Р Е Ш
Е Н И Е №…
25.01.2023г.,гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесети и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 767 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 пр.1 и 2-ро от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от М.НА М.И С.СРЕЩУ С. ООД ЕИК ******** .
ИЩЕЦЪТ твърди, че е сключил с ответника
Договор за наем № 114 от 21.05.2004г. със срок от 3 години, като е
предоставил на ответната страна за временно възмездно ползване на част от
недвижим имот – публична държавна собственост , наречен поделение
Автотранспорт, с административен адрес гр.София, ул.********, на територията на
спортен комплекс Дианабад. Предоставени за ползване са 6 броя индивидуализирани
постройки върху земя с площ от 1 700 кв.м. След изтичане на срока на
договора и въпреки противопоставяне от страна на министерството ответника е
продължил да ползва обектите, като твърди, че ги ползва и към настоящия момент.
Твърди, че след изтичане на срока на договора ответникът след покана е
продължил да им заплаща обезщетението
предвидено в 13,ал.2 от договора в размер на 4 800 лв. месечно с ДДС до
м.03.2016г. и след този момент е преустановено заплащане на сумите. Твърди, че
предвид, че ответника ползва имот публична държавна собственост същият дължи на
ищеца обезщетение и за останалия период до датата на исковата молба или от
1.04.2016г. и до предявяване на иска 29.04.2020г. по 4 800 лв. месечно или
общо 230 400 лв. Твърди и неиздължени консумативни разноски за обектите за
2015г. -вода, 2018г.- ел.енергия и вода, за 2019г.-ел.енергия и вода и за
2020г. за ел.енергия и вода общо в размер 18 040 лв.
Твърди, че ответника
е в забава за изплащане на сумите, поради което същият дължи на ищеца и
мораторна лихва за забава върху главницата от 230 400 лв. т.е. лихви в
размер на 44 654.36 лв. за периода 1.05.2016г. до 03.2020г. , и върху
главницата от 18 040 лв. дължи лихва в размер на 1 317.23 лв. за
периода 1.10.2015г. до 13.03.2020г. . Моли тези суми да му бъдат присъдени,
както и законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба и до
окончателното изплащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва
допустимостта и основателността на исковите претенции. Оспорва дължимост на
сумите спрямо ищеца. Твърди, че не е имало противопоставяне от страна на ищеца
да се продължи ползването на помещенията , предмет на наема и след изтичане на
неговия срок. Заплащал е сумата от 4800 лв. с ДДС месечно до м.03.2016г., тъй
като след това имота е реституиран и е започнал да заплаща наем на трето лице,
на което земята е възстановена. Намира, че имотите нямат характер на публична
държавна собственост, не принадлежат на ищеца и същият няма основание да претендира
обезщетение за същите.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за
част от претенциите, а именно тези за
срока на претенциите до 02.03.2017г.
т.е преди 3 годишния срок до предявяване на исковата молба , както и при евентуалност прави насрещни
възражения за прихващане, както следва :
-
Със сумата
от 504 000 лв. платено без основание обезщетение по чл.13,ал.2 от договора
за периода 01.06.2007г. до 01.03.2016г. и сумата от 208 372.44 лв.
заплатени консумативи за периода 01.05.2011г. до 30.06.2020г. и 84 000лв.
заплатени в повече от договорената наемна цена за периода 21.05.2004г. до
21.05.2014г.
-
Евентуално,
ако се приеме, че в периода 21.05.2004г. до 21.05.2014г. ответника наемател е дължал наем в размер на 2 400
лв., а е заплащал обезщетение от 21.05.2007г. до 21.05.2014г. в размер на
4 800 лв. то платените по 2400 лв. в повече месечно за 7 години възлизат в общ размер 201 600 лв. , като
прави възражение за прихващане с тази сума.
-
При
евентуалност, ако се приеме, че след 08.05.2009г. е ползвал само част от имота,
а след 30.06.2016г. е върнал и останалата част от имота, прихваща половината от
платеното обезщетение, като явяващо се платено без основание, в размер на 292 740 лв.
Моли исковите претенции да се отхвърлят,
като неоснователни или при уважаване да се уважат и направените от него
прихващания. Претендира направените разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По делото е
представен договор за наем № 114 от 21.05.2004г. подписан между М.НА М.И С.,наемодател
и ищец по делото и С. ООД ,наемател и
ответник по спора. Съгласно чл.1 от договора и приемо-предавателния протокол
към договора от 10.06.2004г. на ответника е предоставен за ползване по силата
на договора за наем части от недвижим имот публична държавна собственост –
поделение Автотранспорт, находящ се в спортен комплекс Дианабад, ул.********.
Предадени за ползване са следните сгради : портиерна от 15 кв.м., складове от
75 кв.м./ паянтова конструкция/, складови помещения от 120 кв.м., хале за
ремонт и поддръжка на автомобили от 270 кв.м., хале от метална конструкция от
324 кв.м. и адм.сграда – канцеларии от 125 кв.м./ като от тях само 3 стаи до
пълното предаване в края на 2004г./. Посочено е, че сградите са разположени
върху имот от 1700 кв.м. Съгласно чл.9 договора е сключен за срок от 3 години.
Имота –
сградите към момента на сключване на
договора са държавна собственост, което се установява от актовете за държавна
собственост представени от страна на ищеца и конкретно Акт за държавна
собственост за недвижим имот № 9024 от 20.01.1973г.. Той е за целия спортен
комплекс Диана на площ от 61 450 кв.м., който е посочен като нов държавен
имот. Няма изрично упоменаване и последваща отметка дали се касае за публична
или частна държавна собственост. От изисканите от областната администрация
актове за държавна собственост се установява, че за имотите в комплекс Диана има издадени два
акта за публична държавна собственост и един за частна държавна собственост,които
са конкретизирани по сгради, но в нито
един от тях не са описани сградите предмет на исковата претенция, първоначално
отдадени под наем от ищеца на ответната страна. Не е спорно, че терена, върху който са разположени
отдадените под наем помещения е бил в капитала на друго държавно дружество НСБ
ЕАД, но до момента на реституцията на
терена по ЗВСОНИ ,установено с влязло в сила решение на ВКС постановено по гр.д.4389
от 2014., ВКС, І г.о., поправено с Решение № 51 от 17.05.2018г. земята в размер на 3 936 кв.м. е
реституирана на М.П..
Не се спори
между страните, че срока на договора за наем не е подновяван с ново
допълнително споразумение . Не се спори и, че до 2009г. е продължило ползване
от ответника на имотите изцяло, както са описани в договора за наем. Между
двете страни няма спор, за ползването на едното хале. Съдът намира обаче, че ответника
не установи категорично по делото да е
продължил от този момент да ползва само едното хале, а владението на останалите помещения да е предал
на ищеца. В периода 2007г. -2009г. между страните е разменена
кореспонденция,като ищецът е поискал увеличение на наемната цена, ответника е
предложил да продължи с ползването само на едното хале, при заплащане на обезщетение
само за него в размер на 2 400 лв.с ДДС. От тази кореспонденция обаче не
може да се направи извод, че ищецът се е противопоставял активно на ползването
на имотите от страна на ответника, нито
пък, че ответника е продължил с ползването само на едното хале. Не се спори, че ответника след изтичане срока
на наемния договор е продължил да заплаща на ищеца договореното с договора –
чл.13,ал.2 обезщетение в размер на 4800 лв.
до 30.03.2016г. ,
т.е. както за две халета. Това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза. Ответника е издавал фактури за дължимите месечни суми, включително
са префактурирани и дължимите разноски за ток и вода, като същите са
представени по делото. Ищецът е изисквал и потвърждение от ответника на салдата
на задълженията за съответните години, т.е. приемал е това ползване .
От приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява,
че ищецът е издавал редовно фактури за дължимите обезщетения месечно за
периода, осчетоводявал ги е , както и консумативните разходи за процесния
период и извършените плащания от ответника за периода 2011г. до 2020г.
Ответника също е осчетоводявал издадените протоколи до м.03.2016г. в размер на
4 800 лв. месечно, а след този момент е осчетоводявал само консумативните
разноски. Вещото лице е констатирало от проверките, че ответника е изплащал
обезщетение в размер на 4 800 лв. месечно на ищеца до 03.2016г., като до
датата на проверката продължава да осчетоводява и заплаща консумативните
разноски за ел.енергия ,вода и др. За
периода от 2011г. до 30.06.2020г. ответника е заплатил консумативните разноски
за имотите в размер на 216 021.36 лв. Вещото лице е констатирало, че при
ищеца е налице осчетоводяване на сградите като заприходен материален актив, но
не всяка по отделно, а като „ сгради находящи се в гр.София, ул.********.
Не се спори,
и от представения договор за наем от 06.07.2016г. се установява, че ответника е наел поземления имот от 3936 кв.м.,върху
който са сградите/ без 400 кв.м./, от новия собственик на реституирания имот – М.П..
Имота е предаден на М.П.-К.от Национална спортна база ЕАД с протокол № 16 – 512
– 1 от 30.03.2016г.
По делото са изслушани свидетелите П., от страна на
ищеца и Ц.от страна на ответника. Свидетеля П., работила като Началник отдел „
Спортни обекти и съоръжения“ при ММС през периода 2000г. до 2013г.. Същата
познава спорните имоти. Установява, че там първоначално се е помещавало
поделението Автотранспорт към ММС, на ул.Русаля. След като поделение
Автотранспорт на МСС се е преместило в други сгради – на ул.Пимен Зографски
процесните сгради на ул.Русаля са отдадени под наем на ответната страна, като
тези сгради са включвали – две метални халета с топла връзка и една панелна
сграда, в която е била администрацията на автостопанството. Има и едно КПП за вход към първото хале,
топлата връзка ,второто хале и барака залепена за тях . Тези сгради попадат в
реституирания терен, като след неговото обособяване са поставени огради, да го
отделят от останалите обекти.
Свидетелката свободно сочи вида на обектите по скицата на вещото лице по
допълнителната СТЕ. Същата установява, че последно е посещавала обектите преди
около 3 месеца във връзка със събаряне обектите на НСБ ЕАД и дори ден преди да
дава показанията си и е констатирала,
че и двете халета се ползват, терена е зает от коли. Според нея се ползва и
административната сграда, тъй като има
камера, дебел кабел,, електрозахранване и въздухоотвод и когато на терена отиде
техен представител единствения, с който могат да преговарят и взема решения, то
това е г-н З., управителя на ответника.
Свидетеля Ц.съдружник
в ответното дружество твърди, че до 2014г. е бил и управител и е имал повече
информация за дейността на дружеството. Установява, че когато са наели от ищеца
обектите са били 2,3 халета и дворно място. През 2008-2009г. е започнала
финансовата криза и обекта е започнал да им носи загуба, поради което са влезли
в преговори с Министерството на младежта и спорта за да намалят ползването на
обекта на половина, както и размера на плащанията. Разменяли са си
кореспонденция, но предвид дългия период от време спомените му са избледнели,
за да посочи какви са конкретно. Твърди,
че ползват само едното хале и не знае кой ползва другото хале. Намира, че след като са разменили
кореспонденцията с министерството са започнали да плащат половината сума.
По делото е
прието основно и допълнително заключения на СТЕ ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. В основното
заключение вещото лице след запознаване книжата по делото, проверки в
съответните институции и оглед на место е установило, че имотите предоставени
за ползване на ответника с договора за наем от 2004г. представляват сгради,
попадащи в реституиран терен с решение на ВКС по т.д. гр.д.4389 от 2014., ВКС,
І г.о.. Самите сгради не са предмет на решението, като по делото дело и скица към решението са
посочени като 2 сгради – сграда № 20 или 0 съответстваща на канцеларията от 125
кв.м. по договора за наем и сграда П 21/
отдадените под наем сгради/ включваща на №9 – хале от метална конструкция-324
кв.м., № 11 – складови помещения от 120
кв.м., №12 – хале за ремонт и поддръжка на автомобили- 270 кв.м.,№ 13 –
складове от 75 кв.м. с паянтова конструкция. Вещото лице установява, че
сградите са отразени в кадастъра и имат идентификатори. Вещото лице установява,
че при огледа е установило че сградите посочени като П 21 т.е халетата са без
тухлени зидове на външните оградни стени, като конструкцията им е метална. За
тези сгради вещото лице е установило, че няма строителни книжа и същите не са
нанесени в ЗРП на кв.Дианабад. Халетата не биха могли да се ползват без земята
под тях и прилежащия им терен. По
поставените задачи вещото лице е изчислило и пазарните наеми за процесните
периоди със и без ползване на земята и при липса на строителни книжа, посочени
в конкретни таблици в заключението. Общо за изследвания период от 10.06.2004г.
до 30.03.2020г. наема за сградите със земята възлиза в размер на 603 777
лв., а без земята възлиза в размер на 478 845 лв.. Ако се съобрази, че
сградите са без строителни книжа, то за изследвания период наема за сгради и
земя би бил в размер на 376 177 лв.. Видно от обясненията на вещото лице в
открито съдебно заседание същото е посочило, че при огледа и в двете халета са
били ремонтирани автомобили, но й е било обяснено от представител на ответника,
че те осъществяват дейността си само в 1 от халетата. Във второто хале също се
е осъществявала ремонтна дейност, но не е установила дали се касае за друга
фирма.
С
допълнителното заключение вещото лице прави няколко скици, включително и
комбинирана между кадастрален план и кадастрална карта, за да може сградите ясно
да бъдат идентифицирани, кои са спорните
имоти, предмет на договора за наем, за които се иска обезщетение от страна на
ищеца. Вещото лице проследява отразяването на имотите в кадастъра. В действия
регулационен план от 1985г. имотите са отразени в кадастрален лист 525 като две
отделни сгради кад.№ МС2203 от 130 кв.м. и кад.№ МС2002 обхващащ един голям
имот от 302 кв.м., а не отделни имоти, като не е посочена отделна квадратура на
земята, върху която са разположени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че така предявените искове са неоснователни.
Претендира
се обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор за наем. Ищецът се позовава на чл.236,ал.2 от ЗЗД, но
не установи, че се е противопоставял на ползването на имотите от страна на
ответника. Няма изрично изявление, с което да отрича правото на ответника да
ползва имота, както и да иска предаване владението на имота. Издавал е
ежемесечно фактури за приетото като договорено обезщетение. Ответника от своя
страна не установи безспорно да е предал част от имота на ищеца и да е
преустановил ползването му. Същият ежемесечно е заплащал сума в размер на
договореното обезщетение от 4 800 лв. месечно и следва да се приеме, че го
е правил за всички наети сгради месечно.
Свидетеля на ответника също не установява кога и как едното от халето е
предадено на ищеца. Дори и едното хале да се ползва от друга фирма не е ясно,
коя е тя, кой и кога го е преотдал. С
оглед на изложеното съдът намира, че не се установява наличие на фактическия състав
на чл.236,ал.2 от ЗЗД, тъй като не се установява противопоставяне на ползването
на помещенията от страна на ищеца спрямо ответника..
Независимо
от горния извод, съдът намира, че М.НА М.И С.не е легитимиран материално правно
да претендира обезщетение за ползването на процесните сгради след реституиране
на терена, в който са разположени сградите. . Договора за наем е изтекъл през
2007г. . От изтичане на неговия срок и до март 2016г. ответникът е изплащал
месечни обезщетения, така както са предвидени в изтеклия договор за наем като
обезщетение, а до 2020г. е заплатил и разноските за сградите – ток, вода
съгласно осчетоводеното при ищеца, установено от ССЕ. През м.юли 2016г. е сключил договор за наем с
реституирания собственик на поземления имот, в който са разположени процесните
постройки, които ответника е ползвал по договора за наем и след неговото
прекратяване. С Решение № 160 от 18.12.2015г. постановено по гр.д.4389/
2014г. на ВКС, І г.о. е признато за
установено, че на основание наследствено правоприемство и реституция съгласно чл.1,ал.1 ЗВСОНИ
наследницата М.П.е собственик на дворно место с площ по графични данни –
3 936 кв.м., представляващо част от УПИ І – За спортен комплекс Диана в
кв.2 по Регулационния план от 1985г. на м.НПЗ „Червена звезда“. От приетата по
делото СТЕ с основно и допълнително заключение се установи безспорно, че
процесните сгради попадат в този терен. Действително тези сгради не са
обсъждани в решението на ВКС, тъй като не са били собственост на Националната спортна база, ответник в спора пред ВКС.
Независимо от това съдът следва да съобразява последиците от една реституция на
терена върху който са разположени процесните сгради. Реституцията настъпва по
силата на закона и наличие на предпоставките на чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ са
преценени и установени от ВКС по отношение на земята, предвид че тя не е
променена и съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. По
отношение на процесните постройки в този имот съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.2, ал.6 от Закона за обезщетяване собствениците на
одържавени имоти /ЗОСОИ/. Предвид, че постройките не се установи да са законно
изградени, да имат строителни книжа, както и не се установи същите да са
публична държавна собственост, същите не са с характер за осъществяване
функциите на министерството на младежта и спорта, то съдът намира, че същите
следват земята и по пътя на приращението стават собственост на реституираните
собственици. Изградилия сградите строител, в случая държавата има правата единствено по чл.73 и чл.74 от Закона за собствеността на
недобросъвестния владелец за стойността вложена за изграждането на сградите. В
този смисъл следва да се съобразява и ТР № 6 по ТД № 6 от 2005г. Следователно
след постановяване на решението на ВКС и реституиране на терена ответника не
следва да дължи обезщетение на ищцовата страна. Наред с това се установи, че
ответника е заплатил дължимите режийни за ползваните халета – ток и вода чрез
ССЕ. Предвид на изложеното съдът намира исковете за главниците за изцяло
неоснователни и като такива следва да ги отхвърлят.
Предвид, че
исковете за главниците са неоснователни , то неоснователни се явяват и
акцесорните искове с правно основание чл.86 от ЗЗД ,за лихвите – мораторни и
законни , които също подлежат на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, съдът не следва да обсъжда направените възражения на ответната
страна.
На осн. чл.
78 от ГПК ищецът дължи на ответникът направените по делото разноски съобразно
приложения списък , но без посочените за адв.възаграждение, тъй като за същото
не е представено доказателство да е договорено и реално заплатено.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл.236, ал.2 пр.1 и 2-ро от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД от М.НА М.И С., гр.София, бул.********срещу С. ООД ***.********за заплащане на
обезщетение в общ размер от 230 400 лв. за периода 1.04.2016г. и до
предявяване на исковата молба за ползването на сгради държавна собственост,
мораторни лихви в размер на
44 654.36 лв. за периода 1.05.2016г. до 03.2020г. ,, както и за заплащане
на главницата от 18 040 лв. , за режийни разноски и мораторна лихва върху
тази главница в размер на 1 317.23 лв. за периода 1.10.2015г. до
13.03.2020г. , както и за законните лихви върху двете главници от предявяване
на исковата молба от 20.05.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.НА М.И С., гр.София, бул.********да
заплати на С. ООД ***.********сумата от
2 933.50 лв. / две хиляди двеста и тридесет и три лева и петдесет
стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: