Решение по дело №121/2024 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 43
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Катерина Георгиева Дедова
Дело: 20242210100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Котел, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100121 по описа за 2024 година
Предявен е иск за установяване на трудов стаж, който намира правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т.3. от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Образувано е по искова молба на Г. Н. М., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Котел, ул.“Жечо Долчинков“ № 7 срещу „Териториално поделение
на Национален осигурителен институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“С.
Караджа“ №10, представлявано от директора С. Р., с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.1,
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред (ЗУТОССР) за установяване на трудов стаж на ищцата за периода
от 01.09.1982г. до 31.08.1983г., придобит в ОК на ДКМС – Сливен, където е
работила на длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно
училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8
часов) работен ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по
ведомост.
В исковата молба се твърди, че от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. ищцата е
била назначена като дружинен ръководител в Окръжния комитет на
Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) – Сливен като същата
е отговаряла за Основно училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по
трудов договор на пълен (8 часов) работен ден срещу месечно
възнаграждение, което се е изплащало по ведомост. Твърди, че към момента
на назначаването си е била с фамилно име Ченкова, което фигурира и в
трудовата й книжка. Навеждат се твърдения, че в трудовата книжка има
положен правоъгълен печат, в който е посочено, че в ОК на ДКМС – Сливен
ищцата има прослужено време от една година за времето от 01.09.1982г. до
1
31.08.1983г., както и, че тези данни са извлечени от разплащателните
ведомости. Навеждат се твърдения, че осигурителят й е прекратил дейността
си без да е оставил правоприемник.
Посочва, че от удостоверение с изх. № 5510-19-1/01.02.2024г. , Обр. УП-
17, изд. от ТП на НОИ – Сливен се установява, че за периода от 01.09.1982г.
до 31.08.1983г. при работодателя ОК на ДКМС- Сливен в Осигурителния
архив на НОИ не са приети документи на осигурителя.
На тази основа се иска да бъде признато за установено по отношение на
ТП на НОИ Сливен, че ищцата е работила по трудов договор за периода от
01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС-Сливен на длъжност „дружинен
ръководител“ на 8 часов работен ден.
В съдебното заседание проведено на 18.04.2024г. ищцата се явява и се
представлява от адв. Ч. от АК – Сливен. Процесуалният й представител
поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
уважи иска, като отбелязва, че не претендират присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В
процесуалния документ се излагат твърдения за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявения от ищцата иск. Навеждат се
твърдения, че Сдружение „Българска демократична младеж“ (БДМ) е
правоприемник на „Димитровски комунистически младежки съюз“, но
същото е с прекратена дейност. Сочи се, че разплащателни ведомости на
ДКМС – Сливен респ. БДМ – Сливен не са предадени на съхранение в
архивохранилището на НОИ. Твърдят, че тъй като не могат да установят
местонахождението на разплащателните ведомости на този осигурител (ОК на
ДКМС-Сливен) приемат, че същите са загубени или унищожени. Излагат се
твърдения, че в представената от ищцата трудова книжка № 644 записът на
ст. 10 и 11, отнасящ се за претендирания стаж за периода от 01.09.1982г. до
31.08.1983г. в ОК на ДКМС – Сливен не е оформен, съгласно действащата
към него момент нормативна уредба, тъй като в книжката се вписвало и
продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж.
Твърди се, че тъй като трудовата книжка не е представена в цялост не може
да се установи дали вписаният стаж не е оформен надлежно на следващата
страница, с оглед което се прави искане ищцата да бъде задължена да
представи трудовата си книжка, предмет на спора, в оригинал. По отношение
на искането на ищцата за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане се извеждат твърдения, че същите са допустими.
В съдебното заседание ответното дружество е редовно призовано и се
представлява от юрк. Х., която в хода на устните състезания заявява, че
признава за доказани обстоятелствата по предявения от ищцата иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №1 от
2
02.01.2024г. издадено от общ. Котел е видно, че имената Г. Н. М. и Г. Н.
Ченкова са имена на едно и също лице.
От удостоверение, издадено на 01.02.2024 г. на ТП на НОИ гр. Сливен се
установява, че удостоверението е издадено на Г. Н. М. за трудов и
осигурителен период от 01.09.1982г. до 31.08.1983 г. в уверение на това, че в
осигурителния архив на ТП на НОИ гр. Сливен не са приети документи на
осигурителя ОК на ДКМС Сливен.
От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата
книжка на ищеца в оригинал и завереното копие, приложено към делото, се
установява че ищцата е работила в периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983 г. в
ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен ръководител.
От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата
книжка на свидетелката Л.Д.И.. в оригинал и завереното копие, приложено
към делото, се установява че в периода, за който се претендира трудовият
стаж, свидетелката е работила при същия работодател – ОК на ДКМС Сливен.
От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата
книжка на свидетеля П.К.Н.. в оригинал и завереното копие, приложено към
делото, се установява че в периода, за който се претендира трудовият стаж,
свидетелят е работил при същия работодател – ОК на ДКМС Сливен.
С писмо от председателя на Българска Демократична младеж до
управителя на НОИ е декларирано, че организацията е прекратила дейността
си и е поискано наличната разплащателна и трудовоправна документация да
бъде предадена в НОИ. По делото е прието за безспорно, че в Осигурителния
архив на НОИ не са приети разплащателните ведомости на ОК на ДКМС
Сливен, както и че същите са загубени или унищожени.
От показанията на свидетелката Л.Д.И. се установява, че е работила в ОК
на ДКМС Сливен. От показанията й е видно, че ищцата е работила като
нередовен щатен дружинен ръководител в село Ябланово през учебната 1982-
1983г. Твърди, че ищцата била местно момиче, което много бързо е навлязло
в работата, тъй като е била много старателна. Заявява, че работното място на
ищцата е била в училището, като работата й е била на 8 часов работен ден.
Твърди, че назначаването на дружинните е ставало от ОК на комсомола,
откъдето са били изплащани и заплатите им.
От показанията на свидетеля П.Н. се установява, че двамата с ищцата са
започнали работа през 1982г., като са се запознали на обучение в Ямболско
през 1982г. Заявява, че ищцата е работела като дружинен ръководител в
училището в с. Ябланово, като същата е отговаряла за пионерчетата. Твърди,
че дейността й се е изразявала в организиране на извънкласна дейност и
3
работа с децата на 8 часов работен ден на заплата, която се е изплащала от
касиер.
Съдът намира показанията на свидетелите за процесния период за лични
и непосредствени и ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира изцяло горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива, като писмените и гласни доказателства взаимно се
допълват.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
съдът приема, че така предявения установителен иск е допустим.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
докаже твърденията си за положен стаж по трудово правоотношение за
периода 01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС – Сливен, че е работила
на длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно училище (ОУ)
„Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен
ден срещу месечно възнаграждение, както и начина на изплащане на
трудовото възнаграждение.
На ищеца е издадено удостоверение от ТП на НОИ Сливен по смисъла на
чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се установява, че разплащателните
ведомости на ОК на ДКМС Сливен за периода от
01.09.1982г. до 31.08.1983г. не са приети в ТП на НОИ Сливен. Ищецът има
правен интерес да иска установяването на трудовия си стаж и съответно е
представил удостоверението по чл. 5, ал. 2 от Закона.
По основателността на предявения установителен иск с правно основание
чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а именно: да се признае за установено спрямо
ТП на НОИ, че ищцата е работила по трудов договор за периода от
01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен
ръководител. Съдът приема така предявеният иск за
основателен и доказан, както от завереното копие, така и от оригинал на
трудовата книжка на ищеца, безспорно се установи, че в трудовата книжка на
ищеца е отразен придобития трудов стаж за периода от 01.09.1982г. до
31.08.1983г. ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен ръководител.
Установи се също така в производството, че трудовите книжки на двамата
свидетели Люцка Иванова и П.Н. е отразен същия работодател за същия
период ОК на ДКМС Сливен.
Съдът приема че разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР има
предвид писмени доказателства, които установяват основателността на
трудовия и осигурителен стаж. Съдът приема, че представените 3 броя
трудови книжки, от които едната на ищеца, а другите две на свидетелите са
годни писмени доказателства, от които да се установи и вероятността на
трудовия стаж на ищеца. Следва да се отчете, че самата трудова книжка на
4
ищеца е годно писмено доказателство за трудовия му и осигурителен стаж, а
свидетелите са допуснати само и единствено на основание чл.6, ал. 4 от
ЗУТОССР.
С оглед изложеното и като взе предвид свидетелските показания, които
са кредитирани в цялост, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски се дължат в полза на ищеца. По делото
такива не се претендират.
В настоящото производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото
важи специалното правило на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за
установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират
държавни такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.1
ал.1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, по отношение на Териториално поделение на „Национален осигурителен
институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“С. Караджа“ №10, представлявано
от директора С. Р. трудовия стаж на Г. Н. М., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Котел, ул.“Жечо Долчинков“ № 7, за периода от 01.09.1982г. до
31.08.1983г., придобит в ОК на ДКМС – Сливен, където е работила на
длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно училище (ОУ)
„Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен
ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5