Р Е Ш Е Н И Е
№ 2420
гр. Пловдив, 29.12.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2258 по
описа за 2023год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-178
от Административноп-роцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.С.К. против Заповед
№ 8121К-7810/30.08.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в
МВР.
Жалбоподателят моли да се отмени
заповедта като незаконосъобразна. Излага възражения за нарушаване на
процедурата по провеждане на дисциплинарното производство. Твърди, че заповедта
е необоснована и немотивирана, като вменяването на няколко дисциплинарни
нарушения и налагането на едно наказание посочва като основание за отмяна. Оспорва факта на извършване на дисциплинарно
нарушение, като посочва, че подходът на дисциплинарно наказващия орган е бил
преднамерен и манипулативен. В подкрепа
на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът
-Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., оспорва
жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
по делото доказателства и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
За
допустимостта :
Оспорената
заповед е връчена на адресата на 31.08.2023г., а жалбата е подадена на 08.09.2023
г. Следователно, същата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по
чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Жалбоподателят
е заемал длъжността началник II степен
на Районно управление – Стамболийски при ОДМВР – Пловдив.
Дисциплинарното
производство е образувано със Заповед № 8121К-7230/04.08.2023г.,изменена и
допълнена със Заповед № 8121К-7546/18.08.2023г. на министъра на вътрешните
работи. Повод е докладна записка №
4575р-1458 от 04.08.2023г.
Определеният
предмет на разследването е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР
След проверката
на наличните данни и снемане на обяснения, определения дисциплинарно разследващ
орган на 28.08.2023г. е изготвил обобщена справка рег.№ 8121р-18065, а на
30.08.2023г. и становище рег.№ 8121р-18229 с предложение до дисциплинарно
наказващия орган да приеме, че по безспорен начин е установено допуснато от А.К.
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,ал.2, т.4 от ЗМВР и да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ за
нарушение по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР.
Фактическата
обстановка, изложена от разследващия орган, въз основа на която е направено
предложение за налагане на дисциплинарното наказание, се свързва с организацията на работата на РУ Стамболийски в
периода 22.07.2023г. – 26.07.2023г. Посочва се, че на 22.07.23г. било подадено
заявление за изчезването на Д.Н. М.. Въпреки подаденото заявление, на 22 и
23.07.23г. оперативните дежурни части на РУ Стамболийски не изпълнили
изискванията на чл.44,т.6 от Вътрешните правила за издирвателната дейност и не
били извършени неотложни издирвателни мероприятия. По утвърден график за същия
период оперативен дежурен бил младши експерт М., дежурен по управление бил
инспектор С., а младши инспектор Ю. бил
назначен в наряд като АП 513. Поради бездействието на ОДЧ на РУ Стамболийски,
на 24.07.2023г., лицето Б., за което майката на изчезналия дала обяснения,че е
търсел сина й, за да го бие, напуснал безпрепятствено страната.
За дата
22.07.2023г., според предварително утвърден график, К. бил вписан като дежурен
по ръководство. По негово искане със заявление № 333р-7552/10.07.2023г.
директорът на ОД на МВР Пловдив му разрешил ползването на платен годишен отпуск
за два дни – 20 и 21.07.2023г., като бил определен по-голям период на
заместване, включително и за датите 22 и 23.07.23г., за които дати го
замествал старши инспектор В..
Дисциплинарно
разследващия орган приема, че К. неглижирал графика, утвърден от него и въвел в
заблуждение ОДЧ и замествалия го служител. ОДЧ не провела изискуемите
издирвателни мероприятия поради неговото поведение.
Посочва се
още, че К. бил съгласувал непълна процедура за ежедневната дейност на
длъжностните лица от ОДЧ за случаите на постъпили съобщения за безследно
изчезнали лица, поради която причина и не бил уведомен и дежурния по ръководство.
На 24.07.23г.
на К. била докладвана оперативната обстановка и същият получил преписката по
заявлението за М.. В поставената резолюция върху заявлението не се съдържали
указания какво да се предприеме. К. не създал организация за работа по тази
издирвателна преписка, а само формално дал общо разпореждане да се продължи
работата. Поради липсата на задълбочено запознаване с материалите, К.
представил пред директора на ОД на МВР Пловдив необоснована и недостоверна
версия по случая, която била в противоречие с материалите по преписката, тъй
като в нея не се съдържали данни за конфликт между изчезналия и родителите му.
До
26.07.2023г., когато са се намесили в издирването служители на ОД на МВР
Пловдив, К. не предприел никакви действия и не издал разпореждания за
организиране и провеждане на мероприятия по издирването. Разпределеният по
преписката С. не бил получавал конкретни разпореждания, а след излизането му в
отпуск на 26.07.23г. поради заболяване, от страна на К. не бил определен друг
служител от РУ, който да го замества и да ръководи и координира действията по
издирването.
Посочва се
още, че на 25.07.2023г. К. провел разговор по телефона с лицето В.Д.. Проведен
бил разговор и с лицето Б..
По отношение
на районните инспектори П., П., К. и М., въпреки че са от РУ Стамболийски, не
били поставяни конкретни задачи от страна на К.. Без да им е възлагано, същите взели
участие в издирването по своя инициатива.
Посочва се, че
същото се отнася и до инспектор М., който в обясненията си заявил,че
разпореждания не са му давани и не е имало създадена организация по
установяване на изчезналото лице. Установено е, че на 26.07.23г. К. разпоредил
отиване в с.Цалапица и установяване на свидетели, които биха могли да
предоставят информация. Описва се още от дисциплинарно разследващия орган, че
младши експерт С. на 22.07.23г. бил уведомен за постъпилото заявление и друга
информация до 24.07.23г. не бил получавал. На 24.07.23г. след разпределяне на
преписката и запознаване с материалите, същият не бил влизал в оперативка,а
провел беседи с майката на изчезналия. Не му били поставяни преки задачи от
началника на РУ Стамболийски.
Въпреки
предоставените от родителите сведения, след разговора на К. с Б., на практика
служителите на РУ Стамболийски преустановили работата по версията за
съпричастност на Д. и Б. към изчезването.
На 26.07.23г. К.
докладвал на директора на ОД на МВР Пловдив, че са установени две лица, с които
обявеният за издирване Р. Б. е пребивавал в к.к.“Слънчев бряг“ без да става
ясно от къде е информацията.
На същата
дата, била проведена работна среща и в резултат на медийната гласност и
образуваната прокурорска преписка, в издирването се включили служители на
ОДМВР-Пловдив. Била разпоредена повторна проверка.
Описани са
обяснения и на старши комисар К., според които и на дата 25.07.23г. също е
провеждана оперативка, на която К. докладвал случая, както и че са събрани
всички записи от видеокамери за наблюдение.
След подробно
описание на всички събрани обяснения, дисциплинарно разследващия орган приема,
че К. не е изпълнил изискването на чл.44,ал.2 от Вътрешните правила за
издирвателната дейност в МВР и чл.8,ал.1 от Методическите указания за
организация и тактика на издирвателната дейност, тъй като не е запознал състава
на управлението с постъпилия сигнал и не е създал организация за изпълнение на
конкретни и целенасочени мероприятия.
Нарушени били
и изискванията на чл.33,ал.7, ал.8 и ал.9 от Методическите указания, тъй като
не взел никакво участие по ръководство и съдействие на заместващия К., във
връзка с проведените действия по издирване.
В резултат на
безотговорното поведение било допуснато служители от РУ по своя инициатива да
провеждат мероприятия, като резултатът от техните действия не бил отразяван в
писмен вид и не бил докладван на ръководството.
Прието е, че К.
бездействал и липсвал интерес от негова страна към преписката, не създал
организация, не изисквал от служителите да докладват писмено всяко свое
действие, не били изготвяни и докладвани докладни записки.
Така, в
периода 22.07.23г.-26.07.23г. К. не изпълнил вменените му по длъжностна
характеристика задължения и по актовете, уреждащи правилата за издирвателна
дейност.
Прието е, че е
налице дисциплинарно нарушение по чл.203,ал.1, т.13 от ЗМВР. Посочва се, че не
са спазени етичните правила в т.15, 19, 20, 24 и 57 от Етичния кодекс за
поведението на държавните служители в МВР. Нарушенията довели до уронване
престижа на службата, обусловено от многобройните публикации в средствата за
масова информация – подробно описани в обобщената справка. Породено било
огромно недоволство в обществото от пропуските при издирването на Д.М..
Проведени били множество протести. Така, несъответствието между дължимото и фактическото
поведение на К. довело до намаляване или загуба на общественото доверие в
полицията.
Деянието било
извършено при непредпазливост.
Описаната
фактическа обстановка и изложените мотиви са възприети изцяло от дисциплинарно
наказващия орган, който въз основа на обобщената справка и предложението, след
приемане на писмени обяснения от служителя, е издал оспорената заповед, с която,
като е приел, че е налице дисциплинарно нарушение, на основание чл. 204, т. 1 вр. чл. 197, ал. 1, т.
6, чл. 194, ал. 2, т. 4/ т.15, т.19, т.20, т.24 и т.57 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в МВР/ вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 226, ал. 1,
т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР с
жалбоподателя.
При провеждане
на дисциплинарното производство, видно от приложената административна преписка,
не се констатират съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена от
компетентен орган. Спазени са сроковете по чл.195 и чл.196 от ЗМВР, на
служителя надлежно са връчвани издаваните заповеди, предоставена му е
възможност за запознаване с материалите и за даване на обяснения, спазено е
изискването на чл.207,ал.8,т.1 от ЗМВР и чл.206,ал.1 от ЗМВР.
Заповедта е необоснована
и е издадена в противоречие с материалния закон.
Спор по
описаната фактическа обстановка между страните няма. Спорът е относно
интерпретацията и оценката на фактите. От описана в самата заповед фактическа
обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено
от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение.
За времето
22.07.23г.-23.07.23г. твърдяното бездействие и липса на организация не могат да
се вменят във вина на К., след като е налице заповед за заместването му,
издадена от по-горестоящия административен ръководител. За наличието на такава
не се спори, а и несъмнено се установява от доказателствата по преписката,
както и от свидетелските показания на самия директор на ОД на МВР Пловдив към
онзи момент В. К., който лично е разрешил ползването на отпуск на К. и е
определил лице, което да го замества за двата почивни дни 22 и 23 юли. При
наличието на такава заповед, която по същността си е вътрешноведомствен
административен акт, независимо от утвърдения преди това график на дежурствата,
не може да се търси от субективна страна отговорност за неизпълнение на
служебни задължения. Това, че заместващият К. служител В. не е разбрал, че го
замества за почивните дни, както става ясно от свидетелските му показания пред
съда, също не е основание да се приеме, че от страна на жалбоподателя е
извършено някакво нарушение, тъй като последният нито е знаел за незнанието на В.,
нито е можел да предполага за последното. Още по-малко, при условие, че е
заместван, за същия период е можел да придобие знание за действията, които са
предприети или не са предприети от ОДЧ на РУ-Стамболийски във връзка с
постъпилия сигнал за изчезнало лице.
За времето от
24.07.23г. до 26.07.23г. са описани множество действия, извършвани от К., в
качеството му на началник на РУ-Стамболийски. Следва да се отбележи, че към
24.07.23г., тоест към момента, в който жалбоподателят К. се е завърнал на
работното си място от платен годишен отпуск, всички събития, генерирали по-късно
общественото недоволство, а именно убийството на М. и напускането на страната
от лицето Б., вече са се били случили така, щото каквито и действия да бяха
извършени в този период от време от страна на органите на полицията и в
частност от страна на началника на РУ-Стамболийски, това обществено
недоволство, обективирано в различни медийни публикации и организирани
протести, с което се мотивира загубата на обществено доверие в полицията, несъмнено
е щяло да се прояви и то не като резултат от действията на началника на РУ -
Стамболийски.
Независимо от
горното, установява се и в хода на дисциплинарното производство, и от събраните
по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите И.П.,
Д.П., В.М., Д. К., че от страна на дисциплинарно наказания са предприети
възможните действия - запознаване и разпределение на докладваната преписка за
изчезналото лице, провеждане на оперативни срещи, докладване на случая на
директора на ОД на МВР Пловдив, разпореждане извършването на издирвателни
действия, проверка на различни възможни версии. От показанията на
свидетелите С. и П. става ясно, че през
дните 24-26.07.23г., когато изчезналия вече е бил обявен за общодържавно
издирване, което впрочем е противно на твърденията за бездействие на органите
на полицията през двата почивни дни, активно са работили екипи на територията
на с.Цалапица и е имало много подвеждаща
информация въз основа на различни сигнали. Последното обяснява и различните
възможни версии за изчезването и трудно може да се възприеме тезата на
ответната страна, че К. представил в понеделник на 24.07.23г. на директора на
ОД на МВР Пловдив недостоверна информация. Установява се още от свидетелските
показания, включително и тези на свидетеля Д.К.и Д.П., че в дните до разкриване
на убийството непрекъснато им били поставяни задачи от К.. Били координирани
действията им, извършвани били справки по информационни фондове, водили се
беседи с родителите, снемали се обяснения, преглеждали се записи от охранителни
камери. Дали и доколко така извършеното от началника на РУ-Стамболийски не е
най-доброто възможно и дали не са налице пропуски в организацията е въпрос, на
който, какъвто и отговор да се даде при така установените факти, не може да
обоснове сам по себе си извършването на тежко дисциплинарно нарушение от
категорията на вмененото, а именно деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата. Тук следва да се отбележи, с оглед възражението
на жалбоподателя в тази насока, че няма пречка, посочвайки правната
квалификация на вмененото дисциплинарно нарушение, а именно чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган да го обвърже с няколко разпоредби от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т.15, т.19, т.20,
т.24 и т.57, стига да е ясно, че става въпрос за едно дисциплинарно нарушение,
още повече, че разпоредбата на чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР използва множествено
число за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение. В случая обаче,
видно от мотивите на оспорваната заповед е, че ту се препраща към Етичния
кодекс, ту към Методическите указания за организация и тактика на
издирвателната дейност, ту към Вътрешните правила за издирвателната дейност
в МВР, без да се обвързва едното с
другото така, щото да стане ясно, че става въпрос все за деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение. Така действително се остава с впечатление, че се
вменяват не едно, а няколко дисциплинарни нарушения с няколко различни
фактически състава – напр. съгласуване на непълна процедура за ежедневната
дейност при постъпили съобщения за безследно изчезнали лица; допускане на
служители да извършват издирвателни действия без да им е възложено; бездействие;
неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика и т.н. Но ако е така,
то тогава е следвало да се спази разпоредбата на чл.197,ал.3 от ЗМВР, според
която при установени едновременно две нарушения на служебната дисциплина,
наказващият орган, след като определи наказание за всяко едно от тях, може да
наложи едно общо наказание, респ. по-тежкото, според приложимата хипотеза на
т.1 или т.2 от разпоредбата. В случая, наказващият орган, ако се приеме, че
мотивира няколко нарушения, не е определил и индивидуализирал дисциплинарното
наказание за всяко от установените от него дисциплинарни нарушения, така както
изисква чл. 197, ал.3 от ЗМВР, а направо
е определил най-тежкото наказание, което е съществено нарушение, доколкото не е
спазена императивната норма на чл.197,ал.3 от ЗМВР, а това е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваният административен акт в неговата цялост.
По отношение
на дисциплинарното нарушение, така както е квалифицирано, а именно чл. 194, ал. 2, т. 4/ т.15, т.19, т.20, т.24 и т.57
от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, от описаните
факти за периода 24-26.07.23г. не се установява обоснованост на вмененото
неспазване на етичните правила.
Според т.15 от
Етичния кодекс, държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме. В случая служителят е предприел в рамките на
правомощията си действия по организация на издирвателни мероприятия, като
недостатъчността на същите или недобрата организация не ги правят сами по себе
си незаконни. Включително твърдяното несъобразяване с предварително определен
график на дежурствата или допускането на ситуация, в която служители без
изрично възложени задачи извършват действия по издирването са все въпроси
относно качеството на организация на работата, но не и относно законност на
действията, в контекста на цитираната разпоредба от етичния кодекс. Липсата на
писмено разпоредени конкретни действия, които трябва да бъдат извършени също не
може да се приеме като незаконно действие, доколкото не е задължително всяко
едно разпореждане да е обективирано писмено. В този смисъл, съдържанието на
резолюцията, с която преписката е била разпределена на конкретен служител само
с посочване на името му, е нормална практика и не е в противоречие с
установените правила.
Според т.19 от
Етичния кодекс държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява. Нищо от описаното в оспорваната заповед не сочи на действия от
страна на К., с които да е злепоставено доброто име на МВР. Реакцията в
цитираните медийни публикации и
организираните протести са в резултат на недоволство от извършеното тежко
умишлено престъпление и неудовлетвореност от липсата на справедливо възмездие,
което трудно може да бъде задоволено. Не се сочи конкретно действие от страна
на държавния служител, с което да е уронил доброто име на полицията. А
твърдяното бездействие се опровергава от установеното, включително и от обстоятелството,
че въпросното престъпление е разкрито сравнително бързо. Съмненията на
родителите на издирвания и на заинтересованите от селото лица за предубеденост
и за умишлено протакане, не са в резултат на конкретно проявили се факти, а на внушения
и самовнушения от коментари в социалните мрежи и отнапред съществуващото
недоверие в държавните институции, видно от съдържанието на последните, към
които се препраща в оспорваната заповед.
Напълно
неотносимо, в контекста на вмененото нарушение, е правилото за поведение,
разписано в т.20 от етичния кодекс, а именно държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Нито се е
отклонил от служебни задължения, нито с поведението си е дал лош пример на
хората. Това, че хората са възприели действията на К. като пасивни и
безотговорни е в резултат на неудовлетвореното им чувство за справедливост, което
при така извършеното престъпление прави възприятията твърде податливи на
едностранчива и необективна оценка.
Според
следващата включена в правната квалификация на нарушението т.24 от етичния
кодекс държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия.
Акцентът тук е върху стриктно и безпристрастно. Липсата на стриктност не може
да обоснове извършването на тежко дисциплинарно нарушение. За липса на
безпристрастност нито се твърди от дисциплинарно наказващия орган, нито се
обосновава в тази насока конкретно поведение.
В същата насока може да се разсъждава и
относно т.57, според която държавният служител в качеството си на ръководител е
пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната
дейност. Твърдяното бездействие не се установи за периода 24-26.07.2023г.
Проведеният телефонен разговор с лицето Б. не се посочва в нарушение на кои
инструкции правила е, а и се е случило към момент, в който още не е било ясно,
че става въпрос за престъпление. Разследването се е водило за изчезнало лице, а
не за убийство.
С оглед на
изложеното се налага извод за необоснованост на вмененото дисциплинарно
нарушение.
При
постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал.
2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта
обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин,
който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение.
Посочването, че деянието е извършено при форма на вина – небрежност, не е
подкрепено с каквито и да било факти, нито е обосновано защо при небрежност,
което не е най-тежката форма на вината, се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание.
От друга
страна, цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а
само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР служителят е
награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания, което е в
несъответствие с наложеното наказание. Мотиви за това като как се съотнася
тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и
при липса на конкретни факти, които да са коментирани.
Твърдението за
уронен престиж на службата е провокирано от цитираните в заповедта публикации,
което води до извод, че вида на наказанието е определено под натиск на
общественото мнение. Аргумент за това е приетият като доказателство по делото
на електронен носител видеозапис на репортаж с изказване на дисциплинарно
наказващия орган, което е направено преди приключване на дисциплинарното
производство. Изразеното предварително намерение служителят да не се върне на
заеманото място като началник на РУ-Стамболийски сочи на политическо действие в
угода на общественото мнение, но не и на спазване целта на закона и
обоснованост при провеждане на дисциплинарното разследване по случая .
Ето защо съдът
намира, че заповедта е постановена и в нарушаване на императивното изискване на
чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при неспазване целта на закона и в противоречие с
императивни разпоредби, поради което и следва да се отмени.
С оглед изхода
на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, които съгласно представения списък на разноските и доказателствата за
направени такива са в размер на 10лв. заплатена държавна такса и 800 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 8121К-7810/30.08.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на
основание на чл. 204, т. 1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 вр.
чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и е прекратено служебното правоотношение в МВР на главен инспектор А.С.К.,
началник II
степен на РУ – Стамболийски при ОД на МВР Пловдив.
ОСЪЖДА
Министерство
на вътрешните работи да заплати на А.С.К., ЕГН ********** сумата от
810/осемстотин и десет/ лева разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: