РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№
2399/20.01.2025г., предявена от „АЛАМИДА" ЕООД, ЕИК ********* и „ДИОНА 56"
ЕООД, ЕИК *********, двете със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, бл.445, вх.1, ет.З, an.6,чрез адв. Миглен Георгиев Тодоров, личен номер **********, с
адрес на адвокатска кантора: гр.Варна, ул. „Георги Бенковски" № 90, ет.З, офис № 12, тел.
0895 756 754, срещу Решение № 2702 от 13.12.2024г. по гр.д. 1497/2024г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което са прогласени за нищожни клаузите на т.З и т.4 от Условията
за продажба, приложими към договора за продажба, обективиран в клиентска поръчка от
16,06.2022г. за 1 брой алуминиева врата Gradde, сключен между М. Н. М. и „АЛАМИДА"
ЕООД и „ДИОНА 56" ООД и двете дружества като съдружници в ДЗЗД „Нинел 42", на
основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и с което ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца сумите от 504,90 лева и 5,10 лева, представляващи
неоснователно задържано капаро, въз основа на прогласените за нищожни клаузи по
договора за продажба.
Във въззивната жалба се твърди,че така постановеното решение е неправилно .За да
приеме, че клаузите на т.З и т.4 от Условията за продажба са нищожни,районният съд
тълкувал тези клаузи единствено на база твърденията на ищеца, както и сведенията на
допуснатия в негова полза свидетел, в резултат на което основал решението си единствено
на твърденията на едната страна по спора без да направи анализ на противоречията между
дадените от свидетеля сведения и наведените от ответника твърдения и възражения от една
страна и твърденията на ищеца от друга страна.На първо място изтъква, че в отговора на
исковата молба ответникът уточнил, че индивидуализацията на вратата чрез определяне на
размерите й, е било направено към момента на подписване на клиентската поръчка.Това
обстоятелство не е било отразено в клиентската поръчка, но е подлежало на установяване в
1
хода на съдебното производство и е установено от показанията на допуснатия в полза на
насрещната страна свидетел,който заявил, че купувачът е дал на продавача
„ориентировъчни" размери. Тези размери не били ориентировъчни, а конкретни, поради
което започнала работата по изработване на вратата.Свидетелят посочил, че му е известна и
максималната цена по договора, а именно 700 лева, което обстоятелство макар отново да не
е било посочено в клиентската поръчка от 16.06.2022г., не следвало да се приеме като
основание за прогласяване на нищожността на клаузата по т.З от Условията за продажба.От
изложеното се налагал извода за неправилна преценка от районния съд- че били налице
предпоставките на разпоредбите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП относно нищожността на
разпоредби от условията за продажба, доколкото тази преценка се основавала единствено
на приетото обстоятелство- за липсва на конкретна индивидуализация на вратата в
клиентската поръчка.На следващо място се твърди, че дори и да се приемат за правилни
изводите на първоинстанционния съд относно нищожността на клаузите на т.З и т.4 от
Условията за продажба, то неправилно било решението в осъдителната му част по иска по
чл.55 от ЗЗД/за възстановяване на платената паричната сума/ доколкото тя била получена на
валидно правно основание-сключен договор за покупко-продажба, който не се твърди да е
прекратен.Обявяване нищожността на т.3 и на т.4 не водела като последица пълна
недействителност на договора.Дори и да се приеме, че т.З от договора/за функцията на
капарото/ задатък/ е нищожна, то от това не следвало, че с подаване на рекламацията
купувачът е упражнил надлежно правото си да се откаже от договора доколкото правото по
чл. 93 от ЗЗД в случая не е налице.Клиентът имал право евентуално да развали договора на
основание чл. 87 от ЗЗД, но подобни действия не са предприети от негова страна и до
настоящия момент. От посоченото следвало да се приеме, че сумата от 500 лева
представлява авансово плащане съгласно сключения между страните договор от 16.06.2022г.
и че тази сума се държи от продавачите на валидно правно основание.Моли отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което исковете бъдат отхвърлени;
претендират се присъдените разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемия- ищец М.,
като в законово определения срок такъв не е бил депозиран по делото.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и оспорва въззивната жалба;
заявява, че намира за правилно, законосъобразно и добре мотивирано решението на
първоинстанционния съд.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно-постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, както и е допустимо–съдът се е произнесъл по иск, с който
е бил сезиран/ по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум/. Правилно е дадена материално – правната квалификация на
исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки
за постановяване на решението от районния съд.
Въззивната проверка за правилност се извършва само на поддържаните основания.
Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да отстрани и без да има изрично направено
оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие
за установено следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл.143, ал. 2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗП, с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност
са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Районният съд е приел,че между страните е бил сключен договор за продажба на
поръчкова врата, което се установявало от клиентска поръчка от 16.06.2022г. за капаро на
стойност 500 лв. за алуминиеви врати Gradde с купувач ищеца М. и продавач- Дорман
Бургас, касов бон от същата дата и на същата стойност, издаден от ДЗЗД „Нинел 42“. За да
стигне до категоричния извод, че продажбата е на поръчкова врата, районният съд е отчел
следните обстоятелства: в клиентската поръчка не били посочени размерите и крайната
цена на вратата;ответникът в отговора на исковата молба сочел, че вратата е с
индивидуални размери, но не посочва какви са те;не посочва и каква е крайната цена на
вратата, предмет на процесния договор за продажба; уклончиво заявява, че платеното
капаро представлява „около 80 - 90 % от продажната цена“; сочи, че вратата била
изработена в срока от 35 работни дни и се съхранява в склад, но не установява тези
обстоятелства по делото; съдът е обсъдил показанията на свидетелката Йосифовска, според
която вратата на банята в дома на ищеца била нестандартна. При всички тези факти и
обстоятелства районният съд е стигнал до извода, че клаузите на т.3 и т.4 от Условията за
продажба се явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗЗП,тъй като
цената на вратата зависи от вземането на размери, за което обаче липсва срок и този срок е
оставен на волята на продавачите.Но в същото време срокът за изпълнение на задължението
на продавачите- да доставят вратата в свой обект, е обвързано от пълното заплащане на
продажната цена, чието определяне зависи от размерите на вратата. При тези обстоятелства
купувачът бил поставен в невъзможност да се откаже от договора без да загуби цялото
платено капаро,като от своя страна размерът на уговореното капаро бил необосновано
висок с оглед установените обстоятелства по делото. По тази съображения районният съд е
счел оспорените клаузи за нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и е уважил исковите претенции.
Настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно решението на
районния съд като постановено без нарушения на съдопроизводствените правила при
събиране и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,в резултат
на което фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и изложените правни
съображения и аргументи съответстват на фактите и на закона.По тези съображения и на
основание чл.272 ГПК Бургаският Окръжен съд препраща към изяснената от районния съд
фактическа обстановка и мотиви на районния съд, като по този начин ги превръща и в свои
мотиви.
С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи следното:
Неоснователни са заявените от въззивника доводи за това, че
индивидуализацията на вратата е била направена към момента на клиентската поръчка. В
случай, че такава индивидуализация е била направена, то безспорно би била ясна и
конкретно отразена/установена цената на вратата.В случая обаче тази цена не е посочена
както в клиентската поръчка, така и не се конкретизира по делото от ответните дружества,
които в писмения отговор сочат, че платеното капаро от 500 лева представлявало 80-90% от
цената на вратата.Ако заявеното по делото от ответниците е така, то тогава следва, че
уговореното между страните капаро е в много по-висок размер от този от 30%,предвиден в
т.3 от Условията за продажба.Внимателният и съвкупен анализ на твърденията на
страните,съпоставени с писмените доказателства по делото, налага кредитиране на
показанията на св. Йосифоска, която заявява на непосредствени впечатления от жилището
на ищеца и вратата на банята, която е със специфични размери,тъй като жилището било
старо,размерите били нестандартни и несъвместими с новото строителство, което безспорно
изключва възможността за поставянето на стандартна врата. Категоричният краен извод на
съда е, че страните са договорили размерите на врата да бъдат взети на място в жилището
на ищеца и съобразно тези размери да бъде изчислена крайната й цена.В този смисъл
изцяло правилни са разсъжденията на районния съд за това, че след като цената на вратата
зависи от вземането на размери, за което страните не са уговорили срок, то безспорно
вземането на размерите на вратата, респ.- определянето на цената й , зависи изцяло от
волята на продавачите. В същото време: срокът за изпълнение на задължението на
3
продавачите да доставят вратата в свой обект е обвързано от пълното заплащане на
продажната цена, чието определяне зависи от размерите.Това недобросъвестно поведение на
продавачите води до невъзможност на купувача да се откаже от договора без да загуби
цялото платено капара.
Съгласно чл.143,ал.1 от Закон за защита на потребителите, неравноправна клауза
в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.143,ал.1,т.3 ЗЗП,
неравноправна е клаузата в договор, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля,каквото в случая безспорно е налице.Изхождайки от установената фактическа
обстатновка,оценена съобразно сочената по-горе правна норма, съдът намира оспорените от
ищеца клаузи за нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и
претенциите следва да се уважат.Това е така, тъй като при установеното недобросъвестно
поведение на продавачите купувачът е бил поставен в невъзможност да се откаже от
договора, без да загуби цялото платено капаро. Правилен е изводът на районния съд, че не е
налице предвидено в представените по делото „Условия за продажба“ реципрочно право на
потребителя, а произтичащите от закона права не могат да санират липсата му в договора.
Същевременно уговореното в договора капаро/задатък, независимо от използвания термин
има обезщетителен характер, чийто размер в процесния случай е необосновано висок с
оглед установените обстоятелства по делото. Предвид изложеното оспорените клаузи като
неравноправни са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и претенциите следва да се
уважат.
Тъй като дадената от купувача на продавачите сума от 500 лева капаро е
престирана по установени в съдебното производство нищожни договорни клаузи /т.3. и т.4
от „Условия за продажба“ на алуминиеви врати Gradde/, на основание чл. 55,ал.1 ,предл
първо ЗЗД се дължи връщане на даденото по нищожния договор- в случая парична сума от
500 лева капаро,ведно със законната лихва от поканата за изпълнение/ връщане/ ,която
поставя длъжника в забава/чл.84,ал.2 ЗЗД/- в случая от постъпване на исковата молба в БРС,
имаща характер на покана, както е поискано и присъдено с обжалваното решение.
По така изтъкнатите съображения и изцяло присъединявайки се към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, към които на основание чл.272 ГПК настоящата
инстанция препраща, изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло
неоснователни,което налага първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,
извършени от страните във въззивното производство, като с оглед изхода на спора исканите
от въззивника съдебно-деловодни разноски не следва да му се присъждат;въззиваемият не
претендира и не доказва разноски, извършени във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2702 от 13.12.2024г. по гр.д. 1497/2024г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5