Р Е Ш Е Н И Е
№ 117 / 13.3.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1076 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Г.А., находящ
се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за периода 01.09.2020 г. – 24.11.2022
г., в който А. е пребивавал в Затвор – Пазарджик. Според ищеца вредите са му
причинени в резултат на действията и бездействията на администрацията на
затвора, която не му е осигурила достатъчно топла вода.
Ищецът поддържа исковата си молба лично в
проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Излага
съображения за доказаност на предявения иск.
Ответникът – Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи
доводи за неоснователността на исковата претенция.
Исковата молба е допустима,
като подадена от лишен от свобода с твърдения за поставяне в нечовешки битови
условия по време на изтъпяване на наказанието му. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
Оплакването на ищеца е, че
в процесния период топлата вода, която се пуска по график два пъти седмично за
по един час, всъщност свършва само за около 20 минути, като дори и през това
време е хладка.
Преди всичко следва да се
отбележи, че евентуалният недостиг на топла вода сам по себе си не може да се
приравни на поставяне
в толкова неблагоприятни условия, които да представляват нечовешко или
унизително отношение. Затова и тъй като с твърдените действия и бездействия на
затворническата администрация по начало не би могъл да бъде нарушен чл. 3 от
ЕКПЧ, то тежестта на доказване, че действително са му причинени твърдените
вреди се носи от ищеца.
Дори и да бъдат изцяло
кредитирани неговите твърдения,
че пусканата два пъти седмично топла вода всъщност е хладка и свършва само за
20 минути, то от това автоматично не следва, че са му причинени неимуществени вреди.
Въпросът с личната хигиена е до голяма степен индивидуален. За един човек дори
5-10 минути с хладка вода са достатъчни за да покрие личните си нужди, а за
друг може да е необходимо много повече време и много по-топла вода. В случая
дори и да се приеме, че в процесния период ищецът е разполагал два пъти
седмично с хладка вода за около 20 минути за покриване на хигиенните си нужди,
то от това не следва, че е претърпял някакви неимуществени вреди. Липсват
доказателства от това да са последвали някакви болки, страдания или каквито и
да са други неблагоприятни последици за него. Единствено неговото виждане, че
му е била необходима много повече и по-топла вода и произтичащата от това
неудовлетвореност, не може да се приравни на настъпването на негативни
изживявания със значителен интензитет, които да са му причинили неимуществени
вреди.
Независимо от това, по
делото се събраха достатъчно доказателства, че доколкото в процесния период е
имало проблеми с топлата вода, то тези проблеми са били решавани от
затворническата администрация ефективно и бързо и на лишените от свобода,
включително на ищеца е била осигурявана достатъчно като количество и топлина
вода. Бойлерите разполагат с датчици, от които се следи температурата на
водата, която варира между 45 и 66 градуса, т.е водата в никакъв случай не е
хладка. Свидетелката С. установи също, че на всеки лишен от свобода в
отделението на ищеца се падат около 130 л. топла вода за всяко едно от двете
седмични къпания. Количеството очевидно е значително и причината в определени
моменти водата да не достига може да се корени в нерационалното ѝ
използване и разхищаване. Оплаквания за недостиг на топла вода е имало
единствено от ищеца и от свидетеля К., като администрацията се е отнасяла
сериозно и е намирала решение включително, чрез завеждане в други бани към
свободни спални помещения.
Показанията на свидетелката
С. за достатъчност като количество и температура на водата за къпане и за добра
организация на целия процес по осигуряване на възможности за къпане, пране и
лична хигиена на лишените от свобода и в частност на ищеца изцяло се
потвърждават от показанията на свидетелите Ф. и И. и не се опровергават от
показанията на свидетеля К.. Освен това свидетелят К. е поделял една килия и
съответно банята към нея с още други двама лишени от свобода, за разлика от
ищеца, който в процесния период сам е обитавал килия с баня, поради което
водата би следвало да му е била достатъчна.
Следователно, в процесния
период на ищеца са предоставяни необходимите възможности за къпане, пране и
задоволяване на личната хигиена. Количеството и температурата на водата са
отговаряли на общите стандарти, а случаите на недостиг са се дължали на
неправомерно поведение (разхищение на водата) от лишени от свобода. Становището
на ищеца, че водата е била недостатъчно топла и в недостатъчно количество е
негово мнение, което в случая се разминава с нормалните човешки стандарти. Не
на последно място, макар че не е бил удовлетворен и се е оплаквал от
предоставените му възможности за лична хигиена ищецът не доказа, че е претърпял
никакви неимуществени вреди (негативни изживявания, заболявания, страдания) в
резултат на този твърдян недостиг на топла вода.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковата молба на Д.Г.А., находящ се
понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди
в размер на 10 000 лева против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, отнасящ
се за периода 01.09.2020 г. – 24.11.2022 г., в който А. е пребивавал в Затвор –
Пазарджик, причинени му в резултат на твърдени за незаконосъобрани действия и
бездействия на администрацията на затвора, която не му е осигурила достатъчно
топла вода.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едноличен състав на съда пред тричленен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/