Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1683 / 30 .11.2020
година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2114/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.П.П.
с ЕГН ********** *** Загора, чрез адвокат К.Б. от АК – Кърджали, против решение
№ 26057/14.08.2020 година по н.а.х.д. № 2639/2020 година на Районен съд –
Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № Е-93/19.06.2020
година на заместник – кмет на община Бургас (НП).
С НП, за нарушение по чл. 29 ал. 2 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 133 ал. 1 т. 1 от ЗУО, на П. е
наложена глоба в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че НП е нищожно, че фактическата
обстановка по спора е възприета неправилно от съда, тъй като НП не съдържа
точно и пълно описание на нарушението, от което да бъде направен извод, че то е
извършено на конкретно място от наказаното лице. Поддържа, че съдът не е отчел
неспазването на чл. 35 от АПК в производството по издаване на НП, че правната
квалификация на деянието е неправилна – по ЗУО вместо по съответната общинска
наредба за третиране на отпадъците, както и че не е изследвано наличието на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП П. е санкциониран за това, че на 23.04.2020
година, в 16:30 часа, в град Бургас – на кръстовището на улица „Васил Левски“ и
булевард „Христо Ботев“, по свидетелски показания на очевидеца М.М., е изхвърлял нерегламентирано строителни
отпадъци в съдове за битови отпадъци от бял автомобил „Сеат“ с регистрационен №
СТ 2609 РК, като при извършената служебна проверка е установено, че автомобилът
е собственост на „Еко дом“ ЕООД.
Като доказателство за компетентност на
наказващия орган е представена заповед № 356/10.02.2020 година на кмета на
общината, с която заместник – кмета е оправомощен, на основание чл. 157 ал. 4
от ЗУО, да издава НП по ЗУО (лист 18 от н.а.х.д. № 2639/2020 година).
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че административното нарушение е доказано. Обсъдил е показанията на разпитаните
свидетели и е изложил еднопосочни мотиви защо кредитира изявленията им за
сметка на твърденията на жалбоподателя. Издирил е приложимото право. Съпоставил
го е с правната квалификация на нарушението, направена в НП.
Жалбата е основателна, но не и по възраженията,
изложени в нея.
Настоящият касационен състав приема следното.
Съгласно чл. 29 ал. 2 от ЗУО, забранява се
изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на
неконтролирано управление на отпадъците.
Според чл. 133 ал. 1 т.1 от ЗУО, наказва се с
глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени
за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за
измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните
данъци и такси.
В конкретния случай, проверката, довела до
съставянето на АУАН, е започнала по писмен сигнал от М.М., в който е посочено,
че на 23.04.2020 година, около 16:30 часа, непосредствено пред него от лек
автомобил с регистрационен № СТ 2609 РК двама мъже с работни гащеризони са
изхвърлили бели „чували със строителни отпадъци в контейнерите за смет“ на
кръстовището на „ул. Левски и ул. Ботева“ (лист 16 от н.а.х.д. № 2639/2020
година).
След справка, общинската администрация е
установила собственика на автомобила – „Еко дом - 2010“ ЕООД и е изискала от управителя
на дружеството информация за лицето, управлявало МПС на 23.04.2020 година.
Такава информация е получена с декларация от управителя М. на 12.05.2020
година. В нея като водач на служебния автомобил с рег. № СТ 2609 РК е посочен М.П..
Допълнително на 14.05.2020 година управителят М. е подал и възражение, в което
изрично е признал, че двама служители на „Еко дом - 2010“ ЕООД със служебно
облекло са изхвърлили „два чувала до половината пълни със сметено от пода“ на
обект, в който са били извършвани СМР, но е заявил, че самите строителни
отпадъци са били „изнесени по надлежния ред“ и се надява, че „колегата няма да
бъде несправедливо санкциониран за чужди отпадъци“ (лист 15 и 14 от н.а.х.д. №
2639/2020 година).
При тези данни актосъставителят е съставил акт
на М.П. като физическо лице, а впоследствие заместник – кметът на общината го е
наказал по чл. 133 ал. 1 т. 1 от ЗУО.
Съдът приема, че извършването на нарушението не
е доказано по несъмнен начин.
Точното естество на изхвърлените отпадъци не е
установено. Очевидецът не ги е видял, а е наблюдавал изнасянето на „бели
чували“, които – според него – са съдържали „строителни отпадъци“, без да
уточни какво конкретно има предвид, използвайки този израз.
Актосъставителят също не е констатирала
непосредствено какво е било съдържанието на чувалите. Разпитана от РС, тя е
посочила единствено, че „почистващата фирма“ е била информирана и междувременно
е извозила отпадъка, без да направи опит да се снабди със справка какво точно
са съдържали извозените чували, за да бъде то категоризирано (или не) като
„строителен отпадък“ по смисъла на § 1 т. 39 от ДР на ЗУО. Свидетелят –
очевидец заявява в сведението си, че е направил снимки, а разпитана като
свидетел в съдебното заседание актосъставителят потвърждава, че до общината е
бил изпратен „снимков материал“, но такива снимки няма приложени в
административнонаказателната преписка.
От възражението на управителя М. не може да се
установи какви именно са били отпадъците „сметено от пода“, за които е признал,
че са изхвърлени от негови служители в контейнер за битови отпадъци, за да се
прецени дали са „битови отпадъци“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗУО или са
„строителни отпадъци“ по смисъла на § 1 т. 39 от ДР на ЗУО.
Вместо да бързат със съставянето на АУАН и НП,
актосъставителят и наказващият орган е следвало (и са могли) да съберат
допълнителна информация от очевидеца и от дружеството, осигуряващо
сметосъбирането и сметоизвозването на територията на град Бургас за съдържанието
на чувалите, изхвърлени от работниците на „Еко дом - 2010“ ЕООД, както и да
окомплектоват преписката с изготвените от очевидеца снимки, за да бъде
установена причинно – следствената връзка между извършваните от „Еко дом -
2010“ ЕООД СМР и изхвърлените отпадъци в контейнерите на кръстовището на улица
„Васил Левски“ и булевард „Христо Ботев“. Това не е сторено, а е избран подхода
М.П. да бъде наказан като физическо лице при условие, че от сведението на М. и
възраженията на управителя М. се констатира, че той не е действал самостоятелно
(от собствено име и за собствена сметка), а като част от работен екип на „Еко
дом - 2010“ ЕООД – с работно облекло, служебен автомобил и по повод работа на
обект „аптека“, в който дружеството е извършвало СМР, съответно налице са данни
за възможното извършване на нарушение на чл. 29 ал. 2 от ЗУО, наказуемо по чл.
136 ал. 1 т. 1 от ЗУО, а не по чл. 133 ал. 1 т. 1 от ЗУО, както е прието в НП и
от РС.
Що се отнася до доводите в касационната жалба, настоящият
състав приема, че те са неоснователни.
НП не е нищожно, защото от наказващия орган са
представени категорични доказателства за оправомощаването му от кмета на
общината – компетентен орган по смисъла на чл. 157 ал. 4 от ЗУО за налагането
на наказанието по чл. 133 ал. 1 т. 1 от ЗУО – да санкционира извършителите на
нарушение на чл. 29 ал. 2 от ЗУО.
В административнонаказателното производство не е
било допуснато каквото и да е нарушение на чл. 35 от АПК, защото тази норма не
е приложима в случая, както се твърди в жалбата до РС и в касационната жалба.
Съставеният АУАН, а и издаденото НП, не са индивидуални административни актове
по смисъла на АПК нито процесът по установяване на административно нарушение и
налагане на административно наказание е административен процес по кодекса.
Тезата за допуснато съществено процесуално нарушение - на чл. 35 от АПК в
производството по ЗАНН, показва базово непознаване на основни институти на
административното право, на административнонаказателния и наказателния процес, но задачата на съдебния
акт не е допълнително ограмотяване на дипломиран юрист, а разрешаване на правен
спор за законосъобразност на НП и потвърждаващото го съдебно решение.
Неоснователен е и касационният довод, че РС не е
отчел неправилното правно квалифициране на деянието по ЗУО, вместо по
текстовете от общинската наредба, издадена на основание чл. 22 от закона. ЗУО
съдържа правни норми, които имат директно действие, в това число и спрямо
извършителите на изрично описаните в него административни нарушения. Именно по
тези причини законът съдържа отделен раздел втори в глава шеста, озаглавен „Административни
нарушения и наказания“. В достъпното на съда материално и процесуално право
няма изрична разпоредба, задължаваща компетентният по чл. 157 ал. 4 от ЗУО кмет
на общината – при констатиране на нарушение по чл. 133 ал. 1 т. 1 от ЗУО – да
прилага текстове на подзаконов нормативен акт (общинска наредба), вместо
директно да приложи закона.
Доводът за незаконосъобразност на решението на
РС, съответно на НП, поради липса на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН не следва да се обсъжда, предвид установената недоказаност на извършеното
нарушение.
От процесуалният представител на касатора е
поискано присъждането на разноски в производството пред РС и АдмС – Бургас.
Като доказателство са представени два договора за правна защита и процесуално
представителство – от 01.07.2020 година и от 10.09.2020 година – с идентично
съдържание, сключени между жалбоподателя
П. и процесуалния му представител – адвокат. Според тези договори,
доверителят П., наречен „възложител“, възлага на довереника си адвокат, наречен
„изпълнител“, правна защита и процесуално представителство по делата пред РС и
АдмС – Бургас по повод обжалването на НП и на решението на РС (лист 6 от н.а.х.д.
№ 2639/2020 година и лист 10 от настоящото дело).
В чл. 2 ал. 1 от представените договори между
страните е уговорено дължимо възнаграждение за всяка инстанция, като в чл. 2
ал. 3 от тях е посочено, че цената се „заплаща“
в брой от изпълнителя. Употребата на сегашно време (изразяващо в българския
език незавършено действие в момента на говореното) при уговарянето на клаузата
за заплащане на цената по договорите поставя настоящият съдебен състав в
невъзможност да установи дали доверителят реално е изплатил на довереника си
уговорените суми, без да са представени доказателства, че възнагражденията са били
заплатени. Затова, въпреки основателността на жалбата, претенцията на
осъждане на ответника за заплащане на разноски по делото – адвокатски
възнаграждения – следва да се отхвърли.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 26057/14.08.2020 година по н.а.х.д. № 2639/2020 година
на Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ Е-93/19.06.2020 година на заместник – кмет на община Бургас.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.П.П. с ЕГН ********** *** Загора, чрез адвокат К.Б.
от АК – Кърджали, за присъждане на разноски в производствата по н.а.х.д. №
2639/2020 година на Районен съд – Бургас и по КНАХ дело № 2114/2020 година на
Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: