Р Е Ш Е Н И Е
№ 3375 / 19.7.2019г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 21.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8217
по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищцата Ж.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, съгласно уточнителна искова молба вх.№49471/20.07.2018г.
срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, и А.А.А. ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, положителен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК по силата на саморъчно завещание,
направено от нейния баща - Т***, на
1 / 2 идеална част от следния недвижим имот,
а именно:
АПАРТАМЕНТ № 69,
находящ се в гр.Варна, р - н Одесос, ул.„ ***“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с
площ от 91.35
кв. м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно
от Нотариален акт за собственост № ***г. на варненския нотариус.
Претендира се присъждане на
сторените от ищцовата страна в производството по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ищцата
обосновава съществуващия правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Лицето Т*** ЕГН **********, починал на 09.09.2005г., бивш жител ***, р - н Одесос, е баща на ищцата, като в момента на смъртта си, същият се е
намирал в граждански брак със С ***Т.
ЕГН **********, поч. на 18.01.201 г., бивш жител ***,
р - н Одесос, който брак, се явява втори за
него.
Двамата, като съпрузи, са придобили
собствеността върху апартамент № 69, находящ се в гр.Варна, р - н Одесос, ул.“***“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв.
м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно от
Нотариален акт за собственост № 46, т. IV, дело № 1431 от **г. на варненския нотариус.
Т***, се сочи, че е изготвил саморъчно завещание, на 17.10.1994г., обявено на 31.10.2005г. с Протокол от Съдия по вписванията, вписано в АВп. на 06.12.2005г., т. ***, с
което е завещал на съпругата си, собствената си 1 / 2 идеална част от апартамента, находящ се на адрес: гр.Варна, р - н Одесос, ул.“***“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв.
м., до деня на смъртта й, като
и предоставя правото на ползване върху
така описания имот, заедно с покъщнината и обзавеждането.
Завещателят е посочил, че след смъртта на С*** Т., неговата дъщеря от
първия му брак, и настоящ ищец, ще придобие изцяло собствеността върху
горепосочената идеална част от жилището, ведно с намиращата се в него - покъщнина, както и нейните наследници, след смъртта
й, като изрично е посочил - правото на ползване и разпореждане, както и упражняване на фактическата
власт. Това е била действителната му воля, като завещателят при
разговори с майката на ищцата относно имуществени въпроси, също неколкократно е заявявал, а именно: че Ж.Н. ще наследи
неговата 1 / 2
идеална част от апартамента
Междувременно, С*** Т., прехвърлила
своята 1 / 2 идеална част от имота, придобита в режим на СИО, с Нотариален акт за
покупко - продажба № ***г., вписан в Сл. Вп., с вх. № ***, на лицето - А.А.А.
ЕГН **********, с адрес: ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.
2 от ЗНасл., когато в завещанието е посочен краен срок, както в случая, спрямо
С*** Т., а именно: до деня на нейната смърт, същото се смята за завет за плодоползване върху съответната част от наследството /1/2
част от жилището, след което правото на собственост върху него, придобива
дъщеря му - Ж.Н., в пълен обем, както изрично е посочено в завещанието.
Въз основа на това, ищцата, е подала
данъчна декларация, в Дирекция „Местни данъци“, към Община Варна, където е
открита партида на имота, с №5305Н165324. Също така, на 15.03.2016г., ищцата е
регистрирала като настоящ адрес - адреса, на който се намира горепосоченото
жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.2, от ЗГС, при регистрацията,
лицето следва да представи посочените документи, като единия от тях е - такъв,
който установява правото на собственост върху имота, на чийто адрес, се
регистрира лицето. Т.е., Ж.Н. настоява, че не би могла да регистрира като
настоящ адрес - адреса на имота, ако не е собственик на същия, съгласно
Завещанието, както и да декларира имота, което косвено доказва правото й на
собственост върху процесния имот.
Два месеца преди депозиране на
исковата молба, ищцата научила, че наследниците на С*** Т., са подали данъчна
декларация по ЗМДТ, с която са заявили желание да се открие партида върху имота
на тяхно име, като съсобственици по наследство на С*** Т., и въз основа на
горепосоченото завещание. Настоява се от ищцата, че те не могат да се
легитимират като такива, тъй като, в завещанието, изрично е посочено, че тяхната
майка, не е станала собственик на частта на завещателя от този апартамент, а
само ползвател до деня на смъртта й. В подкрепа на това е, и обстоятелството,
че разпореждането, което тя е осъществила, е извършено само с 1/2 ид. част от жилището, след смъртта на Т***,
което косвено сочи, че тя е била собственик само на своята 1 / 2 ид. част, но не и на целия имот, т. е., завещанието не я
прави собственик и на частта на съпруга й, съответно - на целия имот.
Предвид изложеното, ищцата настоява, че се легитимира като
собственик на 1 / 2 от апартамента, посочен по - горе, а наследниците на С*** Т.
- не. Тъй като, с действията си по подаване на декларация по ЗМДТ, наследниците
претендират, че са собственици на 1 / 2 ид. част от
жилището, като съответно - оспорват правото на собственост върху въпросната 1 /
2 ид. част, която Ж.Н. е придобила по силата на
завещанието, за нея възниква правния интерес, да поиска от съда, да признае за
установено, със силата на присъдено нещо, спрямо наследниците на С*** Т., че тя
е собственик на 1 / 2 идеална част от него, по силата на Завещанието, което е
направил нейния баща, а не ответниците.
Ответниците
Ж.А.А.
ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********,
в срока по чл.131 ГПК представят отговор и със същия изразяват становище, че
оспорват исковата молба .
Считат същата е изцяло
неоснователна. Претенциите на ищцата сочат, че не се установяват с посочените
от същата доказателства.
а първо място, оспорват твърдението,
че Т*** е притежавал 1/2идеална
част от процесния имот в СИО. Същият е притежавал
само 26,33(двадесет
и шест цяло и тридесет и три стотни) процента идеални части от жилището,
придобити в СИО.
Основанията за това твърдение са
следните: Съгласно чл. 21, ал.1 и
ал.3 oт
СК, придобитите по време на брака на
страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Съгласно задължителните разяснения на ПП ВС №5/72г., което и при настоящия СК запазва действието си, влагането
на лично имущество на единия съпруг в придобит по време на брака
недвижим имот - има
се предвид стойността на имот, притежаван преди брака и отчужден
по време на брака по ЗПИНМ, респ. по
ЗТСУ, u вложена в стойността на полученото в
обезщетение жилище, когато стойността
на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-висока от тази
на получения в обезщетение имот, е
налице пълна трансформация, поради
което съпругът-собственик на
отчуждения имот ще придобие индивидуалното право на собственост върху придобития по този начин нов недвижим имот, макар
това да е станало по време на брака. А
в хипотезите, когато стойността на получения в обезщетение недвижим
имот, собственост на единия съпруг
преди брака, е по висока от тази на отчуждения имот и следва да се доплати разлика и това става по време на брака, само
съответстващата на тази разлика част от
придобития нов имот се включва
в СИО на съпрузите. В този случай отстъпването
на жилището се извършва не само
с оглед стойността на отчуждения имот,
но и с оглед семейното положение на собственика му, а именно за
задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди (чл.
55в ЗПИНМ). С посоченото ПП ВС са дадени
и разяснения за меродавния момент, към който следва да се прецени
влагането на лични, извънсемейни
средства - а именно моментът на
придобиването на вещите, определен съобразно общите правила за прехвърлително действие
на съответния придобивеи способ.
Констативният нотариален акт, който
се издава на основание чл. 134, ал.4
ЗТСУ отм. не създава права, а само констатира
притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ отм. , с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение, както и Заповедта по чл. 98 от същия отменен закон, с която се определя
оценката на отчуждавания имот, начина на обезщетяване и др.
Представят Заповед № 1712/02.07.1986
год., изд. от Варненски общински народен съвет - Изпълнителен комитет, по
силата на която на осн. чл. 95 от ЗТСУ(отм.), е
отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ
се в кв. ***, ул. „***" №9, ** подрайон, пл. №
4, собственост на С***Т., за предвидено по ЗРП мероприятие -построяване на
жилищен блок. Оценката на отчуждавания имот е определена на 9 **4,96лв., съгласно посочен в заповедта протокол за оценка от
23.06.1986год. В раздел III от заповедта е посочено, че С***Т. ще бъде
обезщетена с тристайно жилище в жилищен блок на ,л. „*** " 1,3,5,7 и ул.„ ***
" 1,3,5,7.
С***Т. (с предходна фамилия М***,
видно от удостоверението за граждански брак) е придобила собствеността върху
отчуждения недвижим имот, находящ се в кв. ***, ул. „***"
№ 9, ** подрайон, пл. № 4, на основание наследяване и
съдебна делба, извършена по гр.д.№ 566/1975 год. по описа на ВРС, съгласно
Протокол от 31.03.1975 г., вписан в Службата по вписванията при ВРС на***, преди брака й с Т***.
Ищцата е представила последваща заповед, именована
Допълнителна заповед № 403/27.01.1987 год., чиято цел по закон е да определи
конкретните обекти, които се предоставят на правоимащите
и тяхната цена. Цената е определена на 21 702 лв. Вписването на Т*** като лице,
имащо право да получи жилището като обезщетение не го прави автоматично
собственик на 1/2 от него, а това би могло ла стане само ако са били изпълнени
изискванията на чл. 102 от ЗТСУ(отм.), за което не са налице данни и
доказателства.
Отстъпването на жилището се извършва
не само с оглед стойността на отчуждения имот, но и с оглед семейното положение
на собственика му, а именно за задоволяване на неговите и на семейството му
жилищни нужди. Поради тази причина се вписват имената на съпрузите и още
повече, в случаите, когато стойността на отчуждения имот е по-малка от тази на
предоставяното жилище и доплащането се реализира по време на брака.
Видно от съставения на ** год. НА за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ, Т*** и С***Т. са признати за собственици на процесния имот. Общата цена на имота, посочена в акта, е в
размер на 20 884лв., която се припокрива от припадащите се суми срещу
отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 9
884 лв. и разрешен заем от ОСК- Варна в размер на ** 000 лв. Ищцата е
представила доказателства, че съпрузите са получили заем в размер на **000 лв.,
както е посочено в НА.
Има, според ответниците
несъществено разминаване в посочените в трите акта оценки, което вероятно се
дължи на актуализиране на оценките в хода на процедурата.
С оглед изложеното, според ответниците, следва да се приеме, че за 9 884/20 884 ид.части от процесния имот е
настъпила трансформация на лично на С***Т. имущество, а за останалата е налице
СИО, т.е. за **000/20884 ид.части, по 5 500/20 884 за
двамата. Така Т*** е притежавал само 26,335% ид.части
от апартамента в СИО към момента на смъртта си. Следователно не е могъл валидно
да извърши завещателно разпореждане на 1/2 ид.част от апаратамента, а само
до размера на притежаваната от него идеална част.
За максимална коректност и зачитане
смисъла на съставения на **год. нот.акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ, а именно посоченото в него: че „общата цена на имота,
посочен в акта, е в размер на 20 884 лв., която се припокрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени средства па
получаващия обезщетението в размер на 9 884 лв.
... ", се сочи, че следва да се зачете в сумата 9 884лв. припадащата се сума за отчуждения
имот съгласно оценката, посочена в Заповед №
1712/02.07.1986 год.
-9 **4,96лв., като разликата до 9
884лв., а именно
769,04лв. вероятно са
представлявали указаните в акта „собствени средства".
Т.к.
няма данни чии са тези „собствени средства", то би могло да се предположи,
че са на двамата съпрузи. Така С*** Т. е станала собственик на 9**4,96/20
884 идеални части от
жилището, а останалата част в размер на ** 769,04/20884 идеална част е била съсобствена между съпрузите в СИО,
или Т*** е притежавал в СИО само 5 884,52/20 884ид. части от него, или
28,18 % идеални части, с
които е можел валидно да се разпорежда със завещанието. Делът на С*** Т. от
апартамента е бил 14 999,48/20884 ид.части.
На
следващо място, се сочи, че в исковата молба ищцата интерпретира завещанието с
оглед твърдението й, че е налице хипотезата на чл. 17, ал.2 от ЗНаследството. Счита се, че волята на наследодателя не
следва да се тълкува разширително и да се търси друг
смисъл в изразите. Същата посочва, че е придобила собствеността върху
съответната идеална част след смъртта на С*** Т., което е несъвместимо с
разпоредбите на ЗН. Чл.17, ал.2 от ЗН урежда хипотеза при универсално(общо)
завещание, а процесното не е такова.
След
смъртта на Т***, негови наследници са съпругата му С***Т. и дъщеря му от първия
брак - Ж.Т.Н.,
които, ако се игнорира представеното от ищцата саморъчно завещание, е
следвало да получат равни дялове от наследството на праводателя
си на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗНсл., т.е. по една втора от
притежаваните от наследодателя идеални части от жилището, а именно- по
14,09 % идеални части.
Така Ж.Т. би получила 1/7 ид.част от жилището.
Видно
от представеното от ищцата Саморъчно завещание, вписано на 06.12.2005год. в Службата по вписванията - Варна, Т*** е завещал на съпругата
си С***Т. собствената си ½ идеална
част от апартамента им на улица „***"№5 до деня на нейната смърт, като т.1
от завещанието е посочено още „ползването да се разпростре върху
цялата жилищна площ, при това пожизнено и безвъзмездно, заедно с покъщнината
и обзавеждането В точка 2 е посочено - след смъртта на съпругата, неговата 1/2 ид.част
от апартамента да бъде прехвърлена на дъщеря му Ж.Т.Н. и нейните наследници, които да имат
право на ползване, владение и разпореждане".
Предвид
съдържанието на процесното завещание, според ответниците възникват няколко правни въпроса.
Законът
за наследството изрично забранява фидеикомисарната
субституция (чл. 21, ал. 2 ). Завещателят не може да задължи
наследника да запази и предаде на трето (определено от завещателя) лице след
своята смърт изцяло или отчасти полученото от завещателя наследство. Това би
било сделка, ограничаваща правоспособността на наследника. Би било назначаване
на наследник на наследника по волята на третото лице (завещателя), а това е
недопустимо. Такова разпореждане ще бъде нищожно (вж. така Решение
308 от
1991 г., I
г. о. на ВС).
В
конкретния случай с израза „1/2 ид.част от апартамента да бъде
прехвърлена" се вменява задължение на първия заветник
или на неговите наследници да „прехвърлят" завещаната част от имота на Ж.Т.Н.
и на нейните наследници, т.е. собствеността върху завещаната част за последните
да възникне след смъртта на съпругата. Самото завещание съдържа имплицитно
задължение за заветника да запази завещаната част с
оглед бъдещото й „прехвърляне" на ищцата и на нейните наследници. С оглед
постоянната съдебна практика, такова завещателно
разпореждане противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН.
Според изнесеното в отговора, фидеикомисарната субституция трябва да се отграничава от разпореждането за завет за ползване (чл. 35 ЗН), съчетано с общо разпореждане за назначаване
на наследник. В този случай има две
разпореждания, които проявяват своето действие след смъртта на завещателя
едновременно. Доколкото обаче заветникът получава
ползването на имота, за наследника остава голата собственост. Двете права се
пораждат в един н същ момент - откриването на наследството, и няма последователност в правоприемството.
Необходимо е винаги, когато се открие, че един имот се завещава на две лице да
се изследва дали има допустимо от закона съчетаване на завет с наследяване,
респективно на два завета или недопустимо назначаване на наследник на
наследника, т.е. забранената субституция. В конкретния случай не е налице завет
за плодоползване по см. на чл. 35 от ЗН, т.к. разпорежданията в завещанието не
предполагат едновременно проявление след смъртта на завещателя, а преминаване
на собствеността от едното към другото лице последователно.
С*** Т. е декларирала целия
апартамент като нейна собственост пред Община Варна след смъртта на завещателя
Т*** въз основа на документа й за собственост и вписаното вече завещание, като
е владяла спокойно, явно и необезпокоявана от никого „завещаната" част до
смъртта си, т.е. повече от 10 години. Показателно в тази насока е и съдържанието на НА
вх. № ***на Службата по вписванията- Варна.
Бездействието на ищцата до 2016 год. сочи, че и тя е зачела волята на
завещателя, а именно: имота в периода след смъртта на баща й да се счита
собственост на съпругата му, след което да се „прехвърли" на нея. Счита
се с оглед на това, че завещанието е породило действие само по отношение на С***
Т., която е владяла имота със съзнанието, че е единствен собственик.
В контекста на вече изложеното
относно противоречието на завещателното разпореждане
с нормата на чл. 21,
ал.2 от ЗН, в условията на евентуалност,
се прави възражение за изтекла в полза на наследодателката
на ответниците С*** Т., респ. и на ответниците, прндобивна давност
повече от 10
години на владяните от нея идеални части от
недвижимия имот, които са ,,презавещани" на Ж.Т.,
респ. на притежаваните от наследодателя Т*** идеални части от недвижимия имот.
Сочи се, че в чл. 17, ал.2 от ЗН
е посочено, че „Общото завещателно разпореждане,
направено под краен срок, се смята за завет на плодоползване
върху цялото наследство или върху съответния дял...". Процесното
саморъчно завещание не е универсално (общо) по см. на чл. 16 ал.1 от ЗН.
Универсалните /общите/ завещателни разпореждания
предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част
от цялото имущество на завещателя. Когато предмет на разпореждането е конкретно
имущество/ респ. част от такова/ като недвижим имот, парични суми движими
вещи, то разпореждането е частно. Ето защо в конкретния случай чл. 17, ал.2 от ЗН не намира приложение и ищцата не може
да черпи права от него.
Сочи
се, че С*** Т. е починала на 18.01.2016
год. Ответниците са единствените й наследници, което
се установява от приложените към исковата молба удостоверения за наследници.
След смъртта на С*** Т., ищцата е подала декларация по чл. 14
от ЗМДТ до Дирекция МД при Община Варна, в която въз основа на нищожната
разпоредба в т.2 от завещанието е декларирала, че е собственик на 1/2 идеална
част от имота. Т.к. ответниците не са
притежавали специални знания в областта на наследственото право, не са се
възпротивили първоначално. През 2017 год. А.А. и Ж.Н. решили да
ликвидират „съсобствеността" чрез продажба на трето лице. Ангажирали
посредник и подготвили документи за сделка, но двама нотариуси им отказали
изповядването й, като посочили, че Ж.Т.Н. не притежава 1/2 ид.част от апартамента. След неуспешния опит за продажба,
ищцата, вероятно посъветвана от компетентно лице, е предложила да предекларират имота, като нейната част стане 1/6. Започнали
да подготвят отново документите за подаване на декларация, но Ж.Т. в един
момент спряла да вдига телефона и загубили контакт.
Въз основа на събраните документи, в
т.ч. и протоколите и заповедите по отчуждаването на собствения на С*** Т.
недвижим имот, съдържанието на завещанието и пр., ответниците
А.А. и Ж.А. са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред Дирекция МД вх. №
**********/06.02.2018 год.,
препис от която декларация е представена от ищцата с исковата молба по делото.
По повод тази декларация, в исковата молба е изложено следното твърдение: „наследниците на С*** Т. са подали данъчна
декларация по ЗМДТ.... като собственици по наследство
на С*** Т. и въз основа на горепосоченото завещание. Следва да се има предвид, че
те не могат да се
легитимират като такива, т.к. в
завещанието изрично е посочено, че тяхната майка не е станала собственик
на частта на завещателя, а само
ползвател до деня на смъртта й..".
Оспорва се от ответниците
това твърдение
по изложените по-горе съображения относно действието на завещанието и
съдържанието му.
Сочат, че действително, както твърди
ищцата, същата е декларирала жилището като настоящ адрес *** на 15.03.2016
г. , но само с цел да заплаща по-ниски данъци като за
първо жилище. За пълнота - разполагат
със справка от Дирекция МД, че до 06.02.2018 год. ищцата дори не е заплащала
данъците за имота, макар че същите са й били начислени от 2016 г. след
декларирането. Твърдят, че същата не е живяла в апратамента,
т.е. е налице невярно деклариране. Ответникът А ***А.,
който е закупил 1/2
идеална част от апартамента през 2012 год., също го е декларирал
като настоящ адрес. Представят доказателство за горното, от което е видно, че
двете удостоверения са от една и съща дата.
За разлика от ищцата, ответникът А.А. е живял в жилището от м.юни 2017г.
Сочат,
че твърдението в исковата молба, че Ж.Н. не би могла да регистрира като настоящ
адрес адреса на имота, ако не била собственик на същия съгласно завещанието,
както и да декларира имота, което косвено доказвало правото й на собственост
върху процесния имот, не може да бъде споделено.
Вярно е, че декларирането на имота и регистрацията на настоящ адрес се
извършват въз основа на документи за собственост или други, доказващи права на
ползване, респ. обитаване. Но едва ли извършващите регистрацията на адреса и
приемането на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ служители имат достатъчно правни познания,
за да преценят правата на наследниците при настоящия сложен фактически състав. Декларирането на имота
не прави лицето собственик, както и регистрацията на настоящ адрес.
Обстоятелството,
че приживе С*** Т. се е разпоредила само с ½ от собственото си жилище, като го е прехвърлила
на племенника си А.А. няма нищо общо с някакво знание
от нейна страна, че не е собственик на завещаната й част, а е направено от
съображения да уравни дяловете на племенниците й(ответниците), за което излагат, че ще ангажират гласни
доказателства. Още повече, че същата е притежавала повече от 1/2 ид.част от апартамента. Представят удостоверение за данъчна
оценка от 15.05.2012 год., от което е видно, че С*** Т. е вписана като едноличен
собственик на целия имот. Представят още извлечение от вписани данни в Дирекция
МД при Община Варна към 04.04.2016 год., от което е видно, че като
собственици са вписани С*** Т. и А.А. с по 1/2 идеална
част от жилището (преди предекларирането от ищцата),
а С*** Тодорови и А.А.
с по ½ ид.ч. на цялото. В този ред и с оглед
твърденията на ищцата относно предпоставките за деклариране на имот, С*** Т. е
била вписана като собственик въз основа на декларация от
2005 год. на целия апаратамент, т.е. не следва да има спор, че С*** Т. е била
собственик на целия имот. Още повече, че при прехвърлянето на имота, нотариуса
е одобрил сделката въз основа на представените документи, описани в НА, като се
е убедил, „че са спазени особените изисквания на закона".
Твърди
се от ответниците, че те са собственици на процесния имот при следните квоти: А***А.А.
на 1/2 идеална част(
10442/20884 ид.част), придобити с покупко-продажба и на 1/4 идеална
част по наследяване от С*** Т., а Ж.А. - на 1/4 идеална част по наследяване от С***
Т., като наследената от двамата една втора идеална част(процесната
част от имота) е била собствена на наследодателката - като 4557,48/20884 ид.част е
притежавала лично, а останалата 5884,52/20884 ид.част,
която е останала в наследство от Т***, е придобила в собственост въз основа на процесното завещание и давностно
владение, както е уточнено по-горе, а в условията на евентуалност, ако
завещанието бъде обявено за нищожно от съда и относно разпореждането по т.1 от
него, е придобила като наследник на починалия си съпруг 2942,26/20884 ид.части
от апартамента, а останалите 2942,26/20884 ид.части
по давност, като е владяла тази част за себе си явно и необезпокоявана от
никого повече от 10 години.
Предявен
е насрещен иск срещу Ж.Т.Н., с който
въз основа на изложеното в писмения отговор по-горе, СЕ ИСКА да се постанови Решение, с което да
се признае за установено спрямо Ж.Т.Н., ЕГН **********,***, че А.А.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Ж.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, са съсобственици при равни квоти на процесната
1/2 идеална част от апартамент № 69
, находящ
се в гр. Варна, ул. „***" № 5, вх.5, ет.5, целият с площ от 91,35 кв.м., като се присъдят в тяхна
полза сторените в производството по насрещния иск разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
С уточнителна молба вх.№ 84195/19.12.2018г., ищците по
насрещната искова претенция, заявяват
твърденията си, че са собственици на процесния имот
при следните квоти: А***А.А. на ½ идеална част(
10442/20884 ид.част), придобити с покупко-продажба(тази иделана част не е предмет на делото) и на ¼ идеална
част по наследяване от С*** Т., а Ж.А. - на ¼ идеална част по
наследяване от С*** Т., като наследената от двамата една втора идеална част(процесната част от имота) е била собствена на наследодателката -като 4 557,48/20 884 ид.част е притежавала лично, а останалата 5
884,52/20 884 ид.част,
която е останала в наследство от Т***, е придобила в собственост въз основа на процесното завещание и давностно
владение, както е уточнено по-горе, а в условията на евентуалност, ако
завещанието бъде обявено за нищожно от съда и относно разпореждането по т.1 от
него, е придобила като наследник на починалия си съпруг 2 942,26/20 884 ид.части от апартамента,
а останалите 2 942,26/20 884 ид.части по давност, като е владяла тази част за себе си
явно и необезпокоявана от никого повече от 10 години.
Съдът на основание чл.2**, ал.1 от ГПК е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство
заявената насрещна искова претенция,
за признаване за установено спрямо Ж.Т.Н. ЕГН **********,***, че А.А.А.
ЕГН **********, адрес: ***, е собственик на
1/4 (една четвърт) идеална част (или 1/2 (една втора) идеална част от процесната 1/2идеална част) от жилище - апартамент № 69(шестдесет и девети) , находящо
се на 5(пети) етаж във жилищната сграда, във вход 5(пети), построена върху
държавна земя, със стар административен адрес: гр. Варна, ул. „*** " №
5(пет) и настоящ
административен адрес: гр. Варна, ул. „***" № 5(пет), кв.***) по плана на ***)микрорайон
на гр. Варна, състоящо се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер,
пералня и входно антре, със застроена площ на жилището 91,35 (деветдесет и едно цяло и тридесет и
пет стотни) кв.м., с принадлежащото избено помещение № 69(шестдесет и девет), със застроена
площ от 3,81 (три цяло и осемдесет и една стотни) кв.м. и 1,6293%(едно цяло шест хиляди двеста
деветдесет и три десетохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи на жилището: изток - жилища от вх.5(пети), , запад - апартамент № 70(седемдесет) , север - стълбище, паркинг, юг- зелени площи,
горе- ап. № 72(седемдесет и две), долу - ап. №
66(шестдесет и шест) и при граници на избеното помещение: изток - избен коридор, запад- избен коридор,
север - избен коридор, юг-изба № 77, горе - жилища, както и за признаване за установено спрямо
Ж.Т.Н. ЕГН **********,***, че Ж.А.А. ЕГН **********, адрес: ***, е
собственик на1/4 (една четвърт) идеална част (или 1/2(една втора)
идеална част от процесната 1/2 идеална част) от жилище - апартамент № 69(шестдесет и девети) ,
находящо се на 5(пети) етаж във жилищната
сграда, във вход 5(пети), построена върху държавна земя, със стар
административен адрес: гр. Варна, ул. „***" № 5(пет) и настоящ административен
адрес: гр. Варна, ул. „***" № 5(пет), кв.***) по плана на ***)микрорайон на гр. Варна, състоящо се
от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, със
застроена площ на жилището 91,35 (деветдесет и едно цяло и тридесет и пет стотни)
кв.м., с принадлежащото избено помещение № 69(шестдесет и девет), със застроена
площ от 3,81(три цяло и осемдесет и една стотни) кв.м. и 1,6293%(едно цяло шест
хиляди двеста деветдесет и три десетохилядни
процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи на жилището: изток - жилища от вх.5(пети), , запад - апартамент № 70(седемдесет) , север - стълбище, паркинг, юг- зелени площи,
горе- ап. № 72(седемдесет и две), долу - ап. №
66(шестдесет и шест) и при граници на
избеното помещение: изток - избен коридор, запад- избен коридор, север - избен коридор, юг-изба №
77, горе – жилища.
С писмен отговор вх.№ 14035/22.02.2019г., Ж.Т.Н. изразява становище за допустимост, но неоснователност, на предявения насрещен иск, предвид следното:
На първо място,
относно повдигнатия въпрос за квотите
в съсобствеността на процесния имот, след смъртта на завещателя, сочи, че СИО е бездялова, и същата се превръща в обикновена съсобственост,
след смъртта на някой от съпрузите. Тогава възниква въпроса, дали квотите са
равни, или не. В случая, имота е придобит, като обезщетение на личен имот на С***
Т., но, същия е предоставен на семейството, за задоволяване на техни общи жилищни нужди. Същото е видно, от Допълнителната
Заповед, № 403 от 27.01.1987 г., изд. от ИК на ВОб.НС,
т. е, придобиването на имота, с Нотариален акт, е в режим на СИО, независимо,
че е предоставен като обезщетение срещу отчужден личен имот на съпругата. По
законова презумпция, квотите на съпрузите са равни. Съгласно разпоредбата на
чл. 23, ал. 2 от СК, лично
притежание на съпруга е, това, което е придобито с лични средства, освен ако
тази част е незначителна. В случая, оценката на отчуждения имот, е в размер на 9 884лв., а
за разликата от **000 лева, до пълния размер на новопридобития имот,
е учредена законна ипотека, и е предоставен
заем от ДСК - Варна. По данни на Агенцията по вписванията, ипотеката е
заличена, на 17.08.1998г., което
предполага, че заемът е изплатен по време на брака, преди смъртта на
завещателя, но в Банка ДСК ЕАД - клон
Варна, която се явява правоприемник на ДСК - Варна, липсват данни, кога е станало това, и кой, и с какви средства, е
изплащал тази сума. При това положение, считам, че не може да се установи по
категоричен начин, че квотите на съпрузите, не са равни, както се
твърди от страна на ответниците. Във връзка с тези
твърдения, ще направя доказателствени искания.
На следващо място, що се отнася до тълкуването на
завещанието, не приема становището на ответниците, че
С*** Т. е придобила собствеността, върху съответните идеални части от процесния имот, притежавани от Т***, към деня на смъртта
му, тъй като, от простия прочит на завещанието, става ясно, че с него, той учредява вещно право на ползване, до деня на смъртта
й, а не прехвърля правото си на
собственост. Същото се потвърждава и от написаното след това, че ползването следва да се разпростре върху цялата
жилищна площ, сервизните помещения, и покъщнината. Ако волята на завещателя, е била да прехвърли правото на
собственост, то тогава тези уточнения биха били безпредметни, тъй като, е ясно,
че правото на собственост включва
упражняване на фактическа власт, както и право на ползване и разпореждане върху
съответната вещ. То има смисъл
само, когато правото на ползване се предоставя на конкретно посочено лице, а
голата собственост - на друго лице. В случая, Завещателя
изрично е посочил, че завещава
на съпругата си само ползването на неговата идеална част, до смъртта й, което не е
разширително тълкуване, както твърдят ответниците. А когато е указан срок, то, закона казва, че това е ограничено вещно право,
а не право на собственост в пълен обем. Това се потвърждава и от написаното по - нататък, че след
смъртта на С***, Ж.Т., и нейните наследници, ще получат неговата идеална част в
пълен обем, като изрично е посочил - владение, ползване и разпореждане. От
това следва, че до този момент, тя ще притежава само голата собственост върху съответния имот, а след смъртта на С*** Т., ще придобие имота, в цялост. Настоява, че тук следва да се има предвид, че Т***, се е
разпоредил с имуществото си, като е изразил волята си в саморъчно завещание,
без да е правно грамотен, и няма как да се очаква от него, че изразите, които
използва, ще са юридически издържани. Затова и трябва да се изследва
действителната му воля, а не да се схващат употребените от него - думи, в буквалния им смисъл, както правят ответниците. В този смисъл, се настоява е и трайната
съдебна практика.
Затова, ищцата
не приема, че в случая, се касае за фидеикомисарна
субституция, още повече, че ако беше така, би следвало завещателя да посочи, кой и как да извърши
въпросното прехвърляне, а такова липсва. При фидеикомисарна субституция, завещателя
изрично следва да укаже, че лицето, в чиято полза завещава правото на
собственост върху определено имущество, е задължено да го запази до смъртта си,
след което то да бъде завещано на посочено в първото завещание - лице, или да посочи, че това имущество следва да бъде
прехвърлено на друго лице, чрез конкретен способ, преди неговата смърт. В
случая, липсват такива указания. Затова счита, че завещателя е имал предвид, че
след смъртта на съпругата му, Ж.Т. ще придобие изцяло собствеността върху неговите идеални части, тъй като
учреденото право на ползване спрямо съпругата му, ще бъде погасено със смъртта
й, и не е необходимо който и да било да извършва някакви конкретни действия по
прехвърляне на собствеността, тъй като, това става автоматично, по силата на
самото завещание; т. е., след смъртта на С*** Т., и правото на ползване ще
премине върху Ж.Т., както е посочено в текста на завещанието, и тя ще стане
пълноправен собственик на съответната идеална част от имота. Счита, че в този
смисъл следва да се тълкува волята на Завещателя.
На следващо
място, се дава отговор и на посоченото от първоначалните ответници
по делото, че факта, че С*** Т. е декларирала целия имот след смъртта на
Завещателя, не може да се приеме като доказателство, че тя е придобила правото
на собственост върху целия имот. Съгласно ЗМДТ, лицето, което ползва имота, следва
да подаде декларация, като посочи правното основание за придобиването му,
квотите, ако има такива, и съсобствениците. Това, че тя е декларирала имота, без да посочи тези обстоятелства, не я
прави автоматично собственик, но, тя, като ползвател следва да заплаща изцяло данъка
за имота. Чл. **, ал. 2, и
31 от ЗМДТ определят кои са данъчно задължени лица -ползвателите,
наследниците по закон, по завещание, както и заветниците. Безспорно се настоява, че С*** Т., към момента, на
смъртта на съпруга й, в качеството й на лице, придобило ограничено вещно право
на ползване върху притежаваните от Завещателя - идеални части от имота, докато е жива, попада в кръга на тези лица.
Ищцата Ж.Т.Н., от своя страна, е
декларирала имота, след смъртта на С*** Т., а не след смъртта на баща си, не по причината, изтъкната
от ответниците, а защото, тя, също е
данъчно задължено лице, но е предполагала, че, следва да подаде данъчна
декларация, след смъртта на съпругата, тъй като от този момент, възниква
задължението й да декларира имота, след като отпадне задължението на
ползвателя.
На следващо
място, обстоятелството, дали преживялата съпруга, е имала съзнанието, че е
единствен собственик на имота, счита, че е без значение, тъй като, поначало, и
при наследяване по закон, и по завещание, сънаследниците, респективно -
съсобствениците, не могат да придобиват по давност, частите на другите сънаследници, тъй като по отношение на тях, те са само
държатели.
В този смисъл,
се моли
да се съобрази TP № 1/2012 г., от
6.08. 2012 г. на
ОСГК на ВКС на РБългария, както и TP № 4 /
17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС на РБългария, при произнасянето по същество.
Ако С*** Т., е имала намерението да придобие целия имот за себе си, то
тя, е следвало да обективира това, като заяви ясно и недвусмислено пред Ж.Т.,
че от определен момент - нататък, ще владее целия имот за себе си, с намерението да го придобие.
До настоящия момент, обаче, нито тя, нито наследниците й по
закон, и настоящи ответници, по никакъв начин не са
изявили спрямо нея, воля
в този смисъл, и не са я уведомили за това, поради което, не може да се приеме, че е започнала да тече придобивна давност, и не е налице упражняване
на фактическа власт върху целия процесен имот, от
което следва, и че не е настъпило придобивното
основание по чл. 79 от ЗС.
С оглед на това, счита, че
направеното възражение от страна на ответниците, за
изтекла в тяхна полза - придобивна давност, е
неоснователно, и не следва да се приема.
На следващо място, твърдението, че ответниците не са се възпротивили първоначално на
декларирането на имота, от страна на ищцата, тъй като нямали правни познания, е
неуместно, тъй като, ако те са се считали собственици на този имот, било по
наследство по закон, или по силата на завещанието, то, те е следвало да
предприемат предвидените в ЗМДТ - действия, или ЗНасл., след смъртта на тяхната наследодателка. Бездействието им, означава само, че не са
имали съзнанието за собственици на притежаваната от завещателя - идеална
част, за разлика от Ж.Т.Н..
Оспорва се твърдението, че страните
по делото са решили да подготвят документи за сделка на имота, но, имало
неуспешен опит за продажба, и доверителката ми решила да предекларира
имота, от 1/2, на 1/6 идеална
част, но, впоследствие се отказала, и прекъснала контакт с ответниците;
както и, че двама нотариуси, са отказали изповядване на сделката, тъй като, според тях, Ж.Т.,
не притежавала 1/2 идеална част от
имота. Дори и това да е вярно, а то не е, то не е имало пречка всеки от
съсобствениците да прехвърли това, което притежава, независимо от конкретните
квоти. Вероятно, ответниците са тези, които са
осуетили подготвяната сделка, тъй като са имали претенции за целия имот, както
са заявили в подадената от тях - данъчна декларация, и в настоящия насрещен иск.
На следващо място, не се споделя
изразеното от страна на ответниците -становище,
че Ж.Н., е регистрирала като настоящ адрес - адреса на процесния
имот, само за да заплаща по-ниски данъци. Това не отговаря на истината.
Напротив, същата, като съсобственик на имота, ведно с А.А.,
е имала желанието и намерението да живее в апартамента, но, това не се случва,
тъй като, последния също живее там, и отказва да й предостави достъп. Затова, и
тя е изпратила до него - Покана за предоставяне на достъп, който ако й
бъде отказан, ще бъде основание за заплащане на обезщетение за ползване на
нейните идеални части, която представям като писмено доказателство. Същата е
получена от ответника, но той, по никакъв начин, не е предприел каквито и да
било действия, за да осигури достъп до имота, в полза на Ж.Т. до настоящия
момент. Затова, тя не живее там. Тук
изобщо според изнесеното, не може да става дума за невярно деклариране, тъй
като, тя не живее на посочения настоящ адрес, не защото не иска, или има
намерение да въведе в заблуждение когото и да е, а защото не е допусната в имота от другия
съсобственик.
Според Ж.Н., следва да се отбележи,
на следващо място, че, никъде не е твърдяла, че декларирането на имота, както и
регистрацията по настоящ адрес, прави лицето -собственик, а само, че това са
косвени индиции, че то притежава такива права.
На следващо място, ако С*** Т., е
искала да уравни дяловете на наследниците, както се твърди в насрещния иск,
възниква въпроса защо, тя не е прехвърлила
по 1 / 2 идеална част и на двамата, при
сделката 2012
година, а е направила това, само на единия от ответниците.
Това, още веднъж според Ж.Н., сочи, че тя не го е направила, защото не е
придобила идеалните части на съпруга си, по силата на завещанието, или пък чрез
друг правен способ. Също така, ответниците, не са
нейни преки наследници, и, по закон, нямат право да получат от нея квотите,
които претендират. Във връзка с това, Ж.Н. обръща внимание, че Удостоверението
за наследници, не отразява вярно наследниците на С*** Т.. Същата няма свои
деца, а настоящите ответници, са внуци на сестра й -Еленка
Желязкова, а починалия - Атанас А., е неин син / на Еленка Желязкова /.
На следващо място, дали Ж.Н., е изплатила дължимия данък, веднага
след неговото начисляване, или в по-късен момент, е без значение относно това,
дали тя е придобила съответна част от процесния имот,
или - не,
противно на становището на ответниците в тази насока.
Видно, от представеното по делото - Удостоверение за данъчна оценка, към датата на изготвянето
му, дължимите от нея -
данъци са платени.
Според Ж.Н., че предприетия от ответниците опит да декларират целия имот, като съсобствен, при квоти 3 / 4 за А.А.,
и 1 / 4 за Ж.А., е оставен без последствия, от страна на Дирекция „ Местни
данъци и такси „, към Община Варна, не защото
служителите не са компетентни да преценят правилно, кой какви права има върху процесния имот, както се твърди в насрещния иск, а именно,
защото са достигнали до извода, че ответниците не са
доказали, че притежават такива права, върху въпросната идеална част, за разлика
от моята доверителка.
Затова, и не споделя изразеното от ответниците - становище, че на Ж.Т., неправилно е открита партида, а на
тях - не. В
крайна сметка, при спор за материално право, съдът е компетентен да се
произнесе, кой какво притежава, а не данъчната администрация. Това е посочено и
в Писмото до тях.
Колкото до това, каква идеална част
от процесния имот, е придобила ищцата от своя баща,
по наследство, се сочи, че ако се възприеме завещанието за недействително, то,
в този случай, следва да се приложат разпоредбите
на Закона за наследството -чл. 5 и чл.
9. След
уточняване на квотите, които съпрузите са придобили върху жилището, частта от
него, представляваща СИО, следва да се дели по равно между преживялата съпруга,
и дъщерята на завещателя, като негови преки наследници, и така се определя на
всеки от тях, колко се полага. Оттам-нататък, следва да се прецени, настоящите ответници, какви дялове от частта на С*** Т., имат право да
получат, тъй като не са нейни преки наследници.
Предвид изложеното, се отправя
искане да се оставите без уважение предявения насрещен иск, като неоснователен
и недоказан, като се осъдят ответниците, да заплатят,
освен разноските по първоначалната искова молба, така и тези, които са
направени, и ще бъдат направени по насрещния иск, и за които ще се представят
допълнително доказателства.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК ,
който е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното на ищеца право.
Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
всички видове претенции, но по отношение на установителните
е изрично регламентирана от законодателя.
В настоящия случай правния си интерес от иска, ищецът Ж.Т.Н.
обосновава
с подадена от ответниците по делото Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН ********** данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ/л.57-66 от делото/, в която са заявили желание да
се открие партида върху имота единствено на тяхно име, като съсобственици на
основание покупка и наследяване от С*** Т.. Същевременно ищцата настоява, че се
явява собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот, по
силата на саморъчно завещание от своя баща Т***, починал на 09.09.2005г., което завещание с дата
17.10.1994г., е обявено на 31.10.2005г. с Протокол от Съдия по
вписванията, вписано в АВп. на 06.12.2005г., т.***. Или в случая ищцата навежда
твърдения за наличието на свое защитимо право, засегнато от правен спор, и
следва да докаже фактите, от които то произтича. При изложеното, съдът приема,
че предявената установителна искова претенция от
ищецът Ж.Т.Н. е с обоснован правен
интерес от заявяването й./в този смисъл Тълкувателно решение № ** от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № **/2012
г., ОСГК/.
По делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се
от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: че Т*** ЕГН ********** е баща на ищцата Ж.Т.Н. ЕГН **********, че същият е починал на 09.09.2005 год. и че към момента на смъртта си, той се е намирал в
граждански брак със С***Т. ЕГН **********, бивш жител ***,
която е починала на 18.01.2016 год.; че
бракът между двамата е сключен на 02.07.1982 год.; че
посочените от ищцата ответници Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН ********** са наследници на С***Т. и че същата приживе е прехвърлила
чрез договор за покупко-продажба 1/2 идеална
част от жилището на А.А.А. с НА вх. № 12642/19.06.2012 год., Акт № 42,
том ХХХП, дело 6646 на Службата по вписванията-
Варна; че наследници по закон на Т*** са
преживялата го съпруга С***Т. и дъщеря му от предходен брак Ж.Т.Н..
Посочените факти се установяват и от представени по делото
писмени доказателства, както следва:
Представено удостоверение за граждански брак, издадено на
02.07.1982г. от Общински народен съвет Варна/л.130/ удостоверява че Т*** ЕГН ********** и С***М*** ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 02.07.1982г., за което е
съставен Акт за граждански брак № 1338 от посочената дата, като след брака съпругата е приела да носи
фамилно име Т..
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 67776 от
12.04.2018г. на Община Врана, р-н Одесос_л.23/, Т***
ЕГН **********, починал на
09.09.2005г. е оставил след
смъртта си следните наследници: С***Т. ЕГН **********/съпруга/ и Ж.Т.Н. ЕГН **********/дъщеря/.
От своя страна, С***Т. ЕГН **********/съпруга
на Т***/, след смъртта си на 18.01.2016г., е оставила
като свои наследници Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********/и двамата явяващи се внуци на
починалата й сестра Еленка Димитрова Желязкова ЕГН **********, поч. на 14.01.2003г., наследници по закон на сина й Атанас
Желязков А. ЕГН **********, поч. на 09.02.2003г./.
Представена по делото Заповед № 1712/02.07.1986 год./л.133/,
изд. от Варненски общински народен съвет - Изпълнителен комитет, удостоверява, че на осн.
чл.96 от ЗТСУ(отм.), е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в кв.***, ул. „***" №9, ** подрайон, пл. № 4, собственост на С***Т., за
предвидено по ЗРП мероприятие -построяване на жилищен блок. Оценката на
отчуждавания имот е определена на 9 **4,96лв.,
съгласно посочен в заповедта протокол за оценка от 23.06.1986год. В раздел III
от заповедта е посочено, че С***Т. ще бъде обезщетена с тристайно жилище в
жилищен блок на ,л. „***" 1,3,5,7 и ул.„***" 1,3,5,7.
Представен Протокол от 31.03.1975
г., вписан в Службата по вписванията при ВРС на ***/л.138/,
удостоверява, че С***Т. (с предходна фамилия М***, видно от удостоверението за
граждански брак) е придобила собствеността върху отчуждения недвижим имот, находящ се в кв. ***, ул. „***" № 9, ** подрайон, пл. № 4, на основание наследяване и съдебна
делба, извършена по гр.д.№ 566/1975 год. по описа на ВРС, т.е. преди брака й с Т***.
Представена от ищцата Допълнителна
заповед № 403/27.01.1987 год., с която на основание заповед № 1712/02.1986г. С***Т.,
бивш собственик на отчужден имот, находящ се в кв. ***,
ул. „***" № 9, ** подрайон, пл. № 4, е определено С***Т. и Т*** да придобият като
обезщетение жилище №69, на ет.5, вх.5 в жилищен блок на
ул.“Ст.Павлов“1,3,5,7,9, с площ от 91.35кв.м., състоящо се от три стаи и кухня,
при цена 21702лв. като е вписано, че цената на жилището се покрива от собствени
средства и разрешен от Окръжна спестовна каса кредит.
Представена молба с печат на
Държавна спестовна каса/л.31/ установява вписването на законна ипотека в полза
на Държавната каса за обезпечение изплащането от Т*** и С***Т. на заем в размер
на ** 000 лв. по договор с ДСК, за жилищно строителство в гр.Варна,
ул.“Ст.Павлов“№5.
Представен НА №**. съставен на **год., за собственост върху
жилище/л.14/, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, признава Т*** и С***Т. за
собственици на процесния имот, при отразена обща цена
на имота в размер на 20 884лв., като в
акта е отразено, че цената се припокрива от припадащите се суми срещу отчужден
недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 9
884лв. и разрешен заем от ОСК- Варна в размер на ** 000 лв.
Ищцата е представила доказателства,
че съпрузите са получили заем в размер на **000.00лв.,
както е посочено в НА/молба с печат на Държавна спестовна каса/л.31/.
С оглед посочването придобиването на
процесния имот от наследодателите на страните чрез
собствени средства на получаващия обезщетението/това е съпругата С***Т./,
преценявайки размера на за
отчуждения имот съгласно оценката, посочена в Заповед №
1712/02.07.1986 год.
-9 **4,96лв./които са лична собственост на С***Т./, съдът намира, че тази сума следва да се приспадне от
посочената като лични средства на двамата съпрузи сума
в размер на 9884лв., и приема, че
разликата от 769,04лв. представлява единствено собствени средства и на двамата съпрузи – на
Т*** и на С***Т., доколкото липсват доказателства тази сума да е
собственост на някакво лично основание единствено на съпругата С*** Т..
След като съпругата С***Т. е вложила извънсемейни
средства в закупуването на процесния недвижим имот
- жилище №69, на ет.5, вх.5 в жилищен блок на ул.“Ст.Павлов“, то вложените лични средства
трансформират съответната на тях част от имота в нейно лично имущество, по
смисъла на чл.21, ал.2 от СК/ Обн., ДВ, бр. 41
от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр. **
от 7.02.1992 г., попр., бр. 15
от 21.02.1992 г., изм. и доп., бр. 63
от 15.07.2003 г., доп., бр. 84
от 23.09.2003 г., изм., бр. 42
от 17.05.2005 г., бр. 30
от **.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007
г., в сила от 1.03.2008 г., отменен
бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./
При изложеното, С*** Т. е станала собственик на 9**4,96/20
884 идеални части от
жилището, а останалата част в размер на **769,04/20884 идеална част е била съсобствена между съпрузите в СИО,
или Т*** е притежавал от СИО само 5
884,52/20
884ид. части, или 28,18 % идеални части, с които е можел
валидно да се разпорежда със завещанието. Делът на С*** Т. от апартамента е бил
14999,48/20884 ид.части.
Досежно
изготвено от Т*** саморъчно завещание
на 17.10.1994г.,
обявено на 31.10.2005г. с
Протокол от Съдия по вписванията, вписано в АВп. на
06.12.2005г., т.***, съдът намира следното:
Видно от
съдържанието на посоченото завещание, Т*** е завещал на
съпругата си С***Т. собствената си 1 / 2 идеална част от
апартамента,
находящ се на адрес: гр.Варна, р - н Одесос, ул.“***“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв.
м., до деня на смъртта й, като е обективирал
волята си, след нейната смърт, С***Т. да прехвърли тази негова 1/2ид.ч. от
апартамента на дъщеря му Ж.Т.Н..
Съдът
счита, че в случая, доколкото не се касае за общо завещание, неприложима е
разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ЗНаследството и
волята на наследодателя не може да се тълкува като воля за направа на завет за плодоползване.
В
конкретния случай с израза „1/2 ид.част от апартамента да бъде
прехвърлена" се вменява задължение на С***Т. да „прехвърли"
завещаната й част от имота в полза на Ж.Т.Н.
и на нейните наследници, т.е. собствеността върху завещаната част за последните
да възникне след смъртта на съпругата. Самото завещание съдържа имплицитно
задължение за заветника да запази завещаната част с
оглед бъдещото й „прехвърляне" на ищцата и на нейните наследници. С оглед
постоянната съдебна практика, такова завещателно
разпореждане противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН. Законът за наследството изрично забранява фидеикомисарната субституция (чл. 21, ал. 2
). Завещателят не може да задължи наследника да запази и предаде на трето
(определено от завещателя) лице след своята смърт изцяло или отчасти полученото
от завещателя наследство. Това би било сделка, ограничаваща правоспособността
на наследника. Би било назначаване на наследник на наследника по волята на
третото лице (завещателя), а това е недопустимо. Такова разпореждане ще бъде
нищожно (вж. така Решение 308 от 1991 г., І г. о. на ВС).
При изложеното, съдът възприема, че
по силата на цитираното саморъчно завещание, за ищцата Ж.Т.Н. не е могло да
възникне право на наследяване на собствените на баща й Т*** ид.части
от процесния апартамент, находящ
се в гр.Варна, ул.“***“№5, ап.69, и доколкото Т*** не е могъл валидно да
извърши завещателно разпореждане на 1/2 ид.част от апартамента, а само до размера на притежаваната
от него идеална част - 5884,52/20884ид. ч., то съпругата
му С***Т. е придобила по силата на завещанието посочените идеални части в своя
лична собственост.
Видно от представен НА №**г. на
Варненски нотариус, на посочената дата С***Т. е продала на А.А.А. ЕГН ********** 1/2ид.ч. от
недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, ул.“***“, вх.5,
ет.5, представляващ апартамент № 69, с настоящ административен адрес ул.“***“№5,
кв.12, по плана на **-ти микрорайон на гр.Варна, състоящ се от три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, със застроена
площ от 91.35кв.м.
По
този начин отв.А.А.А. е
станал собственик на 1/2 идеална
част( 10442/20884 ид.част) от процесния
недвижим имот, по силата на посочената
покупко-продажба.
След
смъртта на С***Т., останалата ½ ид.част от
имота, от която 4557,48/20884 ид.част същата е
притежавала лично, а останалата 5884,52/20884 ид.част,
придобила в наследство от Т***, по силата на горецитираното
саморъчно завещание, е преминала по наследство в собственост на наследниците й
по закон - отв.А.А.А. и отв.Ж.А.А..
Т.е. ответниците по делото, са станали собственици на
процесния имот при следните квоти: А.А.А. на 1/2 идеална
част( 10442/20884 ид.част), придобити с
покупко-продажба и на 1/4 идеална
част по наследяване от С*** Т., а Ж.А. - на 1/4 идеална част по наследяване от С*** Т., като
наследената от двамата една втора идеална част(процесната
част от имота) е била собствена на наследодателката - като 4557,48/20884 ид.част е
притежавала лично, а останалата 5884,52/20884 ид.част,
която е останала в наследство от Т***, е придобила в собственост въз основа на процесното завещание.
При изложеното, насрещната
искова претенция се явява основателна и като такава подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане от ищците Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********, в тяхна полза, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
се присъдят сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 2086,14лв., представляваща сбор от
сторени по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК/л.196/,
както следва: за заплатена държавна такса за насрещна искова претенция 371.04лв.,
за заплатена такса за два броя съдебни удостоверения 10.00лв., за издаване
препис от насрещна искова молба 28.00лв., за заплащане държавна такса за
вписване на насрещна искова молба 37.10лв., за заплатен адвокатски хонорар
1640.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от
ищцата
Ж.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
и
А.А.А.
ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, положителен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик по силата на
саморъчно завещание, обявено на 31.10.2005г. с Протокол от Съдия по вписванията, вписано в АВп.
на 06.12.2005г., т.***, направено от нейния баща
Т***,
на 1 / 2 идеална част от следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 69, находящ се в гр.Варна, р -
н Одесос, ул.„***“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с
площ от 91.35 кв. м., предоставен като
обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно от Нотариален акт за
собственост № ***г. на варненския нотариус.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищците Ж.А.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
и
А.А.А.
ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***,
от една страна и ответника Ж.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, от друга страна, че ищеца А.А.А. ЕГН **********, адрес: ***, е собственик на 1/2 идеална част, придобити с покупко-продажба, обективирана в НА №**г. на Варненски
нотариус както и на 1/4 идеална част, придобита по наследяване от С***Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., които идеални части са от жилище - апартамент №69(шестдесет
и девети) , находящо се на 5(пети) етаж
във жилищната сграда, във вход 5(пети), построена върху държавна земя, със стар
административен адрес: гр. Варна, ул.„***" № 5(пет) и настоящ административен адрес: гр. Варна, ул.
„***" №5(пет), кв.***) по плана на ***)микрорайон на гр. Варна, състоящо се от три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, със застроена
площ на жилището 91,35 (деветдесет и едно цяло и
тридесет и пет стотни) кв.м., с принадлежащото избено помещение № 69(шестдесет и девет), със застроена площ от 3,81 (три цяло и осемдесет и една стотни) кв.м. и 1,6293%(едно цяло шест хиляди двеста
деветдесет и три десетохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи
на жилището: изток - жилища от вх.5(пети), , запад - апартамент № 70(седемдесет) , север - стълбище,
паркинг, юг- зелени площи, горе- ап. № 72(седемдесет и две), долу - ап. № 66(шестдесет и шест) и при граници на избеното помещение: изток - избен коридор, запад- избен коридор, север - избен коридор, юг-изба № 77, горе - жилища, както и че ищеца Ж.А.А.
ЕГН **********, адрес: ***, е
собственик по наследяване от С***Т.
ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., на 1/4 (една четвърт) идеална част от
жилище - апартамент № 69(шестдесет и девети), находящо се на 5(пети) етаж във жилищната сграда, във вход
5(пети), построена върху държавна земя, със стар административен адрес: гр.
Варна, ул. „***" № 5(пет) и
настоящ административен адрес: гр. Варна, ул. „***" № 5(пет), кв.***) по плана на ***)микрорайон на гр. Варна, състоящо се от три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, със застроена
площ на жилището 91,35 (деветдесет и едно цяло и
тридесет и пет стотни) кв.м., с принадлежащото избено помещение № 69(шестдесет и девет), със застроена площ от 3,81(три
цяло и осемдесет и една стотни) кв.м. и 1,6293%(едно цяло шест хиляди двеста
деветдесет и три десетохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса, при съседи
на жилището: изток - жилища от
вх.5(пети), , запад - апартамент № 70(седемдесет) , север - стълбище,
паркинг, юг- зелени площи, горе- ап. № 72(седемдесет и две), долу - ап. № 66(шестдесет и шест) и при
граници на избеното помещение: изток - избен коридор, запад- избен коридор, север - избен коридор, юг-изба № 77, горе – жилища.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ж.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ж.А.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
и
А.А.А.
ЕГН **********,***, и настоящ адрес:*** общ размер от 2086,14лв., представляваща сбор от сторени
по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК/л.196/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: