МОТИВИ
Повдигнано е обвинение против подсъдимите П.С.П., Н.Я.Б., В.А.А. и В.Й.Й. *** за това, че за времето от 20.00 ч. на 23.11.2011 г. до 08.00 ч. в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ
и моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", с рег.№ ЕН 83-97 ВР, отнели от владението на М. М Нот с.Горник обл.Плевен чужди движими вещи - 1 бр. стоманена джанта - 13
цола, 1 бр. джанта стоманена - 14 цола, 11 бр. болтове за джанти, 1 бр. гума „Мишелин",
165 х 70 R13, 1 бр. гума „TIGAR", 165 х 70 R14, от лек автомобил „ВАЗ", без регистрационни табели, всичко на обща стойност 103.45 лв., без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвоят - престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК.
Прокурорът при РП Червен
бряг поддържа обвинението по отношение на всеки един от подсъдимите. В хода на
процеса изменя обвинението за кражба на посочените в обвинителния акт вещи на
обща стойност 103.45 лв. Пледира за наказание лишаване от свобода по вид при индивидуализация
на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, изпълнението на което да
бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият Н.Б. участва в
процеса лично и с адвокат Б. от САК. Не дава обяснение. Не признава вината си.
Защитник пледира за оправдателна присъда с доводи, че в хода на процеса не са
събрани доказателства за обективните действия, в които се е изразило
извършването на престъплението от неговия подзащитен, както и за формата на
умисъла., в частност че не са събрани доказателства за авторството на деянието
в лицето на този подсъдим.
Подсъдимите В.Й., П.П. и В.А. участват в процеса лично и със защитника си
адвокат П.К. ***. Не дават обяснение. Не признават вината си. Защитникът
пледира за оправдателна присъда с доводите, че не са събрани доказателства, от
които да е видно в какви действия от обективна страна се е изразило извършването на престъплението за
всеки един, каква е била формата на съучастие; че предметът на престъплението
са толкова амортизирани, че фактически нямат пазарна стойност и подлежат на
изхвърляне.
Съдът като прецени
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – чрез показанията
на свидетелите полицейски служители Цв.Н., Цв.Х., Г.Д. и Я.М., приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени такива събрани в хода на ДП – жалба на пострадалия, протокол за оглед
на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протокол за проверка
на лични вещи на лица и моторни превозни средства по чл.69 ЗМВР, протокол за
извършена проверка в помещение без съгласие на обитателя или в тяхно отсъствие
по чл.71 ЗМВР, справките за съдимост на подсъдимите, заключението на вещото
лице П. по поставената в хода на съдебната фаза за наказателното производство
задача – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Пострадалият от
престъплението М. Н към датата на извършване на престъплението живеел в
с.Горник обл.Плевен. В негово владение бил лек
автомобил ЛАДА 2105. Същият от две-три години до датата на извършване на
престъплението стоял до оградата на дома му. Бил на три колела. Едното било
свалено и автомобилът бил подпрян на трупчета. На 24.11.2011 г. в РУП Червен
бряг постъпил сигнал на Н за извършена кражба на две автомобилни гуми с
джантите. Да провери сигнала бил изпратен мл.инспектор на селото - св.Цв.Х.. Установил, че на автомобила липсвали предна и задна
леви гуми ведно с джантите. От пострадалия свидетелят възприел, че през нощта чул
шум, станал и видял около лекия си автомобил някакви лица. Като се развикал
същите побягнали с лек автомобил, чиято марка и номер бил запомнил. Написал
жалба, в която не посочил марката на гумите, цолаж,
година на производство, пробег. /л.3 ат ДП. Горните факти съдът установи от
показанията на св.Цв.Х., които кредитира, както
предвид качеството на свидетеля като полицейски инспектор отговарящ за селото
поради която причина познава жителите, така и поради липсата на други показания
които да ги оборват.
След доклада на св.Х. при
направената проверка в РУП Червен бряг бил установен собственикът на
автомобила, видян от пострадалия – С П., баща на подсъдимия П.П..*** служители - свидетелите Х., Н. и Г.Д. установили
подсъдимия П.П.. В лекия автомобил БМВ собственост на
баща му същите видели гаечен ключ за гуми и 11 болта от джанти на автомобил
ВАЗ. В присъствие на свидетелите Х. и Н. подсъдимият признал, че болтовете са
от автомобил намиращ се в близост до училището в с.Горник, от който той и останалите
подсъдими ползвайки собствения му ключ за джанти от автомобила били взели две
гуми с джантите, както и че гумите се намират у подсъдимия В.Й.. Св.Н. съставил
протокол по чл.69 от ЗМВР на л.14 от ДП
и протокол за доброволно предаване /л.13 ДП/, с които подсъдимият П. предал болтовете
и 1 бр.ключ за автомобилни гуми тип кръстачка с номера на отворите за болтове
17-19 и 1-23.
В дома на
подсъдимия Й. *** в града в багажника на автомобил Фолксваген Венто ДКН ЕН 1380 ВМ свидетелите Н.
и Х. установили две гуми с джанти - Мишелин 13 цола и Тигър 14 цола. С протокол по чл.69 ЗМВР
л.18 ДП съставен от св.Н. било удостоверено намирането на тези вещи във владението
на подсъдимия Й..
Междувременно по същото време други полицейски
служители посетили домовете на останалите двама подсъдими.
По реда на чл.71 от ЗМВР св.Г.Д. и св.Я.М. извършили
проверка в жилището обитавано от подсъдимия В.А. за наличие на инкриминираните
вещи предмет на проверката. Такива не били установени в негово владение. /л.17
ДП/. Пред свидетеля М. подсъдимият Б.
разказал, че същата вечер на 24.11.2011 г. четиримата се били събрали да се
повозят и виждайки в с.Горник паркирания до къщата автомобил, част от лицата
решили да вземат гумите с джантите, но самият той бил стоял в автомобила.
Както и
останалите свидетели, така и този свидетел няма спомен подсъдимият Б. да е
разказал начина на извършване на кражбата и кой от четиримата подсъдими каква
точно извършителска дейност е извършвал.
Такава проверка била извършена в дома на подсъдимия Н.Б.
– от полицейския служител Хр.И.. Не били установени инкриминираните вещи,
предмет на проверката. /протокол по чл.71 от ЗМВР - л.15 ДП/.
В хода на съдебното следствие съдът възприе и
заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП оценителна експертиза,
както и по допълнително поставената от съда задача да даде заключение за
стойността на откраднатите вещи след огледа им в РУП Червен бряг. Съдът възприе
за компетентно и относимо към процеса заключението на вещото лице по
допълнително поставената от съда задача, тъй като същото е изготвено след
непосредствен оглед на вещите от експерта при отчитане действително им износване.
Заключението изготвено в хода на ДП е на база писмени документи и е хипотетично
на база марката и средностатистическо овехтяване, без данни за годината на
производство на гумите, пробега им, поради което съдът не го възприе.
От
заключението на същото вещо лице по допълнителната задача, направено след оглед
на вещите в РУП Червен бряг се установява, че остатъчната пазарна стойност на
джанта стоманена 13 цола е 24.40 лв.
Остатъчната пазарна стойност на джанта стоманена 14 цола е 25.20 лв.
Остатъчната пазарна стойност на 11 бр. болтове за джанта е 19.25 лв. Остатъчната
пазарна стойност на 1 бр. гума МИШЕЛИН 13 цола е 23.40 лв. Остатъчната пазарна
стойност на 1.бр. гума ТИГЪР е 10.95 лв. Стойността на всички вещи е 103.45
лв., равностойност на 0.38 от МРЗ към датата на извършване на престъплението.
Горната фактическа обстановка съдът установи при
съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели Н., Х., Д. и М. –
полицейски служители, заключението на вещото лице по допълнителната задача
поставена от съда и писмените доказателства събрани в хода на ДП приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК - жалба на пострадалия, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи
за доброволно предаване, протокол за проверка на лични вещи на лица и моторни
превозни средства по чл.69 ЗМВР, протокол за извършена проверка в помещение без
съгласие на обитателя или в тяхно отсъствие по чл.71 ЗМВР.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите за съобщаваните от тях факти, тъй като се
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си за
съобщаваните факти, между които и че никой от тях не е възприел и няма спомен
за обективно извършваните от всеки от подсъдимите действия по отнемането.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие обвинението за недоказано и оправда
подсъдимите при следните доводи:
По отношение на подсъдимите Б. и А.
Не се събраха в хода на процеса доказателства същите
да се извършили вмененото им престъпление както от обективна, така и от
субективна страна.
Няма свидетели-очевидци, които да са възприели
същите да се извършвали действия по отнемане на вещите предмет на
престъплението. На мястото на произшествието не са намерени оставени от тях
следи – дактилоскопични или траселогични. Липсват
доказателства такива да са търсени от разследващите върху откраднатите вещи. В
тяхно владение не са установени същите вещи. Единствено косвено доказателство за
участието им в кражбата са самопризнанията на подсъдимите П. и Й. пред
полицейските служители – свидетели по делото, в които заявили, чу при
извършването на кражбата са участвали и подсъдимите Б. и А.. Съгласно
установената съдебна практика при липса на други доказателства самопризнанието на подсъдимите направено пред
полицейски служители за авторството на деянието и начина за извършване не е
доказателство, въз основа на което може да почива една осъдителна присъда. Още
повече, че свидетелите не са възприели от подсъдимите конкретни факти относими
към обективните действия по отнемане извършени от всеки един от подсъдимите.
Въпреки опитите на съда чрез детайлен разпит на тези свидетели какво им е било
съобщено от подсъдимите относно факта кой точно какво е вършил при отнемането, не се установиха
фактите изложени в обвинителния акт – че подсъдимият Б. отвил предна лява гума с помощта на гаечния ключ взет
от колата на П., а другите повдигали автомобила. Нито един от свидетелите няма
конкретен спомен да са възприели какво точно е вършил всеки един от
подсъдимите. За тези факти показанията
на свидетелите напълно кореспондират помежду си, последователни са и са
неколебливи, поради което съдът ги кредитира.
Така при липсата на други доказателства които да
подкрепят опосредените показания на разпитаните свидетели полицейски служители на
основание разпоредбите на процесуалния закон, че присъдата не може да почива на
предположения, съдът оправда тези двама подсъдими по повдигнатото обвинение.
По отношение на
подсъдимите П. и Й.
Установени са
следните факти:
Във владение на подсъдимия П. са установени 11
бр.болта за джанти за лек автомобил ВАЗ. Стойността на тези болтове е 19.25 лв.
Във владението на подсъдимия Й. са установени 2 бр.
гуми за лек автомобил както следва: Мишелин с
остатъчна стойност 23.40 лв. с джанта към нея с остатъчна стойност 24.40 лв. и
Тигър с остатъчна стойност 10.95 лв. с джанта към нея с остатъчна стойност
25.20 лв.
Общата стойност на вещите е 103.45 лв.,
равностойност на 0.38 от МРЗ за страната след 01.09.2011 г.
Пред свидетелите полицейски служители двамата са
направили признание по отнемането на тези вещи в съучастие с другите подсъдими.
В протоколите за доброволно предаване и протоколи по чл.69 от ЗМВР – л.12,14 и
18 ДП е отразено, че намерените и предадени от подсъдимия Й. гуми са от „Ладата
в с.Горник”; че намерените и предадени от подсъдимия П. болтове са „от Ладата в
с.Горник”.
