РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Я., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101604 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ***, с адрес на управление: *** чрез
*** - гр. С., срещу Л. Е. П. от гр.С..
С исковата молба се твърди, че ищеца има вземане към ответника на основание
договор сключен на *** г. Договорът бил сключен за закупуване на стоки и услуги и за
изплащане за срок от 12 месеца.От периода 15.09.2021 г. съгласно погасителен план се
твърди, че след сключване на договора сумата била преведена по сметка на упълномощен
търговски партньор.Месечните погасителни вноски включвали главница, ведно с надбавка,
съставляваща печалба на кредитора. Твърди се, че ответницата е преустановила редовно
обслужване на кредита на 15.04.2021 г., към която дата били погасени 6 броя погасителни
вноски.
Твърди се, че е подадено заявление до ***РС по чл.410 от ГПК, като в заповедният съд
е било образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на ***РС, като заповедният съд е изпратил
съобщение до заявителя - ищец в настоящото производство да предяви иск за установяване
на вземането си.
С последното по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се претендира от съда да постановите решение, с което да признае за
установено, че в полза на ищеца към ответника съществува вземане за сумата от 750.91 лв. -
главница по договора за кредит, 58.97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021
г. до 15.09.2021 г., и 51.52 лв. – мораторна лихва от 15.05.2021 г. до 16.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение
1
по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от назначеният от съда особен
представител на ответницата по делото, с който по същество се оспорват исковите
претенции както по основание, така и по размер, като се излагат подробни съображения в
тази насока.
Поддържа се, че договорът е сключен в нарушение на редица разпоредби на ЗПК към
момента на съответната редакция. Сочи се, че не се представени Общите условия подписани
от страните на всяка страници и съгласно изискванията на ЗКП, не е спазена разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗПК, чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
На следващо място се поддържа, че не е доказано твърдението за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането съгласно договора.
На следващо място се поддържа, че уговорените между страните възнаградителна
лихва и ГПР противоречат на разясненията дадени с ТР № 3 /27.03.2019 г.
Сочи се, че уговореното възнаграждение за ползване за последващ период след
настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи.
В обобщение се претендира да бъдат отхвърлени исковите претенции на това
основание.
За ищеца, редовно призован за съдебно заседание не се явява законен или процесуален
представител, с депозира преди съдебно заседание писмена молба исковете претенции се
поддържат.
В съдебно заседание за ответницата се явява адв.Е. И. от АК Я., в качеството на особен
представител, назначен от съда, чрез която в хода на делото по същество се поддържа
отговора на исковата молба и на изложените в него съображения се иска от съда да отхвърли
исковата претенция.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, пред съда
е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за
сумите: 750,91 лева – главница, 58,97 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021
год. до 15.09.2021 год.; 51,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.05.2021 год. до
16.01.2022 год., ведно със законната лихва за забава от момента на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год., за
претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
С оглед условията, при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание и в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за
2
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства, от които се установява, че на *** год. ответницата в качеството на
кредитополучател е сключила с ищцовото дружество в качеството на кредитор Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** с предмет отпускане на кредит в размер на 1415,91 лева за закупуване
климатик ВЕКО на стойност 1299,00 лева.
С договора страните са договорили размерът на месечната погасителна вноска – 134,98
лева; броя на погасителните вноски – 12 броя; общата стойност на плащанията – 1619,76
лева; ГПР – 29,90, лихвения процент – 26,44%, ведно с погасителен план, видно от който
падежа на първата погасителна вноска е 15.10.2020 год., а на последната – 15.09.2021 год.
Договорът е бил подписан на всяка страница от кредитополучателя, като ответницата-
кредитополучател е дала и съгласие за обработка на личните и данни.
Видно от заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза – В периода 13.10.2020 год. – 10.03.2021 год. по Договор за
кредит ***/*** год. са постъпили плащания в размер на общо 809,88 лева, с които са
погасени вноски от №1 до № 6 от Погасителния план, от които главница - 665,00 лева и
възнаградителна лихва за периода *** год. – 15.03.2021 год. – 144,88 лева; Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.01.2022 год., падежиралата и непогасена
главница по процесния договор е в размер на 750,91 лева; Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.01.2022 год., непогасената възнаградителна лихва по
процесиня договор, за периода 15.04.2021 год. 15.09.2021 год. е в размер на 58,97 лева;
Размерът на законната лихва за забава, изчислена върху всяка падежирала и непогасена
вноска за главница, за периода от 15.05.2021 год. до 16.01.2022 год. е общо 40,50 лева;
Размерът на законната лихва за забава, изчислена върху непогасената главница – 750,91
лева, за периода от 15.05.2021 год. до 16.01.2022 год. е 51,52 лева.
Видно от заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета от съда
съдебно-техническа експертиза –Договор за кредит с номер *** от *** год. е изготвен с
„***“ и размер 12.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с
правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна
в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника
в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и ищеца е възникнало валидно
3
облигационно отношение по договор за стоков кредит *** от *** год., както и че ответника
не е изпълнил задължението си да погаси кредита съобразно приетия от страните по
договора погасителен план, на посочените в него 12 броя месечни погасителни вноски,
включващи главница и лихва.
Видно от представения по делото договор за стоков кредит и погасителен план към
него е, че всички неплатени погасителни вноски са с настъпил падеж – 15.09.2021 год., т.е.
преди подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.01.2022 год. В този смисъл
вземанията по процесния договор са изцяло ликвидни и изискуеми към 25.01.2022 год.
Релевираните от особения представител на ответницата възражения за нищожност на
договора, респ. на отделни негови клаузи, не се споделят от решаващия съд. Видно от
договора страните по него са постигнали съгласие досежно всички негови съществени
елементи – общ размер на кредита, брой на погасителните вноски, погасителен плана,
размер на отделната погасителна вноска, обща стойност на всички плащания, лихвен и
годишен процент на разходите. Договорът е бил подписан от ответника-кредитополучател
на всяка една от страниците включително и писмените условия към него, в които отразена
възможността и условията при които да бъде извършено предсрочното погасяване на
кредита.
Ето защо искането да бъде осъдена ответницата да заплати търсената от ищеца
главница и възнаградителна лихва се явява изцяло основателно и доказано по размер и
следва да се уважи.
Искът за обезщетение за забава следва да се уважи съобразно заключението на вещото
лице, като съдът намира, че следва да уважи иска до размера на сумата от 40,50 лева, като за
разликата над тази сума до предявения размер от 51,52 лева, искът следва да се отхвърли
като неоснователен. В случая съдът взема предвид заключението на вещото лице в частта
му, в която сочи, че размерът на законната лихва за забава, изчислена върху всяка
падежирала и непогасена вноска за главница, за периода от 15.05.2021 год. до 16.01.2022
год. е общо 40,50 лева, доколокото липсват данни обосноваващи безспорен извод, че
уведомлението /покана/ от 07.10.2021 год. за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до кредитополучателя, респ. да се приеме, че правото на кредитора
да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо е било надлежно упражнено.
Следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2022 год. до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
4
част от исковете.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното и исковото производство
разноски съразмерно на уважената част или в случая в размер на 1 110,61 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че в полза на „***., вписано в Търговския и фирмен регистър
под № ***, с адрес на управление във ***, представлявано от Л.Д., в качеството му на ***
чрез „***. клон Б., ЕИК ***, гр.С., ж.к.“***, представлявано от законния представител Д.Д.,
съществува вземане по договор *** към ответницата Л. Е. П. с ЕГН ********** от гр.С.,
обл.Я., ул.“***, за сумите, както следва: сумата от 750,91 лева, представляваща главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва считано от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 25.01.2022 год.,
до окончателното и изплащане; сумата от 58,97 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2021 год. до 15.09.2021 год.; както и за сумата от 40,50 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.05.2021 год.
до 16.01.2022 год., за които суми е издадена Заповед № *** год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** год. по описа на Районен съд Я., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.05.2021
год. до 16.01.2022 год. за разликата над 40,50 лева до предявения размер от 51,52 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Л. Е. П. с ЕГН ********** от гр.С.,
обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „***., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
***, с адрес на управление във ***, представлявано от Л.Д., в качеството му на *** чрез
„***. клон Б., ЕИК ***, гр.С., ж.к.“***, представлявано от законния представител Д.Д.,
сумата от 1 110,61 лева лева – разноски по съразмерност в заповедното и исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6