№ 214
гр. Плевен , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20214430101583 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от Б. В. А., от ***, ЕГН
**********, като непълнолетна, против В. Б. А. от ***, ЕГН **********.
Твърди се, че молителката е на 14 години, живее заедно с майка си М. И. С. и
баща си В. Б. А., както и с двамата си по-малки братя И. и В.. Твърди се, че
молителката е ученичка в *** клас в *** ***. Твърди се, че молителката е
обект на насилие още от ранна детска възраст. Твърди се, че откакто
молителката е започнала да посещава училище насилието спрямо нея се е
засилило. Твърди се, че ответникът по делото е станал още по- агресивен, не е
изслушвал молителката, когато се опитвала да му обясни дадена ситуация,
биел я почти за всичко при несправяне с учебния материал, при правене на
беля, ако не му харесва как е сготвила молителката, ако не е почистила, ако
телефона й дава заето. Твърди се, че при нанасяне на побоите ответникът е
обиждал молителката наричайки я „боклук“, „мърша“, обиждал я, че е
некадърна, псувал я: „ Да еба майка ти в устата и гроба“, също така отправял
заплахи със следното съдържание: „Няма да има живот за мен, че от него
отърваване няма и ми казва, че за мен е по- добре да се самоубия“. Твърди се,
че тези заплахи от страна на ответника към молителката са били много чести
и при пореден побой от негова страна молителката взела от шкафче в дома си
хапчета, изпила 5-6, без да знае какви точно са, но впоследствие не й се е
случило нищо. Твърди се, че този суициден опит от страна на молителката е
бил извършен през 2020 г. Твърди се, че когато молителката е в присъствието
на пияния си баща, последната изпитва болка в корема, получава сърцебиене,
1
става й лошо и й се повръща, дори започва да я боли главата. Твърди се, че в
ситуации, когато ответникът е нанасял удари в главата на молителката на
същата й е ставало лошо и й е причернявало пред очите. Твърди се, че при акт
на домашно насилие, който е бил осъществен от страна на ответника спрямо
молителката на дата 26.02.2021 г. заради изпратени от молителката
съобщения по месинджър до неин приятел ответникът е заявил на
молителката, че не й позволява да има момче за приятел и че ако разбере, че
дъщеря му има приятел, ще я бие и ще й остриже косата. Твърди се, че
молителката е обяснила на баща си, че си пише с приятел на братовчедите си,
като последните са уведомили ответника за тази кореспонденция. Твърди се,
че ответникът е нанесъл побой на молителката с пръчка и й е взел телефона.
Твърди се, че на този ден молителката се е чувствала много зле и не е била в
състояние да отиде на училище, изпитвала е силни болки в краката, защото
ответникът е нанесъл удари именно в краката й, казвал й е да си даде краката,
за да я удря, тъй като там не се виждат синините. Твърди се, че ответникът е
заплашвал молителката, че ако тя сподели с някого за упражненото спрямо
нея насилие после за нея няма да има живот. Твърди се, че ответникът е
ограничавал контактите на молителката с други деца, защото те са имали
гаджета, а ответникът ги смятал за пропаднали и не позволявал на
молителката да се среща с тях. Твърди се, че в последните месеци ответникът
и майката на молителката се карат често заради дъщеря си, като често тези
спорове завършват с побой над майката на молителката. Твърди се, че това е
само една от причините за побой, тъй като молителката твърди, че откакто се
помни ответникът е нанасял побой над майка й по всякакви поводи. Твърди
се, че майката на молителката многократно е правила опити да избяга от
ответника. Твърди се, че един от актовете на домашно насилие над майката на
молителката е бил преди около пет години, при който дядото на молителката
по майчина линия - И. С., е посетил дома на молителката и нейните родители
и е отвел майката на молителката, тъй като същата е била обект на постоянен
физически тормоз от страна на ответника. Твърди се, че ответникът не е
позволил на молителката да тръгне с майка си, поради което последната е
тръгнала само с брата на молителката – И.. Твърди се, че към онзи момент
семейството на молителката е живеело при майката на ответника, поради
което майката на молителката е била принудена да се върне при семейството
си заради дъщеря си. Твърди се, че молителката многократно е умолявала
майка си да напусне ответника, но последната е заявявала, че се страхува
каква ще бъде реакцията на ответника предвид многобройните заплахи и
закани за убийство от страна на ответника към съпругата му. Твърди се, че
ответникът е отправял закани към жена си, че ще запали къщата и че ще
избие целия й род. Твърди се, че ответникът е лош човек, че е бил в затвора
около 3 години, където е изтърпявал присъда за убийство. Твърди се, че
молителката се страхува от ответника, че той може да я убие и заради това
молителката желае да живее при дядо си, но същевременно се страхува и за
живота на дядо си, защото ответникът е отправял заплахи, че няма да остави
бащата на жена си на мира. Твърди се, че през периода, когато ответникът е
изтърпявал наложеното му наказание в затвора в семейството на молителката
2
е имало нормални отношения, всички са живеели щастливо, а дядото на
молителката по майчина линия е помагал на семейството на дъщеря си.
Твърди се, че майката на молителката също се е чувствала добре и не е била
толкова изнервена. Твърди се, че след като ответникът е излязъл от затвора в
семейството му отново са започнали викове и скандали и в семейството
отново е имало напрежение и нещата са се влошавали все повече. Твърди се,
че през 2020 година на рождения ден на дядото на молителката ответникът
пред всички е ударил шамар на молителката. Твърди се, че тогава чичото на
молителката – *** се опитал да защити племенницата си и ударил ответника,
но ответникът отвърнал, обадил се на своя брат ***, който също дошъл и след
това семейството на молителката си е тръгнало. Твърди се, че ответникът и
дядото на молителката често са изпадали в конфликти заради агресивното
поведение на ответника към дъщеря му и към жена му като дядото също
много пъти е умолявал майката на молителката да си тръгне, въпреки че тя е
се страхувала много. Твърди се, че ответникът проявява агресивно поведение
към молителката, както в трезво състояние, така и след употребата на алкохол
като използва обидни думи към всички. Твърди се, че през м. март 2020 г.
ответникът е накарал молителката да работи в оранжериите цял ден, сутрин
от 4 часа - цял ден и молителката получавала по 20 лв., които ответникът
прибирал. Твърди се, че молителката нямала право да има приятели и да
играе с други деца, което много й е тежало. Твърди се, че независимо от
доброто поведение на молителката ответникът постоянно е бил недоволен от
нея. Твърди се, че когато молителката искала да учи вкъщи и имала
затруднения с таблицата ответникът не й позволявал, а трябвало молителката
да учи на занималня, защото вкъщи имало работа за нея и не можело. Твърди
се, че молителката желае да ходи на училище, да има спокойно семейство и
да има приятели. Твърди се, че на 01.03.2021 г. към 17:00 часа след като
молителката се прибрала от занималня, майка й казала на баща й, че
господина от занималнята се е оплакал. Ответникът му звъннал по телефона,
пуснал го на високоговорител, за да чуе и молителката, изслушал го и
попитал дъщеря си: „Малко ли ми беше предния път?“ /предният път е бил на
26.02.2020 г./, след което взел пръчката, която стояла на масата, молителката
е била права и ответникът започнал да я удря по краката /колената и
прасците/. Молителката плачела и го умолявала да спре, тъй като изпитвала
силна болка. Твърди се, че молителката клекнала и се опитала да предпази с
ръце краката си. Твърди се, че ответникът започнал да удря молителката по
ръцете и й казал да ги вдигне, и когато тя ги вдигнала той отново я ударил и
тя паднала на земята, последвал удар в главата, молителката плачела и молела
баща си да спре и той спрял. Твърди се, че когато започнал побоя братът на
молителката В. видял, че баща му бие сестра му и излязъл от стаята. Твърди
се, че след това ответникът започнал да пие, а молителката останала да лежи
беззащитна на земята. Твърди се, че молителката плачела, всичко я боляло и
тя не можела да мръдне. Твърди се, че молителката се подпряла на перваза на
прозореца и станала, защото ответникът я накарал да продължи с
домакинската си работа. Твърди се, че молителката сложила на брат си да
вечеря, след което започнала да измива чиниите. Твърди се, че в дома на
3
родителите на молителката дошъл чичото на баща й, който бил пиян, като
последният и ответникът продължили да пият и после ответникът отишъл да
го изпрати към 19:00 часа до неговият дом. Твърди се, че към 20:30 часа
ответникът се обадил на телефона на В., за да каже на молителката да се
изкъпи и да сложи брат си да си ляга. Твърди се, че през това време майката
на молителката била на работа нощна в ***. Твърди се, че молителката се
страхува за живота си и се притеснява за майка си и братята си, иска спокоен
живот, иска да е щастлива, да има приятели и да се събужда спокойно.
Твърди се, че молителката се срамува, тъй като краката й са в белези един до
друг, а ръцете й също. Твърди се, че молителката желае да живее заедно с
дядо си по майчина линия И. С., който живее в *** на *** като заявява, че
само при него се чувства защитена. Твърди се, че молителката няма издадена
лична карта, но документите й са подадени. Твърди се, че молителката е била
прегледана от лекар на 02.03.2021 г. Твърди се, че молителката е била под
полицейска закрила в *** до 20:00 часа на 04.03.2021 г., след това същата
желае да отиде при дядо си, тъй като се страхува да се прибере вкъщи.
В заключение молителката моли съда да приложи следните мерки за
закрила, а именно:
1/ Ответникът В. Б. А. от ***, ЕГН **********, да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката
Б. В. А., от ***, ЕГН **********;
2/ На ответника В. Б. А. от ***, ЕГН **********, да бъде забранено да
приближава молителката Б. В. А. от ***, ЕГН **********, жилището,
находящо се в ***, ***, ***, както и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от осемнадесет месеца.
Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
възходящ. От служебно изготвената справка за родствени връзки се
установява, че ответникът В. Б. А. е баща на молителката Б. В. А.. При това
положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява
подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на
установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
4
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от Б. В. А. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката
декларира, че спрямо нея е бил извършен акт на физическо насилие от
ответника В. Б. А. на посочената в декларацията дата 01.03.2021 г. като са
описани подробности относно самия акт. Отразеното в декларацията се
потвърждава от приложения лист за преглед на пациент с дата 02.03.2021г., в
който е посочено, че при прегледа на молителката Б. В. А. са установени
множество контузни травми в областта на предмишниците, бедрата и
подбедриците. В обясненията си в проведеното публично съдебно заседание
ответникът не оспорва обстоятелството, че на процесната дата е нанесъл
побой с пръчка на своята дъщеря. Горните факти се потвърждават частично и
от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М.С. и
И. С.. В обясненията на молителката, дадени по реда на чл.15, ал.1 от Закона
за закрила на детето в присъствието на социален работник, се съдържат
данни, че инцидента от 01.03.2021 г. не е изолиран случай, а спрямо
молителката системно се извършват актове на домашно насилие от страна на
нейния баща, изразяващи се в нанасяне на удари, отправяне на обиди и
заплахи и други подобни прояви.
Анализът на така събраните писмени и гласни доказателства води до
извода, че действително от страна на ответника е извършен определен акт,
който може да се квалифицира като упражнено домашно насилие спрямо
молителката Б. В. А., поради което са налице условията на чл.15 ал.2 от ЗЗДН
за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в
чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно:
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана
ответникът да приближава молителката, жилището, в което пребивава
молителката, учебното заведение, в което същата учи, както и местата за
социални контакти и отдих на молителката за срок от 18 месеца.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. Б. А. от ***, ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката Б. В. А., от
***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на В. Б. А. от ***, ЕГН ********** да приближава
5
молителката Б. В. А. от ***, ЕГН **********, жилището, в което пребивава
молителката, находящо се в ***, ***, учебното заведение, в което учи
молителката - ***, както и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение - 01.04.2021 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Б. А. от ***, ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.3 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. Б. А. от ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6