Това отразяване ведно с показанията на свидетелите би
могло да обоснове извод, че подсъдимите са автори на престъплението, за което
им е повдигнато обвинение,
но:
1. Липсва конкретика в предмета на престъплението. В
жалбата на пострадалия М. Н, починал в хода на процеса на 05.03.2012 г./л.28 Нохд.№ 67/2012 г., приложено към кориците на настоящето
дело/ не е конкретизирано какви точно по марка и цолаж
гуми и джанти са му отнети, кога са произведени, какъв е пробегът им, кога ги е
закупил. Такива факти не са съобщени и на свидетеля Х. посетил пръв
местопроизшествието, видно от показанията му – същият има спомен само, че
едната гума била 14 цола.Това съществено процесуално нарушение относимо към
предмета на престъплението не би могло да бъде поправено, тъй като изначално в
хода на ДП не са събирани надлежно и прецизно доказателства за тези факти, а
самият пострадал е починал.
Поради
изначалната липса на тази конкретика не би могло по категоричен и безспорен
начин да се приеме, че отразеното от подсъдимите в протоколите за предаване и
по чл.69 ЗМВР за намерените в тяхно владение вещи е относимо към вещите предмет
на обвинението.
2. В хода на процеса не се установи чрез
свидетелските показания в какво се е изразявала извършителската дейност от
обективна страна на всеки един от тях. В самия обвинителен акт, който по
съществото си е негоден няма точно отразяване на тези факти за тези двама
подсъдими /пък и по отношение на всички/, въпреки връщането му от съда с
определение по чл.288 т.1 НПК, постановено по Нохд.№
67/2012 г. приложено към кориците на настоящето дело. Това съществено
процесуално нарушение също не може да бъде поправено, тъй като изначално в хода
на ДП не са събирани надлежно и прецизно доказателства за тези факти и при
разпита им в съдебната фаза на процеса нито един от свидетелите вече няма
спомен за изминалите събития и за фактите, които са възприели.
3. Липсват
преки доказателства уличаващи подсъдимите като автори на престъплението.
На мястото на произшествието не са намерени оставени от тях следи –
дактилоскопични или траселогични. Липсват
доказателства такива да са търсени от разследващите върху откраднатите вещи. Свидетелските
показания са непълни относно начина на извършване и са опосредени. Съгласно
константната съдебна практика направените самопризнания пред полицейски
служители при липсата на други убедителни доказателства, в съвкупност
обосноваващи категоричен извод за авторството на деянието - неговия извършител
и вина не са надлежно доказателство.
В хода на ДП обясненията на обвиняемите и
свидетелските показания не са затвърдени чрез разпит пред съдия.
При тези доводи съдът прие, че не са събрани в хода
на процеса както преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупност
могат да обосноват извод, че тези двама подсъдими са автори на престъплението.
Съдът прие, че дори да би могло при анализът на
описаните по-горе доказателства да се обоснове някакъв извод откосим към
виновността на двамата подсъдими от обективна и субективна страна, извършеното
от тях не съставлява престъпление, тъй като деянието е явно малозначително.
Съображения:
Видно е от
заключението на експерта по допълнителната задача, че стойността на
откраднатите вещи е равностойна на 0.38 МРЗ за страната към датата на
извършване на деянието. Гумите са произведени през 2001 г. След датата на
производството са изминали 10 години. Остатъчния ресурс на гумите е съответно
15 и 20 процента относимо към съСието
на каучука, от който са произведени. в това им съСие
тези гуми са опасни за пътища със скорост над 70 км/ч. и биха могли да бъдат
ползвани само в градски условия.
Подсъдимите не са осъждани.Имат добро процесуално
поведение в двете фази на процеса. Подсъдимият Й. уведоми съда, че ще напусне
страната, но ще се завърне към датата на насроченото съдебно заседание, което
стори и не се укри за да избегне наказание.
Откраднатите вещи са принадлежност към автомобил, който
от години не е бил в движение.
Всички тези конкретни факти за конкретните
обстоятелства относими към кражбата, най-вече стойността на откраднатото и
неговата годност и тези за конкретната степен на обществена опасност на
подсъдимите обосновават категоричен извод за малозначителност на извършеното,
поради което същото не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При горните доводи и съображения съдът призна
подсъдимите за невинни по повдигнатото обвинение и ги оправда.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: