№ 4420
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1** СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110144144 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 1** от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства, съдът ще
се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, като вземе предвид
процесуалното поведение на ответника.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 1**, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.03.2022 г., 10:35 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – Б. КР. К., твърди, че на 28.07.2016 г. ответникът му е нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето, като с това е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст вляво, довело до трайно затрудняване на
1
дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Сочи, че в резултат на нанесената
му телесна повреда е претърпял неимуществени вреди – душевни страдания,
безпокойство и притеснения, дълбок стрес, чувство на непълноценност. Твърди, че
повече от два месеца е бил на изкуствено хранене, което е довело до рязко падане на
теглото му, до общо влошаване качеството му на живот и дискомфорт, както и до
нетрудоспособност за повече от три месеца, като същият не е можел и да говори
нормално за повече от два месеца. Поради изложеното претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8500 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до погасяването, както и сумата в размер на 4311,73 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 28.07.2016 г. до 27.07.2021
г. Твърди също, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 1209 лв., която сума
представлява разходи за лечение, които са били наложени от причиненото му
увреждане - в ****************** ЕАД за съответните инвазивни процедури и
слагане на винт, за престой в болницата и за такса за снабдяване със съдебно
медицинско удостоверение, която сума претендира в настоящото производство, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Иска се
и присъждане на сумата от 613,28 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 28.07.2016 г. до 27.07.2021 г. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Б. М. М., не подава отговор на исковата молба.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, установени с
влязлo в сила споразумение, одобрено с определение на съда по н.о.х.д. № 5764/2020 г.
по описа на СРС, 103 състав, а именно – че на 28.07.2016г. в гр.
**********************, пред № **, ответникът Б. М. М. чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горна челюст вляво, реализирало медико-биологичния признак
„счупване на челюст“, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето на
ищеца за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на нанесената телесна повреда на ищеца, с оглед признатите за
установени факти, в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на причиненото му
увреждане от ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания, безпокойство и притеснения, дълбок стрес, чувство на непълноценност,
както и имуществени вреди, изразяващи се в извършване на разходи за лечение, както
и размера на имуществените вреди.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
главен дълг и изпадането на ответника в забава - датата, на която е осъществено
непозволеното увреждане, за което ответникът следва да понесе деликтна отговорност.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2