Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     23.09. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На четиринадесети септември                             2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 202,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 260028  от 13.07. 2020 г., по гр.д. № 1513/ 2019 г. на РС–Търговище, с което  е осъден А. ***, да заплати на Гаранционен фонд гр. София сумата от 1285,25 лв., представляващи регресна претенция за изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета 110639/ 15.07. 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09. 2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 471,41 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу решението е постъпила жалба от адвокат С.Й. ***, особен представител на ответника. Той счита, че съдът е следвало да се съобрази с експертизите при определяне на реалната щета по имуществото, имало много части, които е можело да се използват, както и самият стълб, който е бил ударен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. В съд.зас. поддържа жалбата.

В законния срок ищецът, представляван от адвокат В. ***, оспорва жалбата. При разглеждане на делото особеният представител е имал възможност да направи своите искания пред първоинстанционния съд, с оглед на разпределената доказателствена тежест. В конкретния случай няма нарушаване на процесуалните правила от съда. Решението било правилно и се иска то да бъде потвърдено. Пред съда поддържа отговора.

Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение въззивният съд посочва следното:

Основното възражение на особения представител на ответника е това, че причинените щети са в по-малък размер от присъдения. Не се оспорва основанието на иска или други факти по делото.

Видно от доказателствата по делото, за причинените при произшествието телесни повреди на пътуващ в автомобила човек, на ответника е било повдигнато обвинение и същият е признат за виновен в извършването на това престъпление. По досъдебното производство има направени снимки на пострадалия ел.стълб, има и отразени констатации в протокола за оглед на местопроизшествието. В протокола за оглед е посочено, че електрическият стълб е пречупен в основата, има счупени изолатори и скъсани жици. Самият ответник в разпита си като обвиняем по делото признава, че се е движил с автомобила след употреба на алкохол и без свидетелство за управление. Не е имал и застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От представения по делото снимков материал е видно, че стълбът действително е бил пречупен и със скъсани жици след произшествието. Подмяната му изцяло не се оспорва. Изплатеното обезщетение включва 565,92 лв. за материали, като стойността на стълба е около 329 лв. За монтажа сумата за труд е около 285 лв. и транспортни разходи  около 434 лв. В последното перо се включват използване на различни машини, кранове и автовишки.

При така установените доказателства, въззивният съд намира, че стълбът не е можело да бъде използван в старото си състояние. Той е бил пречупен както в основата, така и в по-горната си част. Ударът с висока скорост в стълба е причинил и нанесените вреди. Безспорно е установена с протокола и увредата на жиците. Съдът счита, че при това не биха могли да бъдат използвани при поправката на вредите някои от старите материали. Дружеството е вложило тези средства в поправката и те би следвало да бъдат заплатени от причинителя на вредата, като гаранционният фонд встъпва в правата на увредения.

Затова решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските. Въззиваемата страна не е направила такива и няма претенции. До приключване на съдебното дирене, особеният представител на ответника не е отправил искане за присъждане на възнаграждение. Такова има присъдено от първата инстанция. Съдът не е длъжен служебно да присъжда такива за следващата инстанция, без да има отправено искане от представителя. След приключване на съдебното дирене няма как да бъдат отправяни искания. Затова, постъпилата молба, след приключване на делото  от адвокат Й., не може да бъде уважена.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028  от 13.07. 2020 г., по гр.д. № 1513/ 2019 г. на РС–Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Й. за присъждане на адвокатски хонорар, поради настъпила преклузия.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.