Решение по дело №70/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                                       Р Е Ш Е Н И Е                     

 

Номер 260121                                   14.04.2021 г.                       гр.Стара Загора

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и пети март 2021г.

в публично заседание в състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар : Павлина Георгиева         

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 70 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.33, ал.2 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила Искова молба от търговския субект „Техмаш“- ООД, гр.К., обл.С. срещу 2 бр. ответници/също търговски субекти/- „ТАИС - 91"- АД и ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО"- Д.И.Т./и двамата също от гр.К., обл.С./ с цена на иска 39 415, 76 лв., в която се твърди, че в резултат на поредица от правни сделки първият ответник „ТАИС - 91"- АД е продал на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО" част от своите идеални части от съсобствения с ищеца „ТЕХМАШ"- ООД поземлен имот на трето лице- несъсобственик, без да предложи на другия съсобственик да купи тези идеални части при същите условия съгласно изискването на чл.33, ал.1 от ЗС, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Счита, че съгласно чл.33, ал.2 от ЗС, ако декларацията по ал.1 е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като конститутивният иск за изкупуване трябва да се предяви в 2- месечен срок от продажбата. Поради което претендира, че за него е възникнало правото да изкупи така продадената от „ТАИС- 91"- АД част от горецитирания поземлен имот по реда на чл.33, ал.2 от ЗС при действително уговорените условия, предвид което претендира по реда на чл.33, ал.2 от ЗС да получи право на изкупуване на 5760.50/6291 ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, на цената от 9 720 лв., на каквато са били продадени собствените на „ТАИС- 91"- АД идеални части от имота, съгласно нотариалния акт от 06.12.2018г. В хода на делото е предявил и инцидентен установителен иск/ИУИ/ по реда на чл.212 от ГПК срещу втория ответник по основния иск ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО", гр.К., обл.С. с цена на иска 1 258, 97 лв., като моли настоящия първоинстанционен съд да постанови решение, с което да приемете за установено, че ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО"- гр. К. не е собственик на 184/6291 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., п.к. 6100, обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № 35167.501.7022, № 35167.501.8032, № 35167.501.9092, № 35167.501.606, № 35167.501.9397 и № 35167.501.7029. Претендира всички свои разноски по делото и по двата заведени иска- основния и инцидентния. В този смисъл е пледоарията на процесуалния представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

Ответникът „Таис- 91“- АД , гр.К., обл.С. не е представил писмен Отговор на ИМ в законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, като е бил изрично предупреден за последиците от това по чл.133 от ГПК, не се е явил процесуален представител, не е пледирал и не е представил писмена защита по делото.

Ответникът ЕТ„Денко Тиков- Миро“- Д.И.Т.- гр.К., обл.С. в писмените си Отговори на първоначалния и на ИУИ оспорва изцяло исковите претенции против него, счита ги за изцяло неоснователни и недоказани, а ИУИ дори и процесуално недопустим. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя полза. Претендира всички свои разноски по делото. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

Съдът, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че както основния иск по чл.33, ал.2 от ЗС, така и ИУИ по чл.212 от ГПК са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, и той следва да се произнесе по съществото на спора между страните, със съдебното си решение.

          ПО ИНЦИДЕНТНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК :

Ответникът ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО" е оспорил, като недопустим предявения ИУИ за собственост с аргумента, че твърдението, че ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО" не притежавал идеална част от процесния имот следвало да бъде заявено от ищеца още с първоначалната искова молба/ИМ/ с правно основание по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което счита за процесуално недопустимо чрез иск по реда на чл.212 от ГПК да се изправят пропуски в първоначалната искова молба, понеже така се заобикаляла законовата преклузия по чл. 147 от ГПК, и че било процесуално недопустимо чрез ИУИ да се установява правоотношение, което се явява елемент от фактическия състав на самия основен иск. Видно обаче от текста на самата първоначална ИМ ищецът изрично е посочил, че продавачът „ТАИС - 91"- АД/първия ответник/ е продал на ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО"/втория ответник/ част от своите идеални части от сьсобствения с ищеца „ТЕХМАШ"- ООД поземлен имот на трето лице- несъсобственик, без да е предложил на другия си съсобственик да изкупи тези ид. части при същите условия, каквото е нормативното изискване по чл.33, ал.1 от ЗС. Поради което за ищцовото търговско дружество „ТЕХМАШ"- ООД възникна правото да изкупи така продадената от първия ответник „ТАИС - 91"- АД част от горецитирания поземлен имот по реда на чл.33, ал.2 от ЗС при действително уговорените условия, като по-нататък в ИМ подробно е изложено защо са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.33 от ЗС, включително и необходимостта съсобственик да е прехвърлил с договор за продажба дела си на трето лице- несъсобственик. В конкретния случай претенциите на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" да е съсобственик в процесния недвижим имот обаче са станали известни на ищеца „ТЕХМАШ"- ООД едва след получаването на писмения Отговор на ИМ по чл.33 от ЗС, поради което ищецът е организирал защитата на правата си чрез предявяването на този ИУИ за собственост, като до този момент за ищеца „ТЕХМАШ"- ООД не е съществувал правен интерес от предявяването на подобен иск, понеже втория ответник ЕТ„Дечко Тиков- Миро" не се е легитимирал като съсобственик/собственик на ид. части/ от процесния недвижим имот. Поради което за ищеца по основния и по ИУИ „ТЕХМАШ"- ООД би била налице възможност да придобие права (да изкупи прехвърлените на ответника идеални части от имота) единствено, ако отрече правата на втория ответник ЕТ„Дечко Тиков- Миро" чрез предявяването на ИУИ за собственост. В тази връзка елемент от фактическия състав на иска по чл. 33 от ЗС се явява установяването на продажба от страна на съсобственика на своя дял на трето лице- несъсобственик. В конкретния случай обаче ответникът по ИУИ ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" се легитимира, като съсобственик в имота чрез представените нотариални актове, материалната доказателствена сила на които ищеца „ТЕХМАШ"- ООД може да опровергае именно чрез предявяване на ИУИ за собственост. В противен случай настоящия първоинстанционен съд ще има единствената правна възможност да приеме доказателствената сила на нотариалния акт и да отхвърли предявения иск по чл.33 от ЗС. Поради което за ищеца по първоначалния иск „ТЕХМАШ"- ООД е налице обоснован и доказан правен интерес от предявения ИУИ против втория ответник по основния иск, и той се явява процесуално допустим.

Видно от събраните по делото писмени доказателства- нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том. VIII, нот. дело № 2343/1997г., съставен от П. Куцарова - нотариус при Районен съд – К., Договор за прехвърляне на предприятие от 02.06.2003г., Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 194, том VI, per. № 9348, дело N 1072/2004г. на нотариус с peг.№ 100- Петранка Куцарова, който акт е вписан в Служба по вписванията под № 111, том V, per. № 6050, дело № 3733/23.11.2004г., Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт № 91, том III, peг. № 4542, дело № 436/2018г. на нотариус с peг.№ 100- Петранка Куцарова; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том VI, peг.№ 11086,  дело № 841/2018г. на Николай Калчев, нотариус с район на действие Районен съд- К., peг. № 700 на НК, от 06.12.2018г., Удостоверение по декларирани данни на Община- К., дирекция „МП", изх.№ **********/20.07.2017г., Скица на поземлен имот N 15-592031-20.08.2018г., Удостоверение за данъчна оценка на Община- К., дирекция „МП", изх.№ **********/31.07.2018г., Справка от имотния регистър по партидата на имот 7061, Заявление за изменение на кадастралния план на процесния поземлен имот от 16.11.2016г., Акт за непълноти и грешки относно процесния поземлен имот, Справка от имотния регистър по партидата на имот 7060, Обяснителна записка на ЕТ„Дечко Тиков - Миро" от 12.02.2018г., Годишен финансов отчет на ЕТ „Дечко Тиков - Миро" за 2007г., Годишен финансов отчет на ЕТ„Дечко Тиков- Миро" за 2008г., Годишен финансов отчет на ЕТ „Дечко Тиков- Миро" за 2009г., Счетоводен баланс на „ТАИС- 91"- АД към 31.12.2007г., Сведение от Георги Каличков от 14.05.2019г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том III, peг.№ 6103, дело № 451/2018г. на нотариус Николай Калчев с район на действие РС- К., peг.№ 700 на НК, Решение № 501/18.07.2019г. по гр.д.№ 2283/2018г. на РС- К., Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 92, том I, peг.№ 727, дело № 92/2007г. на нотариус Росица Буркова с район на действие РС- К., peг.№ 97 в регистъра на НК и Нотариален акт за поправка на НА № 44, том V, вх.peг.№ 9192, дело № 686/2018г. на нотариус Николай Калчев, peг.№ 700 в регистъра на НК, ищецът „ТЕХМАШ"- ООД не следва да се легитимира, като собственик на идеална част от процесния поземлен имот с нотариален акт с абсолютно идентична редакция за придобити сгради с терена под тях, тъй като с нотариалния акт от 31.07.1997г. за продажба на недвижим имот № 44, том. VIII, нот.д.№ 2343/1997г., съставен от нотариус Куцарова от 31.07.1997г., праводателят на ищеца е придобил собствеността върху конкретни сгради в процесния имот, ведно с терена под сградите, като по този начин страните по сделката изрично са заявили волята си предмет на продажбата да бъдат както сградите, така и земята под тях. Докато с Нотариален акт от 09.02.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот № 92, том I, per. № 727, дело № 92/2007г. на нотариус Росица Буркова, първия ответник „ТАИС- 91"- АД е продал на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" намиращата се в процесния недвижим имот/терена/ сграда „Дарак“ със застроена площ от 140 кв.м. и самостоятелен вход от изток на сградата, с пристройка към дарака от юг, с прилежащия застроен терен. Липсва обаче воля на страните по сделката предмет на същата да бъде и земята под сградата, каквато воля е изявена при продажбата между „ТАИС- 91"- АД и праводателя на „ТЕХМАШ"- ООД. Съгласно записаната воля на страните по договора за покупко-продажбата от 09.02.2007г., те са индивидуализирали имота/предмет на сделката/, не може да се направи фактическия и правния извод, че сградата е била прехвърлена от първия ответник „ТАИС- 91"- АД на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО", ведно със земята под нея, като от изричното посочване на стр.2 от нотариалния акт „с прилежащия застроен терен" не става ясно дали ответникът е закупил процесната сграда ведно със земята под нея, или не. Безспорно се доказа по делото, прилежащият терен на една сграда се ползва от нейния собственик на основание чл.64 от ЗС, доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, но това право не представлява прехвьрлимо вещно право, което още по-малко дава на собственика на сградата право на собственост върху земята, върху която се намира самата сграда. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик, като използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство- прилежащия терен. Редът, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради, е предвиден в ЗУТ, като в разпоредбата на чл.22, ал.7 от ЗУТ е направено препращане за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7/2003г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. Поради което посочването на „прилежащия застроен терен" в нотариалния акт от 09.02.2007г. не води до извод, че по този начин купувачът е придобил право на собственост върху земята в процесния поземлен имот. Също така втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" е посочил изрично, че фактът, че сграда „Дарак" се намира в имот с идентификатор 35167.501.7061, който е различен от този на процесния имот имот 35167.501.7060, се дължал на техническа грешка, без обаче да сочи в кой документ е налице тази грешка. В тази връзка съгласно нотариалния акт за покупко- продажба от 09.02.2007г. имотът, предмет на сделката, е с пл.№ 7061 и идентификатор 35167.501.7061, и по същия начин от одобрените планове за регулация с Решения на ОС № 433/2006 г. и № 777/2013 г., е видно, че сграда „Дарак" е с идентична с № 7061 и представлява обособен обект, на които е даден устройствен статут за обслужване на сградата поради факта, че попада в терен с идентификатор № 7060 съгласно чл.22, ал.7 от ЗУТ. От приетата по делото без оспорване от никоя от страните СТЕ е видно, че този статут не се е променял и е бил един и същ както през 2006г./тоест преди продажбата от 09.02.2007 г./, така и към 2013 г., при последния одобрен регулационен план в Община- гр.К.. Поради което, след като е била продадена само сграда с идентификатор 35167.501.7061, е нямало как едновременно с това да се придобие каквато и да било част от земята в поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, а е можело само тя да се ползва, доколкото това е необходимо за обслужване на сграда „Дарак" по силата на чл.64 от ЗС. Наред с това, понеже втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" е съсобственик с „ТЕХМАШ"- ООД по отношение на спорната сграда „Дарак", той е вписан в имотния регистър към Община- К., като собственик на сградата, посочена като „реално обособена източна част от ПИ 7061 /МС- Дарак/ със ЗП - 140 кв.м.", като вписването е направено по партидата на имот N 7061, площ по кад. план 159.88 кв.м., код по ЕКАТТЕ: 35167, начин на трайно ползване на имота: производствен терен, идентификатор; 35167.501.7061, като вписването на данните е отразено на 12.10.2015г. Също така в представената с отговора на исковата молба Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, на стр.6 отново е отбелязано, че заявения от втория ответник ЕТ„Дечко Тиков- Миро" имот е с планоснимачен № 7061, а от събраните по делото доказателства/Декларацията по чл.17 от 2007г. от МДТ към Община- К./, е видно, че не е декларирана описаната земя, като не е ясно дали тя е за ползване или представлява право на собственост върху нея. Поради което не може да се направи еднозначен извод какво е декларирал втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО"- право на ползване или право на собственост, като липсват декларирани данни от продавача- първия ответник „ТАИС- 91"- АД в Дирекция МДТ към Община- К., че е извършена продажба на част от земята и дружеството е продължавало да плаща данъка за земята включително и до 2018г. Ето защо не се доказа твърдението на ответника, че бил придобил имот ид.№ 7061, които бил част от процесния поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060. Също така вторият ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО" е възразил, че „от това, че някой счита друго лице за собственик или че не го счита за собственик, не възниква право на собственост". В случая обаче не е от значение кой кого счита за собственик на процесния имот, а каква е била действителната воля на страните по договора за покупко-продажба от 09.02.2007 г.

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Обаче от съществено значение за тълкуването на договорите са фактическите и правни действия на страните, извършени преди, по време и след сключването на самия договор. В процесния случай, от последвалите сключването на нотариалния акт от 09.02.2007г. фактически и правни действията на продавача „ТАИС- 91"- АД и на купувача ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" може да се направи безспорния извод, че действителната воля на страните по сделката е бил да прехвърлят собствеността единствено на сградата „Дарак“, но не и да прехвърлят каквато и да е част от собствеността върху земята в поземления имот. В тази връзка на 16.11.2006г. представляващият „ТАИС- 91"- АД Г.М.К.е подал до Кмета на Община- К. заявление за изменение на кадастралния план на процесния поземлен имот, като впоследствие през 2009г. е бил съставен Акт за непълноти и грешки относно процесния поземлен имот, в който изрично са посочени първия ответник „ТАИС- 91"- АД/като собственик на терен/, О.И.П.-праводателят на ищеца „ТЕХМАШ"- ООД по отношение на 410/6291 ид.ч. от имота/като собственик на сгради и терен/, и Д.И.Т.- собственик на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО"/като собственик единствено на сграда, част от дарак с площ от 140 кв.м./. По този начин, самият прехвърлител на сградата „Дарак“ първият ответник „ТАИС- 91"- АД/действащ чрез своя законен представител Георги Каличков/ сам е удостоверил, че не счита втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО" за собственик на земя в процесния имот, а счита за такива само първия ответник „ТАИС- 91"- АД и праводателя на ищеца „ТЕХМАШ"- ООД.

В този смисъл са и неоспорените от никоя от страните по делото първоначачално и допълнително заключение на комплексната СТЕ по делото, като в устните си пояснения и отговори вещите лице са допълнили, че от комбинираната скица се виждало, че е образувано УПИ Х, което е с два имотни номера. Когато е образувано това УПИ е с пл.№ 7060 и № 7061- те са били два отделни имота и с поредни номера. Образувайки УПИ Х, то съдържало в себе си двата имота, като имота на 7061 е бил в този участък, където попада процесната сграда „Дарак“, като имот 7060 е по-големия, а 7060 е по-малкия. По кадастралния план от 2003г. е била една сграда с идентификатор 01, а по кадастралната карта са били две сгради с идентификатори 06 и 09, и пристройка към нея с идентификатор 10. Имотът, върху който попада сградата, е бил отреден в УПИ- Х, като отреждането винаги е за имот, а не е за сграда. Имало е отреждане по предходен план и е било УПИ 10 за производствена дейност и стопанска инициатива. През 2003г. по кадастралния план преди кадастралната карта и преди сделката, също е съществувал имот 7061, но не е включен в отреждането на УПИ. УПИ е от 2006г. за производствена дейност и отреждането не е било за имоти, а за производствена и стопанска инициатива, но имота е съществувал към 2003г. Експертизата е ползвала и много детайлно е преглеждала всички представени документи за собственост, както и актове за собственост налични по делото, плюс една голяма папка нотариални актове и скици, представени от ищеца. Ползвали са като източници и папката за нотариални актове от ищеца. Имало е имот 7061, но отреждането е през 2007г., който в нотариалния акт е описан като УПИ- Х. Имот 7061 е бил една сграда с идентификатор 01 и е обхващала всички помещения. По-късно с кадастрална карта тя е била разделена на две тази сграда, като сградата не е описана като помещения, а като сграда 01. Не са открили да има проведена процедура за самостоятелно отреждане на имот 7061. Не са срещнали протоколи за проучване и процедура, по която да е правено разпределение на право на ползване. Когато има едно УПИ, образувано от два имота, понякога напълно е възможно да се проведе процедура по право на ползване и ще има реално разпределение на частите на ползване, но в случая не са срещнали такава процедура, както и процедура за делба. Разписният списък, приложен по делото, е бил по плана, одобрен през 1989г., като в този разписен списък няма посочена площ на имот 7060, и към 1989г. другия имот 7061 не е бил самостоятелен обект, тъй като целия е бил в имот 7060. Съдът кредитира изцяло заключенията и поясненията на двете вещи лица, като пълни, обосновани, професионални и непротиворечиви.

Съгласно събраното по делото едно гласно доказателство- свидетелските показания на разпитания по делото Д.Г.Х./бивш  счетоводител на втория ответник ЕТ„Дечко Тиков“ от 2014г. до 2019г./, към настоящия момент той не работи вече там. Заявява, че втория ответник ЕТ„Дечко Тиков- Миро“ е закупила имот през 2006г.- 2007г., наричан „Дарака“ в гр.К., който е бил вписан в активите на търговския субект и всичко за него е било плащано. Освен сградата е имало и земята, но не цялата, а част от нея, за което са били плащани данъци, такса смет и други. За периода на работа в ЕТ не знае дали е бил ползван имота и за какво, тъй като не бил ходил на място. Знае, че фирмата го е ползвала, предполага, че вътре е имало машини, но не бил ходил на място.Изготвяни са били от други лица, но той лично не бил подписвал документи за данък сгради, отчисления за амортизации и други. Изготвени са, но аз лично не съм разписвал. Не знае някой да е оспорвал собствеността върху терена на ЕТ. Пояснява, че „Мебели Тиков“ е другата фирма на г-н Тиков, където той не е работил като счетоводител, а само в неговото ЕТ. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са пълни, вътрешно непротиворечиви, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и на заключенията на СТЕ, и по делото липсват данни това лице към настоящия момент да е по някакъв начин пряко или косвено заинтересовано от изхода на това дело.

Ето защо и предвид гореизложените съображения съдът счита, че предявеният инцидентния установителен иск/ИУИ/ се явява процесуално допустим, напълно основателен и доказана, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

 

ПО ГЛАВНИЯ ИСК :

          По принцип, за да бъде уважен искът по чл.33, ал.2 от ЗС следва да са налице кумулативните законови предпоставки за това- да е налице съсобственост върху имота, съсобственик да е прехвърлил с договор за продажба дела си на трето лице- несьсобственик, продажбата да е действителна и съсобственикът- продавач да не е предложил на другия съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот, или да го е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице- купувач. В конкретния случай е безспорно установено и доказано, че към датата, на която първия ответник „ТАИС- 91"- АД е прехвърлил своите идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот на втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ - МИРО"/06.12.2018г./ ищецът „ТЕХМАШ"- ООД е бил съсобственик с първия ответник „ТАИС- 91"- АД на имота- видно от Нотариален акт от 31.07.1997г. за продажба на недвижим имот № 44, том. VIII, нот.дело № 2343/1997г. на нотариус П.Куцарова, с който първия ответник „ТАИС- 91"- АД е продал на третото за спора лице ЕТ„Иртис-Писко - Огнян Писков" недвижим имот-     сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м.,  находящи се и двете в гр.К., Западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов", ведно с терена под тях, построени в имот с пл.№ 7060, в кв.I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО" АД, юг - земеделски земи, запад- „Първи май-К-АД". Впоследствие на 02.06.2003г. е бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на купувача ЕТ„Иртис-Писков - Огнян Писков", като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/включително и правото на собственост върху земята и сградите в процесния имот/, е било прехвърлено на ищеца „ТЕХМАШ"- ООД, което е безспорно установено и доказано между ищеца „ТЕХМАШ"- ООД и първия ответник „ТАИС- 91"- АД с влязло в законна сила Решение № 501/18.07.2019г. по гр.д.№ 2283/2018г. по описа  на РС- К.. Безспорно е също така, че тази официална продажба от 06.12.2018 г. е действителна и че продавачът/първия ответник „ТАИС- 91"- АД/ не е бил предложил на другия съсобственик/ищеца/ „ТЕХМАШ"- ООД, да изкупи дела му от сьсобствения имот или да го е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице - купувач. Като единствения съществен спорен въпрос между страните по делото е дали втория ответник ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО" е бил съсобственик в процесния поземлен имот към датата 06.12.2018г., тоест дали първия ответник „ТАИС- 91"- АД е продал своята част от имота на съсобственик или на друго трето лице- несъсобственик, който въпрос е бил предмет на предявения по делото инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, и който вече е разрешен в първата част на настоящото първоинстанционно съдебно Решение. Поради което предявеният основен иск по чл.33, ал.2 от ЗС се явява напълно основателен и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

          Предвид изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца всички направени от него разноски в размер на общо 5 060, 40 лв., със законните последици.

          Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на Окръжен съд- гр.Стара Загора може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез първоинстанционния ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.33, ал.2 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 и чл.212 от ГПК, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ап.5, представлявано от Д.И.Т., не е собственик на 184/6291 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., п.к. 6100, общ.К., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана на гр.К., обл.С., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № 35167.501.7022, № 35167.501.8032, № 35167.501.9092, № 35167.501.606, № 35167.501.9397 и № 35167.501.7029.

 

ПОСТАНОВЯВА изкупуване в полза на „ТЕХМАШ"- ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., Западна индустриална зона, представлявано от управителя си О.И.П., на продадените от „ТАИС- 91"- АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от председателя на съвета на директорите Г.М.К., на купувача ЕТ„ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ап.5, чрез Д.И.Т., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2018г., материализиран в нотариален акт № 16, том VI, peг.№ 11086, дело № 841/2018г. на нотариус Николай Калчев с район на действие РС- К., peг.№ 700 на НК, 5760.50/6291 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., п.к. 6100, общ.К., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана на гр.К., обл.С., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № 35167.501.7022, № 35167.501.8032, № 35167.501.9092, № 35167.501.606, № 35167.501.9397 и № 35167.501.7029, при цена съгласно договора- 9 720 лв./девет хиляди седемстотин и двадесет лева/.

 

           ОСЪЖДА „ТАИС- 91“- АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., ж.к.“Индустриален“ № 32, и ЕТ „ДЕЧКО ТИКОВ- МИРО“- Д.И.Т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ап.5 да заплатят на „ТЕХМАШ“- ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., Западна индустриална зона, разноските по делото в размер на общо 5 060, 40 лв./пет хиляди и шестдесет лева и четиридесет стотинки/.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :