Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

24.08.2020г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 13 август

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   Д.

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия Д.

НАХД № 685 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 20-0938-000051 от 22.01.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява в първото проведено съдебно заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят ангажира своята защитна позиция, като изразява становище, че не е бил запознат с процедурата и е бил първоначално разколебан дали да даде кръвна проба.

Заявява, че не е извършил нарушението умишлено, като е бил пил една бира вечерта  и е консумирал медицинско превантивно средство прополис.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 20-0938-000051 от 22.01.2020 г. е издадено от ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA Акт № 180352 от 12.01.2020 г., от който е видно, че:

На 12.01.2020 г. в 04:00 часа в ***, до блок ***, движейки се в посока към блок ***, управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, изпробван в 04:06 часа, с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARDM-0254, който с проба 07400 отчете положителен резултат от 0,84 промила алкохол в издишания от водача въздух.

Издаден е талон за изследване с номер 0036823 и 8 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, от които 7 връчени на водача.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните ОД НА МВР, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочената в АУАН-а и НП-то разпоредба.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите *** и ***, които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №07400 с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510”, с фабричен номер ARDM-0254, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 0,84 промила.

На жалбоподателя е издаден талон за кръвна проба, но той е решил да не се възползва от този способ за доказване на наличието на алкохол в кръвта и на практика се е съгласил с констатациите посочени в техническото средство, с което е изпробван.

В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля ***, които в съдебно заседание заявява, че лично, заедно със своя колега са изпробвали водача за употреба на алкохол. 

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в  разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно - чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП., съгласно която - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.;

Безспорно от обективна и субективна страна, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „“***“, движейки се в *** до блок № *** в посока към бл. ***, под въздействието на алкохол със стойност 0,84 промила.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението умишлено, в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае, че употребата на алкохолни вещества над допустимите норми предвидени в ЗДвП и НК е наказуемо.

Съдът достига до извода, че административно-наказващият орган е съобразил чл.27 от ЗАНН и правилно е индивидуализирал наказанието по чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като законовите граници на наказанието за това нарушение са „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и „глоба” от 1000 лв.

В настоящия случай съдът счита, че правилно и законосъобразно наказващият орган е определил наказанието на жалбоподателя - „глоба”  в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” – в размер на 12, като така наложените наказания на жалбоподателят съдът счита, ще изпълнят целите визирани в чл.12 и чл.27 от ЗАНН. 

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-000051 от 22.01.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: