Р Е Ш Е
Н И Е
№………………/ .07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 614 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 9592/04.02.2020г., подадена от "УП
България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5, чрез адв. Р.М. срещу Решение №
5915/20.12.2019 г. по гр. дело № 18119/2018г. по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените искове от "УП България 26" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл.
Позитано №2, ет.5 за осъждане на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца сумата от 20295.54 лева,
представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за м.декември 2015 г., по Договор за изкупуване на електрическа енергия
№ 93 от 06.08.2009г., както и сумата от 5864.09 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от 25.01.2016г. до
08.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 30.11.2018г. до окончателното плащане.
В жалбата се излага,
че решението на първоинстанционния съд е издадено в нарушение на процесуалните
правила и е недопустимо. Постановено е в противоречие на ТР 1/2017г. по т.д.
1/2017 г. ОСГТК. Решението е постановено в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК,
т.к. ВРС е следвало да спре производството до приключване на преюдициалния спор
-производството по оспорване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР пред АССГ.
Жалбоподателят излага, че въз основа на задължителното тълкуване на ВКС, следва
допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.229, ал.1,
т.4 ГПК да бъдат отстранени, а производството по делото спряно до окончателното
произнасяне на ВАС по обжалваното решение на АССГ относно Решение СП-5. Твърди
се, че решението на ВРС е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано, ВРС не е анализирал ефекта от измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г.
върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Излага, че ВРС
неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г.
Сочи, че първоинстанционния съд е следвало да спре делото до окончателното
произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5. На следващо място въззивникът
излага, че ВРС е следвало да се произнесе по валидността на Решение СП-5.
Изложени са твърдения, че обжалваното решение е необосновано, защото ВРС не е
разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя. Твърди се,
че липсва връзка между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Моли за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, чрез адв. А.Т., в писмен отговор оспорва
жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. Твърди, че
административното производство по обжалване на Решение СП-5 не е от
преюдициално значение за разрешаване на настоящия спор. Излага, че е
неоснователно оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила
изразяващо се в неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността
на Решение СП-5. Оспорва и твърденията, че ВРС е допуснал съществени нарушения
при анализа на измененията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма
на заплащане на производители от ВяЕЦ. Оспорва като неоснователни и твърденията
във въззивната жалба, че ВРС неправилно е приложил последствията от отмяната на
Решение СП-1/31.07.2015г. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно,
поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените
разноски.
Трето лице –
помагач на ответника - "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 в
писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в
нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите
в него мотиви са в съответствие със събраните в хода на производството доказателства
и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "УП България
26" ЕООД се представлява от адв. П. П., който поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски. В представените
писмени бележки вх. №261404/14.07.2020г. по същество се излагат доводи за
основателност на въззивната жалба.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД се представлява от адв. Н.Г., който моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
Трето лице – помагач
на ответника "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД не изпраща
представител в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на "УП България 26"
ЕООД за осъждане на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД да заплати на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца сумата
от 20295.54 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за м.декември 2015 г., по Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 93 от 06.08.2009г., както и сумата от 5864.09 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от
25.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018г. до
окончателното й плащане.
Ищецът твърди,
че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия №
ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.,
сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г.
преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД). Между ищеца и ответника бил сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 93 от 06.08.2009 г., по силата
на който "УП България 26" ЕООД, в качеството си на производител,
продава електрическа енергия, като „Енерго-Про Продажба“ АД изкупува ежемесечно
произведената електрическа енергия. Ищецът твърди, че за месец декември 2015 г.
е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 104,973 MWh, за която е издал Фактура № ********** от
31.12.2015 г. на обща стойност 21786.10 лева с ДДС, при продажна цена е в
размер на 172,95 лева/MWh. Ищецът твърди, че фактурата е издадена за тази цена,
т.к. ел. енергията е произведена докато централата е работила над 2250 часа
работа без да е достигнат прагът от 2300 MWh за инсталиран 1 кW мощност.
Ответникът му е заплатил 1490.56 лева, поради което му дължи разликата от
20295.54 лева. Дължи му и обезщетение за забава.
Ответникът е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
приложима към договора е тази цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества
надхвърлящи нетното специфично производство по цена за излишък на балансиращия
пазар.
Трето лице – помагач
на ответника "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на иска.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а
именно:
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД е краен снабдител с електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР. Ищецът, сега въззивник, "УП
България 26" ЕООД е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник чрез енергиен обект ВяЕЦ „Камен Бряг Юг-3“ с обща инсталирана мощност 3000 kW, състояща се от един генератор тип
VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 35746.15.61 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна, Област Добрич,
присъединен към електроразпределителната мрежа на основание договор от
14.11.2008г. за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008г.
Не е налице
спор, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 93/06.08.2009г. За процесния период
преференциалната цена, приложима към договора е определена с Решение
Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. На основание чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима
до достигане размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР. За отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия
са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Произведената през месец декември 2015г. ел. енергия от енергийния обект на
ищеца е изкупена от ответника. Изкупените количества електрическа енергия от
процесната ВяЕЦ са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94
от ЗЕ и са получени от обществения доставчик. Между страните е разменена
кореспонденция досежно начина на изчисляване стойността на произведената
енергия и относно прилагането на Решение № СП-1/31.07.2015г., по което е изразено
становище и от "НЕК" ЕАД.
Не е налице
спор, че издадената от ищеца фактура № *********5/31.12.2015г., е получена в счетоводството на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, както и че по нея е направено частично плащане за сума 1490.56 лева, изчислена въз основа на фактурираните от производителя количества
изкупена ел. енергия, но по цена за излишък на свободен пазар за количествата,
надхвърлили определеното в Решение № СП-1/31.07.2015г. нетно специфично
производство в размер на 2 000 МWh за ВяЕЦ с инсталирана мощност 1 kW, работещи
до 2 250 часа.
С чл.18, ал.3 от договора от 06.08.2009г. е определена цената, по която ще се продава
ел. енергия, определена с Решение № Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР, а именно – 189 лева/МWh без ДДС, като в ал. 4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни
годишни часове на
работа за следващите такива цената е 172 лева/МWh. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага
между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение.
По същество спорът между страните се заключава в това дали ответникът е
задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от
ищеца ел. енергия.
В конкретния случай се прилага принцип различен от принципа за свобода
на договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от наличието
на административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като
цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик
и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на
регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към
момента на сключване на Договора за изкупуване – 06.08.2009 г., приложима се е
явявала нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни
енергийни източници и биогоривата (отм.), а впоследствие нормите на Закона за
енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от
03.05.2011 г.), в първоначалната му редакция. Съобразно тази нормативна база цялата
произвеждана от производителя енергия от възобновяеми източници се е изкупувала
по преференциални цени като изплащането й по тези цени е било обвързано от
издаването на гаранция за произход (чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в
редакцията му към обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от
възобновяеми и алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и
потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на
вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други
възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата от
възобновяеми източници енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването
на този тип източници на енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на
Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е
посочено в пар. 2 ДР на ЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013
г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента
държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по
преференциални цени. С коментираното изменение е редуциран размера на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. Това изменение се прилага към Договора между
страните по делото.
Относимо към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е изменен
въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при изкупуването на
количествата енергия и разпоредбата е придобила следната редакция: Общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална
цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3
определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се
прилага и 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т. 1. Следователно законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за
определяне на количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални
цени, не е нов и е служил като база за определяне размера вече действалите през
предходния период 2011 – 2015 г. преференциални цени, определени с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и от разпоредбата на пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе посочено по-горе е
приложимо в отношенията между страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000
кВтч, при определената цена – 188.29 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи,
работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в размер на 2300 кВтч, при определената цена
172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015 г. на
Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по
адм. дело № 5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР. След това решение е постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до
2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с
Решение № Ц-013/28.06.2006 г. На 29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355 по
адм. дело № 4422/2019 г., по описа на Административен съд – София-град, 55
състав, с което Решение № СП-5 е прогласено за нищожно. Това решение не е
влязло в сила.
Общо правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането
на предварително изпълнение на акта със закон. Такъв е и настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не
спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се
налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.
Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие
на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон – чл.166, ал.1 АПК. По този начин
Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения,
издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки
значимостта на регулираните обществени отношения.
Изложеното води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР
към момента на настоящото произнасяне
подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по
настоящият спор и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.18 от Договора
за изкупуване, сключен между страните.
С оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на ел.енергия, в
частност тези, регламентиращи договорената цена, се установява постигнато
съгласие между страните за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди,
а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса
на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над
2250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била
определена на 172.95 лeвa/Мвтч. Предвид това и съгласно Решение №
Ц-10/30.03.11г., нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като
ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване
част от произведената ел.енергия за м. декември 2015г. (тази до достигане на НСП), а останалото произведено количество за същия месец подлежи на
изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в
съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба
към централите от съответния вид. Не се спори, че ответникът е заплатил сумата от 1490.56 лева, а ищецът е приел така извършеното плащане.
По изложените съображения, съставът на ОС-Варна намира, че като е заплатил на
производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ
работещи до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия,
равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел.
енергия за процесните периоди по цени за излишък на балансиращия пазар,
ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над
тези цени до претендираните от ищеца.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата.
Поради
съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност на исковете, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 1584 лева.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5915/20.12.2019 г., постановено по гр. дело № 18119/2018г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА "УП България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5 да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г сумата
от 1584 лева, представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище,
ул. „Триадица“, № 8 като трето лице-помагач на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: