РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на седми юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12596/2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 558, ал.5, вр. чл.
557, ал.1, т.1 от КЗ от А.А.П. с ЕГН
********** *** против Г. фонд, ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат увреждания на ищеца,
претърпени при ПТП на 27.05.2019г., причинено от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство), ведно със законната лихва, считано от 07.09.2019г.
до окончателното плащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
27.05.2019г., около 04:40 часа в гр. София, по автомагистрала „Хемус“ с посока
на движение от гр. София към гр. Варна, в района на 3-ти километър, магазин
„Джъмбо“, неустановен водач, управлявайки неустановено моторно превозно
средство ударил ищеца, който се движел като пешеходец, със странична дясна част
на автомобила /в областта на огледалото/ в задната лява част на тялото. От
удара тялото на ищеца било отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на
движение на автомобила и паднало на асфалта. Водачът на автомобила първоначално
намалил, като почти спрял, но впоследствие увеличил скоростта и напуснал
местопроизшествието. Ищецът поддържа, че пътната настилка била суха, без
неравности и наклони. Ищецът бил облечен в светли дрехи, за да е видим в
тъмното, районът около магазин „Джъмбо“ бил осветен, той се движел плътно в
дясно в аварийната лента до мантинелата, тъй като искал да спре попътно движещ
се автомобил, който да го откара до гр. Ботевград. Твърди, че водачът на неустановеното
МПС не реагирал своевременно, предприемайки аварийно спиране или заобикаляне,
поради което го ударил. В резултат на удара ищецът получил травматични
увреждания, претърпял оперативни интервенции, изпитвал продължително време
болки и страдания, затрудняване движенията на долния ляв крайник. Изпитвал
безпокойство, дискомфорт, нежелание за напускане на дома, сънувал кошмари.
Страхува се да пресича улици, не спи спокойно след инцидента, станал
чувствителен.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен такъв от ответника.
По същество се оспорва искът с
възражения, че по образуваната преписка по щета Г. Ф.е отказал плащането на
обезщетение поради това, че единствената причина за настъпване на ПТП било
поведението на ищеца, който се е движил по пътното платно след алкохолно
опиянение – 1,06 промила алкохол в кръвта, което поставило водача на
неизвестното МПС в невъзможност да реагира. Поддържа се, че ищецът не е
предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, движейки
се по пътното платно на автомагистрала, в тъмната част на денонощието, в
нарушение на чл. 55, ал.1, изр. 2 ЗДвП. Направено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, поради движение неправилно по пътното платно
в нарушение на чл. 108, ал.2 и чл. 114 ЗДвП, чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗДвП, след
употреба на значително количество алкохол. Оспорва се и твърденият механизъм на
ПТП. Възразява се и за завишеност на претендирания размер на обезщетението.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са
събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на Съдебно-медицинска
/СМЕ/, Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и Съдебно-психологическа
експертиза /СПЕ/.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса,
че на посочената дата и на посоченото място е
настъпило ПТП с участието на ищеца и
неустановено МПС, както и че МПС е напуснало произшествието и не е
идентифицирано. Безспорно между страните
е и обстоятелството, че ответникът е поканен от ищеца да му изплати обезщетение
на 06.06.2019г.
Видно от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-303 от 27.05.2019г., на същата дата, около 04.40 часа
в гр. София на Автомагистрала «Хемус», в района на 3 км. в посока гр. Варна е
настъпило ПТП между неустановено МПС с неустановен водач и ищецът А.А.П.. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че от направения оглед и събраните
данни се установило, че неустановеният автомобил, движейки се по автомагистрала
«Хемус» с посока на движение от гр. София в посока гр. Варна и в района на 3-ти
км. участвал в ПТП с движещия се в дясна пътна лента спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходец А.А.П., след което по неизяснени причини и
обстоятелства напуска мястото на ПТП. В протокола е отразено, че при ПТП е
пострадал пешеходецът А.А.П.,
който е настанен в УМБАЛСМ «Св.Анна» с работна диагноза «минимален пневмоторакс
и рана на глутеална област».
Образувано е досъдебно производство ЗМ № 11179/2019г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 21724/2019г. по описа на СРП. С Постановление от
15.08.2019г. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство е спряно
поради неразкриване на извършителя.
Ищът предявил извънсъдебна претенция към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му при посоченото ПТП неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. с молба вх. № 24-01-368 от 06.06.2019г.
Видно от неоспореното заключение по САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно, мястото на удара между
неустановения автомобил и пострадалия пешеходец по широчината на платното за
движение на автомагистрала „Хемус“ е на около 1 метър вляво от десния край на
пътното покритие по посока на движението на неустановения автомобил и по дължина
на платното за движение е на около 60 метра преди линията на ориентира по
посока на движението на същия автомобил. Ударът е настъпил върху дясната част
на пътната лента за принудително спиране на автомобили по посока на движение на
неустановения автомобил. В момента на удара пострадалият пешеходец се е движил
попътно на неустановения автомобил, като е бил ударен в лявата му страна,
отзад. Скоростта на движение на автомобила е била около 60 км/ч. Неустановеният
автомобил се е движел по АМ „Хемус“ върху пътната лента за принудително
спиране. Приближавайки към мястото на удара, в същото време пострадалият
пешеходец се е движил попътно на автомобила в дясната част на пътната лента за
принудително спиране. Водачът на автомобила не е намалил скоростта и е продължил
да се движи в първоначалната посока. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с
предната си дясна част странично в зоната на десен калник е ударил пешеходеца в
лявата му задна част. Вследствие на удара тялото на пешеходеца е било
отхвърлено напред и в дясно от автомобила, като се е установило върху платното
за движение. След удара автомобилът е продължил движението си без да спира,
като е напуснал мястото на произшествието. От техническа гледна точка причини
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
неустановения автомобил, който не е задействал спирачната система на автомобила
своевременно, при наличие на пешеходец на платното за движение, както и
субективните действия на пешеходеца, който се е движел по
платното за движение на място, което не е било предназначено за движение на
пешеходци. В момента на удара пешеходецът е бил обърнат със задната си част към
приближаващия го отзад автомобил. С оглед скоростта на движение на автомобила
от 60 км/ч и осветената от светлините на автомобила зона пред него, водачът му
е имал възможност да възприеме пешеходеца, независимо от цвета на дрехите му и
да спре преди мястото на удара.
От
заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено въз основа представените по
делото медицински документи и личен преглед на ищеца, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се
установява следното:
Уврежданията,
които е получил ищецът, в причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие на 27.05.2019г. имат травматичен характер и са следните:
-разкъсно-контузна
рана с размери 20/25 см. в лява седалищна област и флегмон в лява седалищна
области некротизиращ фасцит - усложнения, които в съвкупност са причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок
по-дълъг от 30 дни;
-пневмоторакс
/навлизане на въздух в плевралната кухина/ - минимален, върхово дясна гръдна
половина, причинил на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота;
-счупване
на ребра от 4 до 7-мо в по-задна скапуларна линия в дясно, причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни;
-счупване
на опашната кост, реализирало медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето неопасно за живота;
-мозъчният
тумор /менингеом/, разположен в дясно челно-теменно, е образувание, предхождащо
травмата и е оперирано 1 година по-късно, като самата травма може да е ускорила
растежа.
Вещото
лице дава заключение, че травматичните увреждания са резултат от силни удари с
или върху твърди предмети, при контакт на тялото с детайли от корпуса на
автомобила и/или при падане на тялото върху терена. Получените увреждания могат
да възникнат в условията на процесното ПТП – пешеходец, блъснат от автомобил.
Пострадалият е бил транспортиран по спешност от СМП в СО-УМБАЛ „Св.Анна“- гр.
София, направени са му изследвания, консултиран е от специалисти, диагностициран
и хоспитализиран, като е опериран по спешност, в резултат на което е обработена
хирургически раната в седалищната област. Изписан е с подобрение, но поради
усложнения бил хоспитализиран в ООТ-МБАЛ „С.С.“ ЕООД – с. Драганово, с диагноза
„флегмон в лява седалищна област и некротичен фасцит“. Опериран е двукратно –
на 10.06.2019г. и на 12.06.2019г. за екцизия на флегмона и отстраняване на
некротизиралите тъкани, и за покриване на дефекта в лява глутеална област с
кожен трансплантат, взет от ляво бедро. След стабилизиране на състоянието е
предложено в УМБАЛ „Св.Анна“ оперативно лечение на туморната формация. След 1
година бил хоспитализиран и опериран в УМБАЛ „Ц.Йоанна – ИСУЛ“, поради клинични
изяви на туморната формация – менингеом – на 22.07.2020г. е извършена
краниотомия и отстраняване на туморната формация. Периодът на възстановяване по
отношение на травматичните увреждания от процесното ПТП е 2,5 – 3 месеца.
Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
операциите в областта на лява глутеална област и по-късното усложнение, болките
в дясната гръдна половина от счупените ребра – по-силна в първите 20-25 дни. Понастоящем
причинените травматични увреждания са отзвучали. Няма представена документация
за възникнали усложнения. По отношение на мозъчния тумор, отстранен оперативно
на 22.07.2020г. – ищецът е изписан с подобрение, адекватен, контактен,
вертикализиран, раздвижен до собствена походка, предписана терапия. Към момента на прегледа се оплаква от тикове
на главата, смущения в писане, леко намалена мускулна сила на ръцете. Не приема
лекарства. Перспективата за в бъдеще е добра. Оплакванията понастоящем са
свързани само с мозъчния тумор. Ищецът може да има периодични оплаквания по
отношение на счупванията при натоварване и промени на времето.
Вещото
лице посочва, че от данните в протокола от химическо изследване №
341/28.05.2019г. концентрацията на алкохол в кръвта на А.А.П. е била 1,05 промила. Установените стойности
отговарят на лека степен на алкохолно повлияване – забранява се шофиране.
Леката степен на алкохолно повлияване се характеризира с повишено настроение, емоционална
неустойчивост, отслабено внимание, както и с разстройство на финна координация
и говор.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
казва, че ищецът е имал туморното образувание преди ПТП. При постъпването в
Окръжна болница лекарите са посочили размерите на тумора. Но тъй като има
травма в тази област на главата, 1 година по-късно размерът на тумора е
различен, поради което приема, че травмата е повлияла – засилила неговото
развитие, но не е предизвикала появата му. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и неоспорено от страните.
Видно
от заключението на СПЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно, вследствие претърпяното ПТП при ищеца
е било налице т.нар. разстройство в адаптацията, с прояви на изразена
тревожност и безпокойство в резултат на преживяното, което е довело до промяна
в начина му на живот в определен период от време – трудности при извършването
на ежедневни дейности, емоционален дискомфорт, включващ емоционална лабилност,
безсъние, оплаквания от главоболие, тревожност, страхови опасения. Понастоящем
ищецът няма оплаквания от психиатрично естество. Не са налице усложнения в
психичното му състояние.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
на майката на ищеца – С.С.П., чиито показания съдът кредитира в съответствие с
останалите събрани по делото одказателства. Свидетелката казва, че след
катастрофата пострадалият бил една седмица в Окръжна болница, бил зле, не можел
да става, лежал само на дясната страна, бил опериран отзад, имал счупени ребра.
Впоследствие лежал в друга болница. След като се прибрал у дома, през един
месец ходел на прегледи и му давали 6 месеца болничен. Отначало не бил добре,
но постепенно се оправил. След 6-тия месец се върнал на работа като охранител,
но се оплаквал от главоболие.След известно време му прилошало, започнал да
хърка и изпада в безсъзнание. Приятел го закарал в ИСУЛ и там му оперирали
главата. Преди операцията на моменти изгубвал говора си. След тази операция
нямал болки, всичко било нормално. Понякога се затварял, не му се говорело, но
иначе бил добре.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, основаващ се на
твърдения за наличие на предпоставките по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ -
задължение на ответника да заплати на ищеца обезщетение при условията на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за
причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили вследствие
на ПТП, причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при
управление на неидентифициран лек автомобил.
Съгласно чл. 557, ал.1,
т.1 КЗ Гаранционният
Ф.изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство). Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се
прилага и чл. 380. Определеният
съобразно чл. 496 КЗ срок за окончателно произнасяне по претенцията по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване.
С оглед безспорното между страните обстоятелство, че
Фондът е поканен да заплати обезщетение на ищеца на 06.06.2019г. и по
претенцията липсва произнасяне, предявеният иск се явява допустим.
Предпоставките за основателност на
предявената искова претенция са: 1/ настъпило пътно -
транспортно произшествие с участието на ищеца и моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство), 2/ причинени на ищеца вреди в пряка причинна
връзка с произшествието, 3/ наличие
на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане (виновно
противоправно поведение на неустановения водач при причиняване на ПТП, намиращо
се в причинна връзка с вредоносния резултат) и 4/ липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от
органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ.
да бъде идентифициран неговият собственик/ водач.
Събраните по делото доказателства сочат,
че на 27.05.2019г. ищецът е участвал в пътно-транспортно произшествие, като е
бил ударен от автомобил по време на движение. В тази насока са констатациите в
представения протокол за ПТП и потвърждаващите ги заключения на САТЕ и СМЕ,
според които механизмът на настъпване телесните увреждания на ищеца сочи че
той, като пешеходец, е ударен от автомобил, както и че травмите му могат да
възникнат в условията на посоченото ПТП. Доказателствата по делото сочат и че ищецът
в действителност е претърпял телесни увреждания, за които е бил приет по
спешност за болнично лечение.
От постановлението на прокурора за
спиране на наказателното производство, поради неразкриване на извършителя, се
установява и липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от
органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждането,
респ. да бъде идентифициран неговия собственик/водач.
Установява се и наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Видно от
неоспореното заключение на САТЕ, ударът е настъпил в лентата за аварийно
спиране на магистралата, където са се движели както пострадалият ищец, така и
автомобилът. Освен това се установява, че ударът е бил предотвратим за водача
на автомобила, доколкото той се е движил със скорост, при която е могъл да възприеме
пешеходеца и своевременно да реагира, като задейства спирачната система на
автомобила и спре. Горното обосновава извод, че неустановеният водач на
неидентифицираното МПС е извършил нарушение правилата за движение по пътищата,
като се е движел в лентата за принудително спиране противно на забраната по чл.
58, т.3 от ЗДвП, като по делото няма данни това да се е наложило по
предвидените в закона причини, съставляващи изключения от правилото, и освен
това в нарушение правилата по чл. 5, ал.2, т.1 и по чл. 20, ал.2 ГПК не е
проявил нужните внимание и предпазливост по отношение на пешеходеца и не е
намалил скоростта и спрял, въпреки че е имал възможност да възприеме движещия
се по пътното платно пешеходец.
От показанията на свидетеля Панайотова, които съдът
кредитира като последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства, и от заключението на СМЕ се установяват и причинените
увреждания на ищеца и причинната им връзка с деянието.
На основание гореизложеното съдът
приема, че по делото се установиха предпоставките за ангажиране отговорността
на Г. Ф.за претърпените от ищеца вреди при ПТП, причинено от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство). При така установеното, на
основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ ответникът дължи обезвреда на причинените вреди.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия:
В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съдът не намира основания
да зачете съпричиняване от страна на ищеца в резултат на това, че по време на
настъпване на произшествието е бил алкохолно повлиян, дори наличието на алкохол
в кръвта да се приеме за установено. Това е така, доколкото на първо място –
липсва законова забрана за движение на пешеходци, употребили алкохол. На второ
място – самото алкохолно опиянение би могло да има значение относно допринасяне
или улесняване настъпването на вредите, но в случая ответникът, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване,
че вредите са причинени и в резултат твърдяното алкохолно повлияване на
пострадалия. Ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване употребата
на алкохол от страна на пострадалия да има изобщо някаква връзка с настъпването
и/или интензитета на уврежданията. Т.е. по делото не се установи алкохолното
опиянение на пострадалия да е създало предпоставки за възникване на вредите или
за улесняване механизма на увреждането, поради което възражението за съпричиняване
в тази му част е неоснователно.
Основателно
обаче е възражението, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, като се
е движел по пътното платно на автомагистралата в нарушение забраната по чл. 55,
ал.1, изр. 2-ро от ЗДвП за движение на пешеходци на път, обозначен като
автомагистрала. Поведението му е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като самото му придвижване по автомагистрала, макар и в лентата
за аварийно спиране, създава предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите. С оглед на това следва
да се зачете съпричиняване от страна на ищеца, като приносът му съдът определя
на 10%, отчитайки завишената отговорност на водачите на ПТП към по-уязвимите
участници в движението, поведението на неустановения водач, описано по-горе и
обстоятелството, че той е имал възможност да възприеме пешеходеца и да
предприеме нужните действия за избягване настъпването на произшествието, но не
го е направил.
Относно
обезщетението:
Размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
Събраните
по делото доказателства
сочат, че в резултат на
събитието ищецът е претърпял съчетана травма – няколко леки и две средни
телесни повреди, придружени със силни болки и страдания. Бил е подложен на три
оперативни интервенции, а впоследствие и на тежка мозъчна операция за
отстраняване на ускорилият развитието си тумор. Възстановявал се е няколко
месеца. Съдът съобразява и заключението на СМЕ, че появата на мозъчния тумор не
се дължи на произшествието, но получената травма е ускорила неговото развитие.
Ищецът е изпитвал интензивни болки в областта на седалището и на мястото на счупените ребра, движенията
както на левия крак, така и на снагата са били ограничени за продължителен
период от време, нуждаел се е от чужда помощ, изпитвал емоционален дискомфорт,
безсъние, главоболие, тревожност, страхови опасения. Травмата е повлияла начина
му на живот, като за продължителен период от време той не е работил и е бил
изолиран социално. Понастоящем
причинените травматични увреждания са отзвучали, няма данни за настъпили усложнеия. Съдът съобразява изразеното от вещото
лице мнение, че перспективата относно причинените увреждания за
вбъдеще е добра,
а оплакванията понастоящем са свързани само с мозъчния тумор, като към момента на прегледа ищецът се оплаква от
тикове на главата, смущения в писането, леко намалена мускулна сила на
ръцете.
Като взе предвид тези
обстоятелства, Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението, имайки
предвид характера на уврежданията, възрастта на ищеца и социално-икономическите
условия в страната, е в размер на общо 35
000 лева и предвид приетия процент съпричиняване, дължимото от ответника
обезщетение възлиза на сумата от 31 500
лева. В този размер искът е основателен, а над него – до предявения от 100
000 лв. следва да се отхвърли.
Исковата претенция е за
възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно
събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него
физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото
състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние
увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно
на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа
травма. С оглед на изложеното, сезиращата претенция е една. Исковете по всяка
от телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни
претенции. С решение № 689/03.01.2011
год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО по повод на иск за обезщетение на
имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един
петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни
основания на отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да
присъди общо обезщетение за всички увреждания.
Относно претендираната законна лихва:
Съобразно чл. 558,
ал.1, изр. второ, във връзка с чл. 497 КЗ, Г. Ф.дължи законната лихва за
забава, считано от по-ранната от двете дати – изтичане на срока от 15 дни от
представяне на всички необходими доказателства по чл. 106 или изтичане на 3
месечния срок по чл. 496 за окончателно произнасяне по претенцията. В случая
по-ранната от двете дати е тази по чл. 496 КЗ и предвид безспорното в
отношенията между страните уведомяване на фонда на 06.06.2019г., последният е в
забава считано от 07.09.2019г., от която дата следва да се присъди законна
лихва върху главницата.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на
250 лв. – платена държавна такса и 650 лв. за вещи лица – общо 900 лв.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 283.50 лв.
На пълномощникът му – адв. Р.С.Р. ***, с
ЕГН **********, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, следва да се
приъсди адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер
на 464.63 лв.
Ответникът е направил разноски в размер
на 400 лв. за вещи лица и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя, предвид материалния интерес по делото и с оглед фактическата и правна
сложност на делото и това, че са проведени две съдебни заседание, в размер на 300
лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът
му дължи 486.50 лв.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен частично от дължимата държавна такса и е
внесъл 250 лв., ответникът на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължи остатъка вържу
уважената част на иска в размер на 1 010 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
557, ал.1, т.1 от КЗ Г. Ф.*** да заплати на А.А.П. с ЕГН ********** *** сумата от 31 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат увреждания на ищеца,
претърпени при ПТП на 27.05.2019г., причинено от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство), ведно със законната лихва, считано от 07.09.2019г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по
делото разноски в размер на 283.50 лв., съразмерно на уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди над уважения
размер до предявения от 100 000 лв.
ОСЪЖДА А.А.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на
Г.
Ф.на основание чл. 78,
ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер на 486.50
лв.,
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Г.
фонд, *** на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС неплатената част
от дължимата държавна такса в размер на 1 010
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да заплати на адв. Р.С.Р. ***,
с ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца
безплатна правна помощ в размер на 464.63 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/