Решение по дело №2100/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Е.С.Б. *** против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001622003918-091-001/01.02.2023г. издаден от Г.П.Й.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и К.П.Я.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив потвърден с Решение № 174/17.05.2023г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2016г. до 2018г. общо в размер на 837,87 лева и лихви в размер на 393,36 лева, както и осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2021г. общо в размер на 3048 лева и лихви в размер на 1 121,47 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилно определяне начина на погасителната давност поради което задълженията за 2016г. са изтекли по давност на 31.12.2021г. Изложено е оплакване и затова че не е ясно законовото основание за определянето и начисляването на сумите за здравни осигуровки като жалбоподателят поддържа, че има качеството на пенсионер поради което и тези осигуровки са за сметка на държавния бюджет, не е посочено основанието за дължимостта за лична сметка. Изложено е че няма правна норма, която да урежда, че допълнителната трудова дейност на пенсионера води до повишена данъчна тежест и изискване за допълнителни здравни вноски в допълнение на тези внасяни за сметка на държавния бюджет.

Иска се отмяна на РА в частта му в която същият е потвърден с Решение на Директор ОДОП – Пловдив за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г., които да бъдат заличени на основание своевременно поискана и настъпила погасителна давност, респ. задълженията определени за здравно осигуряване също следва да бъдат отменени за целия период на ревизията.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622003918-020-001/29.07.2022г. от екип ревизори К.Я.и А.Б.с която определен обхватът на ревизията за задължения на жалбоподателя за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2021г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2021г. ЗВР е връчена на 12.09.2022г. Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622003918-092-001/23.12.2022г. срещу който е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на Ревизионен акт №16001622003918-091-001/01.02.2023г.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК е постановил и Решение № 174/17.05.2023 г., с което РА е потвърден в обжалваната част на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2016г. до 2018г. общо в размер на 837,87 лева и лихви в размер на 393,36 лева, както и осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2021г. общо в размер на 3048 лева и лихви в размер на 1 121,47 лева

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Е.С.Б. е пенсионер, който не е декларирал начало на търговска дейност и осигуряване, не е регистриран като едноличен търговец, няма участия в търговски дружества, няма сключени договори, дейността му не попада в обхвата на Закона за занаятите.

Във връзка с извършваната от Б. електронна търговия за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2021г. е била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ приключила с Протокол № П-16001621222465-073-001/30.06.2022г.

С ИПДПОЗЛ ЗЛ № П-16001621222465-040- 001/30.12.2021 г. са изискани документи свързвани с изпратените и получените стоки, плащания и за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2021г. На 27.01.2022 г. с придружително писмо с № П-16001621222465-ПРД-001-И /27.01.2022г. от лицето са получени справки от извършени продажби чрез ЕКОНТ и СПИДИ, копие на подадени за 2019 г. и 2020 г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и писмени обяснения.

В писмените си обяснения Б. заявява, че извършва продажби чрез наложен платеж на лични вещи /инструменти/ и на собствено произведени уникати - бижута, реставрирани и поправени стари часовници, реставрирани рамки за картини, реставрирани старинни - саби и ножове. Посочва, че начислява 30% над стойността на материалите, които са необходими за изработването или ремонт на изделието.

Изпратени са ИПДСПОТЛ до куриери Спиди № П-16001621222465-041-002/30.12.2021 и ИПДСПОТЛ до Еконт Експрес № П-16001621222465-041-001/30.12.2021 като е установено, че общо получените суми от РЛ чрез наложени платежи от Еконт експрес за периода от 2016г. до 2021г. вкл. са в размер на 81 380 лева, а от Спиди куриер за същия период 3 359 лева или общо 84 739,80 лева.

Жалбоподателят не е представил изисканите му с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16001621222465-040-001/30.12.2021г. и №ИПДПОЗЛ № Р-16001622003918- 040-001/05.08.2022г. данни за получени суми, а именно счетоводни документи /счетоводни регистри, хронологични и аналитични разпечатки от счетоводните сметки, инвентарна книга, оборотни ведомости и др. подробно описани в цитираните ИПДПОЗЛ/ за ревизирания период, в т. ч. документи за извършените доставки чрез куриерски фирми - "Еконт експрес" ООД.

По делото няма данни Б. да е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., а получените доходи от извършените продажби на стоки и произведените от него изделия не са декларирани. Също така е установено, че РЛ не е осчетоводил по надлежния ред приходите от извършени продажби на стоки и на изработени от него изделия от дърво и метал посредством куриерските доставки с наложен платеж.

Предвид на горното органите по приходите са установили наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от чл. 122 ДОПК, а именно: „до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация", „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.

Формиран е извод, че Б. *** дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Търговския закон и е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице като получените доходи от продажбата на изработени от него изделия и покупката на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид подлежат на облагане като търговски сделки по реда на ЗДДФЛ.

На основание чл. 124. ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице /РЛ/ са връчвани уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК в които е посочено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ както и осигурителният доход за определяне на задължения за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК /Уведомление № Р-16001622003918-113-001/05.08.2022г./ На РЛ е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2, т.1 до т.16 ДОПК, а именно приходи получени от продажби извършени чрез куриерските дружества с наложени платежи, стойност на лични вещи и разходи за периода на ревизията е установен в табличен вид:

данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическото лице за финансовата 2016г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 1496,48 лв.,

данъчната основа за финансовата 2017г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 3009,42лв.,

данъчната основа за финансовата 2018г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 2380,71лв.,

данъчната основа за финансовата 2019г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 2973,46лв.,

данъчната основа за финансовата 2020г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 3694,27лв. и

данъчната основа за финансовата 2021г., получена като разлика между изведените по-горе приходи, лични вещи и разходи, в размер на 2498,31лв.

Изчислен е дължимият данък след приспане задължителните вноски за ЗО като към данъчната основа е приложена данъчна ставка от 15% тъй като се касае до доходи получени от ФЛ като ЕТ, а не като доходи от занаятчийска дейност.

Предвид установените при ревизията укрити доходи от икономическа дейност, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, се определят задължения на РЛ в качеството му на самоосигуряващото се лице за задължителни осигурителни вноски за периода, през който е упражнявана трудова дейност както следва: за 2016г. – сума в размер на 369,60 лева, за 2017г. – сума в размер на 441,60 лева, за 2018г.489,60 лева, за 2019г. – 537,60 лева, за 2020г. – 585,60 лева, за 2021 – 624 лева ведно с прилежащите лихви за всяка година.

С Решение № 174/17.05.2023г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив изцяло са възприети фактическите констатации на ревизиращия екип относно предпоставките на чл. 122, ал.1, т.1, 2 и 4 ДОПК, отхвърлено е възражението за погасяване по давност на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г., отхвърлено е възражението за недължимост на суми за ЗОВ за здравно осигуряване поради недоказано основание. РА е изменен в частта за лихвите за 2016г. за ЗО от 241 лева на 219,09 лева, тъй като е прието, че не се дължи лихва върху авансовите вноски за периода м.01 - м. 11.2016 г., считано от датата на която е следвало да бъдат внесени (25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят) до датата, на която е станало дължимо задължението, определено в окончателен годишен размер, или в случая за 2016 г. до 03.05.2016 г.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.

Както вече се посочи, процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.

С оглед, делегирането на правомощия по делото са представени заповеди, ведно с приложения към някои от тях издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив, с които са определени лицата, заемащи длъжността началник сектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив, да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК (л. 5-12, том 1). Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

По отношение на спорния въпрос погасени ли са по давност задълженията за 2016г. за дължим данък по ЗДДФЛ на ЕТ съдът намира следното.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания. Публичното задължение за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. следва да се заплати до 30.06.2017г. – така чл. 67, ал. 5 вр. с чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ. Плащането на дължимия данък е до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася доходът. Следователно погасителната давност започва да тече от 01.01. на годината, следваща годината в която е следвало да се плати задължението, т.е считано от 01.01.2018г. и не е изтекла както правилно е приел органа по приходите. Правилни са изводите на ответника и че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. когато е започнало производство по установяване на публично вземане, давността спира - до издаването на акта, но за не повече от една година като в случая давността е спряла на 12.09.2022г., когато е връчен ЗВР, а с издаването на обжалвания РА на 01.02.2023г. давността е прекъсната от който и момент започва да тече нова давност по арг. от чл. 172, ал.2 ДОПК.

По отношение на втория спорен въпрос относно основанието за дължимост на здравните осигуровки дължими от пенсионера какъвто е РЛ съдът намира следното.

В Закона за здравното осигуряване няма разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително здравноосигурените лица. Затова самоосигуряващите се, когато упражняват трудова дейност в това си качество, независимо дали са пенсионери, дължат здравни вноски за периода, през който упражняват трудова дейност като самоосигуряващо се лице. В процесният случай жалбоподателят не спори, че е упражнявал трудова дейност като пенсионер. В разпоредбите на чл. 40, ал. 8 от ЗЗО изрично е посочено задължението лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, които получават доходи от дейности на различни основания да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета за държавно обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. В чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО е уредено здравното осигуряване на пенсионерите, като е предвидено, че дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет. Но в тази категория попадат само пенсионери, които не получават доход от трудова дейност, а само такъв от пенсия – така Решение № 8333 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г., VI о. Работещите пенсионери не са обособени в самостоятелна група, защото те се явяват в двуяко качество - от една страна са пенсионери по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО, чиито осигурителни вноски за получаваните от тях пенсии са за сметка на републиканския бюджет, а от друга страна те са лица, които реализират доходи от трудова дейност и дължат здравноосигурителна вноска върху доход, определен от законодателя за съответната група, в която попадат. За получените от тях доходи от съответната трудова дейност, работещите пенсионери дължат здравноосигурителна вноска, която е независима от вноската за тях като пенсионери, която е за сметка на републиканския бюджет – така Решение № 6463 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2014 г., VI о.

Ето защо жалбата се явява неоснователна по така наведените оплаквания тъй като правилно е приложен чл. 124а ДОПК, няма спор по делото че доходът е реализиран от трудова дейност, като правилно е изчислен размерът на дължимите здравни осигуровки за съответните периоди.

Вън от горното и доколкото съдът дължи служебна проверка законосъобразността на обжалвания акт в неговата цялост независимо от наведените основания в жалбата се констатира следното.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай РЛ не е осчетоводило приходите от извършени продажби чрез куриерските фирми. В хода на ревизионното производство, а и в рамките и на съдебното обжалване не представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч, налице са данни за укрити доходи за 2016, 2017 и 2018г. като РЛ не е подавало данъчни декларации за реализираните от него приходи от продажби.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Правилен е подходът на приходна администрация при определяне на оборота от дейността РЛ да бъдат ползване данните получени от дружествата Еконт Експрес и Спиди които са изплащали получените суми от наложените платежи за реализираните доставки.

РЛ Б. е извършвал дейност по продажби на стоки редовно и

по занятие с цел извличане на печалба, а не еднократно и инцидентно поради което и има качеството на търговец по смисъла на 1, ал.1, т.1 ТЗ. Правилно е приложен чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ съгласно, който ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В този смисъл, правилно е прието от ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Нито в хода на административното, нито в съдебното производство жалбоподателят е ангажирал доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органите по приходите. В допълнение дейността на РЛ не попада в обхвата на Закона за занаятите и не се квалифицира като упражняване на занаят по смисъла на чл. 3 от ЗЗ тъй като Б. няма данни да е вписан в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ така както го изисква чл. 4, ал.1 ЗЗ, нито е вписан в Регионална занаятчийска камара;

Изложеното до тук налага да се приеме, че презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА не е оборена с надлежни доказателствени средства в съдебното производство. Процесуалното бездействие на жалбоподателя пред настоящата инстанция води до недоказаност на твърденията изложени в жалбата и съответно до неоснователност на жалбата в обсъжданата част.

Ето защо, доколкото не се установява да са налице грешки при изчисления на данъчната основа за облагане по реда на ЗДДФЛ и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви следва извод за правилно определена данъчна основа и правилно изчислен размер на дължимия данъкт. Същите следва да бъдат зачетени така както са определени.

С оглед изхода на спора по делото и предвид своевременно направеното искане от ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 161, ал.1, изр. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 840,13 лева разноски

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба от Е.С.Б. *** против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001622003918-091-001/01.02.2023г. издаден от Г.П.Й.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и К.П.Я.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив потвърден с Решение № 174/17.05.2023г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част с който допълнително са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. главница в размер на 169,03 лева и лихва в размер на 98,96 лева, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. главница в размер на 358,17 лева и лихва в размер на 186,45 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. главница в размер на 283,67 лева и лихва в размер на 108,55 лева; вноски за здравно осигуряване за 2016г. – главница в размер на 369.60 лева и лихва в размер на 219,09 лева; вноски за здравно осигуряване за 2017г. – главница в размер на 441 ,60 лева и лихва в размер на 246,05 лева; вноски за здравно осигуряване за 2018г. – главница в размер на 489,60 лева и лихва в размер на 223,15 лева; вноски за здравно осигуряване за 2019г. – главница в размер на 537,60 лева и лихва в размер на 190,50 лева; вноски за здравно осигуряване за 2020г. – главница в размер на 585,60 лева и лихва в размер на 147,98 лева; вноски за здравно осигуряване за 2021г. – главница в размер на 624 лева и лихва в размер на 94,70 лева;

ОСЪЖДА Е.С.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на сумата от 840,13 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция;

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.