Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. Варна, ……………...2022 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XІV състав в публично заседание на седми септември,
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 1555 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от З.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***. ******* № **, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0324-000118/06.06.2022 г., издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че
оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган, като в същия са
посочени имената и длъжността на издателя й, но не и факти и съответните
доказателства, които обосновават извода за материалната му и териториална
обвързаност. Счита се, че оспореният акт не е немотивиран, поради което е
затруднена адекватната защита и ангажиране на доказателства. Релевират се
доводи, че процесната ЗППАМ не отговаря на въведените от законодателя
изисквания за форма и съдържание. На следващо
място се поддържа, че в оспорената заповед не се съдържа точно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата,
които го потвърждават, нещо повече – настоява се, че невярно е описано
нарушението. Излагат
се твърдения, че при издаването на административният акт не са спазени
изискванията на чл. 35 АПК, доколкото не са обсъдени всички факти и
обстоятелства.
В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се
представлява.
Депозирани за молба
от упълномощените представители на оспорващия – адв. Г.Н. и адв. Г.Г. *** , в
която се излага становище по хода на делото и подробни мотиви към сочените в
жалбата твърдения. Иска се да се отмени заповедта, като се претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Варна,
РУ Провадия – В. Т. Т., чрез
процесуалния си представител юриск. Г.Г. в хода по същество на делото счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и прави искане за
потвърждаването й.
Сочи се, че безспорно се установява от доказателствата
по делото, че са
налице материално правните предпоставки за прилагане на конкретната принудителна
административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с
правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ
на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 24.06.2022 г., видно от товарителница – известие за доставяне /л. 15 от делото/, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно
чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на
акта на 10.06.2022 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на
самата оспорена заповед.
Производството по издаване на оспорената заповед е
започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 555580 на 03.06.2022 г. С акта контролните органи са констатирали, че
на 03.06.2022 г. около 11:10 ч., в гр. *****, надлез Север до
хлебозавода в посока бензиностанция „Петрол“, З.Д.Д. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *******, собственост на Р. Т. М., ЕГН **********, като отказва да бъде изпробван с техническо средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARMF-0094 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни
аналози, като на водача е издаден талон за медицинско
изследване № 121462
от 03.06.2022 г., със стикер №
А049231. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал.
3,
пр. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал съставения му АУАН, като
в графата за обяснения или възражения е отбелязано „нямам възражения“.
Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0324-000118 от 06.06.2022 г., административния
орган - началникът група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия –
В. Т. Т., е наложил на З.Д.Д. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (отказът на Д. да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози) е
възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че е същото представлява
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
От представената административна преписка се
установява, че на оспорващия е бил издаден Талон за медицинско изследване с № 121462 от 03.06.2022
г., връчен му в 12:10 ч. на 03.06.2022 г., с който Д. е уведомен, че следва да се яви в ВМА – Варна, до 45 мин. От
връчване на талона - л. 5 от адм. пр. Няма данни за извършено
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
По отношение компетентността на издателя на акта:
По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С
оглед т. 1. 9. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР – Варна (л. 6 от адм. пр.), издадена във връзка с т. 3 от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 9 от адм. пр.), следва да се приеме, че полицейският
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материална (предметна)
си компетентност, респ. същата не е нищожна.
По отношение изискванията за спазване на установената
форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаване
на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да
постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 555580 на 03.06.2022 г.,
фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и
нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в
достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с
посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.
Предвид наличието на посочени фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият
състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на
административния акт.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на
обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В
случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява
административен акт) е издадена след като Началник група към ОДМВР Варна, РУ
Провадия е взел предвид, че мл. автоконтрольор при ОДМВР Варна, РУ Провадия е съставил АУАН Серия GA № 555580 на 03.06.2022 г., взел е предвид обстоятелствата и извършеното
нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в
принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в
административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на
оспорения акт.
По отношение преценката налице ли е или не
противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са
от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане
на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца е и случаят, в който водач откаже да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Мярката, наложена
в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за
движението по пътищата при управление на МПС от водач, който не е установено по
надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични
вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от
фактическия състав относно установяването.
Предвид фактите, които се установяват от приобщените
по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо З.Д.Д. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за
констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП - отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава
от приобщените по делото доказателства. С оглед твърденията в жалбата за
неправилна преценка от страна на контролните органи на действителната
фактическа обстановка, съдът счита, че от събраните по делото доказателства същите
потвърждават описаните факти и обстоятелства.
В случая от Д. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, респ. че е бил
водач на МПС. Поради това независимо, че от него е изискана проверка с
техническо средство за употреба на наркотици след като вече е бил преустановил
движението на автомобила, но непосредствено след като бил спрян, отказът му да бъде проверен съставлява релевантна
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Процесната ПАМ се прилага при наличие на извършена
административно нарушение, а нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа в себе си
състав именно на административно нарушение, което оспорващият е реализирал,
поради което е напълно неоснователно възражението му в този аспект.
С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се
установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага
процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно - отказ
на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. При
установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, ответникът е действал
в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка
дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената
заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (по арг.
на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е
присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й.
Това обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението – отказ
за извършване на проверка за употреба на наркотици с техническо средство и степента
му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил
процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да
се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с
техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните
възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с
оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на
свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на
движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага
ПАМ под прекратително условие – „до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички
основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и с оглед своевременното
направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от
процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна (в чиято
структура е полицейският служител, издал оспорения акт), направените по делото разноски
в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата на З.Д.Д., с ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0324-000118/06.06.2022 г., издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия – В. Т. Т., упълномощен
със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ от Закона
за движение по пътищата е наложена
ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА З.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***. **** № **, да заплати на ОД
на МВР Варна сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: