Определение по дело №620/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 515
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20211800200620
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
гр. С., 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Частно наказателно дело
№ 20211800200620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по постъпила жалба от Б. И. Г. – съпруга на пострадалия
А. Г. /A. G./, срещу постановление от 15.10.2021 г. на прокурор при С.
окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 139/2019 г. по описа на РУ-И., пр. пр. № 2305/2019 г. по описа на СОП,
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С жалбата се отправя оплакване, че обжалваното постановление на
прокурора е немотивирано, а разследването не е проведено при спазване
принципите за обективност, всестранност и пълнота, поради което и крайният
извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
постановен при непълнота на доказателствата, като са останали неизяснени
редица обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.
В подкрепа на предявеното искане се твърди, че, противно на
твърдението на прокурора, смъртта на пострадалия е предизвикана от
неизправна разделителна ограда (мантинела), която е навлязла в купето на
автомобила на пострадалия и по този начин са причинени множество
различни травми на пострадалия, всяка от които е била фатална. Твърди се да
е установено от събраните доказателства и в частност от извършения оглед на
местопроизшествието и приложения към протокола фотоалбум и
извършената автотехническа експертиза, че пострадалият е загубил контрол
върху управлението на автомобила в резултат на възникнал аквапланинг, след
което е последвал удар на автомобила в страничната мантинела, вляво по
1
посоката на движението му, при който мантинелата е леко деформирана, а
ударът е бил минимален, тъй като не е задействал осемте въздушни
възглавници, с които е оборудван автомобила; след това съприкосновение със
страничната мантинела автомобилът е продължил движението си направо,
успоредно на ограничителната лента и е бил пресрещнат от звено от
мантинелата, което било отворено и навлязло в купето на автомобила.
Поддържа се, че така установените обстоятелства са изисквали изследване на
въпроса за изправността на оградителното съоръжение, което не е сторено,
като, въпреки направените в тази връзка искания от пострадалата Б. Г., не е
изследван въпроса допусната ли е професионална небрежност от длъжностни
лица на АПИ, отговорни за поддръжката на еластичната предпазна ограда на
пътя. Останал е неизследван въпросът дали са били изправни и нормативно
допустими установените свързващи елементи (болтове) и въобще дали
мантинелата в района на произшествието съответства на стандартите за
съответния тип магистрала, като се твърди, че участъкът на мантинелата в
района на произшествието е бил скрепен с един единствен болт, вместо с
предвидените шест съгласно Стандарт БДС EN 1317 и Технически правила за
приложение на ограничителни системи по пътищата по републиканската
пътна мрежа, утвърдени от УС на АПИ.
Оспорва се изводът на прокурора, че постр. Г. се е движел с
несъобразена скорост от 105 км/ч., като неправилността на този извод се
аргументира с липсата на предвидено в този пътен участък ограничение на
скоростта (въведено с пътен знак), вкл. при условията на дъжд.
С тези аргументи се предявява искането да се отмени обжалваното
постановление и да се върне делото на прокурора за извършване на
техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали длъжностни лица
имат вина за настъпилия инцидент.
С. окръжен съд, след като провери материалите по делото във връзка с
доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК и от лице,
легитимирано съгласно същата разпоредба да обжалва посочения
прокурорски акт в качеството му пострадал - съпруга на жертвата.
Досъдебното производство е образувано на 01.08.2019 г. на основание
чл. 212, ал. 2 НПК (със съставяне на протокол за оглед на
2
местопроизшествие) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на 01.08.2019 г., около 19:15
ч. в района на АМ „Тракия“, 33,900 км., в посока от гр. П. към гр. С., при
управляване на МПС е възникнало ПТП с лек автомобил марка „Мерцедес Ц
280“ с рег. № ****** – немска регистрация, като е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на водача на автомобила А. Г. /A. G./, немски гражданин, роден на
04.12.1977 г. в М. /М./, с адрес: гр. Б., ул. „******“ 13, Федерална република
Германия.
В хода на разследването не е привлечено лице като обвиняем.
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил наказателното
производство на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК,
като е приел, че не са налице доказателства за извършени противоправни
действия от страна на трети лица, респ. липсва престъпление.
Събраните до момента в хода на разследването доказателства
установяват следната фактическа обстановка, възприета и от прокурора:
На 01.08.2019 г. немският гражданин А. Г. /A. G./ пътувал сам с лек
автомобил марка „Мерцедес“, с немски рег. № ****** по автомагистрала
„Тракия“. Около 19:15 часа постр. Г. навлязъл в района на 33,000 км на
магистралата, като се движел в крайната лява лента за движение.
По това време валял дъжд, пътната настилка била мокра, движението
било интензивно. Видимостта била добра. По асфалтовото покритие на пътя
нямало деформации. Платното за движение в посоката на движение на
пострадалия се състояло от две ленти за движение и една аварийна лента.
В района на 33+900 км лекият автомобил, управляван от пострадалия,
се движил със скорост от 105 км/ч., като попаднал в наводнен участък от
пътя, поради което водачът изгубил контрола върху управлението на
автомобила, който се отклонил наляво. Последвал удар на автомобила върху
предпазната еластична ограда /мантинела/ вляво, при който част от
мантинелата се изкривила, сегмент от нея се отделил от останалите и се
вклинил в конструкцията на автомобила – преминал през предния страничен
прозорец на шофьорската врата и проникнал в купето на автомобила, като
засегнал и водача, причинявайки му тежка съчетана черепномозъчна и
3
гръднокоремна травма, несъвместима с живота. След това автомобилът
продължил движението си по сложна траектория - с ротация и транслация
надясно, като преустановил окончателно движението си в лентата за
аварийно спиране.
Установява се, че при реализираното ПТП не са задействани
въздушните възглавници в купето на автомобила.
След получен сигнал от очевидци на инцидента на място пристигнали
служители на МВР и екип на ЦСМП, като била констатирана смъртта на
пострадалия.
При огледа и аутопсията на трупа на постр. А. Г. са установени
следните травматични увреждания /СМЕ на труп - л. 115-116, т. 1 от ДП/:
съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в
счупването на черепния покрив и основа, контузия на мозъка, счупване на
ребрата, трети и четвърти гръдни прешлени с прекъсване на гръбнака,
контузия и разкъсване на белия дроб, травматично разкъсване на сърцето,
аспирация на кръв двустранно, двустранен хемотракт /кръв в гръдната
кухина/ в количество 1500 мл, травматична руптура на черния дроб, контузия
на панкреаса, чревния опорак, бъбреците, руптура на слезката, счупване на
костите на лявата предмишница и лявото бедро. От медицинска гледна точка
вещото лице дава заключение, че смъртта на пострадалия се дължи на
тежката съчетана травма, настъпила е бързо и е била неизбежна. Вещото лице
дава заключение и по въпроса относно възможния механизъм на получаване
на констатираните увреждания на пострадалия, а именно, че същите се
дължат на силни удари, съчетани с притискане със и между твърди тъпи
предмети, като по своето естество представляват високоенергийна травма и
отговарят да са получени при ПТП.
Установено е, че пострадалият не е употребявал алкохол, тъй като не е
установен етилов алкохол в кръвта му /съдебнохимическа експертиза - л.
117, 118, т. 1 от ДП/.
Установява се наличие на тетрахидроканабиноли в урината на
пострадалия /СМЕ и СХЕ на л. 118-119, т. 1 от ДП/.
Заключението на изготвената по делото АТЕ /л. 104-105 от ДП/
определя скорост на движение на лекия автомобил в момента на удара – 105
4
км/ч., като опасната зона за спиране при тази скорост е 126 метра. АТЕ не
установява причини от техническо естество (не са установени неизправности
по лекия автомобил), обусловили настъпването на произшествието, като
според вещото лице произшествието е било предотвратимо при движение на
автомобила със скорост не по-висока от 80 км/ч. при конкретните пътни
условия, която се явява минималната критична скорост за възникване на
явлението „аквапланинг“, което според експерта е довело до загубата на
управляемост на автомобила – загуба на надлъжна и напречна устойчивост.
Като причина за настъпване на ПТП обсъжданата АТЕ сочи неправилните
действия на водача на автомобила - движението на автомобила със скорост,
по-висока от критичната за възникване на явлението „аквапланинг“ и
загубата на управляемост на автомобила.
От заключението на допълнителна АТЕ /л. 110 от т. 1 от ДП/ се
установява, че причината за незадействане на въздушните възглавници е
липсата на ударно натоварване с деформация, достигаща и необходима за
задействане на техните датчици.
От писмо с изх. № 24-00-47/12.02.21 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление С. /л. 117, т. 2 от ДП/ е видно,
че в Областно пътно управление С. няма съхранена документация относно
предпазната ограда в района на ПТП - км 33+900 на АМ „Тракия“ в посока
гр. С., - като не са налични данни кога е била монтирана мантинелата в този
пътен участък.
При тази фактическа обстановка прокурорът е достигнал до извод, че
причината за настъпването на произшествието е движението на автомобила,
управляван от пострадалия, с несъобразена скорост и конкретно, че при
избиране на скоростта на движение пострадалият не се е съобразил с
конкретните пътни условия – интензивно движение, дъжд и мокра пътна
настилка. Приел е, че липсват данни за противоправни действия на трети
лица, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, и е
прекратил наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК – поради липса на престъпление.
Този извод на прокурора е необоснован, тъй като е постановен при
неизяснена фактическа обстановка. Останали са неизяснени редица
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на въпроса за
5
причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие, довело до
смъртта на пострадалия Г..
Най-напред е останал неизяснен въпроса дали в района на
произшествието, фиксиран в протокола за оглед на местопроизшествие (л.л.
45 и сл., том 1 от ДП), а именно 33+900 км на АМ „Тракия“ в платното за
движение по посока П. - С. е било въведено с пътен знак ограничение на
скоростта за движение, т.е. да е въведена максимална допустима скорост, по-
ниска от посочената в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която предвид
категорията на управляваното от пострадалия пътно превозно средство при
движение по автомагистрала е 140 км/ч. Приложеното по делото писмо от
Областно пътно управление С. на л. 108, т. 2 от ДП се отнася до липса на
такива пътни знаци в участъка на 34+000 км на автомагистралата, а
произшествието е възникнало в района на 33+900 км на автомагистралата,
като за този именно участък от пътя не са събрани доказателства за наличието
или липсата пътни знаци за ограничаване на скоростта. Това обстоятелство е
останало неизяснено, поради което и изводът на прокурора, че в района на
произшествието максимално допустимата скорост за движение на
автомобила, управляван от пострадалия, е била 140 км/ч., съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се явява необоснован.
Не е изяснено и обстоятелството дали в описания пътен участък –
33+900 км на АМ „Тракия“ в платното за движение по посока П. – С. - е
имало предупредителен пътен знак А15 с допълнителна табела Т14 (чл. 43, ал.
1 ППЗДВП) за опасност от хлъзгане поради овлажняване на платното за
движение в резултат на сложилите се специфични атмосферни условия –
валял е дъжд и пътният участък е бил наводнен. Приложената по делото
справка/писмо от Областно пътно управление С. на л. 108, т. 2 от ДП, както
бе посочено и по-горе, не дава отговор на този въпрос, доколкото данните в
него се отнасят до различен пътен участък от автомагистралата, а именно
34+000 км.
Наводняването на пътния участък от автомагистралата в района на
произшествието поставя въпроса за причините за наводняването му,
доколкото това събиране на вода върху платното за движение е довело до
възникване на явлението „аквапланинг“, а последното е довело до загубата на
контрола над управлението на автомобила от пострадалия. Автомагистралата
6
е специално изграден път за движение само на моторни превозни средства с
високи скорости (§6, т. 52 от ДР на ЗДП, вр. чл. 3, ал. 7 от Закона за
пътищата), което поставя редица изисквания в нормативен порядък, свързани
с проектирането, изграждането и поддържането така, че да не се допуска
наводняване на пътни участъци от нея при обичаен валеж на дъжд (по делото
няма данни за интензивен валеж). В тази връзка следва да бъдат проверени
със способите, предвидени в НПК, всички обстоятелства относно режима на
отводнявяне на пътната настилка на автомагистралата в района на
произшествието, като се изяснят причините за наводняването при
сложилите се атмосферни условия. В настоящия случай наводняване на
платното за движение в района на произшествието поставя и въпроса дали е
било необходимо с оглед пътната безопасност обозначаването на конкретния
пътен участък с предупредителен пътен знак за съществуваща опасност от
хлъзгане при валеж от дъжд. Тези въпроси не са изследвани, а изясняването
им е от значение за решаването на правния въпрос за вината за настъпването
на престъпния резултат и конкретно дали произшествието е настъпило
единствено в резултат на движението на автомобила, управляван от
пострадалия, със скорост от 105 км/ч., квалифицирана от прокурора като
несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя и/или за
настъпването му са допринесли и други фактори, свързани с
действия/бездействия на длъжностни лица от Агенция „Пътна
инфраструктура“, отговорни за осигуряване на пътната безопасност.
По-нататък неизяснени са останали и други съществени обстоятелства,
свързани с механизма на произшествието и причините за настъпването му,
така че да се изключи всяка друга хипотеза, освен предложената от прокурора
и поставена в основата на решаващия му извод за прекратяване на
наказателното производство поради липса на престъпление.
Най-напред не е изяснен механизма на реализирания удар на
автомобила в разделителната метална еластична ограда вляво (т.нар.
„мантинела“), а именно маса, ъгъл и скорост на удара и степента на силата на
удара, вследствие на което е причинена деформация по мантинелата, видима
на снимковия материал, съдържащ се във фотоалбума, изготвен при огледа на
местопроизшествието и останалия снимков материал, събран по делото; дали
тази деформация на мантинелата е настъпила от този удар или по-рано –
7
относно тези обстоятелства прокурорът не е изложил своите фактически
констатации, поради което същите остават непроверими по реда на
осъществявания съдебен контрол. Не е изяснено обстоятелството дали
предпазната ограда и нейните елементи са били укрепени в съответствие с
техническите изисквания и така, че предпазната ограда да понесе
предвидената степен на задържане без да се разкъса. Изясняването на тези
обстоятелства се явява от съществено значение в случая, тъй като те са
относими към изясняването на друго съществено обстоятелство, а именно с
каква сила е реализиран този удар и могъл ли е сам по себе си да доведе до
счупване на предпазната еластична ограда, а оттам възниква и въпросът за
изправността и съответствието на съществуващото пътно съоръжения с
изискванията, зададени в БДС EN 1317-2:2010 и в Технически правила за
приложение на ограничителни системи за пътищата по републиканската
пътна мрежа от 2010 г., одобрени от УС на АПИ.
Пак във връзка с горното, са останали неизяснени обстоятелствата дали
интензивността на установеното съприкосновение между автомобила и
мантинелата е от естество да предизвика установените повреди по
оградителното съоръжение и въобще какъв удар, с каква сила и насоченост би
могъл да доведе до такива увреди в оградителното съоръжение, в случай че
същото е изградено и монтирано в съответствие с приложимите изисквания.
Този въпрос възниква от фактите, възприети и от прокурора, и установени от
допълнителната АТЕ, че в конкретния случай реализираният удар не е
задействал нито една от осемте въздушни възглавници на автомобила. Това
следва да бъде съотнесено към особеностите на причинените повреди по
оградителното съоръжение и неминуемо налага задълбочено изследване на
обстоятелствата, свързани с монтирането, поддръжката, характеристиките и
въобще съответствието му на техническите норми, което не е сторено.
Въобще въпросите за техническите характеристики и съответствието на
съществуващата към момента на произшествието предпазна ограда на
нормативно зададените изисквания за пътна безопасност не са изследвани и
поради това на този етап не е изключена като възможна хипотезата
настъпването на престъпния резултат да е в причинна връзка с действия или
бездействия на длъжностни лица от Агенция „Пътна инфраструктура“,
натоварена по закон с контрола на дейностите, свързани непосредствено с
8
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата (чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата), а оттам и изводът
на прокурора за липса на виновно поведение на трето лице, което да е в
причинна връзка с настъпването на престъпния резултат, е необоснован,
постановен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че не са изчерпани
възможностите за събиране на доказателства за изясняване на
обстоятелствата, свързани с дейността на компетентните длъжностни лица от
Агенция „Пътна инфраструктура“, свързани с поддръжката на предпазната
ограда в района на произшествието, вкл. извършвани ли са планови проверки
на пътното съоръжение в този участък, кога са били извършени и какви са
били резултатите от тях. Тези проверки имат за цел да обезпечат достатъчно
ниво на безопасност на конкретната пътна инфраструктура, което има
основополагащо отношение към разследвания пътен инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл. 36м, ал. 2 от Закона за пътищата такива
инспекции следва да се извършват най-малко два пъти годишно. Напълно
неизяснен е въпросът кога е извършена последната (предшестваща
процесното ПТП) такава проверка, как е приключила или ако не е извършена
– поради каква причина и съответно кои са длъжностните лица, натоварени с
извършването . Изясняването на това обстоятелство би могло да има връзка
с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да бъдат положени
усилия за установяването му. В тази насока единствено е установено, че в
Областно пътно управление С. няма данни през коя година е била монтирана
предпазната ограда в района на произшествието и не се съхранява
документация за същото (л. 117, т. 2 от ДП). Тази информация следва да бъде
потърсена и изискана от Агенция „Пътна инфраструктура“, което не е
сторено.
В обобщение на изложеното се налага извод, че разследването не е
извършено с необходимата пълнота и всестранност за изясняване на всички
значими факти по делото, поради което обжалваното постановление на
прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
отменено и делото да се върне на прокурора за изясняване на посочените по-
горе обстоятелства.
9
На основание чл. 243, ал. 6, т. 3 и ал. 7 НПК С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 15.10.2021 г. на прокурор при С. окръжна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП №
139/2019 г. по описа на РУ-И., пр. пр. № 2305/2019 г. по описа на СОП, водено
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и връща делото
на С. окръжна прокуратура за допълнително разследване, съобразно
указанията, дадени в мотивите.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 243, ал. 7
НПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10