РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VII граждански състав,в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ Д.
при
секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 7030 по
описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, чрез юрк. Димитър Дяков, с която са предявени
установителни искове срещу Ж.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й
на клиент на ищцовото дружество, с кл. № **********, във връзка с продажба на
ел. енергия за обект на потребление, с абонатен № **********, в гр. Русе, ***.
Предявени са
установителниискове с правно основание чл.422 от ГПКза главница от 285.74 лв.и
за мораторна лихва за забава в размер на 4.30 лв.
В исковата
молба и уточняваща молба към нея /л.86/ се твърди, че по сключен договор за
продажба на електрическа енергия и общи условия към него, приети на осн. чл.
98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР-към момента),в полза на ищеца е възникнало
твърдяното вземанеот 285.74 лв., представляващо цена за консумирана от
ответницатаелектрическа енергия и такса възстановяване по фактура № **********
изд. на 20.03.2018 г. на стойност 114.08 лева, за период на консумация от
08.02.2018 г. до 07.03.2018 г., с падеж 10.04.2018 г.; по фактура № **********
изд. на 19.04.2018 г. на стойност 111.30 лева, за период на консумация от
08.03.2018 до 07.04.2018 г., с падеж 10.05.2018 г.; по фактура № **********
изд. на 21.05.2018 г. на стойност 41.36 лева, за период на консумация от
08.04.2018 г. до 07.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г. и по фактура № 33013656665
изд. на 02.05.2018 г. на стойност 19 лева за такса възстановяване.Твърди се, че
ответницата изпаднала в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, като неполучаването на фактурата не я освобождавало от задължението да
заплати дължимата сума в срок. Твърди се, че дължии лихва за забава в размер на
4.30 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 29.06.2018 г. и законната
лихва върху посочената главница до окончателното изплащане. Дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано гр.д. № 5045/2018 г. по описа на РРС и издадена
заповед за изпълнение, с която било разпоредено на Ж.Н.Д., да заплати на ищеца
сумите от285.74 лв. - главница, представляваща цена за консумирана от
ответницата електрическа енергия от 266,74 лв. и такса възстановяване от 19 лв.
по 4 бр. фактури, издадени за периода 20.03.2018 г. до 21.05.2018 г. за обект на
потребление, с абонатен № **********, в гр. Русе, ***; 4,30 лв. - мораторна
лихва за периода от 11.04.2018 г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумите от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. По заповедното производство ответника бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение наЖ. Н.Д., че дължи на дружеството сумата
от 285,74 лв. – представляваща главница за незаплатена ел.енергия от 266,74 лв.
и такса възстановяване от 19 лв. по 4 бр. фактури, издадени за периода
20.03.2018 г. до 21.05.2018 г. за обект на потребление, с абонатен №
**********, в гр. Русе, ***, както и сумата 4,30 лв. - мораторна лихва за
периода от падежа на всяка фактура до 29.06.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на задължението.
Ответницата Ж.Н.Д.,
чрез назначения си особен представител адв. К.Ф., счита предявения иск за
неоснователен. Оспорва наличието на договорни взаимоотношения между страните,
не оспорва исковете по размер.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2018 по гр. д. № 5045/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено наЖ. Н.Д., да заплати на ищеца сумите от 285.74
лв. - главница, представляваща цена за консумирана от ответницата електрическа
енергия от 266,74 лв. и такса възстановяване от 19 лв. по 4 бр. фактури,
издадени за периода 20.03.2018 г. до 21.05.2018 г. за обект на потребление, с
абонатен № **********, в гр. Русе, ***; 4,30 лв. - мораторна лихва за периода
от 11.04.2018 г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от
17.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите от
25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
От приетите
по делото писмени доказателства: извлечение от сметка към
29.06.2018 г. по партида на ответника, за размера на задължението, към датата
на подаване на заявлението за заповед за изпълнение и за размера на
претендираната лихва към същата дата; фактури:фактура
№ ********** изд. на 20.03.2018 г. на стойност 114.08 лв., за период на
консумация от 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г., с падеж 10.04.2018 г.; по фактура
№ ********** изд. на 19.04.2018 г. на стойност 111.30 лв., за период на
консумация от 08.03.2018 до 07.04.2018 г., с падеж 10.05.2018 г.; по фактура №
********** изд. на 21.05.2018г. на стойност 41.36лв.,за период на консумация от
08.04.2018 г. до 07.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г. и по фактура № 33013656665
изд. на 02.05.2018 г. на стойност 19 лв. за такса възстановяване;
Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за
процесния период; Справка по партида на ответника със списък на платените и
неплатени фактури; Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД; Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД; Решение № ОУ-061 от 07.11.2007
г. на ДКЕВР, копия от Публикации на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, се установява, че Ж.Н. Д.е била потребител на доставяна от ищеца
електрическа енергия с адрес, находящ се в гр. Русе, гр.
Русе, ***, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна
партида с аб. № **********. Били издадени фактури за периода 20.03.2018 г. до
21.05.2018 г. на обща стойност 285.74 лв., представляващо цена за консумирана
от ответницата електрическа енергия и такса възстановяванеи за лихва за забава
в размер на 4.30 лв., които Ж.Н. Д.не
заплатила в срок.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по който ищеца „Енерго-Про
Продажби” АД цели да установи, че Ж.Н. Д.му дължи парични суми за доставена ел.
енергия по фактури за периода от 20.03.2018 г. до 21.05.2018 г., въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а длъжникът, бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани
по същество, същите се явяват основателни.
Ж.Н.Д. е
била страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия
при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо нея, съгласно разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия са произвели обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори,
че Ж.Н.Д. е ползвател на недвижим имот,
находящ се в гр. Русе, ***,с аб. № **********, и
която съгласно представените по делото писмени доказателства е имала сключен
договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от нея
имот през периода от 20.03.2018 г. до 21.05.2018 г. От
представените Общи условия за продажба на ел. енергия– чл.17, т.2 се
установява, че потребителите, следва да заплащат използваната в имота ел.
енергия. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на
купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите условия. Видно от представените
фактури, се установява по категоричен начин, че
ищецът доставил ел. енергия в имот с аб. №**********,
ползван отЖ. Н.Д., за периодаот 20.03.2018 г. до 21.05.2018 г., на обща стойност 285,74 лв.
– представляваща главница за незаплатена ел.енергия от 266,74 лв. и такса
възстановяване от 19 лв., която не му е заплатила тези суми.
По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове за установяване на дължимостта на начислените от ищеца суми
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. От представените Общи условия, които се прилагат към
сключения договор, по който страна е ответницата – чл.38 указва, че потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния
случай Ж.Н.Д. не е заплатила претендираните
суми в срок, поради което е изпаднала в забава, за коетодължимораторна лихва в размер на 4.30 лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 29.06.2018 г. и законната лихва върху посочената главница до
окончателното изплащане.
Разноските в заповедното
производство следва да се признаят на ищеца в размер на 75 лв.
Съгласно правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото 475 лв. /заплатена държавна такса – 75
лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. чл.25 от ЗПП в размер на 100 лв., и 300 лв.- за назначения особен
представител на ответника /направени от ищеца са в тежест наЖ. Н.Д..
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, че Ж.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на клиент на
ищцовото дружество, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, с абонатен № **********, в гр. Русе, *** дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Владислав Варненчик,
бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г, представлявано от Пл. Стефанов,
Я. Д., Г. Коршия,следните суми:
-
сумата266,74
лв. представляваща цена за консумирана от ответницата електрическа енергия
по фактура № ********** изд. на 20.03.2018 г. на стойност 114.08 лева, за период на консумация от 08.02.2018 г. до 07.03.2018
г., с падеж 10.04.2018 г.; по фактура № ********** изд. на 19.04.2018 г. на
стойност 111.30 лева, за период на
консумация от 08.03.2018 до 07.04.2018 г., с падеж 10.05.2018 г.; по фактура №
********** изд. на 21.05.2018 г. на стойност 41.36 лева,за период на консумация от 08.04.2018 г. до 07.05.2018
г. с падеж 11.06.2018 г.;
-
сумата 19 лева за такса възстановяванепо фактура № 33013656665 изд. на
02.05.2018 г.;
-
сумата 4,30 лв. - мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до
29.06.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018г. – датата на подаване на
заявлението за издаванезаповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2018 по гр.д.№ 5045/2018 г. по описа на РРСдо окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДАЖ. Н.Д., ЕГН **********да заплати
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. разноски,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 5045/2018 г. по описа на РРС, както и сумата от 475 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/