О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ, в закрито заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Председател: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдия Дякова адм.дело № 51 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл. 144 АПК.
С Определение № 402 от 01.02.2024г. по АД 51 по описа за 2023г. съдът е
оставил без разглеждане жалбата на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с настоящ адрес ***
и със съдебен адрес ***, офис 7, подадена чрез процесуален представител адв.В.Ф.
*** против Заповед № 2033/08.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“.
Съдът е осъдил Агенция „Митници“ да
заплати на Е.Г.Д. направените разноски за възнаграждение на адвокат в размер на
1000/хиляда/лв и е прекратил производството по адм. д. № 51/2024 г. на Административен съд - Русе на основание чл.159, т.3 и т.4 от АПК.
Определението е връчено на Директора на Агенция „Митници“ на 06.02.2024г.
С молба, с вх.882 от 08.02.2024г. по
описа на АС Русе, в срока за обжалване на определението е направено искане от процесуалния
представител на Директора на Агенция „Митници“, на осн.чл.248 от ГПК вр.с
чл.144 АПК, да се измени решението, в частта за разноските, като се прави
възражение за прекомерност на присъдените разноски. Конкретното искане е да се
намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като се редуцира от 1000лв на 300лв. съобразно разпоредбата на чл.9,
ал.1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/Наредбата/, предвид това, че по делото само единствено е
изготвена и подадена жалба. В допълнение
се изтъква и постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.
по дело С-438/22, според което размерът на адвокатските възнаграждения може да бъде редуциран и под определения
минимум по наредбата.
В предоставения срок по чл.248,ал.2
от ГПК Е.Г.Д., чрез процесуалния си представител адв.В.Ф. *** взема становище по
молбата, като сочи, че същата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение.
Административен съд Русе намира, че подадената
молба от е допустима, като подадена
в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие
на правен интерес.
Разгледана по същество, молбата е частично
основателна.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноските в
зависимост от изхода на правния спор. Съгласно чл.143, ал.2 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от
него адм.акт.
Съдът с определението си е уважил
изцяло претендираните от жалбоподателя разноски, в пълен размер.Отговорността
за разноските е обективна, присъждането на разноски ,най-вече в случая на чл.143 ал. 2 АПК, не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер при направено възражение за прекомерност по чл.78
ал.5 ГПК , който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е
"обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на извършената
правна защита и съдействие , без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Съдът следва да прецени дали заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в конкретния случай не е прекомерно с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото и обема на извършената работа и осъществената
ефективна защита. Няма спор и са представени доказателства, че възнаграждението
е реално платено, както и че, заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло
съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по адм.дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 1000лв.
До момента по тези
въпроси е утвърдена съдебна практика, която е изцяло съобразена и с
разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК, към която препраща чл.144 от АПК, а именно:
„ Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. „ Очевидно предстои преосмисяне на въпроса за
изменение на съдебния акт в частта за разноските след постановеното Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, според което
размерът на адвокатските възнаграждения
може да бъде редуциран и под определения минимум по наредбата. Въпреки
това настоящият състав намира неоснователни доводите в молбата на Директора на
Агенция „Митници“, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен по реда на чл.9 от Наредбата, който според тях е приложим по
аналогия и в съответствие с параграф 1
от ДР на Наредбата. В съдебната практика
не се възприема подобна теза. В Определение № 6803 от 22.06.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 5177/2023 г., VII о. по направено подобно искане се посочва :„…Ето
защо твърденията на ответника, че не се присъжда адвокатско възнаграждение,
когато не е проведено открито съдебно заседание, не намира опора в приложимите
правни норми. Соченият от него чл. 9, ал. 1 от Наредбата също не намира
приложение, тъй като касае хипотези свързани с граждански дела, докато в случая
намира приложение чл. 8 от Наредбата, която касае, както процесуалното
представителство, така и защитата и съдействието по административни дела.“
В настоящия случай възражението за
прекомерност на възнаграждението и искането за изменението му е частично
основателно, както са частично основателни и изложените в молбата доводи за
несъответствие на присъденото възнаграждение с обема на защитата, която е
осъществена. Действително, обемът на предоставената защита се изразява в
подготвяне чрез събиране на доказателства, изготвяне и подаване на жалба срещу
заповед на Директора на Агенция „Митници“, като поради прекратяване на делото
не е провеждано открито съдебно заседание. Настоящият състав не споделя тезата
на ответника по жалбата, че по делото липсва фактическа и правна сложност. В
настоящия случай следва да се отчитат обстоятелствата, че по делото е подадена много
подробна жалба, с посочване и обсъждане на представените писмени доказателства.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител са положили усилия и са
събрали предварително част от писмените доказателства, които са приложили към
жалбата. Не на последно място жалбата надлежно е подадена чрез административния
орган, който я изпраща в Административен съд Русе след изтичане на срока по чл.152,
ал.2 от АПК. Това налага повторно подаване на жалбата и доказателствата към нея
по ел.поща директно до съда. Съдът
намира, че в конкретния случай процеуалният представител на жалбоподателката е
проявил процесуална активност. Не на последно място следва да се има предвид и
това, че присъденото адвокатско възнаграждение е с размер на минималното
възнаграждение, предвидено в наредбата. Предвид изложените съображения,
настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се
редуцира до размера на 800лв. Редукцията е допустима единствено поради новите
възможности, с които разполага съдът, предоставени му с приетото Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което допуска
присъждане на разноски за адвокатска защита под определения минимален размер,
като се съобрази обема на предоставената адвокатска защита.
По изложените съображения и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, дължимото на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение следва да се
намали до размер от 800лв, с оглед първоначалния размер на възнаграждението ,
определено по реда на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На осн.чл.144 АПК вр.с чл.248, ал.3,
изр.2 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република
България.
По
изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение № 402 от 01.02.2024г. по
АД 51 по описа за 2023г. на Административен съд Русе, като намалява размера на
присъденото адвокатско възнаграждение, което Агенция „Митници“ следва да
заплати на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***,
офис 7 от 1000/хиляда/лв на 800/осемстотин/ лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния Административен съд на Република България.
СЪДИЯ: