№ 2080
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500958 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 344, ал. 3 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба /наименувана въззивна/, подадена от К.Д.
Павлова- Алиосман, чрез процесуален представител адв.Ф.Д., срещу Решение № 262749 от
03.11.2021 г. по гр.д.№19138/2018 г. по описа на ВРС, в частта, имаща характер на
определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, с която частната жалбоподателка е осъдена да заплаща
на Д. ИВ. К. сумата в размер на 103 лева месечно, считано от влизане в сила на решението
за възлагане до окончателно извършване на делбата, с падеж 1-во число на месеца, за който
се дължи сумата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане на сумата, за лишаване от ползване на имота - ЖИЛИЩЕ в гр.Варна, район
Приморски, ж.к. Бриз, местност Свети Никола, в сграда с идентификатор 10135.2526.578.1,
включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна клетка към улицата, както и по
външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от две антрета, хол, трапезария, кухня,
две спални, коридор, баня, тоалет и две тераси, с обща застроена площ 140 кв.м, тавански
етаж състоящ се складови помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор
10135.2526.578.1, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като отхвърля искането за периода от
21.10.2020г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и за горницата над 103 лв. до
претендираните 120 лв.
С частната жалба се обосновава становище за недопустимост, евентуално за
неправилност на решението в обжалваната част, по твърдения, че претенциите на Д.К. не е
следвало да бъдат приемани за разглеждане, с оглед разпределеното ползване на делбения
имот с одобреното между тях споразумение в бракоразводния процес. В случай, че са
допустими, частната жалбоподателка счита, че същите са неоснователни, тъй като
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС се отнася само за хипотези на използване на общата вещ от
някои от съсобствениците, при което те дължат на неползващите съсобственици
обезщетение за ползата, от която са лишени, а в конкретния случай насрещната страна няма
качеството на неползващ съсобственик. При евентуално определяне на обезщетение за
ползването на имота, твърди, че от същото следва да бъде намалено съобразно ползването
от двете деца – малолетната Божидара и поставения под пълно запрещение Иво.
На следващо място жалбоподателката излага твърдения, че състоянието на втория
1
етаж го прави негоден за задоволяване на жилищни нужди, което се установявало от
показанията на разпитаната свидетелка Светлана Д. както и от огледа на имота, извършен от
в.л. Атанасова, която заявила в с.з. на 21.10.2020 г., че и в момента няма захранване с вода и
електричество.
В заключение сочи, че влязлото в сила решение за извършване на делбата няма
конститутивно действие и изпълнителна сила, поради което не променя установеното с
бракоразводното решение разпределение на фактическото ползване на етажите от бившите
съпрузи.
С оглед гореизложените съображения отправя искане за обезсилване, а в условията
на евентуалност - отмяна, на обжалваната част от решението, с отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. ИВ. К., чрез процесуален
представители адв. Н.Т. и адв. Димитър Матев, с който подадената частна жалба се оспорва
като неоснователна. Посочва се, че са налице предпоставките за изменение на допуснатото
формално разпределение на ползването на имота, извършено без да се държи сметка за
реалното му състояние. Решението за възлагане на имота е влязло в законна сила, поради
което придобиването на собствеността върху него е предпоставена от заплащане на
определената в решението парична стойност за уравняване на дяловете, което не е сторено
през изминалите няколко месеца. Излага се становище още, че са настъпили нови
обстоятелства, които позволяват всяка страна да се откаже от постигнатото споразумение.
Отправеното с отговора искане към съда е за оставяне на жалбата без уважение с
присъждане на разноски в полза на страната.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство се е развило във втора фаза по извършване на
делбата, допусната с Решение № 3971 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 19138/2018 г., по описа на
ВРС между Кристияна Д. П., при равни квоти на следните имоти:
ЖИЛИЩЕ в гр.Варна, район Приморски, жк Бриз, месност Свети Никола, в сграда с
идентификатор 10135.2526.578.1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна
клетка към улицата, както и по външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от две
антрета, хол, трапезария, кухня, две спални, коридор, баня, тоалет и две тераси, с обща
застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се складови помещения в подпокривното
пространство на сградата със светла площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 10135.2526.578.1; ½ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор
10135.2526.578.3, със застроена площ от 40кв.м., както и ½ ид.ч. от дворното място
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2526.578, при граници на дворното
място идентификатори №№ 10135.2526.9536; 10135.2526.579; 10135.2526.581;
10135.2526.2129; 10135.2526.1635.
Предмет на разглеждане е предявената на основание чл.344, ал.2 от ГПК и приета от
първоинстанционния съд като привременна мярка претенция от Д. ИВ. К. за осъждане на
насрещната страна Кристияна Петрова П. да му заплаща сумата в размер на 120 лева
месечно, считано от 21.10.2020 г. до окончателно извършване на делбата, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, за
лишаване от ползване на имота - ЖИЛИЩЕ в гр.Варна, район Приморски, ж.к. Бриз,
местност Свети Никола, в сграда с идентификатор 10135.2526.578.1, включващо втори
жилищен етаж с достъп от стълбищна клетка към улицата, както и по външно стълбище
откъм дворното място, състоящ се от две антрета, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси, с обща застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ
се складови помещения в подпокривното пространство на сградата със светла площ от 132
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на градата с идентификатор 10135.2526.578.1.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК се налага, когато имотите се ползват
2
само от един от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете
от съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо използване
на делбените имоти от съделителите докато трае делбеното производство. Обезщетението за
ползване се дължи от съсобственик, който не използва имота в съответствие с правата си.
С оглед гореизложеното за да бъде основателна претенцията, следва страната, която
претендира заплащане на обезщетение да докаже в условията на главно и пълно доказване,
че ответникът ползва съсобственото имущество в по-голям обем от притежаваното от него
право на собственост.
За установяване ползването на жилището и таванско помещение са разпитани
свидетелите Десислава Йорданова Христова и Ивайло Стоянов Йорданов за ответника и
Татяна Костадинова Трифонова и Светлана Д. Павлова за ищцата.
От показанията на свидетелката Десислава Христова, кредитирани съгласно
правилото на чл. 172 от ГПК, се устнаовява, че с Д.К. живеят на съпружески начала на
партерния етаж на сградата. На втория етаж няма ток и вода, като не е открита и партида, а
таванското помещение не е годно за живеене.
Видно от показанията на свидетеля Ивайло Йорданов подпокривното пространство
не е годно за живеене. Кристиана след развода е напуснала семейното жилище и е отишла
на квартира, а Даниел е останал да живее при майка си. Понеже никой не живее на втория
етаж снабдяването му с ток и вода било спряно от родителите на Д.К.. След като бил спрян
токът и водата вторият етаж от къщата същото не бил годен за обитаване.
От разпита на свидетеля Татяна Трифонова се установява, че след раздялата на
съделителите през 2014 г. Кристиана се изнесла с двете си деца да живее в жилище под наем
в града. При посещение на имота през 2015 г. свидетелката установила, че на втория етаж
няма ток и водоснабдяване . Въпреки многократните опити, Кристиана не успяла да се
възстанови подаването им. Трифонова сочи още, че е ставала свидетел на получаване на
СМС-и, изпратени от Д.К., с които той е заявявал на бившата си съпруга, че никога няма да
пусне тока и водата в имота.
В показанията си, кретидирани по реда на чл. 172 от ГПК, свидетелката Светлана
Павлова установява, че след 2014 г. сестра Кристиана Павлова е напуснала процесното
жилище. След този момент бившият зет прекъснал снабдяването с ток и вода, като то било
изпразнено, без обзавеждане и непригодно за живеене.
Ценени поотделно и съвкупно гласните доказателства, приобщени чрез разпита на
четиримата свидетели, обосновават единствения възможен и безпротиворечив извод, че след
2014 г. вторият жилищен етаж е станал неизползваем, тъй като Д.К. или членове на неговото
семейство са прекъснали захранването с ток и вода към него. Доколкото ел. табло се намира
на първия етаж, който е бил лична собственост на неговите родители приживе, и където
ищецът е живяла след настъпването на фактическата раздяла между страните, то следва да
се приеме, че той необосновано поддържа състоянието, възпрепятстващо Кристиана
Павлова да ползва съсобствения имот. От изявлението на в.л. Атанасова при изслушването
в проведеното на 21.10.2020 г. открито съдебно заседание се установява, че и в момента на
изготвяне на експертизата не е имало захранване с вода и електричество в имота.
От съществено значение за решаващия извод на съда е обстоятелството, че от
свидетелските показания не само се установява, че имотът не е годен за живеене поради
липсата на елементарни условия, но и че фактически Кристина Павлова, заедно с децата на
страните, не го обитава и не го използва. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от
приложения по делото договор за наем от 15.09.2015 г., от който се установява, че считано
от тази дата съделителката е наела жилищен имот в гр. Варна. Изложените доказателства
ценени в своята съвкупност обуславят единственото възможно обосновано заключение, че
най-късно от посочената дата, но при всички положения в период, предхождащ
предявяването на искането за налагане на привременна ммярка, ответната страна по него не
е ползвала съсобствения имот, още по-малко го е правила в обем, надхвърлящ правото на
собственост.
3
Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че след
предявяване на искането насрещната страна е използва имота в несъответствие с дяла си в
съсобственост, а напротив същите са категорично оборени от доказателствения материал по
делото, то претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението в
обжалваната част –отменено на основание чл. 272 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262749 от 03.11.2021 г. по гр.д.№19138/2018 г. по описа на
ВРС, в частта, имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, с която К.Д.
Павлова- Алиосман, ЕГН ********** е осъдена да заплаща на Д. ИВ. К., ЕГН **********
сумата в размер на 103 лв. (сто и три лева) месечно, считано от влизане в сила на решението
за възлагане до окончателно извършване на делбата, с падеж 1-во число на месеца, за който
се дължи сумата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане на сумата, за лишаване от ползване на имота - ЖИЛИЩЕ в гр.Варна, район
Приморски, ж.к. Бриз, местност Свети Никола, в сграда с идентификатор 10135.2526.578.1,
включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна клетка към улицата, както и по
външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от две антрета, хол, трапезария, кухня,
две спални, коридор, баня, тоалет и две тераси, с обща застроена площ 140 кв.м, тавански
етаж състоящ се складови помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор
10135.2526.578.1, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като отхвърля искането за периода от
21.10.2020г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и за горницата над 103 лв. до
претендираните 120 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от Д. ИВ. К., ЕГН **********, за налагане на
привременна мярка на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като КР. Д. П., ЕГН ********** бъде
осъдена да му заплаща сумата в размер на 120 лева месечно, считано от 21.10.2020 г. до
окончателно извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане на сумата, за лишаване от ползване на имота - ЖИЛИЩЕ в
гр.Варна, район Приморски, ж.к. Бриз, местност Свети Никола, в сграда с идентификатор
10135.2526.578.1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна клетка към
улицата, както и по външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от две антрета, хол,
трапезария, кухня, две спални, коридор, баня, тоалет и две тераси, с обща застроена площ
140 кв.м, тавански етаж състоящ се складови помещения в подпокривното пространство на
сградата със светла площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор 10135.2526.578.1.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4