№ 39
гр. С., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900072 по описа за 2021 година
Производството е по частичен иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във
връзка с чл.380 КЗ, с цена на иска 80 000лв..
ИЩЦАТА СТ. Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр.С.,
бул.“Б.“ №17, чрез пълномощника и адв. С.Ч. от САК, твърди в исковата
молба, че при ПТП, настъпило на 13.VІІІ.2017год., около 15.15часа, на главен
път І-4 /София-Варна/, е причинена смъртта на Н.Т.Ж., ЕГН **********,
която е нейна сестра, поради което търпи неимуществени вреди.
Обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са следните: На
13.VІІІ.2017год., около 15.15часа, водачът И.К.Т., управлявайки лек
автомобил марка „БВМ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН, на главен път І-
4, при км. 27+800, в посока гр.Варна- гр.София, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС, управлявал го е със скорост, несъобразена със законовите
ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и
интензивността на движението и условията на видимост, и предприемайки
изпреварване, без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварването и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното МПС, не осигурявайки достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното МПС, и при навлизане в насрещната пътна
лента за движение, е създал опасност за движещите се в нея ППС, тъй като не
1
се е убедил, че движейки се с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време, използвайки пътната лента за насрещно
движение, не можейки да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента, в резултат на което е загубил контрол над автомобила и е реализирал
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“, с
рег.№СА **** КВ. При удара е пострадала Н.Т.Ж., ЕГН **********, която на
21.VІІІ.2017год. е починала в болнично заведение. По случая било
образувано ДП№27/2017год. по описа на ОСС- ОП гр.Ловеч и пр.пр.
№4071/2017год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Ловеч. С влязла в сила
присъда№15/19.VІ.2019год. по НОХД№533/2018год. на Ловешки окръжен
съд, изменена с Решение№53/20.ІІ.2020год. по ВНОХД№364/2019год. на
Апелативен съд Велико Търново, потвърдено с Решение№92/28.09.2021год.
по к.н.д.№371/2020год. на ІІ НО на ВКС, водачът И.К.Т., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 13.VІІІ.2017год., около 16.00часа, на главен
път І-4 /София-Варна/, при км. 27+800, в землището на с.Сопот, община
Ловеч, при управление на лек автомобил марка „БВМ“ модел „320 Д“, с рег.
№ВР **** ВН, е нарушил правилата за движение- чл.42ал.2т.3 и чл.43т.4 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Ю., Н.Ю. и Н.Ж., както
и средна телесна повреда на В.Ю.. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила
присъда установява по категоричен и безспорен начин извършеното деяние
/ПТП/, неговата противоправност и вината на дееца И.К.Т.. Смъртта на
сестрата на ищцата Н.Т.Ж. е настъпила в резултат на причинените и при
ПТП-то тежки телесни увреждания, несъвместими с живота. Т.е. установена е
и причинно-следствената връзка между настъпилата смърт на Н.Ж.- сестра на
ищцата и процесното противоправно деяние- ПТП. Ищцата С.Н. твърди, че е
изпаднала в силен шок, след като научила за смъртта на сестра си Н.Ж..
Твърди, че двете със сестра и били изключително близки. Между тях
съществувала изключително дълбока и трайна емоционална връзка. Двете
сестри израснали заедно, били си опора в най-трудните моменти от живота,
подкрепяли се материално и морално. Отношенията между двете сестри били
изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Разчитали взаимно една на
друга, заедно посрещали празниците. След смъртта на сестра и, ищцата
твърди, че сякаш една част от нея си е отишла. Тя загубила най-близкия си
човек и единствения си близък родственик, останал след смъртта на
родителите им. Ищцата живеела в едно домакинство със семейството на
сестра си, което допринесло за силната привързаност на С.Н. към сестра и
Н.Ж., така че смъртта и и е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната
родствена връзка. След смъртта на сестра и, С.Н. станала по-вглъбена,
апатична и асоциална, изпаднала в депресия и имала непълноценен сън. В
случая се касае до моралните болки и страдания, които ищцата търпи от
2
смъртта на нейната сестра Н.Ж., тъй като между тях приживе съществувала
изключително тясна емоционална връзка, както и взаимно доверие и
ежедневна подкрепа. Смъртта на Н.Ж. била внезапна и неочаквана за ищцата,
и като такава е съпроводена с негативни изживявания, различни от
настъпваща смърт след продължително боледуване. Тези негативни, дълбоко
стресиращи и депресивни изживявания продължават и до днес, като
интензитетът им не е намалял, а състоянието им се задълбочава. След
загубата на сестра и, ищцата изпитва тъга, чувство за празнота,
безнадеждност и безпомощност, които чувства ще изпитва до края на живота
си. Тя се чувства сякаш е изгубила всичко. Всеки ден за нея е изпитание,
страдание и безсилие. Вследствие на смъртта на сестра и Н.Ж., ищцата
развила остра стресова реакция и душевно разстройство. От данните на
Информационния център към Гаранционния фонд, ищцата е установила, че
към датата на процесното ПТП, за лек автомобил марка „БВМ“, модел „320
Д“ с рег.№ВР **** ВН е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
учредено с полица№BG/07/117001786669, валидна от 26.VІ.2017год. до
22.VІ.2018год., сключена със ЗД “Евроинс“ АД гр.София, ЕИК121265113.
Ищцата счита настъпилото събитие /ПТП/, неговата противоправност и
виновността на дееца за безспорно доказани, от което следва наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493ал.1 КЗ във връзка
с чл.477ал.1 КЗ. Ищцата твърди, че има качество на увредено лице по смисъла
на чл.478ал.2 КЗ и предвид постановеното ТР№1/2018год. по т.д.№1/2016год.
на ОСНГТК на ВКС, както и предвид факта, че е сестра на починалата
Н.Т.Ж., с която са били в изключително близки отношения на взаимна обич,
привързаност и подкрепа. Болката от загубата на толкова близък човек е
неизмерима, но въпреки това и предвид степента и интензитета на
причинените неимуществени вреди- душевни сътресения, дълбоката болка и
мъка, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително
време, и с оглед изискванията на закона, ищцата счита за справедливо
обезщетение на причинените и неимуществени вреди сумата от 120 000лв. По
тази причина и при спазване на изискванията на чл.380ал.1 КЗ, на
23.VІІІ.2018год. ищцата депозирала пред ЗД“Евроинс“ АД гр.София
застрахователна претенция вх.№15263, с искане да и бъде изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, болки и страдания,
които са и причинени от смъртта на нейната сестра Н.Т.Ж., в размер на
120 000лв.. С уведомление изх.№15263/14.ІХ.2018год. застрахователят ЗД
„Евроинс“ АД гр.София отказал да изплати обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищцата от смъртта на сестра и Н.Ж., настъпила в
резултат на телесните увреждания при ПТП от 13.VІІІ.2017год., тъй като
счита, че не е налице основание за това. След като застрахователят е отказал
3
да изплати претендираното застрахователно обезщетение, се е породил
правния интерес на ищцата да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие смъртта на сестра и Н.Ж., пряко от застрахователя на виновния
водач ЗД “Евронс“ АДгр.София. Ето защо ищцата моли С.ският окръжен съд
да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК ********* да и заплати
обезщетение в размер на 80 000лв., като част от дължимите 120 000лв., за
причинените и неимуществени вреди, вследствие виновното причиняване на
смъртта на Н.Т.Ж., на 21.VІІІ.2017год., настъпила в пряка причинно-
следствена връзка от ПТП от 13.VІІІ.2017год., причинено от водача И.К.Т.,
ведно със законните лихви за забава, считано от 21.VІІІ.2017год. /датата на
смъртта на Н.Ж./ до окончателното изплащане на обезщетението, като и се
присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна
инстанция, а на процесуалния и представител адв. С.Ч. се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Р.Г. Б. и прокуриста Д.С.Д., чрез пълномощника му
юрисконсулт С.К., подава писмен отговор вх.№3551/14.ХІІ.2021год. на
исковата молба /с дата на куриерското клеймо 14.ХІІ.2021год./. Ответникът
счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен по
основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел “320
Д“ с рег.№ВР **** ВН със ЗД“Евроинс“АДгр.София. Оспорва наличието на
неимуществени вреди на ищцата. Твърди, че Върховният съд е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение. В Постановления№4/1961год., №5/1969год. и №2/30.XI.1984год.
по гр.д.№2/1984год. на Пленума на Върховния съд е посочен изчерпателно
кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Това са само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт-
неговите възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвежда
два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на
лицата, имащи право на обезщетение- единият е с оглед родството или
близостта на лицата, а вторият е връзката между пострадалото лице и лицето,
претендиращо претърпени вреди. Следва да бъде установено, че посочените
4
лица действително са претърпели неимуществени вреди. Затова нямат право
на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения,
защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди. Обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.
Третите лица следва да са увредени, за да имат право на обезщетение за
вреди, причинени от моторни превозни средства. Неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с
пострадалия. Установената до момента практика въвежда два критерия, които
трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е
наличието на съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка между
пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Според
ТР№1/2016год. на ОСГНТК на ВКС, следва да бъдат обезщетявани за вреди
само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са
неговите низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица,
включително възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но
само при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди.
Или следва да бъде доказана изключително дълбока и силна привързаност,
духовна и емоционална близост между починалото лице и претендиращия
застрахователно обезщетение, което представлява изключение от обичайната
такава при подобен род взаимоотношения. Ответникът счита, че ищцата не
попада в кръга на материално легитимираните лица да търси обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, емоционални болки и страдания,
във връзка със смъртта на нейната сестра, тъй като в случая липсват каквито
и да било доказателства в тази посока. В случая не може да се приеме, че е
била налице твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока
емоционална привързаност между ищцата и пострадалата от ПТП Н.Т.Ж..
Загубата на близък човек обичайно предизвиква отрицателни преживявания у
роднините му, но по настоящия казус отсъстват доказателства, че тези
5
негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и
интензивни от обичайните за подобни случаи. Към искането за изплащане на
обезщетение не е представено нито едно конкретно доказателство в тази
посока, което да подкрепя изложените твърдения за изключителни по
интензитет болки и страдания, както и за особено близка житейска връзка по
смисъла на ТР№1/2016год. Липсват конкретни факти, обосноваващи
твърденията за взаимна обич, силна привързаност, разбирателство и
емоционална близост между починалата и ищцата, а дори такива да се
презумират на база наличието на кръвно-родствената връзка, то по никакъв
начин не може да се приеме, че същите са били изключение от обичайното,
което да обосновава прилагането на изискванията на ТР№1/2016год. На
следващо място според ответника, неоснователни и недоказани са изложените
от ищцата обстоятелства по отношение на наличието на дълбоко
емоционално разстройство. На този етап от процеса не са събрани
доказателства, установяващи тези твърдения. Видно от горепосочените
обстоятелства, е невъзможно да се направи несъмнен извод, че ищцата е била
изградила трайна и дълбока емоционална връзка с починалата Н.Т.Ж. от
изключителен характер, в резултат на която за нея да са налице сериозни
/като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Дори да е
била налице духовна връзка между ищцата и починалата й сестра Н.Ж., което
само по себе си не е безспорно установено, по никакъв начин не може да се
приеме, че същата е била изключителна и предизвикваща продължителни
болки и страдания. Не е доказано наличието на претърпени неимуществени
вреди с посочената трайност и интензитет, които да са в причинно-следствена
връзка с настъпилото събитие. Тези обстоятелства са необходим елемент от
фактическия състав, който обуславя изплащането на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице Н.Т.Ж.. На този етап не се установяват точните
причини за настъпване на смъртта. Не е ясен и механизмът на удара-челен
или страничен. В тази връзка твърди, че пострадалата е била без поставен
предпазен колан. Счита, че поставянето на същия би намалило интензитета на
получените от нея травматични увреждания и в крайна сметка би довело до
предотвратяване на леталния изход. По този начин пострадалата сама се е
6
поставила в опасност, като е създала препоставки за настъпване на вредите.
Действията на пострадалата се намират в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат, като е налице обективен принос от
нейна страна за настъпването и тежестта на уврежданията. Предвид
поведението й ответникът счита, че нейният принос е в размер на не по-малко
от 50 %.
Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно
завишено с оглед стандарта на живот в страната и принципа на
справедливостта. Твърдените от ищцата претърпени болки и страдания не са
със степен и интензитет, които да обуславят претендираната сума.
Изложените в исковата молба обстоятелства за тежкото емоционално и
психологическо състояние на ищцата не са подкрепени с безспорни
доказателства. Съвкупната преценка на тези факти от лично естество при
ищцата, не обуславят претендираната сума в размер на 80 000 лв., частичен
иск от 120 000лв. Исковата претенция е завишена с оглед на трайната съдебна
практика към датата на настъпване на процесния инцидент, възрастта на
пострадалата и лимитите застрахователно обезщетение по КЗ. Налице е
съществено разминаване между размера на претендираното от ищцата
обезщетение и действително присъжданите такива от съдилищата при
аналогични казуси. Не на последно място, обезщетението за неимуществени
вреди не кореспондира със социално-икономическата конюнктура в страната
и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на
справедливостта. Ответникът счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователно за размера над 5 000лв. Съгласно
разпоредба на чл.493а от КЗ във връзка с §96 от Преходните и заключителни
разпоредби на КЗ, до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000лева. Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по
чл.493а, ал.4 за предявените от тях съдебни претенции в периода от
21.VІ.2018г. до влизането в сила измененията в Кодекса на застраховането, се
определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без
съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената
част от иска. Доколкото исковете са предявени след горепосочената дата,
7
ответникът счита, че претендираното застрахователно обезщетение не може
да надвишава посочения лимит от 5 000 лева по смисъла на § 96 от ПЗР на КЗ
и следва да бъде оттеглен за разликата до пълния предявен размер от 80
000лв., частичен иск от 120 000лв. В случай, че такова оттегляне не бъде
своевременно направено от ищцовата страна, искът следва да бъде оставен
без уважение от съда като неоснователен, въз основа на изрично
предвиденото законодателно ограничение в лимита на присъжданите
обезщетения на лица, които попадат в обхвата на ТР№1/2016год. на ВКС в
сила от 21.VІ.2018год. Ответникът оспорва и акцесорните искове за
претендираната компенсаторна лихва върху обезщетенията. Извънсъдебната
претенция на ищцата СТ. Т. Н. към застрахователя е предявена на
23.VІІІ.2018год. Досежно началната дата на претендираната законна лихва е
приложима разпоредбата на чл.497 от КЗ, следователно най-ранната дата от
която се следва законна лихва, в случай че такава бъде доказана по делото, е
изтичане на тримесечен срок от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя. Претендира за съдебните разноски по делото
в настоящата съдебна инстанция, за което представя списък по чл.80 ГПК.
С.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата
молба от ищцата и нейният пълномощник адв. С.Ч., становището на
ответника и неговият пълномощник юрисконсулт С.К., обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на КСМАТЕ и СПЕ,
в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи
следните фактически и правни изводи:
Безспорни факти по делото:
От представения препис-извлечение от акт за
смърт№0835/22.VІІІ.2017год., издаден от Столична община, район Люлин, се
установява, че Н.Т.Ж., ЕГН **********, е починала на 21.VІІІ.2017год. в
5.35часа. От представеното удостоверение за родствени връзки изх.№РЛН18-
УГД1-15329/20.VІІІ.2018год., издадено от Столична община, район Люлин, се
установява, че ищцата СТ. Т. Н., ЕГН ********** е сестра на Н.Т.Ж., ЕГН
**********, починала на 21.VІІІ.2017год..
По делото не се спори, че лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН е собственост на И.К.Т., ЕГН **********,
и за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
8
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица
№BG/07/117001786669/26.VІ.2017год., валидна за периода от 26.VІ.2017год.
до 26.VІ.2018год., със ЗД“Евроинс“ АД гр.София, ЕИК *********.
Ответникът ЗД “Евроинс“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР
**** ВН, водачът на който И.К.Т. е причинил процесното ПТП на
13.VІІІ.2017год..
От представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№456р-6637/13.ІХ.2017год., издаден от младши
автоконтрольор при РУ- Угърчин, се установява, че на 13.VІІІ.2017год., около
15.15часа, на главен път І-4 /София-Варна/, при км. 27+800, лекият автомобил
марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН, управляван от И.К.Т., ЕГН
**********, движейки се в посока от Варна към София, извършва маневра
изпреварване при насрещно движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Мареа“, с рег.№СА **** КВ, управляван от И.Р.Ю., ЕГН ********** и удря
странично лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел „311 ЦДИ
Спринтер“, с рег.№РВ **** ВХ, управляван от С.Г.С., ЕГН **********, след
което се блъска в дясно извън пътя в дърво, а лекият автомобил „Фиат
Мареа“, с рег.№СА **** КВ се преобръща на пътното платно и се удря в
лекотоварния автомобил „Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер“, с рег.№РВ **** ВХ.
В резултат на удара, на място са починали возещите се в лекия автомобил
„Фиат Мареа“, с рег.№СА **** КВ И.Р.Ю., ЕГН **********, Н.Д.Ю., ЕГН
**********, а Н.Т.Ж., ЕГН ********** е починала в болничното заведение на
21.VІІІ.2017год., и на В.Д.Ю., ЕГН ********** е причинена фрактура на
долния крайник. Образувано е следствено дело№27/13.VІІІ.2017год. по описа
ОСС-Ловеч.
С присъда№18/19.VІ.2019год. по НОХД№533/2018год. на
Ловешки окръжен съд подсъдимият И.К.Т., ЕГН ********** с адрес
с.Рогозен, община Хайредин, Врачанска област, е признат за виновен в това,
че на 13.VІІІ.2017год., около 15.00часа, на главен път І-4 /София-Варна/, при
км. 27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС-
собствен лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21ал.1 от ЗДвП- движил се е
със скорост от 105км/ч, при максимално допустима скорост от 90км/ч.,
9
чл.42ал.2 от ЗДвП- извършил е изпреварване, без да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното МПС- лекотоварен
автомобил „Мерцедес“, с рег.№ РВ **** ВХ, управляван от С.Г.С. от
с.Ягодово, Пловдивска област, чл.42т.3 ЗДвП- без да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време,
чл.43т.4 ЗДвП- изпреварвайки МПС, при използване на пътната лента за
насрещно движение, като изпреварването не е можело да бъде
безпрепятствено, не е извършил изпреварването за кратко време и след
неосъщественото изпреварване, не се е върнал безпрепятствено в напуснатата
пътна лента, а е осъществил удар с лекотоварния автомобил „Мерцедес“, с
рег.№РВ 4590 ВХ и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Р.Ю.,
Н.Д.Ю. и Н.Т.Ж., и средна телесна повреда- счупване на шийката на лява
бедрена кост с разместване на фрагментите-закрито, със затруднения на
движението на левия крак за около 5-6 месеца на В.Д.Ю., като деянието
представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343ал.4
НК във връзка с чл.343ал.3б.“б“,пред. второ НК във връзка с
чл.342ал.1,пред. трето НК и чл.54 НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. На основание чл.343Г във връзка с чл.37т.7 НК подсъдимият И.К.Т.
е лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца, считано от
датата на влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление по административен ред.
С решение№33/20.ІІ.2020год. по ВНОХД№364/2019год. на
АС Велико Търново е изменена присъда№15/19.VІ.2019год. по
НОХД№533/2018год. на Ловешки ОС, като е преквалифицирано деянието на
подсъдимия И.К.Т. от с.Рогозен, област Враца, от престъпление по чл.343ал.4
НК във връзка с чл.343ал.3б.“б“, пред. второ НК във връзка с чл.342ал.1,пред.
трето НК, в такова по чл.343а ал.1 б.“г“, пред. първо НК във връзка с
чл.343ал.3б.“б“, пред. първо НК във връзка с чл.343ал.4 НК и чл.342ал.1 НК,
намален е размера на наложените на подсъдимия наказания от 7 на 5 години
„лишаване от свобода“ и от 9 на 5 години лишаване от правоуправление.
Признат е подсъдимият И.К.Т. за невиновен в това, престъплението да е
извършено с нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21ал.1
ЗДвП и по чл.42ал.2т.1 ЗДвП, както и извършеното от него деяние да
10
представлява „особено тежък случай“ и е оправдан в тези части на
предявеното обвинение, и е потвърдена присъдата в останалата и част.
С решение№92/28.ІХ.2021год. по к.н.д.№371/2020год. ІІ НО
на ВКС е оставено в сила решение№33/20.ІІ.2020год. по
ВНОХД№364/2019год. на Неликотърновски апелативен съд.
Като доказателства по настоящето дело са приети надлежно
заверени преписи от протокол за оглед на ПТП от 13.VІІІ.2017год., скица на
ПТП, фотоалбум на ПТП, заключение на тройна съдебно-автотехническа
експертиза по СД№27/2017год. по описа на ОСС- Ловеч, съдебно-медицинска
епикриза на труп№39/2018год., протоколи от разпити на свидетели-очевидци
на ПТП-то, приложени като доказателства по НОХД№533/2018год. по описа
на ОС- Ловеч.
Ищцата СТ. Т. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника и
адв. С.Ч., е отправила до ЗД “Евроинс“АДгр.София застрахователна
претенция по чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра Н.Т.Ж., настъпила в
резултат на причинените и при ПТП-то на 13.VІІІ.2017год. тежки телесни
увреждания, несъвместими с живота, с вх.№15263/23.VІІІ.2018год. на ЗД
„Евроинс“ АД гр.София. С уведомление изх.№15263/1/14.ІХ.2018год. ЗД
“Евроинс“ АД гр.София е уведомило С.Н., че няма основание да удовлетвори
претенцията и, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпени от смъртта и вреди. Ето защо ЗД
“Евроинс“ АД гр.София няма основание да изплати претендираното
застрахователно обезщетение.
По делото са разпитани свидетелите К.П.К., М.И.Т. и М.Г.С..
Свидетелката К.К. твърди, че познава ищцата С.Н. и
покойната и сестра Н.Ж. от деца. Свидетелката и С.Н. били съученички от 1-
ви клас до завършване на средното образование, след което заедно учили в
Техническия университет в гр.София. Твърди, че ищцата е една от най-
близките и приятелки. С.Н. не била омъжена, нямала деца и живеела заедно
със семейството на сестра си Н.Ж. в гр.София от много години. Помагала на
сестра си в отглеждането на племенниците и. Двете сестри били безкрайно
близки и изключително привързани една към друга, правели всичко заедно,
между тях нямало спорове и неразбирателства. След произшествието, С.Н.
продължава да живее в гр.София, в дома на Н.Ж., като се грижи за
преживелия и съпруг и сина и. Свидетелката твърди, че случилото се сринало
11
С.Н.. До процесното ПТП и настъпилата смърт на сестра и, ищцата С.Н. била
много весел, всеотдаен към приятелите си и контактен човек. А сега се е
затворила в себе си и е ограничила контактите с хората. Твърди,че ищцата
била в силен шок от сполетялата я трагедия, като загубила трима от близките
си хора- нейната сестра Н.Ж., племенничката и И.Ю. и нейното дете, които
починали в резултат на ПТП, настъпило на 13.VІІІ.2017год. Започнала да
приема успокоителни, за да се справи с мъката и безсънието. Работела много,
за да забрави за трагедията. Свидетелката счита,че С.Н. и до сега не е
преживяла загубата на сестра си и се учи да живее с нея.
Свидетелката М.Т. също е близка приятелка на ищцата С.Н.,
израснали са заедно на една и съща улица и са учили заедно до 4-ти клас и в
12-ти клас.Тя също сочи, че двете сестри Н.Ж. и С.Н. били много близки,
живеели са заедно в едно домакинство, без кавги и пререкания. Когато са се
разделяли за известен период от време /когато С.Н. се върната за около две
години в гр.С., за да се грижи за болната им майка до смъртта и/, двете сестри
непрекъснато поддържали връзка. Свидетелката твърди, че преди смъртта на
сестра и, С.Н. била много весел и лъчезарен човек, винаги загрижена за
приятелите си. Но след процесното ПТП и настъпилата смърт на трима от
близките и хора, тя била направо опустошена. Смалила се от мъка, била
тъжна, самотна, не искала да говори с никого. Навсякъде ходела с таблет, на
който имало снимки на щастливото семейство на сестра и, и го показвала,
плачейки. Твърди, че сега С.Н. е затворен човек, на когото много тежи
времето на големите семейни празници. Тя отказвала по време на празниците
да се виждат, защото още скърби за сестра си, племенницата си и нейното
дете. Свидетелката счита, че на С.Н. и липсва семейния контакт и все още не
е превъзмогнала смъртта на сестра си.
Свидетелката М.С.а също е близка приятелка на ищцата С.Н.-
от детските им години, през началното училище, след това в гимназията,
където живеели заедно на общежитие /на Руската гимназия в гр.Пловдив/.
Твърди, че С.Н. била весел и общителен човек, много всеотдайна приятелка.
Но сега се е затворила в себе си, отдала се е изцяло на работата си, за да
преживее случилото се. И до настоящия момент тя много се разстройва при
разговор за сестра и Н.Ж., тъй като Н., като по-голяма сестра много се е
грижила за С. и я напътствала в живота. Двете живеели заедно в едно
домакинство, в семейството на Н.Ж. в гр.София. Решавали заедно всичките си
житейски проблеми. С.Н. не била омъжена, нямала деца, ето защо
семейството на сестра и било и нейно семейство, като полагала грижи в
отглеждането на племенниците си. Сега тя продължава да живее в дома на
сестра си и да се грижи за преживелия и съпруг и сина и. Споделила със
свидетелката, че за нея всичко е свършило със смъртта на сестра и. Шокът
бил огромен, С.Н. била съсипана и досега не се е възстановила от смъртта на
сестра си. И до момента продължава да приема хомеопатични успокоителни
лекарства срещу безпокойствието и безсънието.
Вещите лица по назначената комплексна съдебно-
12
медицинска и автотехническа експертиза д-р М. К. Б. и инж. Г. Д. Т. в
заключението си твърдят, че Н.Т.Ж. е постъпила на 15.VІІІ.2017год. в
УМБАЛСМП „Пирогов“ гр.София и е починала на 21.VІІІ.2017год. в
5.35часа, а поставената и диагноза е: политравма, мозъчна контузия,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка,
контузия и разкъсно-контузна рана на главата, гръдно-коремна контузия,
счупване на второ до четвърто ребра в ляво, набиране на въздух и кръв в
лявата половина на гръдната кухина, състояние след горна лява
торакоцентеза, контузия на белия дроб, счупване на дясната раменна кост,
усложнения, сепсис, септичен шок, многоорганна недостатъчност. От огледа
на местопроизшествието и фотоалбума му се установява, че Н.Т.Ж. е седяла
на задната дясна седалка в лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег.№СА **** КВ.
Автомобилът е снабден фабрично с триточкови предпазни колани на
предните и задните седалки. От съдебно-медицинската експертиза на трупа на
Н.Ж. се установява счупване на второ, трето и четвърто ребра в дясно по
средната мишнична линия, което може да е причинено от предпазния колан.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №456р-
6637/13.ІХ.2017год. на РУП-Угърчин, пострадалата Н.Т.Ж. е била с поставен
предпазен колан на задната седалка. Вещото лице д-р Б. твърди, че ако Н.Ж. е
била без поставен предпазен колан, е щяла да получи по-тежки травматични
увреждания в областта на главата и предната част на гръдния кош. Описаните
при външния оглед на трупа на Н.Ж. травматични увреждания /разкъсно-
контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните
крайници/ са причинени от директен удар в или от части на купето на
автомобила, както и от гърба на предната дясна седалка и от други детайли.
Вещите лица твърдят, че правилно поставен предпазен колан, въпреки че
ограничава движението на тялото, предпазна основно при челен удар, като
при страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока
скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост, защитата на водача или
пътниците с предпазни колани в превозното средство е почти без значение за
настъпване на травмите. Ефективността на предпазния колан е при челен
сблъсък със скорост до 60км/ч. Над тази скорост ефективността на колана
постепенно намалява до минимум при нарастване на скоростта на сблъсъка.
При ПТП, при които ударите са с висока скорост, въпреки поставения
предпазен колан, се получават много тежки инерционни увреди на
вътрешните органи и разкъсване на същите, като аортата, белите дробове,
около заявното им място, както и опоръка на червата. Тези увреждания са
смъртоносни и довеждат до летален изход за пострадалия. Вещото лице и.Т.
описва уврежданията на лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег.№СА **** КВ,
която е тотал щета.
Вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/ Д. Хр. Т.- магистър-психолог по социална, приложна и
съдебна психология, в заключението си твърди, че силно стресогенното
събитие- смъртта на Н.Ж., е отключило при С.Н. остра стресова реакция.
13
Острата стресова реакция е нормална реакция от страна на организма и
нервната система при необичайно тежки и стресиращи събития като смъртта
на любим човек. За развитието и е съществено индивидуалната уязвимост на
личността, но стресогенното събитие или продължаващите неприятни
обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор.
Острата стресова реакция възниква в отговор на силен соматичен и/или
психичен стрес и има кратка продължителност, с подчертано значение на
индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне. Смъртта на Н.Ж. е
оказала силно травмиращо въздействие върху С.Н.. При нея, независимо, че
от психотравменото събитие са изминали повече от четири години, се
установяват нарушения в протичането на психичните и функции и
преживявания, които имат паталогични характеристики, обуславящи
необходимост от професионална психиатрична помощ. Внезапната смърт на
близък, значим и ценен човек, е емоционално натоварено и болезнено
събитие. Във връзка с тази загуба и начина, по който е настъпила- вследствие
на процесното ПТП, вещото лице приема, че смъртта на Н.Ж. се е отразила
негативно върху психологичното състояние на С.Н., като е нарушила
нормалния и ритъм на живот. Смъртта на сестра и може са се разглежда като
първопричина за констатираните повишени нива на депресивност,
невротизация, безпокойство, тревожност и влошено качество на социалното
функциониране на ищцата С.Н..
Съдът възприема заключенията на вещите лица по КСМАТЕ
и СПЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени. Счита за
неоснователно оспорването на СПЕ от страна на ответното дружество, в
частта му,в която е посочено, че ищцата С.Н. има необходимост от
професионална психиатрична помощ, предвид установените в протичането на
психичните и функции преживявания, които имат паталогична
характеристика. Обстоятелството, че ищцата, въпреки, че е пълнолетен и
образован човек, не е потърсила все още помощ от специалист психиатър, не
води до извода, че тя няма нарушения в протичане на психичните и функции,
които имат и паталогични характеристики. Счита, че вещото лице психолог
Д.Т. подробно е обосновала своето заключение, на база професионалните си
знания и натрупан професионален опит.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка
с чл.380 КЗ- да се осъди ответника ЗД “Евроинс“ АД гр.София, ЕИК
********* да заплати на ищцата СТ. Т. Н., ЕГН ********** обезщетение в
размер на 80 000лв., като част дължимите 120 000лв., за причинените и
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра и Н.Т.Ж., ЕГН
**********, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на
14
13.VІІІ.2017год., ведно със законните лихви за забава върху присъденото
обезщетение, считано от 21.VІІІ.2017год. /датата на смъртта на Н.Ж./ до
окончателното му изплащане.
Съгласно чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда
на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищцата С.Н., като увредено лице, е
спазила изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като е
отправила застрахователна претенция вх.№1563/23.VІІІ.2018год. до ЗД
«Евроинс» АД гр.София за изплащане на 120 000лв. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра и Н.Т.Ж.,
настъпила в причинно-следствена връзка с телесните увреждания, причинени
и при ПТП на 13.VІІІ.2017год. Застрахователят ЗД “Евроинс“ АД гр.София с
уведомление изх.№1563/1/14.ІХ.2018год. е отказал да удовлетвори
застрахователната претенция на С.Н., тъй като нямало основание за
изплащането му, защото С.Н. не е установила особено близки отношения с
починалата Н.Т.Ж. и действително претърпени от смъртта и вреди. След
получаване на отказа на застрахователя по чл.496ал.2т.2 КЗ, ищцата СТ. Т. Н.,
ЕГН ********** е предявила прекия иск по чл.432ал.1 КЗ срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
ЗД “Евроинс“ АД гр.София, на 11.ХІ.2021год.. С разпоредбата на чл.432ал.1
КЗ се предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
15
отговорен по силата на чл.45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото
обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД гр.София, ЕИК
*********, в качеството му на застраховател по валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР
**** ВН, собственост на И.К.Т., ЕГН**********, по застрахователна
полица№ BG/07/117001786669/26.VІ.2017год., валидна за периода от
26.VІ.2017год. до 26.VІ.2018год.. Ответникът ЗД “Евроинс“ АД гр.София не
оспорва този факт и признава, че е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН, водачът на който, И.К.Т. е
причинил процесното ПТП на 13.VІІІ.2017год..
Първият спорен по делото въпрос е дали ищцата СТ. Т. Н.,
ЕГН **********, като сестра на Н.Т.Ж., ЕГН **********, чиято смърт е
настъпила в резултат на телесните увреждания, които са и причинени при
настъпилото на 13.VІІ.2017год. ПТП, е материалноправно легитимирана да
предяви прекият иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице.
Според чл.478ал.2 КЗ увредено е лицето, включително
пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство. Съгласно ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.
№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год. и
Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС /деца, родители и съпруг
и лица, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на
съпрузи/, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Това задължително тълкуване е възприето от
законодателя и в разпоредбата на чл.493а ал.4 КЗ, съгласно която когато по
изключение друго лице, извън лицата по ал.3 /т.е. извън най-близките на
16
пострадалия съпруг, дете, родители и пр./,претърпи неимуществени вреди
вследствие смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и
дълбоко емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни
болки и страдания, които е справедливо да се да бъдат обезщетени, размерът
на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по
ал.2. Съдът счита, че ищцата СТ. Т. Н., като сестра на Н.Т.Ж., чиято смърт е
настъпила в резултат на телесните увреждания, които са и причинени при
ПТП на 13.VІІІ.2017год., е материалноправно легитимирана да предяви
прекия иск по чл.432ал.1 КЗ срещу ответното застрахователно дружество, тъй
като доказва, че е създала трайна и дълбока емоционална връзка със своята
сестра, поради което е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания
от внезапната и смърт, които следва да се обезщетят от застрахователя.
Активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сестра и следва от
задължителните указания на ВКС по тълкуването на закона, дадени с
Тълкувателно решение№1/21.VІІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на
ВКС относно обхвата на лицата, които могат да търсят такова обезщетение от
смъртта на свой близък. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Изрично е обявено за изгубило сила ППВС№2/30.ХІ.1984год. предвиждащо,
че указаният в предишните постановления кръг на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, не следва
да се разширява. Тълкувателното решение дава задължително тълкуване на
конкретна правна норма /в случая на чл.52 ЗЗД/ във връзка със задължението
за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Най-вече
защото българското законодателство не съдържа легално определяне на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на
смърт на близък човек и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация. В европейското законодателство понятието
„жертва“ е дефинирано в чл.2§1б.“а“ от Директива 2012/29/ЕС, според която
за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е
претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално
страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
17
смъртта на лицето. В чл.2§1б.“а“ като „членове на семейството“ са посочени
съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица. Въпреки, че Директивата не е
Регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна-член
на ЕС, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на Директивата
на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на своите права, свободи
и интереси. В този смисъл правната доктрина приема, че Директивите имат
директен ефект за гражданите на държавите членки и при нарушаване на
техните права, които не могат да се защитят от националните
законодателства, същите разполагат с право на защита, уредена в правото на
ЕС. Това, че държавата-членка все още не е съобразила националното си
законодателство със съответната директива, е въпрос на законодателно
изпълнение, но при наличието на ясна разпоредба от европейското
законодателство, на която може да се позове всеки и националния съд да я
приложи, без необходимостта от други тълкувания и мерки, то тази норма се
ползва с директен ефект и следва да бъде приложена от националния съд. В
този смисъл съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че
ищцата СТ. Т. Н., като на сестра на пострадалата при ПТП на 13.VІІІ.2017год.
Н.Ж., няма правен интерес от така предявения иск, поради липса на
материална легитимация, както и относно наложеното ограничение на
обезщетението по §96ал.1 от ПЗР на КЗ /в сила от 1.І.2016год./ на лицата по
чл.493а ал.4 КЗ до размер на 5 000лв.- това е вторият спорен въпрос относно
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, които се дължат на
ищцата.
От заключението на СПЕ и показанията на свидетелите К.К.,
М.Т. и М.С.а безспорно се установява по делото, че между сестрите СТ. Т. Н.
и Н.Т.Ж. е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, поради
което внезапната смърт на Н.Ж. е причинила болки и страдания,
неимуществени вреди на сестра и С.Н.. Установи се по делото, че двете
сестри били безкрайно близки и изключително привързани една към друга,
всичко правели заедно, между тях нямало спорове и неразбирателство.
Ищцата С.Н. от 2003год. живее в гр.София, в дома на сестра си, където живее
и до настоящия момент и се грижи за преживелия съпруг и сина на сестра си.
Освен, че двете сестри живеели в едно домакинство, ищцата помагала на
18
сестра си Н.Ж. в отглеждането на племенниците си. А покойната Н.Ж., като
по-голяма и опитна сестра, съветвала С.Н. по всички житейски въпроси. През
целия си живот двете сестри поддържали връзка една с друга, били много
близки, като между тях нямало кавги и пререкания. Преди смъртта на сестра
и, ищцата С.Н. била много жизнен, весел и общителен човек, всеотдаен към
приятелите си. А след смъртта на сестра си, тя се затворила в себе си,
ограничила контактите с хората около себе си, сринала се и била много
тъжна. Навсякъде ходела с таблет, на който имало снимки на щастливото
семейство на сестра и и племенниците и и ги показвала, плачейки. На нея,
като на близък човек, се обадили от УМБАЛСМП „Пирогов“ гр.София,
когато сестра и починала на 21.VІІІ.2017год. На ищцата се наложило да
организира и погребенията на сестра си, нейната племенница и детето и.
Всички свидетели сочат, че ищцата все още не е преживяла смъртта на сестра
си Н.Ж.. Вещото лице по СПЕ сочи, че смъртта на Н.Ж. се е отразила
негативно върху психологическото състояние на С.Н., като е нарушила
нормалния и ритъм на живот и е първопричината за повишените нива на
депресивност, невротизация, безпокойство, тревожност и влошеното и
състояние на социално функциониране. Поради изключително силната
емоционална връзка между двете сестри, внезапната смърт на Н.Ж. е
причинила на С.Н. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно присъщите болки и страдания за лица от тяхната
родствена връзка.
Съдът намира за основателни възраженията на ищцата С. Н., че
въвеждането на лимит на размера на отговорността на застрахователя относно
обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 КЗ /в сила
от 7.ХІІ.2018год./ противоречи на действащото европейско законодателство,
уреждащо застрахователните отношения, а именно Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.ІХ.2009год. относно застраховката „Гражданска отговорност“, с
която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди
в случай на телесно увреждане или смърт, несравнимо по-високи от
посочения законов лимит в националното право, посочено по-горе. Съдът
счита, че са неоснователни възраженията на ответника във връзка с
приложението на чл.493а ал.4 от сега действащия КЗ и §96 от ЗИД КЗ/обн.
ДВбр.101/2018год.,в сила от 7.ХІІ.2018год./. При наличие на противоречие
19
между европейското и националното право, за правораздавателните органи на
Република Б. съществува задължение да прилагат общностното право в
неговата цялост и да защитават правата, които то дава на частноправните
субекти. Разпоредбата на §96ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ противоречи на
правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1§2
от Втора директива 84/5, кодифицирана н Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 16.ІХ.2009год. относно застраховката
„Гражданска отговорност“, чийто чл.9ал.1 предвижда следните минимални
суми: минимална застрахователна сума 1 000 000евро за пострадал и
5 000 000евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. В този смисъл
е и Решение от 24.Х.2013год. по дело С-277/2012год. на СЕС /с докладчик
съдия А.А./, постановено по преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 ДФЕС от съд на държава-член на ЕС, което е задължително
за всички съдилища в Република Б., съгласно чл.633 ГПК. Решението по
преюдициалния въпрос е, че „чл.3§1 от Директива 72/166 и чл.1§1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена сума, която да е по-малка от посочените в чл.1§2 от Втора
Директива 84/5“. Ето защо съдът счита, че ще следва да определи размера на
обезщетението на ищцата С.Н. според общия принцип на справедливостта,
прогласен в чл.52 ЗЗД, а не в границите, установено с §96ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ/ДВбр.101/2018год.,в сила от 1.І.2016год./.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт,
извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
20
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на
ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие,
обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите,
за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно
правилото,установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие
/деликт/, претърпените от нея неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние на деликвента и
валиден застрахователен договор. А в тежест на ответното застрахователно
дружество е да докаже, че поведението на пострадалата /сестра/ на ищцата е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45
ЗЗД. Безспорно е по делото, че с влязла в сила присъда№15/19.VІ.2019год. по
НОХД№533/2018год. на Ловешки окръжен съд, изменена с
Решение№53/20.ІІ.2020год. по ВНОХД№364/2019год. на Апелативен съд
Велико Търново, потвърдено с Решение№92/28.09.2021год. по к.н.д.
№371/2020год. на ІІ НО на ВКС, водачът И.К.Т., ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 13.VІІІ.2017год., около 15.00часа, на главен път І-4
/София-Варна/, при км. 27+800, в землището на с.Сопот, община Ловеч, при
управление на лек автомобил марка „БВМ“ модел „320 Д“, с рег.№ВР ****
ВН, е нарушил правилата за движение- чл.42ал.2т.3 и чл.43т.4 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.Ю., Н.Ю. и Н.Ж., както и средна
телесна повреда на В.Ю..
Съгласно императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето
защо по делото са безспорни следните факти: настъпването на ПТП на
13.VІІІ.2017год., по механизма, подробно описан в мотивите на влязлата в
сила присъда, фактът, че това ПТП е предизвикано по вина на водача на лек
21
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ВР **** ВН И.К.Т., противоправността на
това деяние, което е престъпление по НК, както и настъпилата смърт на
Н.Т.Ж. на 21.VІІ.2017год., която е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и настъпилите в резултат на него травматични увреждания,
несъвместими с живота. Т.е. установена е и причинно-следствената връзка
между настъпилата смърт на Н.Ж.- сестра на ищцата и процесното
противоправно деяние- ПТП. От заключението на КСМАТЕ безспорно се
установи, че при ПТП-то на пострадалата Н.Ж. са причинени: политравма,
мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
оток на мозъка, контузия и разкъсно-контузна рана на главата, гръдно-
коремна контузия, счупване на второ до четвърто ребра в ляво, набиране на
въздух и кръв в лявата половина на гръдната кухина, състояние след горна
лява торакоцентеза, контузия на белия дроб, счупване на дясната раменна
кост, които са довели до усложнения, сепсис, септичен шок, многоорганна
недостатъчност и смъртта и. Не е спорно между страните и съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „БМВ 320
Д“ с рег.№ВР **** ВН по застрахователна полица№
BG/07/117001786669/26.VІ.2017год, съгласно която ответното дружество се е
задължило да обезпечи гражданската отговорност на водача на цитирания лек
автомобил, за причинените от него вреди на трети лица при управление на
същия.
Ответникът ЗД “Евроинс“ АД гр.София прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Н.Ж., която в
нарушение на изискванията на чл.137а ал.1 ЗДвП не била използвала
обезопасителен колан. Напротив- от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица изх.№456р-6637/13.ІХ.2017год., издаден от РУ- Угърчин, и
от заключението на КСМАТЕ безспорно се установи, че пострадалата Н.Т.Ж.
е била с поставен правилно обезопасителен колан, затова и не е получила по-
тежки наранявания в главата и предната част на гръдния кош. Поради което
съдът счита възражението на ответника за неоснователно и недоказано.
Гражданският съд, пред който е предявен иска по чл.432ал.1 КЗ,
е обвързан от задължителната сила на постановената присъда и трябва да
приеме, че подсъдимият И.К.Т., като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с
рег.№ВР **** ВН, е причинил ПТП на 13.VІІІ.2017год., при което са
22
причинени тежки телесни увреждания на пътувалата на дясна задна седалка в
лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег.№СА **** КВ Н.Т.Ж., довели до нейната
смърт на 21.VІІІ.2017год., които се намират в причинно-следствена връзка с
инкриминираното му деяние /ПТП на 13.VІІІ.2017год.,което освен
престъпление се доказва, че е и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД/, че той е
действал противоправно и няма изключващи противоправността му
основания и е виновен /макар че в областта на непозволеното увреждане
вината се предполага и не е необходимо да се доказва от ищцата по смисъла
на чл.45ал.2 ЗЗД/. Предмет на доказване по настоящето дело са настъпилите
неимуществени вреди, фактът, че те са претърпени от ищцата, техният размер
и дали се намират в причинна връзка с деянието, което е било разглеждано от
наказателния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди- болки и
страдания, причинени и от смъртта на нейната сестра Н.Т.Ж., настъпила на
21.VІІІ.2017год. в резултат на телесните увреждания, които са и причинени
при ПТП на 13.VІІІ.2017год.. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият или неговите близки са принудени да изживеят
отрицателни емоции, лишени са от възможността да живеят пълноценен и
щастлив живот, да се радват на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в разпоредбата на чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил
задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са
вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и
изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и
несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да
се определят точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която
да замести и облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в
23
нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги
обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от
развитието на обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год.
разяснения, понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението. От друга страна при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се
вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Безспорно се установи
по делото, че при ПТП на 13.VІІІ.2017год. са причинени телесни увреждания
на Н.Ж., довели до смъртта и на 21.VІІІ.2017год., в резултат на която ищцата
С.Н.- нейна сестра е претърпяла силна мъка, болка и страдание, тъй като
приживе между тях е била изградената много силна емоционална връзка,
трайна и дълбока близост, заради съдържанието на която търпи морални
болки и страдания от смъртта и, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките- съпруг/а, родители и деца.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек, противоречи на принципа
на справедливостта по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6ал.2 от
Конституцията на Република Б. и с чл.20 и чл.47 от Хартата на основните
права в ЕС, равенство на всеки пред закона. Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и неговите братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
В настоящия случай от свидетелските показания на К.К., М.Т. и
24
М.С.а и заключението на СПЕ се установи силната и трайна емоционална
връзка между починалата Н.Ж. и нейната сестра С.Н.. Установи се по делото,
че двете сестра били изключително близки. Те са израснали заедно, били са
си опора в най-трудните моменти от живота, подкрепяли се материално и
морално. Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна
подкрепа. Разчитали взаимно една на друга, заедно посрещали празниците.
Между тях не е имало кавги и разногласия. Ето защо внезапната смърт на
Н.Ж. предизвикала шок, остра стресова реакция в С.Н., която е съпроводена
със силно безпокойство, напрегнатост, интензивен страх и безсъние /според
заключението на СПЕ/. Според вещото лице, поради специфичния личностен
профил на С.Н. /невротичност, депресивност, повишена тревожност и
чувствителност, емоционална отзивчивост/, тя не е могла да преработи
силната психотравмена реакция за кратко време. Ето защо ищцата твърди,че
след смъртта на сестра и, сякаш една част от нея си е отишла. С.Н. загубила
най-близкия си човек и единствения си близък родственик, останал след
смъртта на родителите им. Ищцата е живеела в едно домакинство със
семейството на сестра си, което допринесло за силната привързаност на
между двете сестри, така че смъртта на Н.Ж. е причинила морални болки и
страдания на С.Н., надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тяхната родствена връзка. След смъртта на сестра и, С.Н.
станала по-вглъбена, апатична и асоциална, изпаднала в депресия и имала
непълноценен сън. Смъртта на Н.Ж. била внезапна и неочаквана за ищцата, и
като такава е съпроводена с негативни изживявания, различни от настъпваща
смърт след продължително боледуване. Тези негативни, дълбоко стресиращи
и депресивни изживявания продължават и до настоящия момент, като
интензитетът им не е намалял, а състоянието им се задълбочава. След
загубата на сестра и, ищцата изпитва тъга, чувство за празнота,
безнадеждност и безпомощност, които чувства ще изпитва до края на живота
си. Тя се чувства сякаш е изгубила всичко. Всеки ден за нея е изпитание,
страдание и безсилие. Всички свидетели сочат, че ищцата все още не е
преживяла смъртта на сестра си Н.Ж.. Вещото лице по СПЕ сочи, че смъртта
на Н.Ж. се е отразила негативно върху психологическото състояние на С.Н.,
като е нарушила нормалния и ритъм на живот и е първопричината за
повишените нива на депресивност, невротизация, безпокойство, тревожност и
влошеното и състояние на социално функциониране. Поради изключително
25
силната емоционална връзка между двете сестри, внезапната смърт на Н.Ж. е
причинила на С.Н. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно присъщите болки и страдания за лица от тяхната
родствена връзка. Ето защо съдът счита, че ищцата доказва основателността
на предявения иск, тъй като тя е била изключително близка със своята сестра,
двете са поддържали непрекъснати контакти и нейната внезапна смърт и е
причинила силни като интензитет болки и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата
С.Н., икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на
критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът
счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение на С.Н. за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на сестра и Н. Н., настъпила
в резултат на телесните увреждания, които са и причинени при ПТП на
13.VІІІ.2017год., е 50 000лв.
По гореизложените съображения съдът счита, че
предявеният иск по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ ще следва да се
уважи за сумата 50 000лв., а за разликата от 50 000лв. до 80 000лв., като част
от дължимите 120 000лв., ще следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на смъртта на Н.Ж.- 21.VІІІ.2017год. до окончателното му
изплащане. Съдът счита за незаконосъобразно искането на ищцата, лихви да
се изплащат върху присъденото обезщетение, считано от датата на
увреждането- настъпилата смърт на сестрата и. Съгласно разпоредбата на
чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователни договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по ал.1 се
включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
26
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице С.Н.,
считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
23.VІІІ.2018год.. Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на
ищцата законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000лв., считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция на ищцата- 23.VІІІ.2018год. до окончателното
му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът ЗД “Евроинс“ АД гр.София да заплати по сметката на СОС
дължимата ДТ в размер 2 000лв., съобразно размера на уважения частичен
иск.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ответника
ЗД “Евроинс“АДгр.София да заплати на пълномощника на ищцата адв. С.Ч.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 436лв. с 20% ДДС. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата С.Н., изчислено на база материалния интерес
/уважения размер на предявения частичен иск/ по чл.7ал.2т.4 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер на 2 030лв., а дължимият ДДС,
съгласно §2а от Наредбата, е в размер на 406лв.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди
ответникът да заплати на ищцата направените съдебни разноски по делото в
размер на 221.88лв., съобразно размера на уважения частичен иск.
На основание чл.78ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от
предявения частичен иск, ще следва да се осъди ищцата да заплати на
ответника разноски в настоящето производство в размер на 470.63лв.,
съгласно списъка по чл.80 ГПК. Съдът счита за неоснователно възражението
на ищцата за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
претендирано от ответното дружество. В случая ответника претендира
27
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., което е определено
правилно, съгласно изискванията на чл.25ал.1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с
чл.78ал.8 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ и чл.429ал.3 КЗ С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД гр.София,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.Г. Б. и
прокуриста Д.С.Д. да заплати на СТ. Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр.С.,
бул.“Б.“№17, обезщетение за неимуществените вреди, причинени и от
смъртта на нейната сестра Н.Т.Ж., ЕГН**********, настъпила в пряка
причинно-следствена връзка от телесните увреждания, причинени и при ПТП
на 13.VІІІ.2017год., в размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, като част от
дължимите 120 000лв., ведно със законните лихви за забава върху
присъденото обезщетение, считано от 23.VІІІ.2018год.- датата на предявяване
на застрахователна претенция, предвиден в чл.429ал.3 КЗ, до окончателното
му изплащане и 221.88лв. /двеста двадесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/ съдебни разноски по делото за настоящата съдебна инстанция,
съобразно уважената част от предявения частичен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. Т. Н., ЕГН **********
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД гр.София,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.Г. Б. и
прокуриста Д.С.Д., частичен иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка
с чл.380 КЗ за разликата от 50 000лв. до 80 000лв., като част от дължимите
120 000лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Р.Г. Б. и прокуриста Д.С.Д. да заплати по сметката на С.ски окръжен
съд дължимата ДТ в размер на 2 000лв./две хиляди лева/, съобразно уважената
част на предявения частичен иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
28
ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Р.Г. Б. и прокуриста Д.С.Д. да заплати, на основание чл.38ал.2 от
ЗА, на адв. С.С.Ч., ЕГН ********** дължимото адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на ищцата в размер
на 2 436лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ с ДДС.
ОСЪЖДА СТ. Т. Н., ЕГН **********да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК
*********, съдебни разноски в размер на 470.63лв. /четиристотин и
седемдесет лева и шестдесет и три стотинки/ за настоящата съдебна
инстанция, съобразно отхвърления размер на предявения частичен иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
29