№ 669
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260038/09.03.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 7221/2020г. С това решение, съдът осъжда Г. Д. Л., ЕГН:
********** от *********** да заплати на СТ. П. П., ЕГН: ********** от ******* сумата от
5 000 лева по договор за заем от 22.03.2017г. и сумата от 1673,62 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.07.2017г. до 16.11.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното
изплащане. С решението съдът отхвърля иска на СТ. П. П. против Г. Д. Л. за присъждане на
лихва за забава за горницата над 1673,62 лева до претендирания размер от 1855,57 лева,
както и за периода от 23.03.2017г. до 30.07.2017г. С решението съдът осъжда Г. Д. Л. да
заплати на СТ. П. П. съдебни разноски в размер на 1366,95 лева.
Подадена е въззивна жалба от Г. Д. Л. против решение № 260038/09.03.2022г. в
осъдителната част. Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилно решение,
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Според Л.
решението е постановено в противоречие с константната съдебна практика по чл.183 от
ГПК, тъй като представеното по делото копие на договор за заем не е изключено от
доказателствата. Отделно от това, съдът не е зачел оспорването, което Л. е извършил на
заключението по съдебно-графологическата експертиза. Жалбоподателят твърди, че не е
допустимо със свидетелски показания да се установява предаването на заемната сума. Л.
иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли иска на П..
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат И. от БАК, който
пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – СТ. П. П. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. П. иска от въззивната инстанция да потвърди решението на
1
районния съд и да й присъди извършените разноски.
В съдебно заседание П. се представлява от адвокат Атанасов от БАК, който
поддържа искането за потвърждаване на първоинстанционното решение и прави искане за
присъждане на съдебни разноски.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С.П.
против Г. Д. Л. с правно основание чл.240, вр. чл.86 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на
22.03.2017г. сключва договор за заем с ответника, по силата на който се задължава и му
предава сумата от 5000 лева. Според договора, заемната сума трябва да се върне в срок до
30.07.2017г. При сключване на договора, страните уговорят пред свидетели лихва за забава в
размер на законната лихва, считано от 22.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
П. твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за връщане на сумата и започнал да
се укрива. Поради това, тя му изпраща нотариална покана за връщане на заема в
едномесечен срок от получаването й, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017г.
Поканата е връчена на Л. по реда на чл.47 от ГПК. Заемната сума не е върната.
В отговор по чл.131 от ГПК, Г.Л. твърди, че спорната сума е заета от ищцата на
неговата майка за лечение на последната. Според ответника, сумата е предадена по време на
среща между тримата, на която е подписан документ между П. и майка му, но по настояване
на ищцата, той също е подписал разписка. Л. твърди, че майка му има задължения към
ищцата, но не може да ги погасява, а той е безработен от месец май 2019г. Попов изразява
несигурност за подписа, положен от негово име върху документа, наименуван „договор за
заем“. Твърди, че документът е дописан с подпис на ищцата и подчертава, че същият не
съдържа задължение за законна лихва. При условията на евентуалност, ответникът прави
искане, ако се приеме за редовен, договорът за заем да се счита сключен в условията на
крайна нужда заради операция на майка му.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за заем от
22.03.2017г., в който е инкорпорирано волеизявление на Л., че е получил от С.П. сумата от
5 000 лева в брой (на ръка) и се е задължил да върне същата до 30.07.2017г.
По делото е извършена съдебно-графологическа експертиза, която заключава, че
подписът, положен под текста „Получател“ в договор за заем от 22.03.2017г. е изпълнен от
Г. Д. Л..
По делото са събрани показанията на свидетелите Руска Л. – майка на ответника,
Алексей Б и Михаил С. Първата свидетелка твърди, че е получила от П. сумата от 5 000
лева, предназначени за нейното лечение, но синът й не е подписвал договор. Л.а е започнала
да връща сумата на части, като при получаване на месечната пенсия е отделяла по 300 лева.
