ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
гр. ХАСКОВО, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500653 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248, ал.3, вр. чл.274 – чл.279
от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ – К. А. Х. и Д. А. Б. са
останали недоволни от определение № 260270 от 17.09.2021 год.,
постановено по гр.д. № 108 / 2021 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
с което е оставена без уважение молбата им за изменение на Определение №
260255 от 16.07.2021 год., постановено по същото дело, в частта за
разноските, поради което го обжалват с искане определението да бъде
отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи
подадената от тях молба, разгледана в производство по чл.248 от ГПК.
Постъпил е отговор от адвокат Т.К. – пълномощник на
Р.Г.П. и З.П.П. със съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 108 / 2021 год. по описа на
Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба, подадена от К. А.Х.
и Д.А.Б. против Р.Г.П. и З.П.П. за установяване правото им на собственост и
предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр.***.
Видно от приложеното към исковата молба
удостоверение е, че данъчната оценка на имота, предмет на предявения
ревандикационен иск е в размер на 12 463.20 лева.
От пълномощниците на ответниците е постъпил
отговор на исковата молба, с който е заявено оспорване на иска. Представен е
1
договор за правна защита и съдействие от 05.03.2021 год., с определено в
него възнаграждение за адвокат в размер на 1 500 лева, изплатено в брой.
С определение от 06.07.2021 год.,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта с
която се иска установяване право на собственост и предаване на владението
над 138/1154 ид.ч. от имота, поради недопустимост на иска, обоснована от
първостепенния съд с липса на правен интерес. Определението за частично
прекратяване на делото е влязло в законна сила на 13.07.2021 год., поради
необжалването му от страните.
С определение № 260255 от 16.07.2021 год.,
постановено по гр.д. № 108 / 2021 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
жалбоподателите в настоящото производство са осъдени да заплатят на Р.
Г.П. и З.П.П. сумата в размер на 1 584.84 лева – разноски по делото,
съразмерно на прекратената част.
Определението за разноските е обжалвано с доводи за
тяхната недължимост, обосновано с висящността на спора. С жалбата е
заявено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въз
основа на което въззивният съд е приел, че жалбата съдържа искане за
изменение на определението за разноските, поради което е прекратил
образуваното пред него в.ч.гр.д. № 514 / 2021 год. по описа на Окръжен съд –
Хасково и е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по молба с
правно основание чл.248 от ГПК, съдържаща се в частната жалба,
постановеното в което производство определение е предмет на обжалване в
настоящото производство.
Обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил
молбата за изменение на определението за разноските, е съобщено на
ищците на 23.09.2021 год., а подадената от тях частна жалба е приета в съда
на 30.09.2021 год., от което следва извода, че е постъпила в срока за
обжалване, от надлежни страни и против подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото, а в случаите на частично отхвърляне на
иска – разноските се определят съразмерно на отхвърлената му част – чл.78,
ал.3 от ГПК.
Обстоятелството, че с влязло в законна сила
определение, производството по делото е прекратено частично, обосновава
извода за основателност на искането на ответниците за присъждане на
разноски, съразмерно на прекратената част от иска, като към този момент – на
постановяване на прекратителното определение, сторените от тях разноски са
в размер общо на 1 800 лева, включващи 1 500 лева – възнаграждение за
адвокат и 300 лева – възнаграждение за вещо лице. Искането за присъждане
на разноски съразмерно на прекратената част от иска е обективирано в
подадено от пълномощника на ответниците становище с вх.рег.№ 264847 от
05.07.2021 год. по входящия регистър на Районен съд – Свиленград,
2
представено в изпълнение указанията на съда да вземат становище по молба –
уточнение и допълнение към исковата молба, подадена от пълномощника на
ищците, с която са заявили, че поддържат иска за собственост и владение
само по отношение на 138/ 1154 ид.ч.
Съгласно нормата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по иск с правно
основание чл.108 от ЗС, възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по-малко от 600
лева. Изхождайки от размера на данъчната оценка на имота - 12 463.20 лева,
приложение в случая следва да намери правилото, визирано в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, съгласно което минималния размерът на възнаграждението
възлиза на 903.90 лева. Изхождайки от това, че с исковата молба са предявени
два иска в активно, субективно съединение, минималният размер на
възнаграждението се равнява на 1 807.80 лева /903.90 Х 2/, съгласно чл.2, ал.5
от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Съпоставяйки посочения размер с този, заплатен от двамата ответника в
полза на упълномощения от тях адвокат в размер общо на 1 500 лева, се
налага извода за неоснователност на заявеното от жалбоподателите, с
процесуалното качество на ищци в производството пред първоинстанционния
съд, възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК.
Изложеният в жалбата довод за недължимост на
разноските, обоснован в висящността на част от спора, се опровергава от
разпоредбата на чл.81 от ГПК, според която във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Обстоятелството, че в разглеждания случай делото е прекратено
частично не обосновава извод в противна насока, предвид правилата,
уреждащи отговорността на ищците за разноските, направени и поискани
своевременно от насрещната страна, съгласно чл.78, ал.4, вр. ал.3 от ГПК. С
определението от 06.07.2021 год., с което първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото в частта, с която се иска установяване
право на собственост и предаване на владението над 138 / 1154 ид.ч. от
имота, поради недопустимост на иска, се приключва делото в съответната
инстанция по смисъла на чл.81 от ГПК, вменяваща в задължение на съда да се
произнесе и по искането за разноски.
В подкрепа на изложените по-горе доводи за това, че и
при частично прекратяване на производството по делото, на ответника се
дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие, разноски по делото съразмерно на прекратената част, е и съдебна
практика, обективирана в Определение № 703 от 13.10.2014 год., постановено
по ч.т.д. № 2472 / 2014 год. на ВКС, ТК, I т.о.
Определяйки разноските съразмерно на прекратената
част от иска – в размер на 1 584.84 лева, от общо направените 1 800 лева и
3
възлагайки ги в тежест на ищците, оставяйки без уважение и направеното от
тях искане за изменение на определението за разноските,
първоинстанционния съд е постановил правилно определение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 5 от
12.07.2018 год. на ВКС по т.д. № 5 / 2015 г., ОСГТК, въззивно определение,
постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд
за изменение или допълване на решението в частта за разноските, подлежи на
касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл.1-во от ГПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260270 от
17.09.2021 год., постановено по гр.д. № 108 / 2021 год. по описа на Районен
съд – Свиленград.
ОСЪЖДА К. А. Х., ЕГН ********** от гр.*** и Д.
А.Б., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване - гр.***- адвокат Г. Г.
да заплатят на Р. Г.П., ЕГН ********** и З. П. П., ЕГН **********, двамата
от гр.*** сумата в размер на 200 /двеста/ лева - деловодни разноски -
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4