Р Е Ш Е Н И Е
№ 238/19.4.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти троен състав, в открито съдебно
заседание на 22 март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Радослава Манова и с участието на прокурора
Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Пелова административно дело № 91
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД -
гр. София, представлявано от Н.М.П. – управител, срещу Тарифа за таксите за
издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище
на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община
Септември за ползване и управление за срок от 25 години /Тарифата/, приета с
Решение № 724 на Общински съвет гр. Септември, взето с Протокол № 36 на редовно
заседание, проведено на 30.12.2021 г.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е
издаден в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в разрез с целта на закона. Излагат се аргументи за наличието на
предпоставките за прогласяване нищожността на Тарифата.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. Г. и адв. Б., които
поддържат жалбата, молят съда да отмени, съответно прогласи нищожността на
обжалвания административен акт. Правят искане за присъждане на разноски.
Ответникът - Общински
съвет – Септември, чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна, навежда доводи за законосъобразността на Тарифата. Претендира присъждане на разноски.
Представителя на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик
намира жалбата за основателна.
Административен
съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Тарифа за таксите за издаване на
разрешително за водовземане и таксите за водовземане от находище на минерална
вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за
ползване и управление за срок от 25 години, приета с Решение № 724 на Общински съвет гр.Септември, взето с
Протокол №12 на заседание, проведено на 30.12.2021 г. (Тарифата) по
своята същност е с подзаконов характер по смисъла на чл. 75 от АПК, тъй
като съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето.
За
оспорването на Тарифата, е съобщено по реда на чл. 188, във
връзка с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в
Държавен вестник брой 10 от 04.02.2022
г.
Производството
по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт,
е инициирано от кмета на Община Септември, с приложени мотиви, проект
на Тарифа, разчет и
обосновка на определените тарифи за такса водовземане от находище на минерална
вода „Варвара“ на територията на Община Септември. Обявление
по реда на чл. 26, ал.2 от Закона за нормативните актове било публикувано на
сайта на Община Септември – на 26.11.2021 г.
На 20.07.2020 г. било подадено възражение от Н.П. – управител на „Варварски
минерални бани“ ЕООД, за което била изготвена справка по чл.26, ал.5 от ЗНА.
С Решение № 724 от 30.12.2021 г., взето с протокол
№ 36 ответника постановил оспорения административен акт,
чрез който приел Тарифа за
таксите за издаване на разрешително за водовземане и таксите за водовземане от находище
на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от държавата на Община
Септември за ползване и управление за срок от 25 години, като на проведеното заседание присъствали 19 от 21 общински съветници и същата
била приета с мнозинство от 12 гласували „за“ и 6 „въздържали се“.
За изясняване на обстоятелствата от значение за делото, в хода на съдебното
дирене са изслушани и приети заключенията на съдебно-счетоводна експертиза и комплексна
експертизи.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, планираните разходи, които са
предвидени от Община Септември да бъдат възстановени от събираните такси по
Тарифата, са в размер на 194 383,89 лева годишно. Посочено е, че
възнаграждения са изплащани на служители по трудови договори за дейност „пазач невъоръжена
охрана“, с място на работа „сондаж минерална вода с. Варвара“; на главен
експерт „Екология“ и главен специалист „Инфраструктура и транспорт“.
Възнаграждения били изплащани и по граждански договори, сключени между Община
Септември и физически лица, на които е възложено да охраняват съоръженията, разположени
в района на Варварски минерални бани. Предвидените разходи за възнаграждения на
работниците са за дейност, свързана с предмета на Тарифата. Били разкрити
партиди за снабдяване с ел. енергия на находище за минерална вода, както и
издадени фактури за консумирана ел. енергия от Община Септември за водна помпа,
с място на потребление „Варварски бани“. Според вещото лице, общо платените
средства от Община Септември, за изграждане на огради и съоръжения на санитарно
- охранителната зона през 2021 г., са в размер на 100 710,79 лева, в това
число: „Направа на проучвателен сондаж УПИ XI, кв. 9 на Варварски минерални бани, Община Септември, ведно с
хидрогеоложко проучване“ – 59 693,16 лева.; метална филтрова водоприемна
колона – 32 996,16 лева; Огради и еднокрилни врати – 8021,47 лева. По
данни от Община Септември, съгласно представените документи, общия размер на
извършените разходи за поддържане на СОЗ е в размер на 10 760,39 лева.
Експертизата посочва, че прогнозни приходи от приемането на Тарифата до 2036
г., докогато е предоставено за управление находището на Община Септември, не
могат да бъдат изчислени, тъй като издадените разрешителни са с различен срок
на действие, някои от тях могат да бъдат прекратени, или да се издадат
разрешителни за водовземане на обекти, които не заплащат такси по Тарифата,
като детски градини, читалища, училища и други. Посочено е, че Община Септември
е отчела разходи за дейност 605 „Минерални води и бани“ за периода 01.01.2021
г. - 31.12.2021 г. общо в размер на 205 021 лева. За 2019 г. и 2020 г. в
отчетите за изпълнение на бюджета, разходите за дейност, свързана с находището
на минералната вода не могат да бъдат индивидуализирани, поради липса на
отделен код за дейността. Очакваните приходи от такси за водовземане по
действащите към момента на изготвяне на ценовата обосновка възмездни
разрешителни за водовземане, изчислени на годишна база, могат да възстановят
93,56 % от реално отчетените от Община Септември разходи за 2021 г. за дейност
„Минерални води и бани“. При отчитане на технически възможния дебит на
водовземните съоръжения и разрешения среднодневен дебит от находище на
минерална вода „Варвара“ към 31.12.2021 г. е в размер на 3,323 л/сек. В приходната
част от ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифа на ОбС Септември
за определяне на таксите за водовземане от находище на минерална вода,
безвъзмездно предоставено за управление и ползване от Община Септември за срок
от 25 години, не са взети предвид свободните количества, но е предвидено за
част от свободните количества към 31.12.2021 г. да бъдат издадени разрешителни,
за които да не се заплаща такса за водовземане.
Съгласно заключението на комплексната експертиза, през 2022г. от Община
Септември, са изплащани възнаграждения на служители по трудови договори за
охрана на „сондаж минерална вода с.Варвара“ и на наето лице по граждански
договор за ремонтни дейности – направа на заварки на тръби
ППР по преоборудване на съществуващи сондажи в местността „Варварски минерални
бани“. Разходите за изплатените възнаграждения са за дейности, свързани с предмета на Тарифата. В експертизата се посочва,
че са разкрити партиди за снабдяване с ел. енергия на находище за минерална
вода, както и издадени фактури за консумирана ел. енергия от Община Септември.
Според вещите лица, за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. реализираните
разходи от Община Септември за изграждане на огради и съоръжения на санитарно
охранителната зона са общо в размер на 7 139,37лв. Отчетените разходи от Община Септември за поддържане на санитарно-охранителните
зони, за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., са общо в размер на 1 307,60
лева. и включват закупени материали. Посочено е, че към 31.12.2022г. направените от община Септември разходи за находище на
минерална вода, изключителна държавна собственост - №15 от Приложение №2 на
Закона за водите „Варвара“ с. Варвара, общ. Септември, област Пазарджик,
включително водовземните съоръжения – сондаж №3, сондаж №4, сондаж №5 и сондаж
№6, каптиран естествен извор №1 „Варвара“ и каптиран естествен извор №2“Ветрен
дол“ са както следва:
- За 2021г. общо разходи в
размер на 205 021 лв.
- За 2022г. общо разходи в
размер на 209 378 лв.
Очакваните приходи от такси за водовземане по действащите към момента на
изготвяне на ценовата обосновка възмездни разрешителни за водовземане,
изчислени на годишна база, биха могли да възстановят 93,56% от реално
отчетените от Община Септември разходи за 2021г. и 91,61% от реално отчетените разходи за
2022г. за дейност „Минерални води и бани“. Според експертите, при определяне на
таксата за водовземане, чрез Тарифата, е
съобразено изискването на §133 от ПЗР на Закон за водите, ал.10, т.1, б.“а“,
като е приложен принципът за възстановяване на разходите.
За периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., Община Септември е изплащала
заплати на служители, назначени по трудов договор на длъжност „Пазач
невъоръжена охрана Дейност „605 – Минерални води и бани“ с място на работа
„сондаж минерална вода с.Варвара“. Изплатените заплати, отчетени през 2022г.,
са за дължими трудови възнаграждения, в периода от декември 2021г. до ноември
2022г.
Експертизата посочва, че предвид констатациите в доклад
с № ДИД4-ПЗ-26 от 01.11.2021г. по описа на АДФИ, не става ясно кои данни следва
да бъдат съобразени и съпоставени, като се има предвид, че в него са описани такси,
дължими за 2019г. и 2020г., внесени съответно през 2020г. и 2021г. и изчислени
по различен подход, по отношение определяне размера на таксата за водовземане
от приетия с Тарифата.
Постъпленията от дължими такси на водоползватели на минерална вода в Община
Септември, обективирани в доклад с №ДИД4-ПЗ-26 от 01.11.2021г. по описа на АДФИ,
са:
- Постъпленията от такси за
водовземане през 2020г., дължими за 2019г., в размер на 17 279,99 лв.;
- Постъпленията от такси за
водовземане към 30.06.2021г., дължими за 2020г., в размер на 55 134,44 лв.
Прогнозните приходи от приемането на Тарифата до 2036г., до когато е
предоставено за управление находището на община Септември, като се съобрази
срока на продължителност на разрешителните, така както същите са издадени, са в
размер на 1 156 862,86 лв.
Свободното количество минерална вода от 1,123 литра в сек. представлява 35
414,928 м3/год. При средна цена 0,60
лв./м3, биха могли да се реализират допълнителни приходи от 21 248,96 лв.
годишно. Експертизата не може да даде заключение дали това са очаквани
допълнителни годишни приходи, като се има предвид, че през 2022г. има издадени
нови разрешителни само са безвъзмездно ползване.
С
оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения общ административен акт.
Същата е подадена в установения от чл. 186, ал.1 от АПК преклузивен
срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК,
право да оспорват подзаконов нормативен акт има гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси,
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за който той поражда
задължения. Съгласно § 133 от ПЗР на ЗВ, министърът
на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и
ползване на съответните общини за срок 25 години от влизане в сила на този закон минералните
води от находищата или от обособен участък от находище по Приложение № 2 към
чл. 14, т. 2 за находищата на минерална вода, предоставени за управление и
ползване на общините. Таксите за водовземане се определят с тарифа, приета от
общинския съвет и се превеждат по сметка на съответната община. Кметът на
общината изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на
находището на минерална вода за управление и ползване на общината в частта,
определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане.
С
възлагането на управлението и ползването на минералните води от находище „Варвара“,
община Септември получава правото да определя и събира
таксите за водовземане, които се дължат от титулярите на разрешителните за
водовземане. Прехвърлянето на правото на управление и ползване на минералните
води от Държавата на Общината не прекратява действието на разрешителните за
водовземане, издадени преди това. Те подлежат на служебна промяна що се отнася
до размера на дължимите такси за водовземане и техния получател. Жалб. „Варварски минерални бани“ ЕООД, като
титуляр на разрешителните за водовземане от находище Варвара има произтичащо от
ЗВ задължение да заплаща такси в полза на Община Септември, определени въз
основа на приетата от ОбС – Септември Тарифа.
Спазени са изискванията на ЗНА за издаването на оспорения законов поднормативен
акт, доколкото проектa на Tарифата произхожда от лице, което има инициатива да я предложи, публикувана
е на интернет - страницата на Община Септември, за срок от 30 дни, установено е, че са налични
възражения по нея от трети лица, които са обсъдени преди приемане на Тарифата
на заседанието на Общински съвет Септември.
Безспорно е, че Законът за водите е възложил в компетентност на Министъра на
околната среда и водите възможност за предоставяне
безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години
от влизане в сила на този закон минералните
води от находищата или от обособен участък от находище по Приложение № 2 към
чл. 14, т. 2 за находищата на минерална вода, предоставени за управление и
ползване на общините. Такова предоставяне по отношение на находище „Варвара“, е
направено и същото е предоставено за законоустановения срок на Община Септември
с Решение № 74 от 29.05.2018 г. на Министъра на околната среда и водите. Таксите за водовземане се определят с
тарифа, приета от общинския съвет и се превеждат по сметка на съответната
община, поради което и процесната Тарифа е приета във връзка
със законова делегация на Закона за водите.
Спорно по делото е дали е спазено изискването Тарифата да е съобразена с § 133, ал. 10, т. 1, б. „а“ и б.“б“ от Закона за водите,
където са
предвидени принципите за възстановяване
на разходите. Според настоящия съдебен състав оспорения акт не е
съобразен с тези изисквания, съответно е
приет в противоречие с материалния
закон.
В ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифата, е приложена
таблица, по която са изчислени приходи от събиране на такса за водовземане от
находището, но в същата не е намерило отражение като знак + таксите, които се
предвижда да бъдат събирани, съгласно чл. 2 от Тарифата, а именно: за издаване
на разрешително за водовземане; за изменение и/или допълнение на разрешително
за водовземане; за продължаване срока на разрешително; за разглеждане на
документи. Тези такси са предвидени в бюджета на Община Септември и следва да
намерят своето отражение в приходната
част на Тарифата. В ценовата обосновка на Тарифата, са предвидени разходи на
годишна база за изграждане на огради и съоръжения и поддържане на територията
на СЗО в размер на 11 837,12 лева годишно. Установява се, че от приетото
заключение на комплексната експертиза, че за 2022 г. тези разходи възлизат на
7139,37 лева + 1307,60 лева или общо 8446,97 лева, т.е. в ценовата обосновка е
предвиден по-висок разход с 3390,15 лева. На следващо място, в ценовата
обосновка, е предвиден почти два пъти по-висок разход на годишна база за
заплати и осигуровки, или с 52 004,30 лева повече от реалните разходи. От
заключението на комплексната експертиза, е видно, че за 2022 г. тези разходи
възлизат на 66 917 лева, докато в ценовата обосновка към приемането на
Тарифата са предвидени разходи в размер на 118 921,30 лева годишно. На
следващо място, съгласно заключението на ССчЕ, е планиран разход „заплати и
осигуровки“ в размер на 118 921,30 лева годишно, като за 2021 г. са
отчетени разходи в размер на 31 474 лева. В ценовата обосновка към
Тарифата са предвидени разходи на годишна база за експлоатация на водовземните
съоръжения и допроучвания в размер на 47 793,29 лева, за които вещото лице
не е установило да са извършени.
В Тарифата не е направен анализ на
свободния ресурс от количеството разрешена за водовземане минерална вода и
евентуалните допълнителни постъпления за Община Септември по бъдещи
разрешителни. По отношение на това, видно
от заключението на ССчЕ при отчитане на
технически възможния дебит на водовземните съоръжения и разрешения среднодневен
дебит по издадени разрешителни за водовземане в сила към 31.12.2021г.,
свободният дебит от находище на минерална вода „Варвара“ към 31.12.2021г. е в
размер на 3,323 л/сек. В приходната част от ценовата обосновка към проекта за
приемане на Тарифата не са взети предвид свободните количества, които при
средногодишна цена от 0,60 лв./куб. м. водят до допълнителни приходи за
общината. В заключението на комплексната експертиза е посочено, че свободното
количество минерална вода от 1,123 литра в сек. представлява 35 414,928 м3/год. При средна цена 0,60 лв./м3, биха
могли да се реализират допълнителни приходи от 21 248,96 лв. годишно. Тук е
мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключенията на
назначените и приети по делото експертизи, като обосновани и
компетентни. По делото
липсват данни, от които да може да се направи дори и хипотетичен извод, за
заинтересованост на вещите лица от изхода
на настоящото производство. Вещите лица са предупредени от съда за наказателната
отговорност, която носят по смисъла
на чл. 291 от НК. Регистрираните в
списъка на вещите лица експерти са специалисти
в областта на счетоводството, финансите и техниката, въз
основа на което упражняват професията вещо лице – експерт,
висококвалифицирани, известни в
системата като обективни и безпристрастни
професионалисти. Видно от обстоятелствената част на
коментираните експертизи, вещите лица са се запознали с
приложените по делото материали и след обсъждане на всички релевантни за делото
въпроси са отговорили
професионално и компетентно на поставените въпроси. Поради тези съображения
съдът кредитира изцяло приложените по делото експертни заключения, като
обосновани,
аргументирани, изготвени от професионалисти в
съответната област, поради което и не намира основание да не формира вътрешното
си убеждение и върху тези заключения.
Липсата на прогнозна разходна част в Тарифата предполага невъзможност да се
установи дали прогнозираните приходи биха спомогнали в значителна степен за
възстановяване на разходите по поддръжка на находището и какъв процент от тези
разходи се явяват приходите, което обстоятелство настоящия съдебен състав
отчита като нарушение на принципа за възстановяване на разходите заложен § 133, ал. 10, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Закона за водите. По делото не са налице доказателствени източници, от които да е видно причината тези разходи да не бъдат съобразени
при приемане на Тарифата, както и защо не са съобразени и многократно
по-големите приходи, които биха се реализирали. Неясно е и как е определена
стойността на таксата за издаване на разрешително за водовземане и по какъв
начин тази такса се съобразява с разходната част, доколкото такава в Тарифата напълно
липсва.
Настоящия състав на съда намира за нужно да отбележи, че е недопустимо едва
в хода на проведеното съдебно производство по обжалване на общ административен
акт, да се ангажират доказателства за направени разходи и се аргументира
съобразяването на тези разходи при приемането на Тарифата. Това е така, тъй
като при провеждане на общественото обсъждане, на обществеността следва да бъде
предоставена информация и за предвижданите разходи, във връзка с приемането на
съответния нормативен акт, а от доказателствата по делото се установява, че при
обявяването на проекта за Тарифата, мотивите за приемането и, както и разчета,
такива разходи не фигурират. Всичко това от своя страна мотивира
извода, че Тарифата не е съобразена с разпоредбите на материалния закон, въз
основа на който е приета.
В
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че
такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това,
нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен.
Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата
нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на
волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело
до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон,
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма
и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено
пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки
за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми
– нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде
обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте
изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния
административен акт е в тежестта на порока от който е засегнат и последиците от
засягането. При унищожаемият административен акт нарушението което го опорочава
е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия
административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до
отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато
при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия
административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на
нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение
до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не
подлежи на изпълнение.
Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на
административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на
останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо
установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че
административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на
останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има
както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока
материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния
закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма.
Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за
издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата
норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване
на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона.
Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни
действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос;
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт,
а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на
административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма
така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай действителността на
административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порака, от
който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на
адресата на акта.
В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че
липсата на компетентност на административния орган и неспазването на
установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт,
докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността
му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия
ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха
могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. №
3988/2008 г., IIотд.). Подобни обстоятелства в настоящото производство не се
разкриха.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорения общ административен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона, поради
което следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски - 1440
лева адвокатски хонорар и 1400 лева депозити за вещите лица, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Водим
от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предложение първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти троен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за
водовземане от находище на минерална вода Варвара, безвъзмездно предоставено от
Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години,
приета с Решение № 724 на Общински съвет – Септември, взето по
Протокол № 36 на редовно заседание, проведено на 30.12.2021
г.
ОСЪЖДА
Общински съвет – Септември, да заплати на „Варварски минерални бани“ ЕООД - гр. София,
направените по делото разноски в размер на 2840 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЛЕД влизането
на
решението в сила, същото да се
обяви по реда чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/