Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 11.01.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 11.12.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №8269 по описа за 2018 год., и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.ПЛЕВЕН,
представлявана от Т.Г.Д. – ***, в която се твърди следното: с решение №
1372/17.09.2016г. по гр.д.№ 5890/2018 год., постановено по описа на РС-Плевен
спрямо детето Н.Л.Н., ЕГН ********** е предприета мярка за закрила чрез настаняването
й за отглеждане в семейството на роднина - Н.Х.Н. ЕГН ********** - дядо по
бащина линия, от гр.Плевен за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, влязло в сила на
29.09.2018г. След предоставянето на този вид закрила спрямо подрастващата,
здравословното състояние на дядо й Н.Н. се влошило до степен, налагаща
хоспитализацията му за извършване на операция, поради което не е в състояние да
продължи да се грижи за внучката си. Предвид невъзможността му да се грижи за
него, момичето било поверено на грижите на трето лице без родствена връзка -
тяхна съседка. Това обстоятелство поставя в риск детето Н.Н. от увреждане на
нейното комплексно развитие, поради което е извършено спешно проучване, в
резултат на което е констатирано следното:
Родители
на детето Н.Л.Н. ЕГН ********** са Г.С.Г.,
ЕГН ********** и Л.Н.Н., ЕГН **********. Н. е родена от съжителство без брак на
майката и бащата, който я е припознал. Впоследствие родителите се разделили,
поради системно упражняван физически и психически тормоз над майката и случаи
на насилие над детето от страна на бащата. Майката се запознала с нов партньор
на име А.и сформирала съжителство с него. От същото на 16.04.2014г майката
ражда второто си дете Г.А.М., което отглежда съвместно с партньора си в семейна
и среда. Майката сочи, че е трудово ангажирана в гр.София и е в обективна
невъзможност да се грижи за дъщеря си Н.Н.. Предвид липсата на контакти с
органа по закрила на детето при ДСП Плевен и със самото дете от страна на
майката е заявено, че същата трайно не желае да се ангажира с отглеждането на Н..
При проучването е установено, че бащата на момичето Л.Н. е освободен предсрочно
от Затвора - Плевен на 07.08.2017г. След връщането му в домашната среда на
дядото и дъщеря му известно време е въздържан, с приемливо поведение и държание
спрямо тях. Впоследствие от проведените срещи и консултации на социалния
работник е установено, че бащата отново е започнал да злоупотребява редовно с
алкохол, при което става агресивен. Агресията от негова страна е насочена
основно към баща му Н.Н.. В нетрезво състояние Л. създава битови скандали,
крещи и се държи грубо с детето. От страна на ОЗД - Плевен са направени
многократни опити за осъществяване на контакт с бащата, но без резултат. Л. се
държи реактивно настроен към институциите - не зачита техния авторитет и не смята
да се съобразява с техните правила и разпоредби. По повод на упражнено на
20.05.2018г насилие над малолетната дъщеря Н.Л.Н. от страна на бащата Л.Н. с
Решение № 943/18.06.2018г по гр. д.№ 3587/2018г.на РС - Плевен спрямо него със
заповед № 36 от 18.06.2018г е разпоредено да се въздържа от извършване на
домашно насилие над дъщеря му и е наложена забрана да не приближава детето Н.Н.,
жилището и местата за социални контакти и отдих за срок от една година. Предвид
агресията от страна на бащата, Н. е емоционално нестабилна и с повишена
тревожност, поради което е „дете в риск“ по смисъл на ДР на ЗЗДетето. В тази
връзка ***ът на ОЗД-Плевен е издал направление №НП/Д-ЕН-184/ 06.08.2018г, с
което подрастващата е насочена към доставчика на социални услуги в общността
„Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, претърпели насилие -
Община Плевен да ползва дългосрочна социална услуга - психологическо
консултиране с цел овладяване на психо-емоционалното състояние на детето
вследствие на упражненото насилие от бащата. Последният е започвал многократно
работа, но след месеци или напуска, или е уволняван. Същият е определен от
органа по закрила на детето като пасивна и безучастна фигура в живота на детето
си Н.Н.. Докато е живял съвместно с детето си Л.Н. не е прави елементарни опити
за поемане на отговорности и ангажименти да се грижи за дъщеря си. Той е
нестабилна и несигурна личност и не може да осигури безопасност за детето си. В
допълнение на това Л. открито пренебрегвал и неглижирал емоционалните
потребности на Н. от подкрепа, разбиране, разговори, напътствия по различни
теми, потребностите на детето от стабилна и сигурна среда. Бащата не е
изпълнявал и задължението си да осигурява дори основните битови потребности на
подрастващата Н. от дрехи и храна, както и нуждата от учебни помагала и
финансови средства за училище. За всичко това се е грижил единствено и само
дядото Н.. Налице е емоционална връзка на детето към дядо й Н., както и към
баща й Л.. С оглед на посочените по-горе констатации се формира извода, че няма
сигурни и безопасни условия за реинтегриране на момичето в биологичното му
семейство. При проверката е събрана информация, че на 27.09.2018 г. обгрижващото
лице Н.Н. ***, където е извършена оперативна интервенция на дебелото черво /по
негова информация / и е изписан на 02.10.2018год. сутринта. За времето на
неговото отсъствие, същият е поверил грижите за Н. на тяхна съседка. На
28.09.2018г. въпреки забраната за контакти между детето и бащата, Н. отишла за
уикенда при Л. *** и останала да живее при него. Незабавно е сигнализирано РУ
на МВР - Долна Митрополия. След намесата на органите на реда и със съдействието
на местния отдел „ЗД“ при ДСП Д. Митрополия детето е изведено от обитаваното
жилище на бащата и е транспортирано до гр.Плевен и предадено на дядо Н.. На
03.10.2018год. той, придружаван от Н.,***. Пред социалния работник
прародителят посочил, че е с влошено
здравословно състояние, трудно се справя с грижите за себе си и не може да
полага пълноценни и адекватни грижи за внучката си, както и да осъществява
необходимия контрол над поведението и. В подкрепа на думите си Н.Н. подал
заявление с Вх.№СЛ/Д-ЕН/443-025/03.10.2018год., с което изразява желание да
бъде прекратено настаняването на Н. в неговото семейство и спрямо нея да бъде
предприета друга по вид мярка за закрила. Излага се, че при проучването не са
намерени други близки и роднини, които да могат да поемат грижите за детето в
семейната си среда. Няма подходящо свободно професионално приемно семейство, в
което да бъде настанено момичето предвид възрастта й. Н. е информирана за възможността
да бъде настанена за отглеждане в социална услуга резидентен тип - Център за
настаняване от семеен тип в гр. Плевен. След като се запознала с условията и
потребителите на центъра момичето заявило своето съгласие да бъде настанена в
тази среда. Посочва се, че Н.Н. се нуждае от сигурна, безопасна и предвидима
среда, която да и осигури нужното спокойствие и подкрепа, както и стимулиране и
насърчаване на обучението на детето. В центъра на малолетното момиче се
осигурява среда и грижа максимално доближаваща се до семейната ,както и наличие
на различни специалисти като психолог, социален работник и възпитател, които с
работата си ще подпомогнат за правилното й развитие.
Малолетното
момиче е „дете в риск“ по смисъла па параграф 1, т.11 б.”Б” и б.”В” от ДР от
ЗЗДетето и се нуждае от оказване на обществена закрила. Предвид на това
единствената алтернатива за правилното и безопасно отглеждане на подрастващата Н.Н.
среда, максимално доближаваща се до семейната е да бъде социалната услуга резиденет
тип-ЦНСТ гр.Плевен. В тази връзка са издадени административни Заповеди с
№ЗД/Д-ЕН- 320/ 05.10.2018год. и заповед №ЗД/Д-ЕН-321/05.10.2018год. на ***а на
ДСП - Плевен е прекратено настаняването на детето Н.Н. в семейството на нейния
дядо Н.Н. и е настанена в социалната услуга резидентен тип в ЦНСТ ***, и е
настанено в социална услуга резидентен тип до произнасянето на съда.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.30 ал.1 във вр.
с чл.29 т.8 и т.9 от ЗЗДетето да прекрати настаняването на детето Н.Л.Н., ЕГН **********
в семейството на неговия роднина Н.Х.Н., ЕГН ********** *** - дядо по бащина
линия и на основание чл.25 ал.1 т. 2 и т.3 от ЗЗДетето да го настани в
социалната услуга резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за деца
и младежи - ***за срок от три години или до промяна на обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването по
административен ред.
В о.с.з. по делото за Дирекция “Социално подпомагане” – Плевен се представлява от юркс.В., която поддържа
молбата и навежда доводи в о.с.з.
От
заинтересованите страни се явява дядото на детето по бащина линия н.Н..
Родителите на детето, нередовно призовани на
известните адреси, не се явяват и не се представляват.
В
о.с.з. се явява назначеният особен представител на малолетното дете, адв.Р.Н.,
който поддържа молбата и навежда доводи в о.с.з.
Явява
се Б.М.– социален служител в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи –Плевен, която изразява становище в о.с.з.
Явява се
и малолетното дете Н.Н., изслушано при закрити врата в присъствието на главен социален работник Ц.Г.- отдел
„Закрила на детето“ - Плевен.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира молбата за основателна.
Делото
е попълнено с писмени доказателства, от които по несъмнен начин се налага извод, че молбата е в интерес на детето, т.к.
не е налице друга алтернатива за настаняване. Като доказателства са представени
: удостоверение за раждане - л.4 от делото; решение, постановено по гр.д. №5890/2018год.
по описа на ПлРС, с което детето е настанено в дома на дядо си по бащина линия
за срок от три години или до промяна на обстоятелствата. Решението е влязло в
сила на 29.09.2018год.; социален доклад - л.19 и сл. от делото, заповед за
прекратяване настаняването на детето в семейството на дядото Н.Н. – л.18 от
делото и временна настанителна заповед за настаняването на същото в Център за
настаняване от семеен тип ***–л.16,17 от делото; формуляр за приемане на устен
сигнал по отношение поведение на детето – л.7; направление за бащата на детето
за ползване на социална услуга –л.10; заявление от страна на дядото на детето
по бащина линия, че е в невъзможност да полага преки грижи за детето-л.15;
решение от 18.06.2018год., постановено по гр.д.№ 3587/2018год. по описа на
ПлРС, с което спрямо детето Н. са предприети мерки за закрила по ЗЗДН с оглед
поведение на бащата спрямо същото, както следва: задължава на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН, Л.Н.Н., ЕГН **********
***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н.Л.Н., ЕГН **********,***; забранява на основание чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН, на Л.Н.Н., ЕГН ********** *** да приближава Н.Л.Н., ЕГН **********,***
и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок до една
година.
В
о.с.з. дядото на детето Н.Н. се явява и заявява, че принципно има желание да
полага преки грижи за своята внучка, но понастоящем възрастта му /71години/,
влошеното му здравословно състояние /извършена му е сериозна оперативна
интервенция/, комплицираните отношения със сина му /бащата на детето/ и
физическата невъзможност на същия да се противопоставя на Л.Н., когато е пиян,
правят обективно невъзможно това същият да продължи да полага грижи и да
отглежда детето в своята семейна среда. Н.Н. заявява, а това се потвърждава и
от явилите се в о.с.з. социални служители, че ежедневно посещава внучката си Н.
***, с която поддържат много добри отношения. Същевременно заявява, че синът му
Л.Н. много често пие и в това си състояние става изключително агресивен, вкл.
спрямо него. Н.Н. твърди, че съвсем наскоро е бит от сина си. Заявява, че синът
му е упражнил домашно насилие спрямо внучката му и му е забранено от съда по
реда на ЗЗДН да приближава жилището на детето за срок от една година /решението
на съда е постановено на 18.06.2018год./ Същевременно и видно от изложеното от
Н.Н. в о.с.з. е, че същият не може да се справя с проблемното поведение на своя
син/бащата на Н./, и макар да е бил обект на насилие от негова страна, му
помага с каквото може, вкл. като му дава и пари. Заявява, че жилището, в което
живее в ***е съсобствено със сина му след смъртта на съпругата му и в тази
връзка не може да осъществява какъвто и да било контрол спрямо Л.Н. /особено
когато същият е пиян, а това се случва твърде често/. Или, обосновава се извод,
че макар и да има желание, Н.Н. не може да гарантира, че би опазил детето от
последващи посегателства от страна на нейния баща. Ето защо счита, че на този
етап взетата мярка за закрила спрямо детето Н. се явява адекватна на нейната
нужда от закрила, в неин интерес е, още повече, че детето наистина се чувства
добре в Центъра за настаняване –Плевен. Фигурата на бащата е описана в детайли
в молбата и в приложения към същата писмен социален доклад. Изводът е, че Л.Н.
понастоящем не притежава не само минимален родителски капацитет, за да отглежда
детето си Н., но представлява и пряка опасност за нейния живот и здраве,
особени в случаите, когато е употребил алкохол, респ. употребил е такъв в
драстично големи количества-състояние, което е почти перманентно за него. Макар
същият да е изявил воля да ползва социална услуга, с цел повишаване на
родителския си капацитет, то видно от приложеното на л.12 от делото писмо е, че
със същия е проведен само един телефонен разговор, а впоследствие няма връзка
със същия и той не отговаря на обаждания; реално не е сключен и договор за
предоставяне на социалната услуга. Или, установява се, че в стила на бащата на
малолетната Н. е да осъществява тормоз, вкл. пряк физически спрямо най-близките
си хора - спрямо собственото му дете, което е на 10 години, спрямо болния му
баща, спрямо жена, с която е
съжителствал доскоро /изявление на Н.Н. в о.с.з/. Във вр. с последното следва
да се посочи, че този твърдян факт от Н.Н. е известен на съда служебно, т.к. с
решение, постановено от настоящия съдия, по гр.д. №6701/2018год. по описа на
ПлРС е постановена мярка за закрила на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила
срещу домашното насилие по отношение Р.М.Е., ЕГН **********, адрес: ***, както
следва: задължава на основание чл.5 ал.1
т.1 от ЗЗДН Л.Н.Н., ЕГН **********, адрес:с*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Р.М.Е., ЕГН **********, адрес: ***; забранява на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Л.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** да
приближава Р.М.Е., ЕГН **********, жилището й, находящо се на адрес: *** и
местоработата й, находяща се в ***, на не повече от 50 метра, за срок от 18
месеца; задължава на основание чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН Л.Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** да посещава
специализирани програми. Съобразно отразеното в деловодната програма на съда
решението е влязло в сила на 31.10.2018год.
Що
се отнася до изложеното в молбата и социалния доклад по отношение фигурата на
майката на детето, следва да се посочи, че същата е описана като родител, който
е загрижен „видимо“ за детето си, но същевременно заявила пълната си обективна
невъзможност да полага грижи за Н.. Установява се, че майката на детето през
време на съжителството си с Л.Н. също неведнъж е била обект на насилие и тормоз
от негова страна, поради което го и напуснала. Понастоящем Г.Г. живее на
съпружески начала с мъж, от когото има дете. Същата работи в София, но е
заявила пред социалните служители, че
няма сигурен и собствен дом, съжителят й се грижи за другото й дете, но
не може да полага грижи и за детето й Н.. Заявила, че ще се опита да съхрани
връзката си с дъщеря си. От изслушването на Н.Н. в о.с.з. обаче става ясно, че
майката на детето на практика е напълно дезинтересирана от него - нито го
посещава, нито я приема при себе си, нито й осигурява някаква издръжка, не
поддържат и контакт.
При
изслушването на детето Н. в о.с.з. при закрити врата същото заявява, че има
страх от баща си откакто последният й нанесъл побой. Детето заявява, че
понастоящем /след като е настанена в Центъра/ не е виждала баща си, т.к. той
идвал да я вижда, но бил пиян и служителите не го допускали до нея. Детето
заявява, че се чувства много добре в Центъра-Плевен, настанено е в
самостоятелна стая. Що се отнася до училище, твърди, че там децата постоянно я
закачат, удрят я, което я принуждава да се бие с тях. За майка си детето
съобщава, че иска да се свърже с нея, но тя не я търси. Във вр. с изслушването
на детето социалният служител Цв.Г.заявява, че не се наблюдава манипулация във
вр. с изказванията му, както и че на практика детето е много свободно и
контактно.
Социалният служител Б.М.заявява, че Н. се чувства много добре в центъра,
където получава необходимата грижа и подкрепа, адаптира се успешно в новата
среда; редовно посещава училище и всеки ден се вижда с дядо си Н.. Заявява, че
в резултат на поведението на бащата, детето има
поведенчески проблеми в училище, където проявява агресия. Не желае да
вижда баща си, а за майка си не говори.
Предвид установеното в хода на делото съдът
намира, че в случая предложената мярка
за защита на малолетното дете се явява в най-пълна степен подходяща и закриляща
нейните интереси. Макар момичето да има майка, се установява, че същата по
обективни причини не може да полага преки грижи за детето, а е налице и голяма
вероятност да не желае да направи това.
Молбата е основателна и следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.30 ал.1 във вр. с чл.29 т.8 и т.9 от Закон за закрила на
детето настаняването на детето Н.Л.Н., ЕГН ********** в семейството на неговия
роднина Н.Х.Н., ЕГН ********** *** - дядо по бащина линия и на основание чл.25
ал.1 т. 2 и т.3 от Закон за закрила на детето го НАСТАНЯВА в социалната услуга
резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи - ***за
срок от три години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е
в негов интерес, считано от датата на настаняването по административен ред.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: