№ 391
гр. гр. Д., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500336 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №260088/30.12.2021
г. по гр.д.№3/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която уволнението
на Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** е признато за незаконно,като е
отменена заповед №РД-07-243/04.11.2020 г. на началника на ***-Д.;Р. Т. К. е
възстановена на заеманата от нея длъжност „***“ в ***-с.О.;***-с.О. е
осъдено да заплати на Р. Т. К. сума в размер на 13130,22 лв,представляваща
обезщетение при незаконно уволнение за периода от 04.01.2021 г. до
04.07.2021 г.;***-с.О. е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Б. сума в размер на 625,21 лв-държавна такса
за уважените обективно съединени искове и сума в размер на 643 лв-
възнаграждение на вещото лице,както и да заплати на Р. Т. К. сума в размер
на 1 275 лв съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете.Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно в
атакуваната му част.Счита за доказано по безспорен начин,че ищцата К. е
извършила визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни
1
нарушения.Обсъдени са събраните по делото доказателства в тази
насока.Изразява се недоволство от извода на първоинстанционния съд за
процесуални нарушения от страна на работодателя при осъществяване
уволнението на ищцата-неспазване на разпоредбите на чл.193 ал.1 от КТ и
чл.195 ал.1 от КТ.След обсъждане на събраните доказателства въззивникът е
сторил изводи,че работодателят е положил всички възможни усилия да връчи
преди уволнението покана на ищцата за даване писмени обяснения във връзка
с вменените й нарушения,както и че заповедта за уволнение е надлежно
мотивирана.Сочи се процесуално нарушение на районния съд-разглеждане на
непредявен от ищцата иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването й на
длъжността „***“,като в тази връзка се излагат доводи за нарушени
процесуални права на въззивника в производството по в.ч.гр.д.№418/2021 г.
на Д.кия окръжен съд-неразглеждане на подаден от въззивника писмен
отговор на частната жалба по това дело,както и подаване на частната жалба
извън законоустановения срок.Настоява се за отмяна на решението в
атакуваната му част и за отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от
КТ.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна Р. Т. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му
част.Сочи,че изводите на районния съд са обосновани,като са изложени
подробни доводи за наличие на сочените от ищцата основания за
незаконосъобразност на уволнението й.Претендират се сторените от
въззиваемата разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
21.02.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 07.03.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 07.03.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е частично основателна и частично неоснователна.
2
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от
КТ.Неоснователни са доводите на въззивника ***-с.О.,че иск по чл.344 ал.1
т.2 от КТ за възстановяване на ищцата Р. Т. К. на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „***“ не е бил надлежно предявен с първоначалната
искова молба,по повод на която е образувано делото.Навежда се
недопустимост на първоинстанционното решение в частта на произнасянето
по такъв според въззивника непредявен иск.Както е констатирал ДОС в
определение №263/12.07.2021 г. по приложеното в.ч.гр.д.№418/2021
г.,образувано по повод частна жалба на Р. Т.К. срещу определение от
31.05.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на БРС за оставяне без уважение искането на
ищцата по делото за допълване на доклада по делото в насока,че е предявен и
иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,първоинстанционният съд първоначално не е
забелязал противоречието между заглавната част на исковата молба и
петитума на същата.Гр.д.№3/2021 г. на БРС е образувано по повод искова
молба вх.№260011/05.01.2021 г.,с която Р. Т. К. от гр.Д. предявява срещу ***-
с.О.,общ.Б. обективно кумулативно съединени искове,очертани като такива
по чл.344 ал.1 т.1,2,3 и 4 от КТ в заглавната част на молбата,а в петитума
словом като искове за отмяна на незаконното уволнение на ищцата;за
осъждане на ответното училище да й заплати обезщетение за времето на
оставане без работа вследствие на уволнението и за извършване на поправка
на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищцата.Очевидно е
наличието на противоречие между заглавната част на исковата молба,където
са посочени законовите текстове,на които се основават исковите претенции,и
петитума на молбата.В заглавната част се заявява предявен иск по чл.344 ал.1
т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа,но в петитума
липсва изрично формулирана искова претенция в този смисъл.Горното
противоречие е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.5
от ГПК,процедурата по чието отстраняване по чл.129 ал.2 от ГПК следва да
се предприеме от първоинстанционния съд,което е допустимо и в течение на
делото според разпоредбата на чл.129 ал.4 от ГПК.В случая
първоинстанционният съд не е предприел своевременно процедурата по
чл.129 ал.2 от ГПК още при постъпване на исковата молба в съда и вместо
3
това по повод молба вх.№261149/17.03.2021 г. на ищцата /на лист 203 от
делото на БРС/,с която се настоява за допълване на доклада по делото с
включване и на искова претенция по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване
на ищцата на предишната работа или евентуално да се приеме горната молба
като такава за уточнение на исковата молба по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,е
постановил атакуваното определение от 31.05.2021 г. за оставяне без
уважение на искането за допълване на доклада по делото.Следва да се
вметне,че доводите на въззивника в жалбата му срещу първоинстанционното
решение относно процесуални нарушения при произнасянето на ДОС по
в.ч.гр.д.№418/2021 г. /за разглеждане на частна жалба,депозирана извън
законоустановения преклузивен срок,което междувпрочем не отговаря на
действителността и това е констатирано от ДОС в определението му по
цитираното дело;за неразглеждане на доводите в писмен отговор на ответното
училище-постъпил по делото след произнасяне на ДОС по частната жалба/ са
ирелевантни за настоящото въззивно производство.Те биха били относими в
производство по атакуване на определение №263/12.07.2021 г. на ДОС пред
горна инстанция,каквото настоящото не представлява.След връщане на
делото на БРС след произнасянето на ДОС по в.ч.гр.д.№418/2021 г. в
изпълнение на констатациите на въззивния съд в мотивната част на
определение №263/12.07.2021 г. първоинстанционният съд с разпореждане
№260438/02.09.2021 г. /на лист 559 от делото на БРС/ указва на ищцата по
делото да отстрани констатираната нередовност на исковата молба
/противоречие между заглавна част,обстоятелства и петитум/ в едноседмичен
срок,макар практически това вече да е било дори сторено от ищцата с
цитираната молба вх.№261149/17.03.2021 г.Повторно с молба вх.
№262275/10.09.2021 г. в указания срок ищцата К. е потвърдила отново,че е
предявила и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването й на предишната
работа.Поправената искова молба се счита редовна от момента на подаването
й в съда-от датата 05.01.2021 г.Тъй като трудовото правоотношение между
страните съгласно чл.195 ал.3 от КТ е прекратено с връчване на процесната
заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата,т.е. от 04.01.2021 г.,следва,че
исковете са предявени с искова молба,депозирана в рамките на двумесечния
срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ,изтекъл на 04.03.2021 г.В този смисъл
възражението на работодателя за изтекъл срок за упражняване на правото на
защита срещу незаконното уволнение чрез иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е
4
неоснователно.
Изложено е в исковата молба,че ищцата е била заета по трудово
правоотношение с ответното училище,възникнало от конкурс,по трудов
договор,сключен с ***-гр.Д. /преди РИО/ по смисъла на чл.217 ал.2 от Закона
за предучилищното и училищното образование във връзка с чл.62 ал.2 от КТ
на 30.07.2010 г.Трудовото правоотношение било прекратено,считано от
04.01.2021 г.,поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със
заповед №РД-07-243/04.11.2020 г.Ищцата счита уволнението си за незаконно
поради нарушение от работодателя на разпоредбата на чл.193 ал.1 от
КТ,доколкото същият не поискал по надлежния ред от нея преди уволнението
обяснения по повод вменените й дисциплинарни нарушения.Били отправени
искания към нея по служебната електронна поща на училището и чрез
нотариална покана в период,когато ищцата ползвала първо надлежно
разрешен й платен годишен отпуск,а впоследствие отпуск поради временна
неработоспособност заради извършена й ***.Сочи се,че заповедта за налагане
на наказанието не била мотивирана според изискването на чл.195 ал.1 от КТ-
не ставало ясно през кой период са извършени нарушенията и дали се
изразяват в нарушаване на училищния служебен план в приети седмични
разписания или в това,че реално с учениците са проведени по-малък брой
часове;заповедта препращала към констатации от извършена проверка,които
обаче не били достигнали до знанието на ищцата.По същество се твърди,че
дисциплинарните нарушения,визирани в заповедта,не са извършени.Ищцата
счита,че при налагане на наказанието не били взети предвид тежестта на
нарушенията,обстоятелствата и поведението на служителя в разрез с чл.189
ал.1 от КТ.Нарушенията били извършени при извънредни обстоятелства и
били с оглед опазване живота и здравето на учениците по време на
извънредното положение в страната,обявено заради пандемията от Ковид-19.
Ответникът в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като
неоснователни и настоява за отхвърлянето им.Твърди,че работодателят е
положил всякакви усилия да покани ищцата да даде обяснения по вменените
й нарушения,но тя създавала пречки да бъде открита.Не откликнала на
покана,изпратена по електронната поща на училището,до която имала достъп
през целия период на ползвания от нея отпуск.При връчването на нотариална
покана не била открита на адреса,който била заявила пред
работодателя.Ответникът намира заповедта за достатъчно мотивирана,като
5
сочи,че ищцата била запозната с констатациите от извършената проверка,за
което свидетелствал подписът й в констативния протокол на проверяващата
комисия.Счита,че нарушенията са извършени,като извънредната епидемична
обстановка не можела да оневини ищцата и да оправдае тежестта на
нарушенията.
Безспорно е установено по делото,че ищцата Р. Т. К. е била заета като ***
на ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. по безсрочен трудов договор №РД 07-09/30.07.2010
г. /на лист 67 от делото на БРС/,сключен след проведен конкурс на основание
чл.37 ал.4 от Закона за народната просвета /отм. ДВ,бр.79/13.10.2015 г. със
Закона за предучилищното и училищното образование/ с началника на РИО-
гр.Д. като горестоящ спрямо работодателя орган,като по смисъла на чл.61
ал.2 от КТ трудовото правоотношение е възникнало с горното
училище,явяващо се работодател на ищцата.Със заповед №РД-07-
243/04.11.2020 г. на началника на ***-гр.Д. /правомощия на последния
съгласно чл.217 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното
образование,обн.ДВ,бр.79/13.10.2015 г./ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушения на трудовата
дисциплина,квалифицирани като такива по чл.187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ
/неизпълнение на възложената работа,неспазване на техническите и
технологичните правила;неизпълнение на други трудови
задължения,предвидени в закони и др.нормативни актове,в ПВТР,в КТД или
определени при възникване на трудовото правоотношение/.Описани са в
заповедта четири нарушения в подточки 1.1,1.2,1.3 и 1.4-несъответствие в
броя на учебните часове по физическо възпитание и спорт в 11 клас,като по
учебен план са 2 часа седмично,а в променените седмични разписания е 1 час
седмично;несъответствие в броя на часовете по учебна практика „сервиране“-
намалени от 3 на 2 часа и учебна практика „технология на кулинарната
продукция“-намалени от 5 на 2 учебни часа седмично;несъответствие в броя
на часовете за задължителна подготовка в 12 клас по учебен предмет
„технология на кулинарната продукция“-по учебен план 2 часа
седмично,намалени с променените седмични разписания на 1 учебен час
седмично;несъответствие в броя на часовете по учебна практика в 12 клас по
учебния предмет „технология на кулинарната продукция“-по учебен план 10
часа седмично,намалени със седмичните разписания на 3 учебни часа
седмично.Посочен е нарушителят и са очертани нарушенията откъм
6
съдържание,но не е визиран времеви период,в който са били извършени от
ищцата.В заповедта се съдържа препращане към извършената проверка в
училището по заповед №РД-06-218/03.07.2020 г. на началника на ***-Д.,което
е допустимо мотивиране на заповедта с придружаващи документи стига
последните да бъдат връчени на уволнения работник/служител.В констативен
протокол вх.№ ОМД КМД-04-10/14.07.2020 г. на назначената от началника на
***-Д. комисия /на листи 130-131 от делото на БРС/ подробно са очертани
нарушенията на ищцата-издаване на заповеди за утвърждаване на седмични
разписания с редуцирани часове,като е посочен и период от време,в който са
извършени нарушенията-16.03.2020 г.-03.04.2020 г.Връчването на
констативния протокол от проверката на ищцата К. преди уволнението или
едновременно с връчване на заповедта за уволнение щеше да осигури
достатъчно пълна мотивировка на уволнителната заповед и правото на защита
на ищцата нямаше да е нарушено.Въпреки че констативният протокол от
14.07.2020 г. съдържа подпис за „запознат с протокола“,положен от името на
Р. Т. К.,от обясненията на пълномощника на работодателя в съдебно
заседание на 31.05.2020 г. пред БРС става ясно,че протоколът не е бил връчен
на К.,а е подписан от нейно име със запетая от друг служител на
училището.Свидетелят К. К.-участник в назначената проверка-споделя,че не е
връчил на ищцата констативния протокол от 14.07.2020 г.,тъй като тя не е
била на работа от началото на проверката до издаване на заповедта за
уволнение,а връчването е осъществено на неин заместник.Липсват
доказателства К. да се е запознала със съдържанието на протокола преди или
към датата на уволнението й.Ищцата отрича последното,а работодателят,в
чиято тежест е да докаже връчването на констативния протокол на ищцата,не
е подкрепил с доказателства такъв факт.След като протоколът от 14.07.2020 г.
не е връчен на ищцата,то заповедта за уволнение остава непълна по
отношение времето на извършване на нарушенията.Дори и цитираната в
уволнителната заповед нарушена от ищцата заповед №РД 09-361/27.04.2020 г.
на министъра на образованието не може да ориентира коректно за периода на
извършване на нарушенията-при посочена дата на издаване 27.04.2020 г.
нарушенията на ищцата би следвало да са след тази дата.Оказва се обаче /в
тази насока показанията на свидетеля К. К.-участник в проверката/,че датата
на издаване на заповедта е сгрешена и се касае всъщност за заповед №РД 09-
361/27.04.2004 г. на министъра на образованието /на лист 544 от делото на
7
БРС,представена от ответното училище с молба вх.№261943/05.07.2021 г. на
лист 543 от делото на БРС/,т.е. вписаната в уволнителната заповед нарушена
от ищцата заповед на министъра с грешна дата на издаване изобщо не може
да ориентира времево за периода на извършване на нарушенията.Остава
неясно през коя от учебните години след издаване заповедта на министъра от
2004 г.,респ. след назначаване на ищцата на длъжността „***“ през 2010 г.,са
извършени нарушенията,респ. дали касаят само учебната 2019/2020 г. или и
предходни учебни години.Предвид изложеното уволнителната заповед не е
достатъчно мотивирана в нарушение на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ.
Нарушена е и разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ,като преди уволнението
работодателят не е поканил надлежно ищцата да я изслуша или да даде
писмени обяснения по вменените й дисциплинарни нарушения.В отговора на
исковата молба се сочи,че покана за даване на писмени обяснения е била
връчена на К. чрез отправяне на искане на електронната поща на ответното
училище на 10.08.2020 г. /така искане изх.№РД-31-843/10.08.2020 г. на лист
136 от делото на БРС/.Към тази дата К. не е била на работа,а е ползвала
разрешен й платен годишен отпуск /така заявление и заповед от 02.07.2020 г.
на лист 72 от делото на БРС/.Същата е ползвала платен годишен отпуск през
периода 02.07.-14.07.2020 г. и 16.07-31.08.2020 г. вкл.От 01.09.2020 г. същата
е ползвала разрешен й от здравните органи отпуск за временна
неработоспособност заради извършена през септември *** /болнични листи и
епикриза на листи 73-77 от делото на БРС/,изискваща придвижване с
помощни средства не по-малко от три месеца след операцията.Всъщност
ищцата не се е връщала на работа от 02.07.2020 г. до издаване на
уволнителната заповед на 04.11.2020 г.Дори и същата през цялото време да е
имала достъп до служебната поща на ответното училище,не може да се
приеме,че изпращането на покана лично до нея за даване на обяснения
именно на служебната електронна поща на училището е резонно и обосновава
редовно връчване на поканата.Евентуално редовно връчване би могло да е
налице,ако лично ищцата К. бе потвърдила получаване на съобщението на
10.08.2020 г.Такова потвърждаване лично от нея не се твърди и липсват
доказателства да е осъществено.Поканата не е изпратена на личен електронен
адрес на ищцата,посочен от нея писмено пред работодателя с изрично дадено
съгласие за получаване на електронни съобщения във връзка с трудовото й
правоотношение.А именно такова съгласие в писмена форма е необходимо
8
според разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредбата за вида и изискванията за
създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на
работника или служителя,приета с ПМС №71/10.05.2018
г.,обн.ДВ,бр.40/15.05.2018 г.С оглед изложеното редовно връчване на
поканата за даване на писмени обяснения на 10.08.2020 г. по електронен път
не е доказано,нито е осъществено по установения по-горе ред.
Не е налице надлежно връчване на искането за даване на писмени
обяснения и чрез нотариална покана до ищцата рег.№6257/09.09.2020 г. /на
листи 137 и сл. от делото на БРС/.Според приложените към нотариалната
покана разписки за връчване връчител при нотариуса е посетил адреса на
ищцата на три дати-10.09.2020 г.,20.09.2020 г. и 01.10.2020 г.След като и
трите пъти адресатът не е намерен на адреса,е залепвано уведомление на
входната врата на блока /протокол на нотариуса от 20.10.2020 г. на лист 143
от делото на БРС/.Не е имало данни за промяна на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ищцата,съвпадащи с адреса в нотариалната
покана.Доколкото за охранителните нотариални производства съгласно
чл.540 от ГПК се прилагат и общите правила на ГПК за исковото
производство,вкл. за връчването на съобщения,в случая връчването чрез
залепване на уведомление не е редовно,защото е в нарушение на разпоредбата
на чл.47 ал.1 от ГПК.Посещенията на адреса не са в рамките на един месец-
извършени са през периода 10.09.2020-01.10.2020 г. /по-малко от
месец/,поради което условията за връчване чрез залепване на уведомление не
са били налице.Следва да се има предвид,че това е периодът,в който ищцата е
претърпяла оперативна интервенция в друг град /приета е в болница в
гр.Плевен от 14.09.2020 г. до 18.09.2020 г. според епикризата на лист 25 от
делото на БРС/ и възстановяване след операцията.Имала е затруднено
придвижване с помощни средства,35 дни е била с поставена в ходилото т.нар.
К-игла.Горните факти могат да обяснят отсъствието й от дома или липсата на
реакция при позвъняване на входната врата на блока.Самият нотариус е
посочил в протокола по връчване на нотариалната покана след извършена
справка,че няма данни ищцата К. да е променила адреса,който е регистрирала
като свой настоящ и постоянен адрес и който е заявила в трудовото си
досие.В този смисъл няма данни същата умишлено да се е укривала,да е
променила нарочно адреса си,за да се приложи разпоредбата на чл.193 ал.3 от
КТ.В случая доказана вина на ищцата за това тя да не бъде изслушана или да
9
даде писмени обяснения във връзка с нарушенията преди уволнението й
няма.Липсват доказателства да са правени опити след датата 01.10.2020 г. да
се връчи на К. покана за даване на обяснения,а периодът до 04.11.2020
г.,когато е издадена заповедта за уволнение,е бил предостатъчен за
осъществяване на процедурата.
Горните процесуални нарушения в дисциплинарната процедура са
достатъчни да обосноват отмяна на уволнението само на процесуално
основание,без да е нужно разглеждане на спора по същество.Предявените
искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ са основателни и подлежат на уважаване
/последният частично/.Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в частта,с която исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от
КТ са уважени.В частта на произнасянето по обусловения иск по чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ първоинстанционното решение е
частично правилно и частично неправилно.При незаконно уволнение се
дължи от работодателя обезщетение на уволнения работник/служител за
максимален период от шест месеца след датата на уволнението на база
брутното трудово възнаграждение през последния пълен работен
месец.Последният пълен работен месец на ищцата К. не е месец юни 2020
г.,защото е отработила 19 работни дни от общо 22 през месеца /в тази насока
заключението на вещото лице В. П. по допуснатата от районния съд съдебна
експертиза /листи 608 и сл. от делото на БРС/ и фиш на лист 623 от делото на
БРС.Така следва да се приеме при липса на оспорване,че последният й пълен
работен месец е предходният месец май 2020 г. /виж фиша на лист 624 от
делото на БРС/.Не е спорно между страните,че база за определяне на
обезщетението е месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
2 188,37 лв.Установява се,че през периода от 04.01.2021 г. /датата на налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“,респ. на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата поради последното/ до 04.07.2021 г. К. е
била без работа през периода 04.01.2021 г.-27.01.2021 г. и 05.03.2021 г.-
04.07.2021 г. вкл.През периода 28.01.2021 г.-04.03.2021 г. вкл. същата е била
заета по трудово правоотношение със срок за изпитване с „***“ ООД на по-
високо платена работа-брутно възнаграждение в размер на 2 500
лв.Последното се установява от записванията в трудовата й книжка /на листи
630-634 от делото на БРС/.Следователно ищцата има право на обезщетение за
оставане без работа вследствие незаконното й уволнение за периодите,през
10
които не е била заета по трудово правоотношение с друг работодател,а
именно 04.01.2021 г.-27.01.2021 г. вкл. и 05.03.2021 г.-04.07.2021 г. вкл.При
средно дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 99,47
лв,изчислено от вещото лице В. П.,за периода 28.01.2021 г.-04.03.2021 г.
вкл.,през който К. е била заета при друг работодател по срочен договор със
срок за изпитване,следва от общо дължимата за 6 месеца сума в размер на
13 130,22 лв /6 х 2 188,37 лв/ да се приспадне сума в размер на 2 685,72 лв /за
2 раб.дни през януари 2021 г.=198,94 лв,за целия месец февруари=2 188,37
лв,за 3 раб.дни през март 2021 г.=298,41 лв/.Остава дължимо обезщетение по
чл.344 ал.1 т.3 от КТ в размер на 10 444,50 лв /13 130,22 лв-2 685,72
лв=10 444,50 лв/.Първоинстационното решение следва да бъде потвърдено в
частта на присъденото обезщетение до размер от 10 444,50 лв за периода
04.01.2021 г.-27.01.2021 г. и 05.03.2021 г.-04.07.2021 г. вкл.,респ. следва като
неправилно поради нарушение на материалния закон да бъде отменено в
частта на присъденото обезщетение за горницата от 10 444,50 лв до 13 130,22
лв и за периода 28.01.2021 г.-04.03.2021 г. вкл.,като искът по чл.344 ал.1 т.3 от
КТ в тази част следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора /уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от
КТ,частично уважаване и отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ/
първоинстанционното решение следва да бъде коригирано в частта за
разноските,които ответникът по делото ***-с.О. е осъдено да заплати по
сметка на БРС и в полза на ищцата по делото Р. К..Дължимата от училището
държавна такса за водене на делото по сметка на БРС следва да бъде
редуцирана до размер от 517,78 лв /по 50 лв за всеки от исковете по чл.344
ал.1 т.1 и 2 от КТ и 417,78 лв по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ/.Присъдената
сума от 643 лв възнаграждение за вещо лице следва да се редуцира до размер
от 599,15 лв при съобразяване допълнителното отхвърляне на иска по чл.344
ал.1 т.3 от КТ.Ищцата по делото Р. К. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на училището допълнително сума в размер на 86,93 лв адвокатско
възнаграждение съразмерно на допълнително отхвърлената част от иска по
чл.344 ал.1 т.3 от КТ.Дължимите от училището в полза на К. съдебно-
деловодни разноски-адвокатско възнаграждение,присъдени от районния съд в
размер на 1 275 лв /1 000 лв по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и 275 лв
по иска по т.3 на разпоредбата/ съразмерно на уважените от него искове при
липса на оспорване от ищцата по реда на чл.248 от ГПК,следва да бъдат
11
редуцирани до размер от 1 218,75 лв предвид допълнително отхвърлената от
ДОС част от иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ /според договора за правна защита
на лист 640 от делото на БРС ищцата е заплатила 1000 лв по исковете по
чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и 300 лв по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ/.
Двете страни са претендирали разноски за въззивната инстанция.В полза
на ищцата и въззиваема К. следва да се присъдят с оглед изхода от спора
съразмерно на уважената част от исковете разноски в размер на 1 499,54 лв
адвокатско възнаграждение /при общо платени в размер на 1 700 лв-720 лв по
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и 980 лв по иска по чл.344 ал.1 т.3 от
КТ/.Наведено е възражение от насрещната страна за прекомерност на горното
адвокатско възнаграждение.Според разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на
предишната работа минималното възнаграждение е в размер на минималната
работна заплата към датата на подписване на договора за правна защита-в
случая 710 лв.По иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ при защитаван във въззивната
инстанция материален интерес в размер на 13 130,22 лв минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 923,91 лв /според редакцията на чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. към датата на договора за правна защита
и съдействие/.Общо за въззивната инстанция минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 1 633,91 лв.Платеното в размер на 1 700 лв не
надвишава значително минималното,а и предвид значителната правна и
фактическа сложност на делото не следва да бъде намалявано,поради което
именно сумата от 1 700 лв служи като база за изчисляване на дължимите в
полза на въззиваемата разноски за настоящата инстанция.
Въззивникът и ответник по делото ***-с.О. има право на разноски за
настоящата инстанция съразмерно на допълнително отхвърлената част от
иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ /респ. съразмерно на уважената част от жалбата
му/,а именно в размер на 68,18 лв адвокатско възнаграждение и 53,71 лв
държавна такса по обжалването..
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260088/30.12.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на
Балчишкия районен съд в частта,с която уволнението на Р. Т. К. с ЕГН
12
********** от гр.Д.,*** е признато за незаконно,като е отменена заповед
№РД-07-243/04.11.2020 г. на началника на ***-Д.;Р. Т. К. е възстановена на
заеманата от нея длъжност „***“ в ***-с.О.,общ.Б.;***-с.О. е осъдено да
заплати на Р. Т. К. с ЕГН ********** сума в размер на 10 444,50
лв,представляваща обезщетение при незаконно уволнение за периода
04.01.2021 г.-27.01.2021 г. и 05.03.2021 г.-04.07.2021 г. вкл.
ОТМЕНЯ решение №260088/30.12.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на
Балчишкия районен съд в частта,с която ***-с.О. е осъдено да заплати на Р. Т.
К. с ЕГН ********** сума в размер на горницата от 10 444,50 лв до 13 130,22
лв,представляваща обезщетение при незаконно уволнение за периода
28.01.2021 г.-04.03.2021 г. вкл.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от
КТ,предявен от Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу ***-
с.О.,общ.Б.,обл.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за оставането й без работа в рамките на максималния
шестмесечен срок от датата на уволнението й в частта за горницата от
10 444,50 лв до 13 130,22 лв и за периода 28.01.2021 г.-04.03.2021 г. вкл.
ОТМЕНЯ решение №260088/30.12.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на
Балчишкия районен съд в частта,с която ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б.
сума в размер на 625,21 лв-държавна такса за уважените обективно съединени
искове и сума в размер на 643 лв-възнаграждение на вещото лице,както и да
заплати на Р. Т. К. сума в размер на 1 275 лв съдебно-деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. да заплати по сметка на Балчишкия
районен съд държавна такса за уважените искове в размер на 517,78 лв и
разноски за вещо лице в размер на 599,15 лв съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. да заплати на Р. Т. К. с ЕГН **********
от гр.Д.,*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 218,75 лв съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на ***-
с.О.,общ.Б.,обл.Д. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 86,93 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на допълнително
13
отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
ОСЪЖДА ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. да заплати на Р. Т. К. с ЕГН **********
от гр.Д.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 499,54 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на ***-
с.О.,общ.Б.,обл.Д. сторени във въззивната инстанция съдебно деловодни
разноски в размер на 68,18 лв адвокатско възнаграждение и 53,71 лв
държавна такса по обжалването.
В останалата част решението на Д.кия районен съд не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14