ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10.10..2012г. гр.Бургас
Бургаският районен съд І граждански състав
На десети октомври две хиляди и дванадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8456 по описа
за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
В предоставения
срок по чл.144 от ГПК ответникът М.Т.И. чрез пълномощника си представя
допълнителен отговор на исковата молба, в който отново излага съображения за
недопустимост на иска. Съдът намира за основателни възраженията на ответницата
за липса на правен интерес за ищеца от предявените установителни искове за
прогласяване нищожност на сделки по следните съображения :
Законът /чл.2 от ГПК/ урежда дължимостта на съдебната защита – съдилищата за длъжни да разгледат
и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права. На основание чл.124 ал.1 от ГПК правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, в това число и
на иска за нищожност на разпоредителна сделка. Съдебната практика
безпротиворечиво и константно приема, че този правен интерес трябва да
съществува към момента на предявяване на иска, т.е. при уважаването на иска да
е възможно да настъпят благоприятни правни последици в правната сфера на ищеца.
Правният интерес е винаги специфичен за конкретното дело и е обусловен от въведените
от ищеца фактически твърдения и правни доводи. В случая такъв правен интерес за
ищеца не е налице. Предявените от ищеца накърнени материални права при уважаване
ще породят последици не в неговата правна сфера, а в патримониума на ответното
дружество, чийто представител по закон е самият ищец. Нито в исковата молба,
нито в частната жалба от 14.02.2012г. ищецът е заявил лични накърнени или
заплашени права, които да се защитават с предявените искове. Напротив, от
изложените обстоятелства, на които се основава правният интерес от исковете е
видно, че ищецът търси защита именно на правото на собственост на ответното
дружество. При това за ищеца е налице правен интерес да предяви тези права не в
лично качество, а в качеството си на управител и представител на ответното ООД,
в който случай от една страна ще се избегне двойната роля на ищеца в настоящото
производство – ищец и представител по закон на един от ответниците, и от друга
страна ще се защитят и посочените от въззивната инстанция, макар и невъведени
от ищеца в производството, евентуални негови бъдещи права в качеството му на
съдружник. не на последно място следва да се отбележи, че такива евентуални
права не са въведени от ищеца в производството. Примерно изброените защитими
евентуални права /при ликвидация на дружеството, отчуждаване и използване на
имотите, печалба на дружеството/ са бъдещи несигурни събития, които не зависят
само от поведението на насрещните страни в настоящото производството.
По тези
съображения съдът приема, че с исковата молба ищецът не предявява свои, а чужди
права, което на основание чл.26 ал.2 от ГПК е недопустимо. Изложеното е
абсолютна процесуална пречка за допустимостта на производството и достатъчно
основание за прекратяването му.
Мотивиран от
горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 8456/ 2012г. по описа на Бургаския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчат на ищеца и на ответника „Индиго” ООД преписи от
допълнителния отговор на ответницата Т. с приложенията към него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :