Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4770 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания
по договор за потребителски кредит (за издаване на кредитна карта).
В исковата молба и допълнителната такава от 27.12.2019г.
ищецът "Обединена Българска Банка" АД, гр. С., твърди, че по
Договор за издаване на кредитна карта GloBul
ОББ Master Card от 16.05.2008г., сключен с
ответника Р.Е.Г., ЕГН **********, е предоставил банков кредит с първоначално
одобрен размер 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да го издължава в
срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на договора за банков
кредит. Поддържа, че след изтичане на крайния срок на договора, длъжникът не е
погасил задълженията си към банката, каквото е изискването на т. 10 от договора
за кредит. Посочва, че въз основа на издаден в негова полза изпълнителния лист
е образувано изпълнително дело № 471/2015г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ. Моли съда, след като се увери в основателността на твърденията му, да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Р.Е.Г.,
че последния му дължи следните суми: 497, 30 лв. главница по
Договор за издаване на кредитна карта GloBul
ОББ Master Card от 16.05.2008г.; 19, 16 лв.
договорна лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; 0, 63 лв. наказателна
лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.06.2009г., до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди
ответника да му заплати и направените съдебни разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
С определение № 1496 от 10.08.2020г. е заличена като
страна ответник по делото Р.Е.Г. и на негово място е конституирана С.Р.Г.
(негова дъщеря) като ответник по делото.
Ответницата
С.Р.Г.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебните заседания, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни и моли съда да ги отхвърли като й присъди направените по делото
разноски. Твърди, че преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. No 1386/2009 год. на
ВРС и са издадени Заповед № 826 от 03.06.2009 год. за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 04.06.2009 год., във връзка със застрахователно събитие на
2008 г. - неплащане на вноски по кредит по Договор за предоставяне на кредитна
карта от 16.05.2008 год., ЗК „Лев Инс" АД е заплатила застрахователно
обезщетение на "ОББ" АД в размер 517.09 лв. по щета No **********/2008 г. и е встъпила в правата на
"ОББ" АД срещу кредитополучателя по договора Р.Е.Г.. Счита, че след
като още през 2008 год. застрахователната компания е погасила дълга
на Р.Е.Г., то към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 01.06.2009 год., "ОББ" АД не е имала
вземане към посочения като длъжник, т.е. не е имала правен интерес от подаване
на това заявление, съответно няма правен интерес и от предявяване на настоящия
иск по чл. 422 от ГПК, поради което моли съда да прекрати производството на
това основание. Поддържа, че не дължи претендираните суми - главница и лихви,
както и сумите за държавна такса и разходи по ч.гр.д. № 1386/2009г. на ВРС
поради липса на правен интерес от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК.
Прави възражение, че искът е погасен по давност. Възразява и срещу
прекомерността на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебните заседания, в писмена
защита и в становище, депозирано в съдебното заседание на 13.01.2021г., процесуалният
представител на ищеца също е навел твърдения за недопустимост на настоящото
производство поради обстоятелството, че възражението срещу заповедта за
незабавно изпълнение, подадено от ответницата, не е било в предвидения от
закона срок, поради което заповедта за незабавно изпълнение е била влязла в
сила. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било предходно образувано
изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, по което
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Р.Е.Г. на 09.06.2010г., в
съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, че на 23.06.2010г. е изтекъл
двуседмичния срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и че
поради неподаването му в този срок, на 24.06.2010г. заповедта за изпълнение е
влязла в сила и подаденото срещу нея възражение през 2019г. е недопустимо.
Поради това, че допустимостта на възражението обуславя и допустимостта на
исковото производство по чл.422 ГПК, моли съда да прекрати производството по
делото като недопустимо.
По възражението на ищеца за
недопустимост на предявения установителен иск и искането му за прекратяване на
производството по делото, съдът намира следното:
При издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен
да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния
срок, считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл. 414, ал. 2
във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК/. Този срок е по съществото си преклузивен и
спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за
съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в
срок - в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК,
обвързваща допустимостта на иска от наличието на подадено в срок възражение
срещу издадената заповед за изпълнение.
Съдът, сезиран с установителния иск, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост, включително относно спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Съображенията са, че независимо от указанията до заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът, който разглежда иска, не е освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
По отношение на спазването на срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като
е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от
страните. (т.5а и т.10а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
В настоящия случай от приложените
по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС и по настоящото дело доказателства,
както и от приложените копия на изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й.,
рег. № 721 и изп. дело № 20158410400471 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, се
установява, че въз основа на изп. лист от 04.06.2009г., издаден по ч.гр.д. №
1386/2009г. по описа на ВРС, първоначално е било образувано изп. дело №
20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 с длъжник Р.Е.Г.. На
14.04.2010г. е била изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Видно от приложеното уведомление до Р.Е.Г. с разписка към него (л. 113 по
делото), връчителят на съобщенията е отбелязал, че многократно е търсил лицето,
не е имал достъп до апартамента и входната врата е била заключена, поради което
на 25.05.2010г. е залепил уведомлението на входната врата на входа и е пуснал
екземпляр от него в пощенската кутия на адреса на длъжника. С уведомлението
длъжникът е поканен в двуседмичен срок, считано от 25.05.2010г., да се яви в
кантората на ЧСИ В. Й., за да получи покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 152/2010г. Видно от разписката на гърба на покана за доброволно
изпълнение (л.114 гръб), на 27.05.2010г. в кантората на ЧСИ В. Й. се е явило
лицето Т.В. И. - нов собственик на жилището, който е посочил, че длъжника не
живее там, че жилището е купено от него и съпругата му през 2004г. и че няма
данни за длъжника. Посочената информация е удостоверена с подписите на Т. В. И.
и ПЧСИ Т. М.. На същата дата - 27.05.2010г., ЧСИ е разпоредил уведомлението до
длъжника да се приложи в цялост и взискателят да представи актуален адрес или
да се назначи особен представител. Разпореждането е обективирано върху
разписката към уведомлението (л. 113 по делото). Видно от приложеното копие от
изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, справка за
адресната регистрация на длъжника Р.Е.Г. не е извършвана и не е назначаван
особен представител на длъжника. С постановление от 14.11.2014г. по изпълнителното
дело е прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискани изпълнителни действия в продължение на две години. Съобщението
за прекратяване на производството е връчено на длъжника Р.Е.Г. чрез залепване
на уведомление (л.116-л.117 по настоящото дело).
Впоследствие въз основа на изп.
лист от 04.06.2009г., издаден по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС е било
образувано и изп. дело № 20158410400471 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 отново
с длъжник Р.Е.Г.. По това изпълнително дело до длъжника са изпратени 4 броя
покани за доброволно изпълнение, които не са му връчени (приложени са по делото
на л.59-66 и по изпълнителното дело). На 24.04.2019г. е направена справка от
НБД "Население" (л.60 по изп. дело), от която се установява, че Р.Е.Г.
е починал. На 31.07.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение на С.Р.Г.,
конституирана като длъжник по изпълнителното дело на мястото на починалия Р.Е.Г.,
и на 07.08.2019г. последната е депозирала възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на
ВРС (л.25). С разпореждане от 02.10.2019г. (обективирано върху писмо на ЧСИ Н.
М. вх. № 16951/01.10.2019г. - л.36 по делото) заповедният съд е констатирал, че
възражението на длъжницата е подадено в срок и е разпоредил да се връчи на
заявителя копие от възражението за предявяване на иск по чл.415 ГПК.
При така установените факти, по
отношение допустимостта на производството, от правна страна съдът намира
следното:
В производството по изп. дело №
20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 заповедта за незабавно
изпълнение не е била връчена лично на длъжника Р.Е.Г., при което се е развила
процедура за връчване на заповедта по чл. 47 от ГПК. Ето защо съдът следва да
прецени дали са спазени правилата за връчване на поканата за доброволно
изпълнение със заповедта за незабавно изпълнение на длъжника чрез залепване на
уведомление, действали към момента на връчването им.
Съгласно чл.47 ГПК (редакция бр.
13 от 16.02.2010 г., преди измененията, обнародвани в ДВ бр.86/27.10.2017 г.) когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление
и в нея (ал.1); в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в
канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен
съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин
служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението (ал.2); когато ответникът не се яви да получи
книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна
регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които
съобщението се прилага към делото; ако посоченият адрес не съвпада с постоянния
и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или
постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 (ал.3); когато връчителят установи, че
ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи
справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на
уведомлението по ал. 1 (ал.4); съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда или общината (ал.5); разпоредбите
на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща
страна, както и за връчване на заповед за изпълнение (ал.7).
От
изложеното е видно, че в разпоредбата на чл. 47 ГПК (в редакцията, приложима
към процесния период – ДВ, бр. 59/2007 г., преди допълнението с ДВ, бр. 86 от
2017 г.) са регламентирани две възможни хипотези на връчване чрез залепване на
уведомление – по ал. 1 когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса и по
ал. 4 когато не пребивава на същия. При втората възможна хипотеза – по чл. 47,
ал. 4 ГПК (в приложимата към процесния период редакция) уведомление се залепва
след като връчителят събере данни и удостовери, че длъжникът не пребивава на
посочения по делото адрес, при което остават безпредметни последващите му
посещения на адреса. Тук следва да се изтъкне, че само при получени сведения,
че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече,
като в този случай не е налице необходимост от поне три посещения на адреса от
връчителя преди да се пристъпи към залепване на уведомление /в този смисъл
решение № 233/03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о. /.
В производството по изп. дело №
20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., безспорно е установено от сведенията на Т.В.
И. - нов собственик на жилището, че длъжникът Р.Е.Г. от 2004г. не
пребивава на адреса, посочен в поканата за доброволно изпълнение
и заповедта за незабавно изпълнение. В този случай приложение намира ал.4 на чл.47 ГПК, според която съдебния изпълнител следва да даде указания на взискателя да
представи справка за адресната регистрация на длъжника, респективно служебно ще се снабди
с такава информация от Национална база данни „Население", съгласно Наредба
№ 14/18.11.2009 г., след което книжата ще се изпратят на регистрирания настоящ
(постоянен) адрес на длъжника, като по този начин в максимална степен ще се
гарантира получаването на книжата лично от адресата. Видно е, от
обективираното върху разписката към уведомлението (л. 113 по делото)
разпореждане от 27.05.2010г., че ЧСИ е приложил посочената норма като е разпоредил
взискателят да представи актуален адрес на длъжника или да се назначи особен
представител. По изпълнителното дело няма данни взискателят да е представил
справка за адресната регистрация на длъжника, нито за служебно снабдяване с такава от
НБД „Население", поради което поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение не са изпращани на регистрирания настоящ
(постоянен) адрес на длъжника Р.Е.Г.. За да се приложи
разпоредбата на чл. 47, ал.5 ГПК, следва да се установи, че уведомлението е
залепено на един от двата вписани адреса на длъжника (настоящ или постоянен), с
приложение на разпоредбите на чл. 47, ал.3 и/или ал.4 от ГПК. В конкретния
случай липсват данни за това, че посочения в заповедта за изпълнение и в
изпратеното съобщение адрес на длъжника съвпада с вписан негов постоянен или
настоящ адрес и че съдебния изпълнител е установил този факт с оглед извода за
редовност на връчването.
С оглед на изложеното съдът приема, че по изп. дело № 20107210400152 по
описа на ЧСИ В. Й. процедурата по чл. 47 ГПК за връчване на поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение на длъжника Р.Е.Г.
не е била проведена надлежно, поради което не може да се направи извод за
редовно връчване и посочените книжа на длъжника. След като заповедта за
незабавно изпълнение не е била връчена редовно на длъжника Р.Е.Г.,
то не е започнал да тече предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок за възражение от
страна на длъжника, респ. заповедта за изпълнение не е била влязла в сила.
По впоследствие образуваното изп. дело № 20158410400471 по описа на ЧСИ Н.
М., рег. № 841, покана за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно
изпълнение не са били връчвани редовно на длъжника Р.Е.Г.. На 31.07.2019г.
същите са връчени на конституираната като длъжник на негово място С.Р.Г., и на
07.08.2019г. последната е депозирала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС (л.25
по това дело). Възражението на длъжницата е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което обуславя допустимостта на настоящото исково производство за
установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че възражението на ищцовата страна за недопустимост на настоящото
исково производство по чл.422 ГПК и искането й за прекратяване на производството
по делото като недопустимо, са неоснователни и предявените установителни искове
следва да се разгледат по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
От заверено копие на Договор за
издаване на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 16.05.2008 г. се
установява, че на същата дата между "Обединена Българска Банка" АД от
една страна, в качеството на банка/издател, и от друга страна Р.Е.Г., в
качеството на картодържател, е сключен договор с предмет издаване от банката на
картодържателя кредитна карта GloBul ОББ MasterCard (чл.1). Съгласно чл. 2 от
договора, кредитният лимит, с който разполага картодържателят към момента на
сключване на договора, е в размер на 500.00 лв., който съгласно чл. 3 от
договора банката има право периодично едностранно да променя според кредитната
история на картодържателя, за което го уведомява по предвидения в Общите
условия ред. В чл. 4 е предвидено и олихвяване на ползвания кредит от
разрешения кредитен лимит. Съгласно чл. 20 от Договора, кредитната карта се
издава по повод закупуването на потребителски стоки от Германос-Синтекс-В ООД
(GloBul или дистрибутори на GloBul), сключили договор с банката, чиято стойност
е посочена в чл. 21, а именно в размер на 309.90 лв., като същата е за сметка
на разрешения кредитен лимит. По силата на чл. 22 от Договора, картодържателят
изплаща на банката цената на закупената стока на 12 месечни вноски по 25.83 лв.
всяка. В чл. 23 от Договора е посочено, че с подписването му картодържателят
декларира, че към момента на първоначалната покупка на стока е получил
Писмо-уведомление от "ОББ" АД, с което е уведомен за срока и
условията за плащане на дължимите вноски и клона на банката за получаване на
картата. Съгласно чл. 8 срокът на действие на договора е от деня на
подписването му до изтичане на срока на валидност на картата, която е две
години, като се подновява автоматично с още две години при липса на уведомление
от картодържателя, с което заявява, че не желае картата да бъде подновена. По
силата на чл. 17.1 от Договора, с полагане на подпис под договора
картодържателят потвърждава, че е получил и приема Общите условия на "ОББ"
АД за дебитни и кредитни карти. Договорът е подписан от двете страни по него.
По делото са представени и Общите условия на "ОББ"
АД за ползване на кредитна карта, подписани от картодържателя Р.Е.Г. на
11.06.2008г., а по приложеното ч. гр. дело № 1386/2009 г. по описа на ВРС са
приложени Общите условия на "ОББ" АД за дебитни и кредитни карти.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 1386/2009 г. по описа на
ВРС, въз основа на подадено на 01.06.2009г. от "Обединена Българска
Банка" АД, гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и приложено извлечение от счетоводна сметка, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 826 от 03.06.2009г., по силата на която Р.Е.Г.
*** е осъден да заплати на заявителя-ищец сумите: 497, 30 лв. главница по
Договор за издаване на кредитна карта от 16.05.2008г.; 19, 16 лв. договорна
лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; 0, 63 лв. наказателна лихва за
периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.06.2009г., до окончателното й изплащане, както и сумата 25, 00
лева разноски за платена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. С
разпореждане № 3294 от 03.06.2009г. по делото съдът е постановил незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист. На
04.06.2009г. е издаден изпълнителен лист за сумите, предмет на заповедта за
изпълнение, който е получен от представител на заявителя.
На 08.11.2019г.
по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС е приложено копие от суброгационно
писмо от ОББ (л.44), в което банката сочи, че
Договор за издаване на кредитна карта от 16.05.2008г., сключен между
"Обединена Българска Банка" АД и Р.Е.Г. за сумата 500 лв. е
застрахован от ЗК "Лев Инс" АД със застрахователна полица № 000-8-009
от 2005г., че във връзка с настъпило застрахователно събитие (неплащане на
вноски по кредита от страна на кредитополучателя) на 2008г. ЗК "Лев
Инс" АД е заплатила застрахователно обезщетение на "ОББ" АД в
размер 517, 09 лв. по щета № **********/2008г., както и че на основание чл.213
от КЗ ЗК "Лев Инс" АД встъпва в правата на "ОББ" АД срещу
кредитополучателя. Копия от суброгационното писмо са приложени и по изп. дело №
20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 и изп. дело № 20158410400471
по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841.
Видно е, от
представената от банката-ищец счетоводна референция (л.59), че на 30.05.2009г.
"ЗК Лев Инс" АД, гр.С. е наредил превеждане на сумата 517, 09 лв. в
полза на "ОББ" АД. В съдебното заседание на 13.01.2021г. процесуалния
представител на ищеца потвърди получаването на сумата на посочената дата.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за издаване на кредитна карта суми по делото
е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в
счетоводната документация на ищеца се установи, че от кредитния лимит по
издадената на Р.Е.Г. кредитна карта са усвоени общо 528,90 лв. Вещото лице е
констатирало също, че картодържателят е извършил погасявания на кредита по
процесния договор в общ размер 31,60 лв., както следва: 28,00 лв. на 11.06.2008г.
и 3,60 лв. на 15.09.2008г. Според заключението размерът на задълженията на
кредитополучателя по договора за издаване на кредитна карта към датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 01.06.2009г. и към датата на
изготвяне на заключението - 02.11.2020г., е общо 517,09 лв., по пера както
следва: главница - 466,90 лв.; застрахователна премия - 18, 00 лв.; такса
теглене в брой - 12, 40 лв.; договорна лихва за периода от 16.05.2008г. до 28.04.2009г.
- 19,16 лв.; наказателна лихва за просрочена главница за периода от 16.05.2008г.
до 28.04.2009г. - 0,63 лв. От заключението на експертизата се установява също,
че на 30.05.2009г. в счетоводството на банката е отразено заплащане на
застрахователно обезщетение в нейна полза по партидата на Р.Е.Г. в размер на
517,09 лв. по щета № **********/2008г. във връзка със застрахователно събитие
от 2008г. - неплащане на вноски по процесния договор за кредит -
5254530961898663, от страна на ЗК ,,Лев Инс” АД. От допълнително предоставените
месечни извлечения по кредитна карта 5254530961898663, вещото лице е установило
също, че в счетоводните книги /сметки/ на банката редовно е водена аналитичната
партида на Р.Е.Г. относно процесния договор за издаване на кредитна карта от
16.05.2008г. през периода на действие на договора за кредит, надлежно са
отразени всички събития по задължаването и заверяването на счетоводните
операции, касаещи договора за кредит, осъществили са се възпроизведените в
счетоводните записи факти и в съответствие с нормативните разпоредби и вътрешни
изисквания на банката са извършвани вписванията.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл.79
от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираното от него вземане, т.е. наличието на
валидно облигационно отношение между него и кредитополучателя - наследодател на
ответницата, произтичащо от договор за потребителски кредит (за издаване на
кредитна карта), съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница,
възнаградителна и наказателна лихва, по който кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави на наследодателя на ответницата заемната сума и е
настъпила изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да установи също, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е бил
носител на правата, произтичащи от договора за издаване на кредитна карта.
С оглед оспорването от
ответницата на предявените искове в тежест на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като
установи изпълнение на задълженията на праводателя си по договора, или да
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало от договор за
кредит, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата - процесният договор
за издаване на кредитна карта е двустранно подписан (съдържа подпис на картодържателя
на всяка страница) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора
за кредит. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на
наследодателя на ответницата определена парична сума срещу задължението на
последния да я върне, ведно с договорна лихва. Уговорено е и санкционна лихва
при неплащане на уговорените вноски в срок. Общите условия са приложени към
договора и са подписани от картодържателя.
Установи се
по делото, от заключението на вещото лице, и не се оспорва от ответницата, че
сумата по договора е предоставена по кредитната карта на кредитополучателя и
изцяло усвоена от него. Следователно банката-издател е изпълнила своите
задължения и се явява изправна страна по договора.
От ответната страна не се твърди
и не се ангажират доказателства картодържателят да е изпълнил задължението си към
ищеца да върне заетата сума в пълен размер, заедно с дължимите лихви. Същата
обаче въвежда възражение, че дългът на Р.Е.Г. е бил
погасен от ЗК „Лев Инс" АД преди подаването
на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. No 1386/2009 год. на ВРС и са издадени заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, поради което няма задължения към
банката.
Съдът
намира възражението за основателно.
От
представените писмени доказателства, от заключението на вещото лице и от
признанията на ищцовата страна безспорно се установява, че процесният Договор
за издаване на кредитна карта от 16.05.2008г., сключен между
"Обединена Българска Банка" АД и Р.Е.Г. за сумата 500 лв. е бил
застрахован от ЗК "Лев Инс" АД със застрахователна полица № 000-8-009
от 2005г., че във връзка с настъпило застрахователно събитие (неплащане на
вноски по кредита от страна на кредитополучателя) на 2008г. ЗК "Лев
Инс" АД на 30.05.2009г. е заплатила застрахователно обезщетение на
"ОББ" АД в размер 517, 09 лв. по щета № **********/2008г., както и че
на основание чл.213 от КЗ (отм.) ЗК "Лев Инс" АД е встъпило в правата
на "ОББ" АД срещу кредитополучателя.
Разпоредбата на чл. 213 от Кодекс за застраховането (отм.) предвижда
встъпване в правата на увредения от страна на застраховател, който го е
обезщетил по силата на договор за имуществено застраховане. Регресното право на застрахователя срещу
причинителя на вредата възниква в момента, в който той е удовлетворил
застрахования и тогава става изискуемо. Това е т.нар. суброгационно право,
типично за всички видове имуществено застраховане. Касае се до законна
суброгация като вид частно правоприемство, чийто транслативен ефект се проявява
еx lеgе, т.е. извършеното от страна на застрахователя плащане представлява
единствената законова предпоставка за това "заместване". Смисълът на
суброгацията по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят получава всички права, които застрахованият има и
извършеното от застрахователя плащане има погасителен ефект за вземанията на
увредения спрямо всички лица, които отговарят за репариране на вредите от
деликта. В този смисъл са Решение № 80 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
751/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 144 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
1083/2009 г., I т. о., ТК. Следователно с плащането на застрахователното
обезщетение по силата на закона - чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят се
суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като
плащането има двоен погасителен ефект - погасява се както субективното
материално договорно застрахователно право, така и правото на обезвреда на
увредения застрахован срещу причинителя на вредата по правилата на гражданската
отговорност.
В настоящия случай е доказано, че плащането на
застрахователното обезщетение по щета № **********/2008г. от застрахователя ЗК
"Лев Инс" АД на застрахованото лице "ОББ" АД е извършено на
30.05.2009г., поради което от тази дата по силата на закона застрахователят е
получил правото да иска плащане от кредитополучателя по Договора за
издаване на кредитна карта от 16.05.2008г., включително да подаде срещу него заявление
за издаване на заповед за изпълнение пред съда, а банката-кредитор е загубила
тези права. Следователно, към 01.06.2009г. - датата на която "Обединена
Българска Банка" АД е подала в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
1386/2009 г. по описа на ВРС, същата вече не е имала вземания срещу длъжника Р.Е.Г.
по Договора за издаване на кредитна карта от 16.05.2008г. От
гореизложеното следва извод за недоказаност на тяхната дължимост в настоящото
производство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове
за установяването им.
Предвид
всичко гореизложено следва предявените установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.
с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, като неоснователни и недоказани да бъдат
отхвърлени.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се
присъдят разноски в размер 300, 00 лева за платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство. Ответницата не е направила разноски, не е представила
доказателства за направени такива и не е поискала присъждането им в заповедното
производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С.,***, представлявана от Т. М. и С. Г. - изпълнителни
директори, срещу С.Р.Г., ЕГН ********** с адрес ***, установителните искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за сумите: 497, 30 лв.
главница по Договор за издаване на кредитна карта GloBul ОББ Master Card от 16.05.2008г.; 19, 16 лв. договорна
лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; 0, 63 лв. наказателна лихва за
периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.06.2009г., до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 826 от 03.06.2009г. по ч. гр. д. № 1386/2009
г. по описа на Врачански районен съд срещу Р.Е.Г. ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА "Обединена
Българска Банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,***,
представлявана от Т. М. и С. Г. - изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, направените в настоящото производство разноски в
размер 300, 00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: