Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N747 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №213942 от 14.09.2017год., СРС, 45-ти състав, постановено по гр.дело №15282/2014год. е признато за установено по отношение на Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че Й.Б.Д., ЕГН **********, С.С.П., ЕГН **********, К.С.К. ЕГН **********, С.Д.И., ЕГН **********, З.Р.Р., ЕГН **********, В.П.П., ЕГН **********, П.Й.С., ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН **********, А.Й.П., ЕГН **********, Г.Т.Г., ЕГН **********, Г.Т.П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН **********, Л.Т.С., ЕГН **********, Л.М.К., ЕГН **********, А.М.А., ЕГН **********, Р.Й.М., ЕГН ********** и С.В.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Ц.З.М., са собственици на поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, цялото с площ от 2 679 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 04234.6914.510, 04234.6914.920, 04234.6914.1896, 04234.6914.2546, 04234.6914.925, 04234.6914.506, 04234.6914.507, 04234.6914.508, 04234.6914.509, ведно с подобренията в имота представляващи две сгради - стопанска с площ от 20,00 кв.м. и жилищна с площ от 50,00 кв.м. Осъден е Н.Т.Д., да отстъпи собствеността и предаде владението върху поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, цялото с площ от 2 679 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 04234.6914.510, 04234.6914.920, 04234.6914.1896, 04234.6914.2546, 04234.6914.925, 04234.6914.506, 04234.6914.507, 04234.6914.508, 04234.6914.509, ведно с подобренията в имота представляващи две сгради - стопанска с площ от 20,00 кв.м. и жилищна с площ от 50,00 кв.м, на ищците Й.Б.Д., С.С.П., К.С.К., С.Д.И., З.Р.Р., В.П.П., П.Й.С., С.Й.П., А.Й.П., Г.Т.Г., Г.Т.П., В.Д.П., Л.Т.С., Л.М.К., А.М.А., Р.Й.М. и С.В.М.. Осъден е Н.Т.Д. да заплати сумата от 1 296,35лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Н.Т.Д., подадена чрез адв.А., първоначално особен представител, след което във въззивното производство и пълномощник по делото, с която обжалва решението като постановено в нарушение на процесалния и материален закон и моли да се отмени и вместо него постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално да се уважи възражението за заплащане на подобренията в имота и правото на задържане до заплащането им. Посочва, че е неоснователен и необоснован изводът на първоинстанционният съд, че не е налице десетгодишна придобивна давност за имота, изтекла в полза на ответника и че началото на която е 09.04.2004год., но исковата молба е заведена на 24.03.2014год. Смята, че няма основание съдът да определи посочената дата като начална, още повече, че в исковата молба ищците сами са твърдяли, че са канили ответника да освободи имота. Смята, че процесния имот е такъв по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с оглед на постановеното в полза на ищците решение на ПК от 1997год. от тогава следва и придобивната давност, а с оглед на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ това е от 22.11.1997год. Изтъква, че от 1998год. и понастоящем ответникът непрекъснато владее имота и го е придобил по давност. Прави оплакване, че неоснователно не е допусната СТЕ относно подобренията, които е направил ответникът в имота. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.А., пълномощник на въззивника-ответник поддържа въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноски по делото и е представена писмена защита по делото.
Въззиваемите, чрез техния пълномощник по делото адв.Б. са подали в срок отговор на въззивната жалба, в което развиват съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочват, че правилно е прието, че заповед РД-46-70/09.04.2004год., издадена от кмета на район „Панчарево“ по молба на ответника доказва единствено претенцията на ответника да е ползвател на част от имота и не му придава качеството на добросъвестен владелец. Смятат, че ответникът не е доказал и, че е ползвател на имота, както и не е доказал, че е придобил спорната реална част по давност, като не е демонстрирал, че владее имота, а е бил държател, още повече, че е подал молба по пар.4а от ЗСПЗЗ с искане да закупи земята и за което е постановен отказ с цитираната заповед на кмета на район Панчарево. Сочи, че в този смисъл са показанията на свидетелката К., че ответникът е казал, че се надява общината да го направи собственик и смята, че не е демонстрирал “своене на имота“. Изтъква също така, че ответникът не е оспорил и издадения в полза на ищците нот. акт №188/2009год. за собственост, за да се позове и на давност за този период, още повече, че смята, че до приключване на административното производство, образувано по искане на ответника за трансформиране на право на ползване в право на собственост не може да тече в негова полза придобивна давност и през този период той е бил държател. Посочва, че ответникът не е доказал качеството си на добросъвестен подобрител и е неоснователно възражението му за задържане на имота до заплащане на подобрения в същия. Направено е уточнение от ищците на спорната реална част от имота, относно която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, съгласно молба от 02.04.2018год. и скица към нея и представляваща реална част между буквите А-Б-В-Г-А, защтрихована в молбата, реална част е от поземлен имот с идентификатор 04234,6914.2405 с площ от 255 кв.м.. Представени са писмени бележки по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищците, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС против ответника Н.Т.Д..
Ищците твърдят, че са собственици по наследство и възстановено право на собственост по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, цялото с площ от 2 679 кв.м., при граници подробно описани в исковата молба, който имот попада в регулационния план на вилна зона Косанин дол и представлява ПИ с пл.№ 2405 с площ от 2673 кв.м. от кв.50 по плана на вилна зона Косанин дол и ПИ с пл.№ 2406 с площ от 230 кв.м. от кв.51 по плана на вилна зона Косанин дол, като имотите попадат в урегулирани поземлени имоти, както следва: за поземлен имот с пл.№ 2405 от кв.50: 4 кв.м. в УПИ XXIV - 506, целия парцел с площ от 500 кв.м. от кв. 50 на в.з.Косанин дол, 255 кв.м. в УПИ XXIII - 507, целия парцел с площ от 680 кв.м. от кв. 50 на в.з.Косанин дол, 474 кв.м. в УПИ XXII - 2405, 508, целия парцел с площ от 700 кв.м. от кв. 50 на в.з.Косанин дол, 751 кв.м. в УПИ XI - 2405,509 целия парцел с площ от 1100 кв.м. от кв. 50 на в.з.Косанин дол, 744 кв.м в УПИ ХХ-2405,510 целия парцел с площ от 900 кв.м. от кв. 50 на в.з.Косанин дол, 445 кв.м. в УПИ XLI -1886, 2405 от кв. 50 на в.з.Косанин дол, и за поземлен имот с пл. № 2406 от кв.51: 182 кв.м. в УПИ V - 511 целия парцел с площ от 1200 кв.м. от кв. 51 на в.з.Косанин дол и 48 кв.м. в УПИ VI — 498 целия парцел е площ от 1750 кв.м. от кв. 51 на в.з.Косанин дол. Посочват, че притежават съсобствеността върху недвижимия имот, в качеството си на наследници на Н.Т.Ж./К.К.Ж./, като собствеността върху същия им е възстановена на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ с решение № 5146 от 20.08.1997 г. на ПК Панчарево, като в имота имало подобрения - незаконно построени стопанска сграда с площ от 20 кв.м. и жилищна с площ от около 50 кв.м. и ответникът, твърдейки, че притежава право на ползване върху имот с пл.№507 е направил искане пред СО, район „Панчарево“ да придобие право на собственост при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху същия имот и от който реална част от 255 кв.м., попадат в притежавания от ищците имот с идентификатор 04234.6914.2405. Посочва, че по така постъпилата молба е последвал отказ от Кмета на Район Панчарево, а ищците многократно канили ответника да освободи имота и да им предаде владението върху същия, но той отказвал, като същевременно премахнал и съществуващата южна ограда отделяща имота.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът Н.Т.Д., представляван от назначения му особен представител адв. А., представя отговор на исковата молба/стр.60 по делото на СРС/, с който оспорва иска изцяло, като неоснователен. Сочи, че имота се намира в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че няма доказателства заповедта, с която му е отказано придобиване на собствеността да е влязла в сила, че ответникът е владял имота, като добросъвестен владелец в продължение на повече от десет години. Прави възражение за задържане на имота до заплащане на извършените в имота подобрения, без тяхното посочване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Софийският районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения иск, СРС е приел, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот, собствеността върху който им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на К.К.Ж./Н.Т.Ж./, представляващ поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, с площ от 2 679 кв.м., при посочени граници, ведно с подобренията в имота представляващи две сгради — стопанска с площ от 20,00 кв.м. и жилищна с площ от 50,00 кв.м, а ответникът упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. Прието е, че без значение в случая се явява, дали заповедта, с която е отказано на ответника да придобиване собствеността върху имот.пл.№ 507 при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е влязла в сила, тъй като други доказателства установяващи негови права върху имота, по делото не са представени и не се установява да е придобил имотът по давност и след като за начален момент за упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за своене може да бъде приета единствено датата на заповедта, с която е отказано на ответника правото да придобие собствеността върху имота и което не го прави добросъвестен владелец и с оглед на датата на исковата молба искът е предявен преди изтичане на десет годишния давностен срок, поради което не може да се приеме, че ответникът е станал собственик. Също така е приел, че след като ответникът не е добросъвестен владелец не се следва право на задържане върху имота с оглед на заплащане на претендирани подобрения в него.
Не се оспорва
по делото и видно от приложеното решение
№ 5146 от 20.08.1997 г. на ПК Община Панчарево на наследниците на К.К.Ж./Н.Т.Ж., според представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 000035/28.08.2006 г. на СО, с. Бистрица/
е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници на
следните имоти: нива от 2 903 дка, находяща се в
землището на с. Бистрица, местност ’’Поятището - Косанин дол” , представляващ част от имот 565 от
кадастралния план на с. Бистрица, изработен на база летене от 1954 г.,
идентичен с парцели №№ XX- 510 - 744 кв.м., XXI-509-751 кв.м., XXII-508-474
кв.м., XXIII- 507-255 кв.м.,
XXIV-506- 4 кв.м. XXLI- 1886 - 445 кв.м. от кв.№ 50 и V-511 -182 кв.м. и
VI-498-48 кв.м. от кв. № 51 по регулационния план на с. Бистрица, одобрен със
заповед от 1988 г. Върху приложения екземпляр от Решение №5146 на ПК Панчарево,
представен към преписката на ПК е отбелязано, че същото е влязло в сила на
23.09.1999год. В приложените по преписката към решението скица и удостоверение изх.№116/21.05.1997год. на СО,
район Панчарево е посочено, че възстановения имот е индивидуализиран, като имотът, попада в регулационния план на вилна
зона Косанин дол и парцелите върху които попада са „
парцел ХХ-510, кв.50-незастроен, парцели ХХІ-509, ХХІІ-508, ХХІІІ-507,
ХХІV-506, XXLI- 1886 от кв.50 и парцели V-511 -182 кв.м. и VI-498-48 кв.м. от
кв. № 51, са застроени със сгради без строителни книжа. Също така е отразено,
че за имоти 510,509,508, 1886 действията по пар.4
ЗСПЗЗ са приключили, получен е отказ за имоти 507,511,499-действията по пар.4 са приключили-не получени откази, нямат документи за
право на ползване“. Посочено е, че 255 кв.м. от възстановения имот попадат в УПИ XXIII-507,
кв.50.
Въз основа на решението на ПК е издаден нотариален акт №188, т.ІV, рег.№19585, н.д. №747/2009год., по описа на нотариус при при PC София, с който С.С.П., Т.С.П., В.П.П., П.Й.С., С.Й.П., А.Й.П., К.С.К., С.Д.И., З.Р.Р., А.Р.Б., С.К.С., Й.Б.Д. и С. С.М., са признати за собственици на основание наследство и възстановено право на собственост по чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ на поземления имот, предмет на решението на ПК и който е описан като поземлен имот с пл.№2405, с площ от 2673кв.м., кв.50 по плана на вилна зона „Косанин дол“ и поземлен имот с пл.№2406, с площ от 230 кв.м., кв.51, които попадат в посочени конкретни УПИ и 255 кв.м. в УПИ ХХІІІ-507, целия парцел с площ от 680кв.м., кв.50 при посочени граници. Приложени са скица от 16.04.2009год. от СО и скица на поземлен имот от 19.06.2013год. на Служба по геодезия, картография и кадастър в които е отбелязано, че ПИ 2405 и 2406 от скицата са образувани от имот №565, описан в Р на ПК Панчарево №5146/20.08.1997год. и ПИ 2405 е с идентификатор 04234.6914.2405, кв.50, с.Бистрица, район Панчарево, в.з. Косанин дол, с площ от 2679 кв.м. при посочени съседи.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Н.Т.Ж./К.К.Ж./, починала на 09.03.1968 г., както и от удостоверение за наследници на Т.С.П., и на А.Р.Б., нейни наследници по закон са - ищците по делото и посочени като собственици и в нот. акт№188/2009год.: С.С.П., Т.С.П., починал на 14.02.2013год. и оставил за наследници- В.Д.П., Л.Т.С. и Г.Т.П., В.П.П., П.Й.С., С.Й.П., А.Й.П., К.С.К., С.Д.И., З.Р.Р., А.Р.Б. /последния починал в хода на първоинстанционното производство и вместо него е конституиран, като страна в производството неговия наследник по закон - Г.Т.Г./брат на починалия ищец след като другия наследник по закон З.Р.Р./сестра на починалия ищец/ е била конституирана като ищец с подаване на искова молба, С.К.С., Й.Б.Д. и С. С.М..
Не се оспорва
по делото и с оглед на приложените писмени доказателства се установява, че със заповед № РД-46- 70/09.04.2004 г. на Кмета на
район Панчарево, след като ответникът Н.Т.
Д.е заявил желание да придобие собствеността върху имот пл.№ 507 в кв. Косанин дол, при условията на пар.4а,
4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е постановен отказ, с мотив че не е представен документ
за право на ползване, съгласно пар.63 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В тази връзка е приложена
преписка по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се съдържа
молба за закупуване на мястото от Н.Д. ***
в която посочва, че е ползвател на парцел от 802 кв.м., Косанин
дол, лозе, овощни дървета, със сграда
със застроена площ от 62 кв.м., ползва парцела от 1972год. Приложена е заповед
РД-09-487/11.05.1994год., във връзка с подадената молба от 25.05.1992год. за
закупуване на мястото, с която е отказано да се изготви оценка на предоставения
за ползване имот поради това, че не е
представен документ доказващ правното основание за ползване на имота, като е
посочено, че заповедта може да се обжалва и няма данни същата да е обжалвана от
ответника. В протокол №497/11.03.2004год.
комисия при СО, район „Панчарево“ на основание пар.62,
ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след като
разгледала молба с вх.№282/1998год. от Н.Т.Д. за закупуване на поземлен имот
№507, в. с.Бистрица, в.з. Косанин дол е дала
становище, че не са спазени изискванията на пар.4 от
ЗСПЗЗ и ползвателя не може да придобие право на собственост върху
предоставената му за ползване земя и след като не притежава документ за право
на ползване. В тази връзка и със заповед № РД-46- 70/09.04.2004 г. на Кмета на
район Панчарево е отказано на молителят Н.Т. Д.по молба от 1998год. да придобие
собственост при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Върху екземпляр от заповедта №
РД-46- 70/09.04.2004 г. на Кмета на район Панчарево е удостоверено, че е влязла
в сила на 07.05.2004год.
Със заповед №РД-30-90/08.06.2015год. на СО, директор, Дирекция Строителен надзор е наредено на Н.Т.Д. да премахне незаконен строеж-вилна сграда със ЗП 25,5 кв.м. в УПИ ХХІІІ-507, кв.50, административен адрес:София, ул.“Ягодинска пещера“№42, район Панчарево след като строежът е извършен без одобрени инвестиционен проект и без разрешение за строеж.
Представени са пред въззивния съд доказателства за заплатени разходи от ответника за изграждане на водопровод, ел. мрежа, за трафопост, за заплащане на данък недвижим имот и такса смет, относно процесния имот, както и с молба от 26.06.2018год. е посочено какви са извършените подобрения в имота.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К.се установява, че в процесния имот, реалната източна част на УПИ ХХІІІ-507, кв.50, част от ПИ с идентификатор 04234.6914.2405 има изградени две постройки, строени около 1986-1987год., едната вилна жилищна сграда, със застроена площ от 52 кв.м. и сграда в северната част, ползвана за стопански нужди, със застроена площ от 20 кв.м., без строителни книжа за сградите. Вещото лице е посочило, какви насаждения има в имота, чешми, ограда,, ел. ток и водопровод и е дало пазарна оценка на имота с площ от 255 кв.м. без подобрения от 8367лв., с подобренията от 18 185лв. към изготвяне на експертизата.
В приетите заключения на съдебно-техническите експертизи, изготвени от вещото лице Г. се посочва, че претендирания имот с площ от 255 кв.м., представлява източната част на УПИ ХХІІІ-507, кв.50 от РП на вилната зона Косанин дол и е идентичен със стар имот №565, к.л.Г-10-4-В, в одобрения КККР с идентификатор 04234.6914.2405, целия с площ от 2679кв.м., като за ответника няма данни на какво основание му е предоставен за ползване и е постановен отказ по молба №282/1998год. да придобие права на собственост при условията на пар.4а, 4д и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.№507. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, приложение към СТЕ/стр.182 по делото на СГС/, като е означило имотите и техните граници по кадастралния план и кадастралната карта и спорната, част ползваната от Н.Т.Д. е оцветена с жълт маркер и индивидуализирана по букви АБВГДЕЖА с площ 255 кв.м, представляваща източната част на УПИ XXIII-507, кв.50 от РП на вилната зона „Косанин дол“, с.Бистрица. Вещото лице е посочило, че предвид неплодородната почва и невъзможността терените да се обработват механизирано ТКЗС „Витоша“ е раздавало с договори по-голямата част от площите, които са разположени в разширението на вилната зона в северозападна посока, в която е и процесния имот.
Свидетелката К., разпитана в първоинстанционното производство посочва, че е дъщеря на ищеца К.К. и знае имотът в с.Бистрица, който е от около 2 декара, в него има две постройки и знае, че се ползва от ответника Н.Д.. Сочи, че е присъствала на среща с него, той бил агресивен човек и отказал да освободи имота, като имал претенции да му се заплатят постройките и казал, че има надежда общината да го направи собственик. Свидетелката в съдебното заседание на 11.10.2016год. посочва, че разговорът станал преди 3-4 години.
Свидетелят М., съсед по местност, посочва, че неговото място е на около 500м. до това на ответника и неговия имот му е предоставен по постановление за задоволяване, но го е заплатил на бивните собственици и вилата, която има в него е узаконена. Посочва, че ответникът живее непрекъснато в мястото, облагородил го е, направил си е къща, гледа животни и живее в него постоянно от 75год. Знае от ответника и от съпругата му, от съседите , че никой не е идвал в мястото да ги безпокои и ответникът е искал да купи мястото, но не е имал финансова възможност за това. Знае, че след реституцията е искал да го купи и от ответника знае, че собствениците на мястото са много и му е казал, че има проблеми с тях.
Свидетелят Т., внук на ответника, посочва, че знае мястото на дядо си в Косанин дол от малък и е мислил, че си е негов и от около 3-4год. когато започнало делото разбрал, че не е негов и когато ходил да помага на дядо си, той му е казвал, че това ще остане за тях и не знае да е искал да го купува. Посочва, че от 1988-1989год. има спомен за мястото и е била построена къщата и там живеят дядо му и баба му.
Свидетелката Д., дъщеря на ищцата Й.Д., посочва, че около 2009год. е ходила в мястото в Косанин дол, където имало постройки, тухлени, малки и се показал един човек и вуйчо й К., който бил с нея го попитал кога ще освободи имота, а човекът отговорил, че е подал документите в общината и докато не получи отговор няма да го освободи. Знае, че има садени дръвчета в другата част от имота, която е върната.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При изложените твърдения в исковата молба, че ищците са собственици на поземлен имот с пл.№2405 с площ от 2 673 кв.м., от кв.50 по плана на вилна зона „Косанин дол“, като имотът попада в няколко УПИ и конкретно 255 кв.м. в УПИ ХХІІІ-507, целия от 680 кв.м., кв.50 по плана на в.з. Косанин дол и за който ответникът твърди, че притежава право на ползване върху УПИ ХХІІІ-507, като е поискал да придобие собственост при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху същия и след направеното изрично уточнение на исковата молба с изрична молба от 02.04.2018год. от ищците спорния имот и по отношение на който е предявен искът за собственост представлява реална част с площ от 255 кв.м., представляваща източната част на УПИ ХХІІІ-507, кв.50, от РП на в.з. „Косанин дол“, представляща част от поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, с Бистрица, общ.Столична, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/03.11.2011год., с площ от 2679 кв.м., при съседи на поземления имот имоти с идентификатор: 04234.6914.510, 04234.6914.920, 04234.6914.1896, 04234.6914.2546, 04234.6916.925, 04234.6914.506, 04234.6914.507, 04234.6914.508, 04234.6914.509 и заключена по буквите АБВГДЕЖА, съгласно скица към съдебно-техническа експертиза от 03.12.2018год.-стр.182 по делото на СГС, ведно с подобренията-две сгради-стопанска с площ от 20 кв.м. и жилищна с площ от 50 кв.м. С оглед на което след като първоинстанционният съд се е произнесъл за целия поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405 решението е постановено свръх петитум и недопустимо за частта извън реалната част от 255 кв.м., както е индивидуализирана пред въззивния съд и следва да бъде обезсилено решението в тази част.
Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага кумулативно да са налице следните предпоставки: 1/ ищците да са собсвеници на претендирания имот- в случая реална част; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание. В случая ищците дължат да установят чрез пълно и главно доказване материално-правната си легитимация, че са собственици на процесния недвижим имот на основание наследяване по закон от общия наследодател К.К.Ж. /Н.Т.Ж./ и завършен фактически състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, т.е. наличие на влязъл в сила валиден индивидуален административен акт по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за реституция на процесната земеделска земя- част от бивша нива, в рамките на заявеното с исковата молба основание - възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Съответно в тежест на ответника е да докаже правно основание за осъществяваната върху процесния имот фактическа власт, която не се оспорва, че осъществява, както и релевираните от него възражения за придобито право на собственост върху ревандикираната вещ чрез давностно владение.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици. Установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл.11, ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващи го трети лица. В случая няма такова оспорване от страна на ответника и приложеното Решението на ПК има конститутивно действие и има силата на констативен нотариален акт за собственост, а и такъв е издаден в полза на ищците, видно от приложения към исковата молба нот. акт №188/09.07.2009год. и ги легитимира като собственици на имот с идентификатор 04234.6914.2405, с Бистрица, общ.Столична, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/03.11.2011год., с площ от 2679 кв.м., и в който имот попада спорната реална част.
В тежест на ответника е да установи по делото, чрез провеждане на пълно и главно доказване твърденията си за упражнена фактическа власт върху спорната реална част от 255 кв.м. и която представлява частта от имот с идентификатор 04234.6914.2405, заключена по буквите АБВГДЕЖА, към комбинирана скица на СТЕ, стр.182 по делото на СГС и която се твърди да е придобил по давност.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл. 79-86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени и допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват първите: владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е. придобито без насилие и да е явно, да е установено спрямо всички, включително и спрямо собствениците по земеделска реституция.
В случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, която предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с изменението, обнародвано в ДВ бр. 107/1997г. се заличава изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, като с незачитането на давността се цели да се отстранят евентуални пречки за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, както и за имотите, които се реституират по ЗВСОНИ. Също така обаче ако към 22.11.1997г. имотът все още не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, давност не е започнала да тече, а започва да тече от момента на възстановяването на собствеността, след като до този момент собственикът не може да защити правото си след като все още не разполага с конститутивно решение на ОСЗ. Поради което едва след позитивното решения на ПК в полза на ищците, с които е възстановена собствеността от 20.08.1997год. и влязло в сила на 23.09.1999год. може да тече давност.
В случая при съвкупната преценка на доказателствата по делото, писмените доказателства, относно отправено искане на ответника да закупи поземлен имот №507, като предоставен му за ползване по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ и за което е подал молба от 1992 и от 1998год. и във връзка с което е образувана административна процедура и в който имот влиза и процесната реална част, както и от свидетелските показания в тази връзка, че е искал да закупи имота/свидетелят М., Д. и К./ и което е заявявал и на представители на ищците, че иска да го купи и е подал документи за това и е заявил, че чака отговора от общината и докато не получи отговор няма да освободи мястото води до извод, че не е налице намерение за своене у ответника, както и явно и демонстрирано и срещу ищците като собственици по земеделска реституция докато ответникът е участвал в процедурата по закупуване на имота, която е приключила със заповед № РД-46-70/09.04.2004год. на кмета на район „Панчарево“, с която е отказано на ответника да придобие право на собственост, като заплати мястото, поради което настоящия състав на въззивния съд намира, че по делото не се установява ответникът да е придобил спорната реална част по давност до завеждане на исковата молба на 24.03.2014год., когато давността е прекъсната. В тази връзка неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че начало на тази давност е датата на издаване на заповед №РД-46-70/09.04.2004год. на кмета на СО, район Панчарево, с което е отказано на ответника да придобие собствеността върху имот пл.№507 при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, с мотив, че не е представен документ за право на ползване, съгласно пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след като именно по молба на ответника, първоначалната молба от 25.05.1992год. и втората от 1998год. е поискал да закупи земята и в които молби самия ответник е заявил, че е ползвател на земята по силата на 76-то ПМС, посочено в първата молба и иска да я закупи, като лице по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на което е предоставено ползването върху земеделска земя. С които изявления, че е само ползвател на земеделска земя и действия, с които иска да я закупи не се установява анимус за своене и е опровергана и презумпцията по чл.69 ЗС, че се предполага, че вещта се държи като своя от страна на ответника след като иска да я заплати. В тази връзка в тежест на ответникът е било да установи промяна на намерението, за да се приеме, че е налице завладяване и проява на действия, които отричат правата на ищците и да демонстрира спрямо тях намерението си занапред да свои вещта изключително за себе си. В този смисъл и Решение №10/04.05.2011год., по гр.дело №308/2010год. на ВКС, ІІ ГО.
След като пространствения обхват на правото на собственост за имота на ищците е очертан и който съвпада и с документите за собственост на ищците, основателен се явява ревандикационният иск за реалната част от 255 кв.м. от имот с идентификатор 04234.6914.2405, заключена по буквите АБВГДЕЖА, към комбинирана скица на СТЕ, стр.182 по делото на СГС, заедно с подобренията в нея- стопанска и жилищна постройка, без строителни книжа и разрешения, които са собственост на ищците на основание наследяване и земеделска реституция, установени с Решение на ПК и издаден нот. акт№188/2009год. и които ответникът ползва без основание, поради което следва да бъде осъден да предаде владението върху същите реални части от описания имот с подобренията в него.
По заявеното право на задържане от представителят на ответника в отговора на исковата молба при условията на евентуалност, ако не се приеме, че ответникът е придобил спорния имот по давност, същото е нередовно, тъй като не съдържа посочване на сумата за подобренията и в какво се изразяват същите и което е уточнено едва пред въззивния съд, но се явява и неоснователно, както е приел и първоинстанционният съд. С оглед на чл.72, ал.3 от ЗС до заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има право да задължи вещта. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена и каквито обстоятелства не се твърдят да са налице по отношение на ответника, който не се явява добросъвестен владелец. Също така с оглед на пар.4в от ПЗР от ЗСПЗЗС лицата, извършили подобренията върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 ЗС, но в този случай при систематичното тълкуване на разпоредбата следва да се има в предвид, че разпоредбата не се отнася до лица, които не са ползватели на имота въз основа на някои от актовете посочени в пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и какъвто се явява ответникът, който няма правата на добросъвестен владелец и право на задържане на вещта до заплащане на подобренията, но няма пречки да се претендира обезщетяване и заплащане на стойността на подобренията от ищците в реституирания имот на плоскостта на недопускане на неоснователно обогатяване при връщане на имота с подобренията в друго производство.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено, като се индивидуализира спорната част от имота, съгласно скицата към СТЕ/ на стр.182 по делото на СГС/, приета пред въззивния съд.
При този изход на делото при направено искане и от двете страни за присъждане на разноските при неуважаване на жалбата се дължат разноски само на въззиваемите и следва да се присъдят разноски в размер на 859лв., направени пред въззивния съд и включващи заплатено възнаграждение за адвокат от 500лв., депозит от 300лв. за СТЕ и 59лв. за допълнителна СТЕ. С оглед на чл.77 от ГПК следва да се постанови заплащане от въззивника на разноски от 91лв. за вещо лице, внесени от бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №213942 от 14.09.2017год., на СРС, 45-ти състав, постановено по гр.дело №15282/2014год., в частта, с която е признато за установено по отношение на Н.Т.Д., че ищците са собственици и е осъден ответникът да им предаде владението по отношение на поземлен имот извън реалната част с площ от 255 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/03.11.2011год. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, цялото с площ от 2 679 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 04234.6914.510, 04234.6914.920, 04234.6914.1896, 04234.6914.2546, 04234.6914.925, 04234.6914.506, 04234.6914.507, 04234.6914.508, 04234.6914.509 и заключена по буквите АБВГДЕЖА, съгласно комбинираната скица, приложена към съдебно-техническа експертиза от 03.12.0.2018год., която е неразделна част от решението и приподписана от съда/стр.182 по делото на СГС/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която по иска с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на Н.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че ищците Й.Б.Д., ЕГН **********, С.С.П., ЕГН **********, К.С.К. ЕГН **********, С.Д.И., ЕГН **********, З.Р.Р., ЕГН **********, В.П.П., ЕГН **********, П.Й.С., ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН **********, А.Й.П., ЕГН **********, Г.Т.Г., ЕГН **********, Г.Т.П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН **********, Л.Т.С., ЕГН **********, Л.М.К., ЕГН **********, А.М.А., ЕГН **********, Р.Й.М., ЕГН ********** и С.В.М., ЕГН **********, са собственици на реална част с площ от 255 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор 04234.6914.2405, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/03.11.2011год. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. Бистрица, с адрес с. Бистрица, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“, с начин на трайно ползване за вилна сграда, цялото с площ от 2 679 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 04234.6914.510, 04234.6914.920, 04234.6914.1896, 04234.6914.2546, 04234.6914.925, 04234.6914.506, 04234.6914.507, 04234.6914.508, 04234.6914.509 и която реална част е заключена по буквите АБВГДЕЖА, съгласно комбинираната скица, приложена към съдебно-техническа експертиза от 03.12.2018год., която е неразделна част от решението и приподписана от съда/стр.182 по делото на СГС/, ведно с подобренията в имота представляващи две сгради - стопанска с площ от 20,00 кв.м. и жилищна с площ от 50,00 кв.м. и е осъден Н.Т.Д., да предаде на ищците владението върху същата реална част, ведно с подобренията представляващи две сгради - стопанска с площ от 20,00 кв.м. и жилищна с площ от 50,00 кв.м. и в частта за разноските по делото.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.Б.Д., С.С.П., К.С.К., С.Д.И., З.Р.Р., В.П.П., П.Й.С., С.Й.П., А.Й.П., Г.Т.Г., Г.Т.П., В.Д.П., Л.Т.С., Л.М.К., А.М.А., Р.Й.М. и С.В.М., всичките представлявани от адв.Д.Б. сумата от 859лв.-разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 91лв.-депозит за вещо лице, заплатен от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.