Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.02.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на трети
февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №468/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се
излагат твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е
заемал длъжността *, с основано месечно трудово възнаграждение от 3935 лв. Ищецът
твърди, че със * от 17.12.2015г. на управителя на дружеството - работодател,
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Изтъква се, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно тъй като
заповедта е издадена само от един от управителите на търговското дружество при
липсата на конкретно посочване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
при липса на мотиви, на подбор по чл. 329 от КТ и при неспазване на
изискванията по чл. 333, ал. 1 от КТ. Навеждат се доводи, че поради недопускане
до работното място работодателят не е връчил на ищеца предизвестие, препис от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата му книжка.
Ищецът твърди, че след уволнението е останал без работа, в резултат на което е
възникнало правото му да претендира от ответника заплащане на обезщетение в
размер на 26018,22 лв. за периода от 18.12.2015г. до 18.06.2016г. Навеждат се
твърдения, че с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и
неспазеното предизвестие от страна на работодателя,
за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
в размер на 4336,37 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на
4336,37 лв. Ищецът твърди, че ответникът незаконно е задържал трудовата му
книжка след прекратяване на правоотношението, което е довело до възникване на
правото да претендира заплащане на обезщетение в размер на 4336,37 лв. за
периода от 18.12.2015г. до 17.01.2016г. Изтъква
се, че работодателят не е изпълнил задълженията си да изплати на ищеца трудово
възнаграждение за месец ноември 2015г. в размер на 4336,37 лв. и за месец
декември 2015г. в размер на 2890,91 лв. както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 20 дни за 2014г. в размер на 4336,37 лв. и за
неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2015г. в размер на 4200 лв.
Навеждат се доводи, че в резултат от неизпълнението ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи и обезщетение върху сумата по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на законната лихва от 448,64 лв. за периода от 18.12.2015г. до
17.02.2016г., обезщетение върху сумата по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на
законната лихва от 74,78 лв. за периода от 18.12.2015г. до 17.02.2016г.,
обезщетение върху сумата по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на законната лихва от
74,78 лв. за периода от 18.12.2015г. до 17.02.2016г. и обезщетение върху сумата
по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на законната лихва от 247,19 лв. за периода от
18.12.2015г. до 17.02.2016г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение на ищеца като
незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и
да осъди ответника да му заплати горепосочените суми за трудови възнаграждения
и обезщетения, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал горепосочената длъжност както и прекратяването му със * от 17.12.2015г. поради съкращаване на щата. Излага
твърдения, че преди уволнението е извършена промяна в щатното разписание като е
премахната единствената щатна бройка на заеманата от ищеца длъжност, което не е
породило необходимост от извършване на подбор. Изтъква, че горепосочената
заповед отговаря на нормативните изисквания и предвид обстоятелствата, че
ищецът не е трудоустроен и не страда от заболявания не е било необходимо да
спазва изискванията на чл. 333 от КТ. Навежда доводи, че е върнал трудовата
книжка на ищеца и го е запознал с причините за прекратяване на
правоотношението, но същият е отказал да получи препис от заповедта за
уволнение. Признава дължимостта на претендираното трудово възнаграждение и обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ като оспорва претенциите за обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ, по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 226, ал. 2 от КТ поради липса на
доказателства за оставане на ищеца без работа след уволнението, поради ползване
на платения отпуск за 2014г. и 2015г. и поради своевременно предаване на
трудовата му книжка. С оглед гореизложеното счита, че уволнението е извършено законосъобразно,
поради което отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, чл.
220. ал. 1, чл. 222, ал. 1, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 226, ал. 2 от КТ, чл. 128
от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По делото не се оспорва, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността
* с брутно трудово възнаграждение към месец октомври 2015г. от 4336,37 лв. Докато
ищецът работил в * били назначени двама
управители - * и *, които съгласно дружествения договор от * организирали и
ръководили стопанската му дейност като го управлявали и представлявали заедно и
поотделно, с възможност всеки един от тях да действа самостоятелно. На
10.11.2015г. управителят * издал заповед, с която
разпоредил ищецът да не бъде допускан в предприятието без негово разрешение. В
резултат на това, при опитите си да отиде на работа на 02.12.2015г. и на
14.12.2015г. ищецът не бил допуснат от охраната в производствената база на
дружеството. На 16.12.2015г. горепосоченият управител утвърдил ново щатно
разписание на дружеството, с което считано от съставяне на документа премахнал съществуващата
до момента една щатна бройка за длъжността *.
На 17.12.2015г. същият издал предизвестие относно уведомяване на ищеца, че в
едномесечен срок ще прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На същия ден управителят
на търговското дружество издал и * относно прекратяване на трудовото правоотношение на заеманата от
ищеца длъжност считано от 18.12.2015г. поради съкращаване в щата както и за
изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. От съдържанието и на двата
документа се установява, че те не са връчени на ищеца, а са подписани от двама
свидетели във връзка с отказа му да ги получи. По делото са събрани гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетеля
*, от които се установява, че управителят * е уведомил ищеца за прекратяване на
трудовия му договор и му е показал заповедта за уволнение. Ищецът не поддържа
възраженията си за неспазване изискванията
по
чл. 333 от КТ от страна на работодателя като по делото липсват и доказателства за
наличие на обстоятелства, които да обусловят закрилата му при уволнение. След
като узнал за прекратяване на трудовото правоотношение, на 30.12.2015г. ищецът се
регистрирал в * като лице търсещо работа. От отбелязванията в трудовата книжка на
*, извършени от * се установява, че за периода от 18.12.2015г. до 17.01.2016г.
на същия е спряно изплащането на парично обезщетение за безработица поради
наличие на обстоятелства по чл. 54г, ал. 1 от КСО, а за периода от 18.01.2016г.
до 18.11.2016г. изплащането на обезщетението е възобновено съгласно чл. 54г,
ал. 3 от КСО. На 18.05.2016г. работодателят издал служебна бележка, в която
удостоверил, че е начислил на ищеца трудово възнаграждение за месец декември
2015г., обезщетение по чл. 220 от КТ и обезщетение по чл. 224 от КТ в общ
размер на 6202,73 лв. От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на претендираните
от ищеца суми е както следва: трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. - 4336,37 лв., трудово
възнаграждение за месец декември
2015г. - 2890,91 лв., обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ -
4336,37 лв., обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - 4336,37 лв., обезщетение по
чл. 224 от КТ - 8259,75 лв., обезщетение по чл. 225 от КТ - 26018,22 лв. и
обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ - 4336,37 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В
заповедта за уволнение правилно е посочено правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване на щата, като
същата е подписана от управителя на
дружеството - работодател, което обуславя нейната валидност. От анализа на
удостоверяването в заповедта
на отказа на ищеца да
я получи и събраните по делото гласни
доказателства, че той е уведомен от работодателя за съставянето й се достига до
извода, че * е бил наясно още преди образуване на настоящото производство
за основанието, което е довело до прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед на това, на
същия е осигурена възможност да оспори
уволнението, за което свидетелства и прилагането на препис от заповедта
на работодателя към исковата молба.
Мотивирането на заповедта не е задължително и не подлежи на съдебен
контрол тъй като причините за съкращаване в щата зависят изцяло
от преценката на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на
предприятието. Възражението
на ищеца, че уволнението е извършено при липса
на решение на компетентен орган е неоснователно. От съдържанието на дружествения договор на ответното
дружество се установява, че управителят се явява негов представител
в трудовите правоотношения
с работниците и служителите,
поради което в правомощията му е да
взема решения за съкращения и да издава заповеди
за прекратяване на трудовите правоотношения.
С оглед на това, за извършването
на съкращения в щата не е било
необходимо решение на Общото събрание
на юридическото лице. В дружеството са назначени двама
управители и всеки от тях е можел
да го управлява
и представлява самостоятелно,
поради което с утвърждаване на новото щатно разписание
от 16.12.2015г. само от единия управител
валидно е обективирана волята на работодателя
за съкращаване в щата. Волята на работодателя за съкращаване на щата може
да бъде обективирана
в нарочен акт или с одобрението на щатното разписание,
отразяващо промяната. При това положение,
работодателят не е длъжен да издаде
нарочен акт за отмяна на
предходното щатно разписание тъй като правопораждащият факт за уволнение
поради съкращаване в щата е волеизявлението му за промяна
в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ това волеизявление е отразено. Поради тази причина законът
не предвижда изисквания за форма
на действителност на щатното разписание,
нито форма за доказването му. Такива изисквания
няма и по отношение на волеизявлението
на работодателя за промяна в щата,
поради което фактът на съкращаване
може да бъде
доказван с всички допустими доказателствени средства. В производството по иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят следва да установи
факта на съкращаване на щатни бройки, което
може да бъде
извършено както чрез документ, съдържащ изявлението му за съкращаването,
така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след извършеното съкращение. В горепосочения смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №8 от 02.03.2012г. по гр. д. №672/2011г. на III
г. о., решение №255 от
24.09.2013г. по гр. д.
№1344/2012г. на IV г. о. и решение №417 от 01.12.2015г. по гр. д. №2512/2015г. на IV г. о. В разглеждания случай при съпоставка на утвърдените от управителя * щатното разписание от 16.12.2015г. и предхождащото го щатно разписание
се установява волята на работодателя
да съкрати щатната бройка за заеманата от
ищеца длъжност. От доказателствата по делото се
установява, че с издаване на оспорената
заповед работодателят е упражнил потестативното си
право да прекрати едностранно трудовия договор на ищеца. Към
момента на уволнението е налице юридическият факт „съкращаване в щата”, тъй като има
реално премахване за в бъдеще на
единствената утвърдена бройка за длъжността
*. При това положение за работодателя
не се е породило
задължение да извърши подбор по смисъла на
чл. 329 от КТ тъй като в щатното
разписание липсват други сходни или идентични длъжности.
Гореизложените
съображения водят до извода, че работодателят е спазил изискванията на закона
при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което уволнението
му се явява законосъобразно. Това от своя страна води до неоснователност и
недоказаност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което същата
следва да бъде отхвърлена. От преюдициалния характер на обстоятелствата
свързани със законосъобразността на уволнението и конкретното им установяване в
разглеждания случай се достига до извода и за неоснователност и на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ относно възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ относно заплащане на
сумата от 26018,22 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа през периода
от 18.12.2015г. до 18.06.2016г.
Относно иска по чл. 226, ал. 2 от КТ.
Съгласно
чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я
върне незабавно на работника или служителя. За неизпълнението на последното
задължение на работодателя в чл. 226, ал. 2 и чл. 3 от КТ е предвидена
отговорност за причинените на работника или служителя вреди в размер на
брутното му трудово възнаграждение за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка. За реализиране на
отговорността следва да бъде установено прекратяване на трудовото
правоотношение, незаконно задържане на трудовата книжка и вреди, които са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане. От
отбелязванията в трудовата книжка на ищеца,
извършени от ТП на НОИ се установява, че тя своевременно му е предадена
от работодателя. В трудовата книжка е налице отбелязване, че за периода от 18.12.2015г. до 17.01.2016г. на ищеца е спряно изплащането на парично обезщетение за безработица
поради наличие на обстоятелства по чл. 54г, ал. 1 от КСО, което е
показателно и за липсата на причинени вреди, ако документът беше незаконно
задържан от ответника. От гореизложеното се достига до извода, че претенцията
по чл. 226, ал. 2 от КТ за заплащане на обезщетение от 4336,37 лв. за периода от 18.12.2015г. до
17.01.2016г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно иска по чл. 128 от КТ.
Правото
на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението
на работника да престира труд в полза на
работодателя. По делото е установено, че през месеците ноември и декември 2015г. ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с ответника. През горепосочения период той е изпълнявал
възложената му работа, което е довело до възникване на задължението на
работодателя съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати брутно трудово
възнаграждение за месец ноември
2015г. от 4336,37 лв. и за месец декември 2015г. в размер на 2890,91 лв. Поради
липсата на уговорка в трудовия договор, на основание чл. 270 от КТ,
работодателят е следвало да изплати на работника по ведомост или срещу разписка
дължимото трудово възнаграждение до края на всеки месец, за който същото е
начислено. По делото липсват доказателства за изпълнение на задължението на
работодателя, поради което искът по чл. 128 от КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания брутен размер от 7227,28
лв.
Относно иска по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Налице
е прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ, като прекратителното основание
принадлежи към случаите, при които работодателят следва да отправи предизвестие
до работника за това. Срокът на предизвестието, с оглед безсрочния характер на
правоотношението и съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ е следвало да бъде тридесет
дни. Видно от приложената заповед, работодателят е прекратил трудовото
правоотношение без спази срока за предизвестие, поради което дължи на ищеца
обезщетение в размер на 4336,37 лв. По делото не са представяни доказателства
за неговото изплащане от страна на работодателя, поради което предявеният иск
по 220, ал. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в
горепосочения размер.
Относно иска по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ, което с оглед обстоятелството,
че същият е останал без работа за периода от 18.12.2015г. до 18.01.2016г., е
довело до възникване и на правото му да претендира от ответника заплащане на
обезщетение в размер на 4336,37 лв. По делото не са представяни доказателства
за неговото изплащане от страна на работодателя, поради което предявеният иск
по 222, ал. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в
горепосочения размер.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът има право на
парично обезщетение, изчислено по реда
на чл. 177 от КТ, за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за ползване на
който не е погасено по давност.
За 2014г. и 2015г., когато е съществувало трудовото правоотношение между страните и съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ ищецът е придобил право да ползва общо
40
дни платен годишен отпуск, за упражняването на което липсват доказателства. С оглед гореизложеното, при прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало задължение за ответника да
заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от
КТ за неизползвания отпуск в размер на 8259,75 лв. Предвид
липсата на изпълнение на задължението на работодателя, претенцията на ищеца в
тази насока се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 8259,75
лв. и отхвърлена за разликата до 8536,37 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй
като задълженията за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ, по чл.
222, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ са безсрочни и имат договорно
основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва от момента, в който
длъжникът е бил поканен да ги изпълни. В разглеждания случай преди образуване
на делото не е отправена покана от ищеца за изпълнение на задължението на ответника
за изплащане на горепосочените обезщетения и по аргумент на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД последният не е изпаднал в забава. С оглед на това претенциите по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за изплащане на обезщетение върху дължимата сума по чл. 220, ал. 1
от КТ за периода от 18.12.2015г. до 17.02.2016г. в размер на 74,78 лв., за
изплащане на обезщетение върху дължимата сума по чл. 222, ал. 1 от КТ за
периода от 18.12.2015г. до 17.02.2016г. в размер на 74,78 лв. и за изплащане на
обезщетение върху дължимата сума по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от
18.12.2015г. до 17.02.2016г. в размер на 247,19 лв. се явяват неоснователни. Гореизложените
съображения важат и за претенцията за заплащане на обезщетение върху сумата по
чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на законната лихва от 448,64 лв. за периода от
18.12.2015г. до 17.02.2016г., която също се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Поради
липсата на изпълнение в срок на паричните задължения на ответника по чл. 220,
ал. 1 от КТ, по чл. 222, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главниците, считано от
предявяването на исковете – 18.02.2016г. до окончателното им изплащане.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 613,33 лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията на ответника за
заплащане на разноски се явява неоснователна, тъй като по делото не са
представени доказателства за реалното им извършване.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумите от 966,39 лв., представляваща сбор от държавните такси за
уважените обективно съединени искове и от 80 лв. за разноски за възнаграждение на
вещо лице.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, *,
да заплати на * с
ЕГН: ********** ***, сумите от 7227,28
лв. /седем хиляди двеста двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ -
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. и за месец декември
2015г., 4336,37
лв. /четири хиляди триста тридесет и шест
лева и тридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, 4336,37 лв. /четири хиляди триста тридесет и шест лева и тридесет и
седем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, 8259,75 лв. /осем хиляди двеста петдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. и за 2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 613,33 лв. /шестстотин и тринадесет лева и тридесет и три
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля
като неоснователни предявените от * с
ЕГН: ********** ***, срещу *, *, *, иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ относно признаване за незаконно на уволнение със * от 17.12.2015г., с която е прекратено
трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност * в *; иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ относно заплащане на сумата от 26018,22 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 18.12.2015г.
до 18.06.2016г.; иск по чл. 226, ал. 2 от КТ относно заплащане на сумата от 4336,37 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за
периода от 18.12.2015г. до 17.01.2016г.; иск по чл. 224, ал. 1 от КТ в частта
за разликата от 8259,75 лв. до 8536,37 лв.;
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 74,78 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението по
чл. 220, ал. 1 от КТ за периода от 18.12.2015г. до
17.02.2016г.; иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумата
от 74,78
лв., представляваща лихва за забава върху
обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 18.12.2015г. до 17.02.2016г.; иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 247,19 лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за
периода от 18.12.2015г.
до 17.02.2016г.; иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 448,64 лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 18.12.2015г.
до 17.02.2016г.
Осъжда *, *, *, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 966,39
лв. /деветстотин шестдесет и шест лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за
уважените обективно съединени искове, 80 лв.
/осемдесет лева/ за разноски, както
и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: