Решение по дело №68813/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17323
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20221110168813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17323
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168813 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от К. Ц. К., ЕГН **********, срещу П. Н. К., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.07.2014 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от година съпрузите са
във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради
което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът
се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор, не изразява становище
по претенцията. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че желанието й е да се разведе с
ответника.
Изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника заявява, че не възразява да се разведе с
ищцата. Сочи, че той живее в гр. София, а тя живее с майка си на село.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 5 от
делото/ страните са сключили брак на 27.07.2014 г. в гр. София, Република България. От
събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за
установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла от около една
години, нямат родени от брака си деца и не поддържат отношения помежду си /св. Дарина
Стоянова Минковска, чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този съпруг, който е
променил името си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото
удостоверение за граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела
фамилното име Драганска, което е променила на К.. Същата желае да възстанови
предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака. Искането е основателно,
поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 27.07.2014 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за
граждански брак №0067/27.07.2014 г. в ..... между К. Ц. К., ЕГН **********, срещу П. Н. К.,
2
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака К. Ц. К., ЕГН
**********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК К. Ц. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК П. Н. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 20,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3