази специална норма е добила на 20.04.2022 г., след което е продължила
да работи като учител. В същото време с разпореждане на пенсионния орган към
04.08.2022 г. на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по общите условия на чл. 68, ал. 1 от КСО. При това положение, на
основание чл. 69в, ал. 3 от КСО на А. се следва добавка от УПФ за всеки месец,
за който има осигурителна вноска във фонда след 20.04.2022 г.
Не намира правно основание изводът на ответния
административен орган, че жалбоподателката няма право на добавката по чл. 69в,
ал. 3 от КСО само поради факта, че е придобила право на пенсия по общия ред
преди да изпълни условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО за ранно пенсиониране на
учителите. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО не обвързва правото на добавка
от УПФ с момента на придобиване на правото на пенсия по общия ред. Условието е
лицето да се е пенсионирало по този общ ред и към момента на пенсионирането да
са изпълнени и предпоставките по специалната норма на чл. 69в, ал. 1 от КСО без
да са реализирани права по този специален ред. Тоест, нужно е да е придобито
право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, но лицето да не се е възползвало от
правото си на ранно пенсиониране (по чл. 69в, ал. 2 от КСО), да е продължило да
работи като учител след този период, тъй като претендираната добавка от
Учителския пенсионен фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване правото на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, и
да се е пенсионирало при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Както е в
настоящия случай.
Г.А. (за която не се спори, че са налице дължимите вноски
в Учителския пенсионен фонд) не се е възползвала от възможността за ранно
пенсиониране, тъй като е придобила право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО към
20.04.2022 г., когато вече е отговаря на условията за пенсиониране по общия
ред, продължила е да работи като учител до 03.08.2022 г. и се е пенсионирала по
реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО на 04.08.2022 г. Това не я лишава от правото
на ѝ на добавка, напротив. След като ѝ е била отпусната пенсия по
условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е следвало да ѝ бъде отпусната
и полагащата ѝ се добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Показателно в случая
е, че Г.А. е придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68, ал. 1, ал. 2 от КСО на 08.12.2021 г., но е упражнила правото да се
пенсионира чак на 04.08.2022 г., когато е изпълнила условията за възраст и
учителски стаж по чл. 69в, ал. 1 от КСО и е натрупала допълнителен учителски
стаж по смисъла на чл. 69, ал. 3 от КСО. Като не е съобразил тези обстоятелства
и е стигнал до друг извод, директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е
постановил незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е и съдебната
практика на ВАС, на която се позовава жалбоподателката, и която се възприема от
настоящия състав – Решение №3340/12.03.2021 г. по адм. д. №13615/2020 г. на
ВАС.
Действително, налице е противоречие в практиката на
ВАС по въпроса. Жалбоподателката се позовава на Решение №3340/12.03.2021 г. по
адм. д. №13615/2020 г. на ВАС, а ответникът на Решение №15369/13.11.2019 г. по
адм. д. №3341/2019 г. на ВАС. Останалите цитирани решения не намират аналог,
доколкото фактите по главните производства са различни от настоящите. Така Решение
№684/19.01.2021 г. по адм. д. №11545/2020 г. на ВАС касае приложението на чл.
69в, ал. 4 от КСО, а Решение №12549/08.12.2021 г. по адм. д. №7119/2021 г.
разглежда случай, при който лицето не покрива нормативно заложеното изискване
за 25 години и 8 месеца учителски стаж.
Оспореното решение е в противоречие с целта на закона и
оправданите правни очаквания на правоимащите. Очевидна е волята на законодателя
учителите да разполагат с привилегировани права при пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст, за целите на което е предвидено допълнително осигуряване
в учителския пенсионен фонд. Този специален фонд е създаден на 01.01.1997 г. и учителите
се осигуряват за старост с отделна осигурителна вноска към него. Средствата в
Учителския пенсионен фонд се набират от осигурителни вноски, които ежемесечно се
превеждат във фонда за лица, работещи на учителски длъжности. Набраните
средства се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в от КСО. В
хипотези, като настоящата, когато лицата започват да практикуват учителска
професия в по-напреднала възраст и не могат да се възползват от ранното
пенсиониране, законът е предвидил възможността за получаване на добавка от УПФ.
По изложените мотиви оспореното решение се явява материално
незаконосъобразно и постановено в противоречие с целта на закона. Това налага неговата
отмяна както и отмяната на разпореждането на ръководителя по пенсионно
осигуряване, за когото въобще няма данни да е извършвал преценка на правата на Г.А.
по чл. 69в, ал. 3 от КСО. В случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл.
173, ал. 2 от АПК, поради което преписката следва да се върне на пенсионния
орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при което да бъде
определен съответстващия размер на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
При този изход на делото и предвид
своевременното направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ и чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Б.А. *** Решение
№1012-04-199#2/16.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и
потвърденото с него Разпореждане №**********/16.11.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.
ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за
ново произнасяне по заявлението на Г.Б.А. съгласно мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Г.Б.А. *** разноски по
делото в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.