За предадените суми, Л.а не е получавала документ. Свидетелят Б твърди, че е присъствал
на среща, на която П. е предала в брой 5 000 лева на Л.. За получаването на парите, Л. е
написал и подписал документ пред него. Пред него, страните са уговорили лихва за забава,
ако заемната сума не бъде върната в срок. Свидетелят С също твърди, че е присъствал на
предаването на парите, за което е помолен изрично от П.. Парите са предадени на ответника,
който е индивидуализиран чрез посочване в съдебна зала. Според С, Л. е подписал документ
пред него и е обещал, ако не върне парите в срок, да заплати и лихва. В последното по
делото заседание, Л. иска от съда да задължи ищцата да представи в оригинал договора от
2
22.03.2017г., в отговор на което тя заявява, че не го пази.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас уважава иска. За да
постанови това решение, съдът приема, че представеното по делото копие от договор за заем
не трябва да бъде изключено от доказателствата по делото поради процесуалното поведение
на ответната страна. Съдът подчертава, че в отговора на исковата молба Л. твърди, че е
написал, но не е подписал документа. В първото съдебно заседание Л. е оспорил подписа си,
а в последното съдебно заседание е оспорил съществуването на документа. Поради това,
съдът приема, че оригиналът е съставен, но е изгубен или унищожен и чл.183 от ГПК не
намира приложение. Съдът приема за доказан факта, че между страните съществува
облигационна връзка, че П. е предала сумата от 5 000 лева, а Л. я получил и се е задължил да
я върне. За целта, районният съд се позовава на показанията на свидетелите Б и С, които
приема за допустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и достоверни и дискредитира
показанията на свидетеля Л.а - майка на ответника, тъй като същите противоречат на
останалите доказателства по делото. Искът за присъждане на лихва за забава за периода от
31.07.2017г. до 16.11.2020г. съдът намира за частично основателен - до размера от 1673,62
лева и отхвърля за разликата до претендираните 1 855,57 лева като присъжда и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 260038/09.03.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, консенсуален и реален договор. Поради това, писмената форма на договора е
такава за доказване, а не за действителност. В конкретния случай за установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти пред първата инстанция е представено
копие на договор за заем, в който е инкорпорирано удостоверително изявление на Л., че е
получил сумата от 5 000 лева в брой от ищцата П. и задължение да върне сумата до
30.07.2017г. Отказът на районния съд да изключи този документ от доказателствата по
делото, е правилен и обоснован, а възражението на Л., че решението е постановено в
противоречие със съдебната практика, формирана по приложението на чл.183 от ГПК, е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК в редакцията, обн. в ДВ 110/2020г. когато
3
по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис,
но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото. В настоящия случай, документът е представен, ведно с исковата
молба. В отговора на исковата молба, ответникът твърди, че е изписал съдържанието на
документа, но не е сигурен дали подписът е негов. В първото по делото съдебно заседание,
Л. оспорва подписа си, положен върху документа, но заключението на съдебно-
графологическата експертиза го опровергава и констатира, че подписът е изпълнен от него.
В последното по делото съдебно заседание, ответникът прави искане да се представи
оригинала на документа, на което ищцата отговаря с невъзможност. От изложените в
хронологична последователност процесуални действия на ответната страна може да се
заключи, че същата не оспорва изначално съществуването на документа. Напротив.
Ответникът признава, че е изписал текста, но има колебания за положения подпис.
Оспорването на подписа обаче, се опровергава от заключението на съдебно-
графологическата експертиза. При това положение, изводът на районния съд, че оригиналът
на документа е съществувал в миналото, е правилен и обоснован. Дори да се приеме, че
районният съд неправилно е приобщил документа към материалите по делото, това няма да
промени факта на съществуване на облигационна връзка между страните. Така е, защото
облигационното правоотношение е установено от показанията на свидетелите – очевидци Б
и С, които са допустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и които правилно са
кредитирани от решаващия съд. От тези показания се установява, че П. е предала на Л.
сумата от 5 000 лева в брой, а той се е задължил да ги върне в срок до 30.07.2017г.
Решението на районния съд да дискредитира показанията на свидетелката Л.а е обосновано,
тъй като същата е майка на ответника и е заинтересована от изхода на спора.
Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за забава за периода от
31.07.2017г. до 16.11.2020г. е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В конкретния случай уговореният между страните падеж е 30.07.2017г., от която
дата ответникът се счита поканен да изпълни и от която дата е изпаднал в забава, поради
което правилно съдът е присъдил законна лихва за период от тази дата до подаването на
исковата молба.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
въззиваемата страна извършените от нея съдебни разноски за въззивното производство. От
представения списък на разноските и от договора за правна помощ, се установява, че П. е
платила адвокатско възнаграждение в размер на 1230 лева. В открито съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивника прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Възражението е основателно. В конкретния случай защитата на
въззиваемата страна включва отговор на жалбата и процесуално представителство в едно
открито съдебно заседание без събиране на доказателства. Поради това, настоящият съдебен
състав намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и претендираният
4
адвокатски хонорар трябва да се редуцира до минималния такъв по Наредба № 1/2004г. в
размер на 927 лева, от които 580 лева за иска с правно основание чл.240 от ЗЗД и 347 лева за
иска с правно основание чл.86, ал. от ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038/09.03.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 7221/2020г.
ОСЪЖДА Г. Д. Л., ЕГН: ********** от *********** да заплати на СТ. П. П., ЕГН:
********** от ******* съдебни разноски в размер на 927 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5